Хомосексуалитет в църквата
Много често, когато чета разни новини и статии, се удивлявам на това, че България и българите са страна и народ на абсурдите, колкото и несериозна да е тази мисъл.
Има течение в западноевропейската драматургия – „Светът като абсурд”. Чували сме за „Театър на абсурда”, изобразяващ света като хаос, постъпките на хората като алогични. В литературата абсурдът води читателя в задънена улица, например методът на Достоевски и на някои други писатели.
В математиката и логиката означава елемент, който няма никакъв смисъл в рамките на дадена теория, система или поле. Макар че елемент, абсурден в дадена система, може да има смисъл в друга.
Всъщност абсурдът изразява някакъв разпад на езика, на образа, на идеята.
Един от синонимите на абсурда е безсмислието. Но и се отличава от него. Абсурдът е смислен и съдържа противоречивост – и утвърждаване, и отрицание – което противоречи на логическия закон.
На вярващите, които се основават на това, което Бог казва, много често им се налага да прибегнат до извода – ако дадена мисъл противоречи на Словото, значи не е истина.
Ако от някакво положение се извежда противоречие, това положение е лъжливо, в него липсва истина.
Бих искала да запомним това изречение.
С абсурда се срещаме навсякъде, дори и при претендиращите за истинност християни.
Ето и някои примери от близките дни.
Радио „Устрем” – християнско радио, което има добрата амбиция да евангелизира и сигурно има успех, не веднъж се случва да е абсурдно в желанието си да разчупи еднообразието на излъчванията си с различни медийни форми. Препоръчаха ми да слушам нещо специално и ми дадоха електронния адрес на предаването в момента. Бях позакъсняла с времето на това, което трябваше да слушам, но затова пък бях предизвикана да мисля върху една гатанка: Кои са тези два живи, най-добри приятели на Елисей. Накрая се оказа, че най-добрите му приятели били двете мечки. Случката с Елисей и мечките, които са го защитили, е библейски факт, който има духовно значение. Но къде е тук абсурдът? Това ли е евангелието на Божието слово? Да се разрешават гатанки? Или Божието слово е трудна, кодирана Книга, която „се отваря” с Божествено ръководство? От това ли има нужда слушателят – да се изпитва неговото интелектуално знание върху Библията и така да се олекотява дълбокото й духовно значение? Всъщност това е дългогодишна практика на църквата в минути за отдих и разведряване.
Прекрасната тема на съботноучилищните уроци за тримесечието до края на юни’2014 г. също се превръща в абсурд. Защото какво е наблюдението? Следваме ли чистото Божие слово? Не това на Мойсей или на други човеци след него във времената до днес, независимо дали са водачи и какъв служебен ранг имат в църквата. Така ли е? Така ли е? да се запитаме всички, които възнамеряваме и не възнамеряваме да се женим, след като вече сме изучавали специално тази тема като служба пред Бога. Изхождаме ли от думите на Исус Христос: „Но отначало не е било така”. Или практиката в църквата стои по-високо? Да, по-високо стои за повечето, защото така е по-лесно да те запишат в църквата, защото не създава конфронтация, всичко е тихо и удобно. Също един абсурд.
„Хомосексуалитет в църквата”. Това е заглавие на християнско списание. Всяко лошо нещо в църквата ни подготвя за следващото лошо, какъвто е и житейският опит за хората извън църквата, които имат очи да виждат и да се учат. А следващото лошо, което ще дойде? А по-следващото? И след него? Потъват ли вдън земя нашите библейски устои, когато ги комбинираме или нагаждаме със светските закони за истина? И с каква изтънченост само се въвеждат те в живота на църквата! Само прочетете този цитат от посочената в началото публикация:
„Въпреки че признаваме библейския идеал на моногамна, хетеросексуална връзка, ние продължаваме да подчертаваме, че това е един идеал. Основата на християнството е, че всички хора не отговарят на Божия идеал; ето защо ние изискваме Божията благодат и Христовата жертва. Това води до заключението, че ние като християни трябва да приветстваме всички деца на Бога – всички, които не попадат в Божия идеал – в нашите църкви с любов”.
Но не сме ли в църквата, защото искаме да следваме Божия идеал? Да, ние искаме, ние държим да следваме Божия идеал и тогава имаме право да изискваме Христовата жертва.
Когато прочетох информацията за исканата сигурност от членовете в Холандската църква за хомосексуално ориентираните в църквата и че се е извършило „гласуване в неотдавнашната среща на Генералната конференция за приемане на насоки за „реагиране на хомосексуалната и други алтернативни сексуални практики”, какво, мислите, си казах? Ами, казах си: Абсурд! Това е абсурд!
Абсурдно е да има хомосексуалност в църквата и още по-абсурдно е да се защитава или толерира от най-високо място. Едната крайност на този абсурд е отрицанието – Бог и Неговите последователи казват: „Мерзост е”, другата му крайност е утвърждаването – има нужда тези хора да бъдат приети, обичани, за да не нарушим единството и целостта.
Ако приложим тук изречението, което трябваше да запомним, ще разберем, че някой иска да въведе лъжа в църквата.
Непрекъснато съм обстрелвана от разни понятия, които са истински Вавилон в сферата на понятията и които някой ми предлага да възприема, защото съм християнка. Обаче мислите, които посоченият по-горе цитат иска да ми внуши и които не искам да окачествявам, защото говорят за духа, който е стаен зад тях, предизвикват да блести Истината, красивата Истина, която искаме да познаваме. Защото тя е проста, ясна, не многословна и обясняваща, действа успокояващо върху човешката мисъл, идва някак си точно, покрива се с нея. И в случая тя е, че за хомосексуалност в църквата трябва да се говори само тогава, когато се отхвърля. Както прави Бог. Но ако кажа, че е заповядал хората, които я практикуват да бъдат убити с камъни, това би звучало твърде екстремистко в отговор на днешния повик за „християнска любов, добросърдечност, великодушие” и още, и още… Но Бог точно така е заповядал.
Тук не може да се намесва понятието „Божии деца” за хора, които практикуват тази отвратителност. Те просто не са такива. Но винаги могат да станат такива, защото Божията благодат обгръща всички. Всеки съвет да бъдат одобрявани и обичани за това, което вършат (ако го вършат), всяко изказване за това колко фини са такива хора, колко са интелигентни, какви добри приятели могат да бъдат или църковни служители дори, са сатанински, което ни е познато от не едно място в Словото. От такива мисли трябва да се бяга като от красивата змия (красивата змия – също едно абсурдно понятие). В противен случай има някакъв разпад на библейския образ, на библейската идея; учението на Библията води в задънена улица. И като резултат утвърждава отрицанието. Но е абсурд християни да утвърждават отреченото от Този, в Когото вярват!
На нас, потърпевшите слушатели и читатели, ни остава да искаме от Бога повече вяра, защото всичко божествено, което се случва в нашия ум, в нашата душа, в нашия дух, зависи от силната ни връзка с Него. Той да прибавя сила на тази връзка, за да бъде удовлетворена тя според Неговата мярка.
В. Тодорова
http://www.poslednitedni.info/5/post/2014/04/5.html#.U2Fl6lKKDs0