„Една йота или точка”

Прочетете отново Матей 5:17-20. Колко интересно, че тук Исус акцентира върху закона, докато в същото време изтъква нещо, свързано с книжниците и фарисеите, които също акцентират на закона. Каква е важната поука от този пасаж за истинската покорност спрямо закона?

Исус започва тази част с уверението, че не е дошъл да премахне „закона или пророците” (Матей 5:17). Макар да не се споменава конкретно, мнозина виждат в този израз целия Стар Завет (вж. също Матей 7:12; 11:12; 22:40; Лука 16:16; Деяния 13:15; 24:14; Римляни 3:21). Въпреки всичко, заявявано от противниците Му, Исус не атакува книгата, разкриваща волята на Неговия Отец. Целта Му е да „изпълни” закона и пророците, а не да ги премахне.

Думата, използвана за „изпълнявам” (плеро) буквално означава „напълвам” или „усъвършенствам”. Натоварена е със смисъла на „напълвам до ръба”. Има два начина, по които тя може да бъде разбирана. Единият е акцентът да се постави върху Исус като изпълнение на Писанието (например, Лука 24:25-27; Йоан 5:39). Но ключът към разбирането на този текст се крие в непосредствения контекст, показващ, че Божият Син не идва, за да разруши Писанието, а да разкрие вътрешната му същност.

Установявайки цялостното Си намерение, Исус измества акцента от Стария Завет като цяло към закона в частност. Сякаш е убеден, че един ден хората ще Го обвинят в отмяна на закона. Той предупреждава, че докато съществуват небето и Земята, законът ще съществува докато „всичко не се сбъдне” (Матей 5:18). С това изказване Исус утвърждава неговата вечност.

Всъщност законът е толкова важен, че всички, нарушаващи неговите предписания, ще бъдат наречени „най-малки в царството”. Това просто означава, че няма да бъдат в царството. От друга страна, придържащите се към закона ще бъдат в царството. Исус бързо посочва, че не насърчава празната праведност на книжниците и фарисеите, а праведността, извираща от сърцето, мотивирана от обич към Бога и стремяща се да върши волята Му.