07. ВТОРИЯТ ВАТИКАНСКИ СЪБОР

ВТОРИЯТ ВАТИКАНСКИ СЪБОР

В отговор на опияняващите настроения и обещанието за смекчаване на старите различия, на Втория Ватикански събор Римската църква благослови това ново движение на Святия Дух. Кардинал Августин Беа, йезуитски изповедник на папа Пий X, решаваща фигура зад възрастния папа Йоан XXII! и предопределен да направи заику- меническото движение и вътреверската синтеза вероятно повече от когото и да е друг, очерта пътя напред:

“Църквата трябва да се стреми преди всичко към об-новяване на своя вътрешен живот така, че да може да разкрие пред нашите разделени братя по-чист от всякога образ на християнството в съгласие с Евангелието"

Същественото беше, че изразът “разделените братя” замести думата “еретици” (и други термини) в речника на Майката църква. През 1965 г. Вторият Ватикански събор постанови, че “трябва да се приветства завръщането на разделените братя в лоното.”- Като доказателство За това беше поканата на кардинал Беа към Дейвид дьо Пле- си да присъства като негов гост на третата сесия на Ватикана II.

Забележително е, че Римската католическа църква официално възприе собствено Възродително движение, като стана единствената деноминация, която направи това. Малко по-късно кардинал Лейън Йозеф Суенънс, при

мат на Белгия, архиепископ на Малин (Мехелен - бел. пр.) и изгряваща звезда в Курията, беше въведен във Ватикана и новото движение се сдоби с дейната подкрепа на новия президент на Секретариата за съдействие на християнското единение, на кардинал Беа, както и на папа Павел VI и техните приемници, фред Ладиниъс, директор на списанието на МСБИЕ “Глас”, разказа в книгата си "Удивителният Йоан” как умиращият папа Йоан XXII! се молел за “нова Петдесятница” за църквата на Рим. Молитва, на която мнозина вярваха, че е отговорено със започналото само 5 години по-късно в Университета Дюкейн в Питсб- ръг през 1967 г. Католическо харизматично възраждане (“Удивителният Йоан ХХИГ: Gift Publications, Costa Mesa, СА, 1980 п). Своята влиятелна икуменическа книга "Нова Петдесятница” надзирателят на Католическото харизматично възраждане кардинал Суенънс написа през 1975 г.

»

Католиците харизматици бяха първите в Съединените щати, които свикаха самостоятелна конференция през 1970 г.; през същата година основаха своя "Комитет за национална служба”. “Бюрото за международно общение” (БМО) през 1972 г. се установи в Ан Арбър, Мичиган, през 1976 г. се премести в Брюксел, за да е по-близко до кардинал Суенънс, а през 1981 г. в Рим, където промени името си на “Бюро за международно католическо харизматично възраждане” (БМКХВ) с директор свещеник Том форест. БМКХВ е под прекия надзор на “Международния съвет за католическо харизматично възраждане”, който също се председателства от Том форест..