Глава 01 - Тема 03 - Пророчеството за седемдесетте седмици

Глава 01 - Тема 03 - Пророчеството за седемдесетте седмици

Сред всички пророчества, отнасящи се до Месия, има едно, което премахва всяко съмнение при определянето на Неговата личност. То се намира в глави 8 и 9 на библейската книга „Даниил“ и в него се предсказва времето за помазването Му.

Известно като „пророчеството за седемдесетте седмици от Даниил, 9 глава“, то е най-поразителното месианско пророчество в Писанията. Времето на идването на Спасителя и свързаните с това събития са предсказани толкова точно, че през вековете еврейските книжници са се опитвали да ограничат влиянието на тези думи и са се осмелили да хвърлят проклятие върху всеки човек, който би се опитал да изчисли дните на пророчеството. Същото за седемдесетте седмици е дадено на Даниил като обяснение и продължение на това за 2300 денонощия от Даниил, 8 глава, така че те са свързани. За целите на това изследване ще се ограничим само до частта, отнасяща се до месианското време, а няма да разглеждаме цялото пророчество. Накратко осма глава се отнася за земните сили, които потискат Божия народ и тъпчат истината за спасението. Споменатото светилище в това пророчество е във връзка със земното светилище и с провежданите в него служби, които са служили като образец - илюстрация на спасителния план. Очистването на светилището представлява част от годишните служби на израелтяните, а по- висшият му смисъл е да символизира окончателното очистване на докладите за греха (виж главата „Застъпник за нашето време“). Нека сега разгледаме пророческите времена, свързани с периода от седемдесет седмици и със светилището.

„...До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти “ (Даниил 8:14).

Това е конкретно времево пророчество и затова е от съществено значение да разберем принципите, свързани с обяснението му. Както и при всички други пророчества, най-сигурният принцип за разкриването им е да позволим на Писанието да тълкува само себе си.

Изразяването в пророчествата е чрез символичен език и символите е необходимо да бъдат разбрани, преди да може да се разкрие значението на думите. Пророческото време също е използвано като символ, който има нужда от тълкуване в светлината на Библията. Ключът се намира в два текста:

„ Според числото на дните, през които съгледахте земята, четиридесет дни, всеки ден за една година, четиридесет години... “ (Числа 14:34).

„...по един ден ти определих за всяка година“ (Езекиил 4:6).

Принципът „ден-година“ е използван през вековете от различни изследователи. Средновековни католически учени правят сравнения по юдейския начин за изчисляване „една година - един ден“. През 1190 г. Иоахим Флорски от Калабрия, Италия, прилага принципа „ден-година“ за пророческото време. През 13-ти век последователи на Йоахим в Италия, Испания, Франция и Германия прилагат по подобен начин принципа „ден-година“ за 2300-та денонощия. През 1440 г. римокатолическият теолог Николай Кузански се изказва по следния начин във връзка с пророчеството за 2300-та денонощия:

„...превръща ден в година според думите, отправени към Езекиил 2

Сигурността на принципа „ден-година“ като начин за тълкуване личи най-добре, когато бъде приложен. В който и случай да се използва този способ на тълкуване, значението на пророчествата си идва на мястото, а нещата, които са изглеждали като неточности, намират обяснение. Това ще стане още по-ясно, след като се задълбочим в пророчеството в следващите глави.

Прилагането на принципа към пророчеството за 70-те седмици ще покаже, че Исус от Назарет е дългоочакваният Месия.

Пророчеството разтълкувано

Даниил не разбира видението, отнасящо се до 2300-та денонощия:

„Тогава аз, Даниил, примрях и боледувах няколко дни; после станах и вършех царските работи. А се чудех за видението, защото никой не го разбираше“ (Даниил 8:27).

След като изследва думите на пророк Еремия, Даниил получава по-дълбоко разбиране на видението:

„...дори още като говорех в молитва, мъжът Гавриил, когото бях видял в предишното видение, като летеше бързо, се приближи до мен (...)Той ме вразуми, като говори с мен и каза: Данииле, сега излязох да те направя способен да разбереш (...) защото си възлюбен; затова размисли за работата и разбери видението “ (Даниил 9:21-23).

„ Седемдесет седмици са определени за народа ти... “ (Даниил 9:24).

В текста става дума за Божия избран народ - древния Израел. Превърнати в дни, седемдесетте седмици са 70 седмици х 7 = 490 дена. След като се приложи принципът „ден-година“, 490 дни стават 490 години. Думата „определени“ означава „отредени“, „постановени“ или „отрязани“. Латинската Вулгата използва думата abbreviore, която означава „да отсека”. Следователно „70 седмици от годините“ (според RSV3), т.е. 490-те години, трябва да се отрежат от по-дълъг период от време - а именно от 2300-та денонощия. Джон Тилингхаст, починал през 1655 г., първи е заявявал, че 70-те седмици са кратък период от време в рамките на по-дългия период от 2300 години.

Четиристотин и деветдесет години са определени за юдейската нация, за да:

Ч> свърши престъплението,

^да се довършат греховете,

■=!> да стане умилостивеше за беззаконието,

<А>да се въведе вечна правда,

<А>да се запечата видението и пророчеството,

^>да се помаже Пресветият (Даниил 9:24, Цариградски превод).

Тези шест точки са свързани с очаквания Месия и могат да бъдат изпълнени единствено чрез Него. Кой друг може да направи умилостивение за беззаконието или да въведе вечна правда?

Йохан П. Петри, починал през 1792 г., е бил реформаторски пастор в Секбах, Германия. Той смята, че 70-те седмици и 2300-та денонощия започват едновременно. На следващата диаграма са показани 70-те седмици, от- рязани от 2300 денонощия.

„...До две хиляди и триста денонощия; тогава светилището ще се очисти“ (Даниил 8:14).

70 седмици (или 490 години) са „отрязани“

Фигура 1.1

Началото на 70-те седмици и на 2300-та денонощия

След като посочва 70-те седмици, ангелът обяснява техните части по следния начин:

а) 7 седмици от години за възстановяването на Иерусалим (стих 25);

б) 62 седмици от години до Месия (стих 25, 26);

в) 1 седмица от години до края на периода (стих 27).

Общо... 70 „седмици (...) определени за народа ти”.

Това е целият период от 70 седмици от пророчеството. Но кога започват? Даниил дава много ясен отговор:

“И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена (Даниил 9:25).

“...от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим“ започва времето на пророчеството за 2300 денонощия.

Последната заповед, отнасяща се до възстановяването на Йерусалим, е издадена при цар Артаксеркс Лонгиман пред 457 г.пр.Хр.4 Извадки от книгата „Ездра“, глава 7 дават допълнителна яснота по въпроса. Царят заявява:

“Издавам указ, така че всички, които са от Израелевия народ и от свещениците, и левитите в царството ми, които биха пожелали доброволно да идат в Йерусалим., да отидат с теб“ (Ездра 7:7, 12, 13).

С начална дата пред нас - 457 г.пр.Хр., вече е възможно да определим следващите дати и събития. Седем седмици са отредени за съграждането наново на Йерусалим.

7 седмици х 7 дена на седмица = 49 дена или години

В съгласие с пророчеството Йерусалим действително е възстановен 49 години след 457 г.пр.Хр., което е 408 г.пр.Хр.

„До Княза Месия“

“И така, знай и разбери, че от излизането на заповедта да се съгради отново Йерусалим до княза Месия ще бъдат седем седмици и шестдесет и две седмици; и ще се съгради наново, с улици и окоп, макар в размирни времена“ (Даниил 9:25).

62 седмици х 7 дена в седмица = 434 дена или години 7 седмици = 49 дена или години

434 години + 49 години = 483 години до Месия (започващи от 457 г. пр.Хр.)

Седем седмици (49 дни) за възстановяването на Йерусалим плюс още 62 седмици (или 434 дни) ни отвеждат до Княза Месия. Датата на това събитие може да се определи чрез принципа „ден-година“, като добавим 483 години (49 + 434) към началната дата - 457 г.пр.Хр. При преминаването от преди Христа към след Христа е нужно да се извади една година [тъй като в летоброенето няма нулева година] и така стигаме до 27 г.сл.Хр. Това е най-важната историческа дата в християнството и Лука в евангелието си (3 глава, от първи до трети стих) ясно очертава събитията, случили се през тази година. Описанието отговаря на петнадесетата година от царуването на цезаря Тиберий (известно е, че това е 27 г.сл.Хр.), когато следните личности са заемали политически и религиозни длъжности: Пилат Понтийски, Ирод, Филип, Лисаний(виж Лука 3:1), Ана и Каяфа, а по това време Йоан Кръстител е кръщавал. На фигура 1.2 са изобразени изчисленията.

69-те седмици (483 години) ни отвеждат „до Княза Месия”. Според Йоан 1:41 Месия означава „Христос”, а това от своя страна означава „Помазаният”. Според Писанията Исус е бил помазан със Светия Дух при Своето кръщение.

“...и когато Исус се кръсти и се молеше, небето се отвори... “ (Лука 3:21-23).

Даниил 8:14

До 2300 дни (години) светилището ще се очисти 2300 пророчески дни = 2300 години

Кръщението на Христос, което поставя началото на служенето Му, отбелязва описаното в пророчеството събитие „до Княза Месия”. Когато провъзгласява: „Времето се изпълни“ (Марк 1:15), Христос се позовава на тази част от пророчеството.5

Колко прецизно точно! В точното време Исус е помазан и започва служенето Си:

“Духът на Господа е на Мен, защото Ме е помазал да благовестявам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците и преглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените“ (Лука 4:17).