Убийство (Матей 5:21-26)

След като разяснява намеренията Си да издигне закона, Исус започва да обяснява праведността, надвишаваща праведността на книжниците и фарисеите. Започва с цитиране на шестата заповед (Изход 20:13) и обобщава от Моисеевия закон наказанието за нарушаването му (Изход 21:12; Левит 24:17).

Шестата заповед не включва всички случаи, при които някой може да убие човек. В случай на убийство човек може да избяга в прибежищен град и да получи временно убежище (Изход 21:13; Числа 35:12). Но онзи, който съзнателно отнема живота на човек, получава бърза присъда. В Своето обяснение Исус не се съсредоточава върху самото действие, а по-скоро върху подбудите и намеренията на извършителя. Човек може да отнеме нечий живот случайно, но онзи, който решава в сърцето си да отнеме живот, преминава през период на обмисляне. Грехът настъпва още преди човек да осъществи ужасното деяние. Много потенциални убийци се спират само пред липсата на благоприятна възможност.

Прочетете Матей 5:22. С какво Исус изравнява убийството? Как 1 Йоан 3:15 ни помага да подчертаем тази идея? Кой е истинският проблем, посочен от Исус, и реално докъде се простира Божият закон?

Въпреки че Библията често говори за силата на думите, тук Исус отива на още по-дълбоко ниво. Често пъти единствената цел на суровите думи или на клетвите е да предизвикат негативни чувства у жертвата. Идеята на Исус е съвсем ясна. Не само онези, които осъществяват престъплението, са виновни в убийство, но също и които говорят сурови думи или дори подхранват мисли за убийство. Исус съветва такива хора да се сдобрят със своите жертви, преди да стигнат до Божия олтар (Матей 5:23-26).

Размишлявайте върху приложението на Исусовите думи в днешните текстове. Колко добре се справяте в това отношение? Какво ви разкрива този висок стандарт за нуждата винаги да сте покрити от Христовата праведност?