Глава 10 - МИСТИЧНОТО ЦАРСТВО НА СМЪРТТА - Тема 01 - Безсъзнателно състояние на мъртвите

Една от най-коварните доктрини на Вавилон е доктрината за безсмъртието на душата. Повече от всяка друга, тя отваря вратата за недостоверни представи за живота след смъртта и е проникнала в религиозния свят със своите фалшиви обещания и твърдения. Освен това, тя често предлага като обещания многобройни начини за спасението на човека, както и различни възможности да станем достойни за спасение. Спиритизмът, прераждането и черната магия (култът и общуването с мъртвите) могат да се практикуват само в светлината на тази доктрина. Божието слово е съвсем категорично по този въпрос. Никоя от тези доктрини и практики не трябва да бъде толерирана от Божия народ, защото те всички се коренят във фалшивата представа за смъртта.

Смъртта е противоположност на живота. Изучаването на живота е една от великите теми на съвременните научни изследвания. Учените успяват да опитттат процесите на живота, но не могат да определят неговия произход или да го възпроизведат. Определенията за живота включват функциите на живите организми, но не могат да бъдат точно описани по друг начин, освен с отрицателни термини като „състояние на не-смърт“. Терминът „смърт“ също е обект на подобни ограничения и мъртви предмети или организми могат да бъдат описани единствено като не-живи. Произходът на живота и смъртта обаче си остава загадка, за която научният свят може в най-добрия случай да даде теоретични отговори. От друга страна, Писанията ни дават ясни отговори не само за произхода на живота, но също и за произхода на смъртта и състоянието след нея.

Според разказа за Сътворението човекът получава дара на живота от Бога:

„ИГоспод Бог образува човека от пръст от земята и вдъхна в ноздрите му жизнено дихание, и човекът стана жива душа “ (Битие 2:7; подчертано от автора).

Следователно Бог създава човека от пръст от земята, а след това вдъх-

3ва в ноздрите му жизненото дихание. При съединяването на двете имаме налице„жива душа“.

Еврейската дума за „дъх“ в Битие 2:7 е neshamah или животворен принцип. Дъхът е равностоен на самия живот (Исая 2:22). Друга еврейска дума, която е преведена 28 пъти като „дъх“ в превода на крал Джеймс, е ruach, която може също да означава „вятър“, „склонност“ или „дух“. Там тя е преведена 237 пъти като „дух“. В Битие 2:7 именно духът на живота от Бога кара неодушевената материя да оживее и я превръща в „жива душа“. Еврейската дума за „душа“ е nephesh и двата термина ruach и nephesh често се прилагат неправилно, за да се нагодят към доктринални позиции, които нямат нищо общо с Писанията. И двете понятия за „душа“ и „дух“ се използват за описание на духовни обекти, които могат да съществуват независимо от тялото. Всъщност повечето религии в света днес учат, че смъртта е преход от едно състояние на съзнанието към друго. Те твърдят, че физическото тяло е подчинено на смъртта, но че „душата“ продължава да живее и е в действителност безсмъртна. Според тази доктрина тя е отделна същност и обитава в тялото на живите. За да се объркат още повече нещата, мнозинството християнски деноминации вярват, че това раздвояване се среща само при хората и че животните нямат душа.

Стихът от Битие 2:7 ясно твърди, че Бог вдъхва в създадения човек „жизненото дихание“ и той става „ жива душа“. Той не получава жива душа - става жива душа. Библията на крал Джеймс твърди, че „човекът стана живо същество“. От 1700 споменавания на „душа“ и „дух“ в Библията нито веднъж те не са наречени безсмъртни, нетленни или вечни. Всъщност само Бог притежава безсмъртие (1 Тимотей 1:17; 6:16). Доктрината за безсмъртието на душата дава лъжлива надежда, която отрича вестта за смъртта. Освен това, ако човек продължава да живее, макар и в променено състояние, тогава няма нужда от Спасител или дори от изкупителната смърт на Христос. Исус умира, за да възстанови живота за онези, които са го загубили чрез греха. Йов свързва употребата на „дъх“ и „дух“ с думите:

„Докато е дишането ми в мен и Духът Божи в ноздрите ми... “ (Йов 27:3; Превод 1940).

Мойсей казва, че жизненото дихание е в ноздрите на Адам, докато Йов споменава и двете думи и казва, че духът на Господа е в „ноздрите ми“. Следователно еврейските термини „neshamah" и "ruach" се използват в подобен контекст - а именно за самия живот! Според Писанията всички живи същества получават живота по един и същи начин от Бога и са подчинени на една и съща съдба.

„ИГоспод Бог образува от земята всички полски животни (...) [които имат] в себе си жизнено дихание“ (Битие 2:19; 7:15).

И човекът, и животното „... едно дихание имат всички. И човекът няма

никакво предимство пред животните“ (Еклисиаст 3:19).

Тъй като и човекът, и животното имат едно дихание, те умират и по един и същи начин.

„Защото участта на човешките синове и участта на животните е една участ. Както умира единият, така умира и другият “ (Еклисиаст 3:19).

И човекът, и животните са създадени от пръстта. Затова, когато умрат, те се превръщат отново в пръст - просто обратното на сътворението.

„ (...) понеже си пръст, в пръстта ще се върнеш“ (Битие 3:19).

Второто нещо, което се случва, когато човек умира, е че духът или жизненото дихание се връща при Бога:

„ (...) а духът да се върне при Бога, Който го е дал “ (Еклисиаст 12:7).

Човекът не е създаден да умира, но смъртта навлиза в света като последица от греха.

„Защото заплатата на греха е смърт “ (Римляни 6:23).

Тъй като смъртта е не-живот, това просто означава, че Бог взема живота (rimch, „духа“, „диханието“), който е дал при условие на послушание, и човекът престава да съществува. Именно този даден живот се връща при Бога, а не някаква преобразена човешка версия под формата на духовно същество. Когато Бог казва, че човекът „непременно ще умре“ (Битие 2:17), ако престъпи Божиите заповеди, има предвид, че той ще престане да живее и ще се върне в пръстта. Без в никакъв случай да е съзнателно състояние, смъртта следователно е окончателното не-съществуване или безсъзнателност и е представена точно по този начин в Писанията.

„Духът му излиза, той се връща в земята си и в същия този ден Hcuvie- ренията му загиват. “ (Псалм 146:4).

„Защото живите знаят, че ще умрат, а мъртвите не знаят нищо“ (Еклисиаст 9:5).

Мъртвите нямат съзнание за това какво става по земята - те не знаят нищо. Следващият стих заявява:

„ Както любовта им, така и омразата им, и ревността им. са вече из-

185

„Защото в смъртта няма спомен за Теб: в гроба кой ще Те слави“ (Псалм 6:5; Православна Библия 1991).

Следователно чувствата също умират.

„ Мъртвите не хвалят Господа, нито онези, които слизат в мълчанието “ (Псалм 115:17).

Това състояние на безсъзнателност е приравнено със сън. Йов казва:

„Така човек ляга и не става. Докато небесата не престанат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си“ (Йов 14:12; подчертано от автора).

Човекът спи в смъртния сън до възкресението в края на времето. Тогава и само тогава той ще се събуди и ще възкръсне. Давид го нарича „сънят на смъртта“ (Псалм 13:3; Превод на крал Джеймс).

Възкресението на Лазар

Друга илюстрация за това намираме в историята за възкресението на Лазар. Докато говори на учениците си за него, Исус казва:

„Нашият приятел Лазар е заспал, но Аз отивам да го събудя. Тогава учениците Му казаха: Господи, ако е заспал, ще оздравее. Но Исус беше говорил за смъртта му, а те мислеха, че говори за почиване в сън. Тогава Исус им каза ясно: Лазар умря“ (Йоан 11:11-14; подчертано от автора).

Учениците са объркани и мислят, че Христос има предвид нормален сън, но Той говори за съня на смъртта. Стих 17 от тази глава казва:

„И така, като дойде Исус, намери, че той беше вече от четири дни в гроба “.

Докато говори с Марта, Той се опитва да я утеши с думите:

„Брат ти ще възкръсне. Марта Му каза: Зная, че ще възкръсне във възкресението на последния ден “ (Йоан 11:23, 24).

Марта знае, че животът на Лазар ще бъде възстановен само във възкресението на последния ден. Чрез неговото възкресение Исус показва, че Той е Този, Който може да възкреси мъртвите по силата на собственото СиПисанията както на Стария, така и на Новия завет са много категорични по този въпрос. Животът на мъртвите ще бъде възвърнат при възкресението в последния ден (1 Коринтяни 15:51-55;Йов 19:25-26; Йов 14:10-15; Псалм 17:15; Даниил 12:13). Ще има отделни възкресения за праведните и нечестивите. Йоан 5:28, 29 твърди:

„Не се чудете на това; защото иде часът, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му и ще излязат: онези, които са вършили добро, ще възкръснат за живот; а които са вършили зло, ще възкръснат за осъждане ".

„Понеже Сам Господ ще слезе от небето с команда, с гласа на архангел и с Божия тръба; и мъртвите в Христос първо ще възкръснат “ (1 Солунци 4:16).

„Другите мъртви не оживяха, докато не се свършиха хилядата години. Това е първото възкресение“ (Откровение 20:5).

Същият глас, който възкресява Лазар от гроба, ще се чуе в последния ден от историята на този свят, извиквайки онези, които спят в земните гробове. Христос ще пресътвори праведните мъртви или „мъртвите в Христос“ и ще вдъхне в тях диханието на вечния живот, и те ще влязат в Небето. Откровение 20:6:

„Блажен и свят онзи, който участва в първото възкресение“.

Нечестивите мъртви остават в пръстта, за да бъдат възкресени след хилядата години във възкресението за осъждане. (Виж „Дългоочакваният Ми- лениум“ и „Наближаващата кулминация на историята“.) Когато Исус призовава Лазар от гроба,

„(...) извика със силен глас: Лазаре, излез навън!“ (Йоан 11:43).

Този глас възвръща живота на Лазар. „И умрелият излезе“, а Исус казва:

„Разповийте го и го оставете да си върви “ (Йоан 11:44).

Не се казва нито една дума за това какво става през онези четири дена, докато Лазар е мъртъв. Христос не споменава абсолютно нищо, нито пък

187

Марта или дори самият Лазар. Разбира се, истината е, че няма нищо за разказване какво се е случило след смъртта му или за царството на мъртвите, просто защото той е преживял съня на смъртта, който е състояние на абсолютна тишина и забрава.

Спиритизъм

Ако мъртвите са в безсъзнателно състояние или сън, очаквайки възкресението, как да си обясним очевидното общуване с мъртвите, което е толкова широко разпространено в много съвременни и древни религиозни движения? Култът към предците е обичаен в много култури, особено африканските, а движението Ню Ейдж твърди, че общува с духовни същества. В библейски времена имаме историята за цар Саул, който се обръща към една врачка от Ендор и привидно се свързва със Самуил, който е мъртъв от известно време. Тези въпроси имат нужда от изясняване.

Първо, могат ли мъртвите да общуват с живите или да се връщат в дома си и да витаят? В предишната част видяхме, че мъртвите не знаят нищо (Еклисиаст 9:5) и че при смъртта „изчезват (всички) негови помисли“ (Псалм 146:4; Православна Библия 1991). Иов ни дава уверението:

„ Както облакът се разнася и изчезва, така и този, когапо слиза в гроба, няма да стане. Той никога няма да се върне в къщата си, нито мястото му ще го познае вече“ (Иов 7:9, 10; Превод на крал Джеймс).

Казва още:

„ Синовете му достигат до почит, но той не знае; унижават се, но той не разбира за тях“ (Иов 14:21).

Накрая Соломон пише за мъртвите така:

„Както любовта им, гпака и омразата им, и ревността им са вече изгубени; вече никога няма да имат дял в нещо, което се прави под слънцето “ (Еклисиаст 9:6).

Под страх от смъртно наказание Бог осъжда съветването с медиуми или общуването с мъртви (Изход 22:18; Левит 19:31; 20:6,27; Второзаконие 18:9- 14; 4 Царе 21:6; 23:24; Еремия 27:9, 10). Бог е разкрил ясно средството Си за общуване с човеците. Той предава вести чрез Своето Слово и чрез пророците Си.

„Допитвайте се до Закона и откровението. Ако те не казват като това Слово, няма в тях светлина“ (Исая 8:20; Православна Библия 1991).

Писанията (Законът) са вдъхновеното Божие Слово (2 Петрово 1:20, 21;

2 Тимотей 3:16; Йоан 10:35; Матей 24:35; Лука 24:44; Псалм 119:89, 100, 101), а свидетелството (превод на „Верен“) е духът на пророчеството (Откровение 19:10).

Ако духовете, които медиумите и екстрасенсите викат, не са духовете на мъртвите, тогава трябва да са духове на демони, които мамят човека и ограбват спасениетому. Бог съветва чрез пророк Исая:

„ И когато ви кажат: Допитвайте се до медиумите и до спиритисти- те, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Да се допита ли до мъртвите за живите? “ (Исая 8:19).

Срещата на Саул със Самуил

Един често цитиран пасаж в подкрепа на общуването с мъртвите е 1 Царе 28:3-25, където Саул се допитва до врачка в Ендор. Тя привидно призовава Самуил, за да даде съвет на царя. Самият той е измъчван от духове и чрез собствените си действия е прекъснал своята връзка с Бога (стих 25). Обаче Саул помни, че всички предсказания на Самуил за живота му са се изпълнили. В паниката си го моли да му даде съвет. В стих 14 той пита врачката: „Как изглежда?“, което показва, че самият той не го вижда. Освен това духът се подиграва на Саул с думите, че короната му ще отиде при съперника му. Вестта на духа не изисква ясновидски способности. Давид вече е бил помазан, а Израил не се е смирил пред Господа, което прави повече от вероятно поражението му от филистимците. Тъй като мъртвите са в състояние на безсъзнателност, е очевидно, че не духът на Самуил общува със Саул. Според Писанията Сатана може да общува с човека и да му се представя за светъл ангел (Матей 4:1-11; 2 Коринтяни 11:13).