Глава 05 - РИМ НА ЕЗИЧНИЦИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В РИМ НА ПАПАТА

РИМ НА ЕЗИЧНИЦИТЕ СЕ ПРЕВРЪЩА В РИМ НА ПАПАТА

През VI в. папството достигна своето могъщество и разцвет. За негов център бе избрана столицата

на империята и римският епископ беше назначен за глава на църквата. Времето на езичеството свърши,

настъпи времето на папството.

8

Идването на власт на римската църква положи начало на мрачното Средновековие. Властта й растеше,

мракът се сгъстяваше. Вярата в Христос - истинската основа - бе пренесена върху папата. Бяха

опасни дни за Христовата църква. Колко малко верни знаменосци бяха останали! Макар все още да

имаше верни свидетели на истината, понякога заблудата и суеверието сякаш тържествуваха, а

истинската религия почти бе изчезнала от лицето на земята. Еванге-лието бе изгубено като истински

критерий, а формите на религията се множаха. Учеха хората не само да гледат на папата като на

свой посредник, но и да се стремят с дела да изличат греха. Изнурителни и дълги поклоннически

пътувания, налагани на каещия се грешник наказания, поклонения пред мощи, издигане на църкви,

параклиси, олтари, големи дарения за църквата и много други изисквания бяха предявявани на хората,

за да се смекчи Божият гняв и да се изпроси благоразположението на Бога; Бог бе уподобяван на

хората, които се гневят за дреболии, и се търсеше начин да бъде омилостивен с дарове и

наказания, налагани на каещи се грешници!

В края на VIII в. привържениците на папата заявиха, че в първите столетия от живота на църквата

римските епископи са имали духовната власт, за която претендираше папството. За да се потвърди

Тяхната претенция, монаси подправяха древните ръкописи. Бяха намерени неизвестни дотогава

синодални решения, потвърждаващи абсолютната власт на папата от най-ранната епоха. И църквата,

отхвърлила истината, с готовност прие тази измама.

\ h ttk ИМ I »’ I n«4 ЧП0Ц род?

Папството направи още една крачка по пътя на високомерното си възвисяване, когато през XI в. папа

Григорий VII обяви непогрешимостта на римската църква. Едно от неговите твърдения гласеше, че

според Свещените писания църквата никога не се е заблуждавала и не ще се заблуди. Но Библията

никога не е твърдяла това. Гордият епископ предяви претенции за правото да сваля от трона

императорите и заявяваше, че никой няма право да отменя нито едно от неговите постановления,

докато той има изключителното право да отменя решенията на другите.