Глава 01б - Мишената Америка - йезуитите

„През цялата християнска епоха протестантизмът е бил заплашван от страшни врагове. Първите триумфи на Реформацията отминаха, Рим призова нови сили, надявайки се да постигне нейното унищожение. По това време беше създаден Орденът на йезуитите - най-жестокият, безскрупулен и мощен от всички защитници на папството. Откъснати от земни връзки и човешки интереси, мъртви към повика на естествените чувства и разума, и с напълно смълчана съвест, те не признаваха никакви правила и връзки, освен тези, на своя орден, и никакъв дълг, освен този, да разширяват своята власт. Евангелието на Христос беше дало сили на своите последователи да посрещат опасностите и да издържат на страданията, без да се страхуват от студ, глад, труд и бедност, да държат високо знамето на истината пред лицето на мъчения, тъмница и клада. За да се противопоставят на тези сили, йезуитите надъхваха своите последователи с фанатизъм, който ги правеше способни да издържат на всякакви опасности и да се противопоставят на силата на истината с всички оръжия на измамата. Нямаше престъпление толкова голямо, което да не можеха да извършат; никаква измама, твърде низка, която да не можеха да я използват; никаква роля, твърде трудна за тях, за да се преобразят. Дали обет за постоянна бедност и смирение, тяхната преднамерена цел беше да си осигурят богатство и власт, които да бъдат посветени за събарянето на протестантизма, и възстановяването на папското върховенство.

Когато се появяваха като членове на своя орден, те носеха дрехата на светостта, посещаваха затвори и болници, служеха на болните и бедните, твърдейки, че са се отказали от света, и носеха свещеното име на Исус, Който отиваше сред хората, за да върши добро. Но под тази безупречна външност често бяха скрити престъпни и смъртоносни намерения. Основен принцип на ордена беше: Целта оправдава средствата. С това правило лъжата, кражбата, лъжесвидетелстването, убийството, бяха не само опрощавани, но и препоръчани, когато служеха на интересите на църквата. Под различни одежди, йезуитите прокарваха своя път до държавните кабинети, достигайки до позицията на съветници на царе и оформяха политиката на народите. Те основаваха колежи за синовете на принцовете и благородниците, и училища за обикновения народ; и децата на родителите протестанти бяха привличани в спазване на папските ритуали. Цялата външна помпозност и показност на римското поклонение беше предназначена да обърка ума, да заслепи и завладее въображението, и по този начин свободата, за която бащите се бяха борили и проливали кръвта си, бе предадена от синовете. Йезуитите бързо се разпръснаха из Европа и където и да отидеха, следваше съживяване на папството“ (Елън Уайт, „Великата борба“, стр. 234, англ. изд.).

Йезуитите функционират като папска секретна полиция по целия свят. Те са много прикрити и пазят своите операции в тайна. Не казват на никого, че са йезуити. Що се отнася до външността, изглеждат като нормални хора. Ще цитирам един съвременен автор: „Те са йезуити. Това общество от мъже, след упражняване на тяхната тирания за повече от 200 години, накрая стана толкова застрашаващо света, заплашвайки с пълно унищожения целия социален ред, че дори папата, чийто предани служители бяха, и трябваше да бъдат, поради обета на своето общество, беше принуден да ги разпусне [папа Клемент забрани Ордена на йезуитите през 1773 г.].

Но преди да изминат и петдесет години след забраната, отслабващото влияние на папството и деспотизма породи нуждата от техните полезни усилия, за да се противопоставят на светлината от свободата на демократите, и папата [Пий VII] едновременно с формирането на Свещения алианс [1815 г.] съживи Ордена на йезуитите в цялата им сила…

А трябва ли да бъде казано на американците какви са йезуитите?(...) Те са тайно общество, подобно на масонски орден, но с много повече характерна за тях възмутителна ненавист и хиляди пъти по-опасни. Те са не просто свещеници или привърженици на едно религиозно верую; те са търговци, адвокати, издатели и мъже от всякакви професии, нямащи никакъв външен отличителен белег, по който да бъдат разпознати; те са навсякъде в обществото. Могат да играят всякакъв герой – този, на ангел на светлината или служител на тъмнината, за да постигнат своята единствена голяма цел. Всички те са образовани мъже, подготвени и заклети да тръгнат във всеки момент и във всяка посока, и за всяка служба, заповядана от генерала на техния орден; необвързани със семейство, общност или страна – с всички тези обикновени връзки, които свързват хората; те са предадени за цял живот на каузата на римския понтиф“ (J. Wayne Laurens, The Crisis in America: or the Enemies of America Unmasked, G. D. Miller, 1855, pp. 265-267).

Игнасио Лойола основал Ордена на йезуитите през 1540 г. Неговата позиция в Римокатолическата църква била укрепена чрез Съвета в Трент, който се провел от 1546 до 1563 г. Съветът в Трент бил свикан с една голяма цел: Да се спре протестантската Реформация. Реформацията започнала през 1517 г., когато Мартин Лутер, безстрашният немски монах, заковал 95-те тезиси върху вратата на църквата във Витенберг. Наред с други неща тези тезиси оспорвали отвратителната доктрина за индулгенциите, проповядвана от Рим, която декларира, че човек може да спаси себе си и обичните си, като пуска достатъчно монети в хазната на Католическата църква.

Великите учения на Лутер, че единствено Библията е стандарт за всички доктрини и практики, и че човек е оправдан пред Бога само чрез вяра в Исус Христос, накарали сърцата на хиляди в цяла Европа да се развълнуват, и довели до изблици на ужас из залите на Ватикана.

Затова Съветът в Трент бил свикан, за да се противопостави на Реформацията и йезуитите били главните инструменти на Рим, за да премахнат и унищожат всяка следа от протестантството, където и да се намира то.

Двата най-важни документа на Америка - Декларацията за независимостта и Конституцията, са изпълнени с протестантски декларации, които са абсолютно нетолерантни към йезуитите на Рим. Изненадва ли ви, че Ватиканът осъжда учредителните документи на САЩ?

„Ватиканът осъди Декларацията за независимостта като греховна и нарече Конституцията на САЩ „Сатанински документ“ (Avro Manhattan, The Dollar and the Vatican, Ozark Book Publishers, 1988, p. 26).

Следва част от клетвата на йезуитите:

„Също така обещавам и заявявам, че няма да имам свое мнение или воля, или каквито и да било възражения, подобно на труп и мъртво тяло, но непоколебимо ще се покорявам на всяка, каквато и да било заповед, която бих могъл да получа от моите началници в милицията на папата. (…) Освен това обещавам и заявявам, че когато имам възможност, ще възбуждам и провеждам безмилостна война, тайна или открита, срещу всички еретици, протестанти и либерали, както ми е наредено да правя, за да ги изкореня и изтребя от лицето на цялата земя; няма да щадя хора от никаква възраст, пол или физическо състояние; ще беся, изгарям, погубвам, сварявам, одирам, удушавам и заравям живи тези долни еретици; ще разпорвам стомасите и утробите на техните жени и ще разбивам главите на децата им в стените, за да унищожа завинаги тяхната презряна раса. Когато това не може да бъде правено явно, тайно ще използвам отровна чаша, удушаващо въже, стоманена кама или оловен куршум, независимо от честта, ранга, достойнството или властта на лицето, или личностите, от тяхното положение в живота, било то обществено или частно, като по всяко време може да ми бъде наредено да действам по този начин от всеки агент на папата, или игумена на Братството на свещената вяра, на Обществото на Исус“ (Edwin A. Sherman, The Engineer Corps of Hell; or Rome’s Sapper’s and Miners, Private Subscription, 1883, pp. 118-124).

Да повярваш, че някой би положил такава отвратителна клетва, противоречи на разума. Човек не би могъл да си представи по-долна клетва. Думата „еретик“ в цитирания по-горе текст се отнася до всеки, който не е съгласен с папата. В писмо от Джон Адамс, до тогавашния президент Томас Джеферсън относно йезуитите, четем: „Не ще ли започнат да идват на рояци тук редовно, под толкова много маскарадни костюми, каквито само един цигански крал може да облече, предрешени като художници, издатели, писатели и учители? Ако някога е имало група мъже, които да заслужават вечна присъда на земята и в ада, това е Обществото на Лойола“ [йезуитите] (George Reimer, The New Jesuits, Little, Brown, and Co.,1971, p. 14).

Наполеон Бонапарт казал следното: „Йезуитите са военна организация, а не религиозен орден. Техният началник е генерал на армия, а не просто отец, абат на манастир. И целта на тази организация е ВЛАСТ. Власт, в нейната най-деспотична проява. Абсолютна власт, вселенска власт, власт, която контролира света според волята на един човек. Йезуитството е най-абсолютния деспотизъм и в същото време най-голямото и най-чудовищното престъпление…

Генералът на йезуитите настоява да бъде господар, суверен над суверените. Където йезуитите са допуснати, те ще станат господари на каквато и да е цена. Тяхното общество по естество е диктаторско и затова е непримирим враг на всяка учредена власт. Всяко действие, всяко престъпление, макар и брутално, е заслуга, щом е извършено за интересите на Обществото на йезуитите или по заповед на генерала“ (General Montholon, Memorial of the Captivity of Napoleon at St. Helena, pp. 62, 174).

Нямаше маска, която да не можеха да си сложат и затова нямаше място, в което да не можеха да проникнат. Те можеха да влязат нечуто в кабинета на краля или президента. Можеха да седят невидими в Съвета или в Общото събрание и да се смесват неподозирани при разискванията и дебатите.

Нямаше език, който да не можеха да говорят и никакво верую, което да не можеха да изповядат, и по този начин нямаше хора, сред които да не можеха да пребивават; и никоя църква, на която да не можеха да станат членове; и никоя длъжност в нея, която да не можеха да изпълнят. Те можеха да презират папата заедно с лютераните и да се кълнат в Тържествения съюз заедно със съглашателите“ (J. A. Wylie, The History of Protestantism, Vol. II, p. 412. (quoted in Sydney Hunter, Is Alberto for Real?, Chick Publications, p. 13).

В светлината на тези изказвания възникват няколко въпроса. Тъй като йезуитите започнали директна атака над Америка през 1815 г. и нищо не можело да застане на пътя им, не се ли провежда тогава политиката в Америка под контрола на този деспот от Рим? Не са ли убийствата на няколкото президенти като Ейбрахам Линкълн, Уилям Маккинли, Джеймс Гарфийлд и Уилям Хенри Харисън подбудени от йезуити? Не са ли зверства като това в Уейкоу, Оклахома сити и разрушаването на двете кули в Ню Йорк, планирани зад стените на Ватикана? Какво да кажем за нашата ценна Конституция и Закона за правата, извоювани от нас след такава неумолима атака през последните няколко десетилетия? Това ли е крайната награда за йезуитите – да унищожат нашите скъпоценни свободи, изкупени на такава висока цена? Следващите глави ще анализират някои от тези много тревожни въпроси.

Сякаш Виенският конгрес не бил достатъчно ясен за отношението на европейските монархии и Ордена на йезуитите, та били свикани още два конгреса.

Първият от тях бил във Верона през 1822 г. По време на този конгрес било решено, че Америка ще бъде мишена на йезуитските емисари и трябва да бъде унищожена на всяка цена. Всеки принцип на Конституцията трябвало да бъде анулиран и да бъдат въведени новите йезуитски принципи с цел, папството да се издигне до господство в Америка. Другото събрание се състояло в Чиери, Италия, през 1825 г. Ето какво било решено там: „През 1825 г., около 11 години след съживяването на Ордена на йезуитите, беше проведено тайно събрание на водещи йезуити в техния колеж в Чиери, близо до Торино, северна Италия. На това събрание бяха обсъдени планове за напредъка на папската власт по целия свят, за дестабилизирането на правителства, които стояха на пътя им и за унищожаването на всяка опозиция на йезуитските планове, и амбиции. (…) Това, което целим, е световна империя. (…) Ние трябва да им помогнем да разберат [на великите мъже на света], че причината за злото - лошият квас, ще остане толкова дълго, колкото продължи съществуването на протестантизма, затова протестантизмът трябва да бъде напълно премахнат. (…) Еретиците са враговете, които ние сме длъжни да унищожим. (…) И тогава онази библейска змия с вдигната глава и очи, заплашително насочени към нас, и с отровата си, влачейки се по земята, веднага щом съумеем да я сграбчим, ще се превърне в пръчка“ (Hector Macpherson, The Jesuits in History, Ozark Book Publishers, 1997, appendix).

Целта от Чиери е ясна – протестантизмът да бъде унищожен на всяка цена и папството да възстанови всесветската си власт на ПО ЦЕЛИЯ СВЯТ. Когато наблюдавахме папа Йоан Павел II да кръстосва глобуса и да бъде приеман по целия свят като „човек на мира“, можахме да видим колко добре действа йезуитския план, приет в Чиери.

Тези три събрания - във Виена, Верона и Чиери, - се провели при възможно най-голяма секретност. Един човек, обаче, който не можел да бъда смълчан, присъствал на първите две събрания. Британският външен министър Джордж Канинг се свързал с американското правителство, за да го предупреди, че монархиите в Европа планират да унищожат свободните институции на Америка.

„По причина на тази конспирация срещу американските републики от страна европейските монархии великият английски държавник Канинг призова вниманието на нашето правителство към нея и нашите тогава държавници, включително и Томас Джеферсън, който беше още жив по онова време, взеха активно участие в поместването на декларация в речта на президента Монро в неговото следващо годишно послание до Конгреса на Съединените щати, гласяща, че САЩ ще считат като акт на враждебност към правителството на Съединените щати и като неприятелски акт, ако тази коалиция или някаква друга сила в Европа някога се заеме с установяването на какъвто и да било контрол над която и да е американска република върху американския континент, или за придобиване някакви териториални права.

Това е така наречената „Доктрина Монро“. Заплахата от тайния договор от Верона за потъпкване народното правителство в американските републики е в основата на Доктрината Монро. Този таен договор ясно посочва конфликта между монархическото правителство и народното правителство, и правителството на малцината срещу правителството на мнозината“ (Burke McCarty, The Suppressed Truth About the Assassination of Abraham Lincoln, p. 10).

Доктрината Монро била американския отговор на йезуитските конгреси от Виена и Верона. Америка щяла да счете за войнствен акт, ако някоя европейска нация се устремяла към колониална експанзия в западното полукълбо. Йезуитите успели тайно да атакуват и инфилтрират Америка, и да изпълнят точно това, което Доктрината Монро заявила, че ще защитава. Те успели да извършат това поради факта, че било извършено под най-голяма секретност и под фасадата на църквата.

В писмо до президента Монро Томас Джеферсън описал следното наблюдение: „Въпросът, представен в писмата, които ми изпратихте, е най-важния, бил някога обект на моите размишления, освен този за независимостта. Независимостта ни направи нация, независимостта определи нашия компас и посочи курса, по който трябва да напредваме през океана на времето, открит пред нас. И ние никога не бихме могли да се впуснем в него при по-благоприятни обстоятелства. Нашата първа и основополагаща максима трябва да бъде, никога да не се заплитаме в борбите на Европа. Второ, никога да не позволяваме Европа да посредничи по въпроси отсам Атлантика. Америка - Северна и Южна, има набор от интереси, различни от тези на Европа. Докато последната се опитва да стане седалище на деспотизма, нашите усилия определено трябва да бъдат насочени, да направим нашето полукълбо обиталище на свободата. (…) Ние трябва да обявим нашия протест срещу жестоките нарушения на правата на народите чрез намесата на някой във вътрешните дела на друг – дело, толкова престъпно, започнато някога от Бонапарт и продължено сега от еднакво беззаконния алианс, наричащ себе си Свещен…

Ние трябва да се противопоставим с всички средства на насилническата намеса на всяка друга сила. (…) Въпросът, пред който сме изправени сега, включва последици толкова трайни и резултати, толкова решаващи за нашите бъдещи съдби, че да запали целия интерес, който съм изпитвал досега по тези въпроси, и да ме убеди да се осмеля да изкажа мнения, които ще докажат само моето желание да допринеса своята лепта във всичко, което би могло да е полезно за нашата страна“ (Archives, Mount Holyoke College).

Джеферсън предвидил голямата криза в младата история на Америка, защото на коварните и злобни йезуити било наредено да се прицелят към унищожаването на Америка.

Доктрината Монро отправила предизвикателство за всяко настъпление срещу Америка от страна на Европа. Въпреки това, Монро всъщност не разбрал, че в началото коварните йезуити няма да използват силата на оръжието, за да постигнат целите си. Те щели да използват хитрост, лукавство и пълна секретност. Щели да апелират към основните човешки потребности; да внедряват свои агенти на позиции с богатство и власт, и след това да използват тяхното влияние, за да спечелят голямата си награда – премахване и унищожаване на всеки протестантски принцип, очертан в Конституцията на САЩ.