Глава 17 - НАБЛИЖАВАЩАТА КУЛMИНАЦИЯ НА ИСТОРИЯТА - Тема 01- ПОСЛЕДНИЯТ КОНФЛИКТ

Декорите са поставени -последните събития, които наближават, скоро връхлетят планетата. Докато хората се обединяват в съюзи, последната ■' на предупреждение се разгласява по земята. Скоро тройната ангелска л;е е извършила своето дело и опитвайки се да си осигури почитта на а. Сатана ще задейства земните сили, за да се приеме белегът за вярност рапството, и въпросът събота-неделя ще бъде изложен съвсем катего- : гтред народите. Ще трябва да вземем решение дали да се покланяме на при Неговите условия, или да се покланяме на „звяра“ според неговите Ъш. Компромисът ще бъде невъзможен. Когато конфликтът се изостри тзсуват неделни закони под натиска на „лъжепророка“, предупреди- вест ще премине в описания в Откровение, 18 гл. „висок вик“, раз- е от друг могъщ ангел, който повтаря вестта за падението на Вавилон. " . следна предупредителна вест също придава сила на разгласяването '7ата ангелска вест, тъй като тя предупреждава да не се приема белегът " :ра“.

След това видях друг ангел да слиза от небето, който имаше голяма и земята се освети от неговата слава. Той извика със силен глас, ки: Падна, падна Вавилон, великата блудница, и стана жилище на pane, свърталище на всякакъв нечист дух и свърталище на всякакви не- и омразни птици; защото всички народи пиха от виното на нейното юено блудство и земните царе блудстваха с нея, и земните търговци Увгатиха от безмерния й разкош. И чух друг глас от небето, който ~‘<г: Излез от нея, народе Мой, за да не участваш в греховете й и да не таи язвите й; загцото греховете й стигнаха до небето и Бог си спомените неправди “ (Откровение 18:1-5).Това е последното предупреждение и решението, което вземем, ще определи дали получаваме белега на „звяра“ или Божия печат. Кой законодател е най-важен в живота ни? Когато човешката раса е направила своя избор, ще свърши благодатното време и в небето ще се произнесат следните тържествени думи:

„Който въриш неправда, нека върши и занапред неправда; и който е нечист, нека бъде и занапред нечист; и праведният нека върши и занапрес правда, и светият нека бъде и занапред свет. Ето, ида скоро; и у Мен е наградата, която давам, да отплатя на всекиго, според каквито са делатс му“ (Откровение 22:11, 12; Превод 1940).

Вратата на благодатното време се затваря; няма връщане назад. Съшс както в дните на Ной вратата на ковчега се затваря и благодатното време за предпотопните жители завършва, обаче те не подозират това. В продължение на една седмица ковчегът стои на суха земя, докато хората се подиграват без да знаят, че са осъдени и намерени за недостатъчни. След това небеснит; шлюзове се разтварят.

Бог дълго търпи човешкото беззаконие, но времето на дълготърпениетс Му скоро ще приключи. Все още живеем във времето на истинския Ден а умилостивението, но този съд преди Пришествието ще завърши и Исус ня : повече да изпълнява ролята Си на Посредник. Ще облече царската Си дреа] и ще пристъпи към изпълнението на присъдата.

Последните седем язви

Символичните събития, изобразени в Стария Завет, могат да ни ка^з много за бъдещето. Божият характер не се променя и при Него няма ни

еянкя от цппмяня Бпг яиняги е тт п г i г е л п я я т п п п и r_мт;пкитр См цгищр/jtxt.v. 1

отстъплението. Въпреки че е дълготърпелив и не иска никой да бъде изгубен, Неговото търпение си има граници и идва момент, когато Той започва да действа. Когато всички Негови умолявания попадат в глухи уши и отстъплението става повсеместно, предпотопният свят е унищожен от потопа, а Содом и Гомор са разрушени с огън от небето. Няма място за доктрини за втори шанс и ако искаме да бъдем последователни, трябва да очакваме и днес Бог да се справи с универсалното отстъпление по същия решителен начин, както в миналото.

Събитията, водещи до последното отстъпление в голямата борба межд; Христос и Сатана, също са загатнати предварително в събитията, случвапя се в Египет по време на Изхода. Египет е символ на света, който се съпротивлява на Бога, а израелтяните са символ на Божия народ, който ще бъде изкупен от света и отведен в небесния Ханаан.

В Изход, 5 глава са ярко описани последните събития, довеждащи д: Изхода. Мойсей започва съботните реформи сред израелтяните, а фараонд~ реагира с издаването на указ, който би направил невъзможно спазването на съботата според Божията заповед.

„И фараонът каза още: Ето, народът на земята сега е многоброен, а вие го правите да остави определените си работи“ (Изход 5:5).

Използваната тук еврейска дума за израза „да остави определените си работи“ е shabath, което означава спазване на съботата. В отговор на това фараонът увеличава работата им и издава закон, който прави невъзможно израелтяните да спазват съботата. Този закон подпечатва съдбата на Египет, тъй като директно се противопоставя на Божия закон. Вследствие на това падат язвите и израелтяните са освободени от робството и отведени в Обетованата земя. Тези събития са символ на окончателното избавление на Божия народ при подобни обстоятелства. Белегът на „звяра“ ще бъде наложен така, че Божият народ да не може да спазва съботата от Десетте заповеди. Благодатното време ще приключи и ще паднат седемте последни язви.

„И видях на небето друго знамение, голямо и чудно: седем ангела, които държаха последните седем язви, защото с тях се изчерпва Божията ярост “ (Откровение 15:1).

Исус е приключил Своята посредническа роля и Йоан вижда небесния храм изпълнен с дим. Небесната храмова служба престава и благодатното време завършва:

„Ихрамът се изпълни с дим от славата на Бога и от Неговото могъщество и никой не можеше да влезе в храма, преди да се свършат седемте язви на седемте ангела“ (Откровение 15:8).

Тези събития се случват в небето преди идването на Христос. Следващото събитие са падащите язви:

„И чух от храма силен глас, който казваше на седемте ангела: Идете и излейте на земята седемте чаши на Божията ярост! И първият отиде и изля чашата си на земята; и се появи лоша и люта рана по онези хора, които носеха белега на звяра и които се покланяха на неговия образ “ (Откровение 16:1, 2).

Първата язва

Първата язва пада само върху онези, които имат белега на „звяра“, а Божият народ е пазен от своя Бог. В Египет Той прави разлика между египтяните и израелтяните. Последните седем язви не засягат евреите. Преди да бъдат разрушени Ерусалим и храмът, Бог предупреждава Своя народ за

наближаващото унищожение. Насочва го към пророчествата на Даниил и г: подтиква да ги изучава и разбира. Тези, които се вслушват в Неговия съвет избягват и спасяват живота си, но които не обръщат внимание, загиват. Те понасят последиците от своя избор. Бог дълго ги е умолявал и се оттегля о~ тях със съкрушено сърце.

Точно както фараонът не се умилостивява, когато падат язвите, така и непокаяните в края няма да прекратят опитите си да унищожат Божия нарот Кризата ще се изостря, докато достигне своята кулминация с издаването не смъртен указ срещу онези, които отказват да почитат папската „събота“ (т.е неделята, бел. пр.). Обаче Божиите обещания са сигурни:

„Няма да се страхуваш от ужас нощем, нито от стрелата, коятс лети денем, нито от мор, който ходи в тъмнина, нито от зараза, която опустошава по пладне. Хиляда ще падат от страната ти и десет хиляе:

- отдясно ти, но до теб няма да стигне. Само ще гледаш с очите си и гиг видиш възмездието на безбожните. Понеже ти си казал: Господ е моето прибежище! - и си направил Всевишния свое жилище, никакво зло няма да те сполети, нито язва ще се приближи до шатрата ти, защото ще заповя- I да на ангелите Си за теб - да те пазят във всичките ти пътища “ (Псалм 91:5-11).

Каква утешителна мисъл. Божии ангели ще защитават хората, кои-: имат Божия печат.

Втората язва

„И вторият ангел изля чашата си в морето; и то стана като кръв т мъртвец и всяка жива душа в морето умря “ (Откровение 16:3).

Дали още сега не предвкусваме това, което ще представлява втора-. язва? Вече усещаме последиците от безразборното изхвърляне на токсич:-: отпадъци в деликатните морски и сладководни системи на света. Увеличат, се разпространяването на водораслите както в морските, така и в речни- , системи, и това понякога води до последици, сходни с описаните в Биб.Т' - ята. Разрастването на кървавочервени водорасли и микроорганизми при1-: - нява смъртта на милиони водни създания, тъй като са лишени от кислорс : След това водораслите и мъртвите организми изгниват и образуват подоби на кръв маса.

Третата язва

„И третият ангел изля чашата си в реките и във водните извори водата им стана кръв. И чух ангела на водите да казва: Праведен си Тщ Пресвети, който си, и който си бил, затова, че си отсъдил така; понежш[ me проляха кръвта на светиите и на пророците, Ти си им дал да пият кръв; I защото те заслужават това. И чух (друг от) олтара да казва: Да, Госпо- I ри Боже Всемогъщи, истинни и праведни са Твоите присъди “ (Откровение Г 16:4-7).

Докато хората, които пренебрегват Божиите съдби,упорстват в намере- [ нието си да проливат кръвта на светиите, водите се превръщат в кръв, но обещанието за Божия народ е:

„ (.. ,)хлябът му ще се даде, водата му няма да липсва “ (Исая 33:16).

Точно както Илия получава всичко необходимо по време на гонението си, така и Бог ще се погрижи за Своите деца по време на бедствието им. Пророк Илия е символ на Божия народ в края на времето. Той прескача смъртта и е взет жив в небето. По същия начин хората, които получават Божия пе- I чат, ще бъдат взети, без да вкусят смърт. Точно както Илия е преследван от съюза църква- държава в своето време, така и Божият народ ще бъде гонен по подобен начин в последното време. Бог задоволява нуждите на Илия, ще се погрижи и за нуждите на верните в края на тази голяма драма на бунта срещу Неговото управление.

Четвъртата язва

„Ичетвъртият ангел изля чашата си върху слънцето, на което се даде да гори хората с огън. И хората се опекоха от голямата горещина и поху- лиха името на Бога, Който има власт над тези язви, и не се покаяха да Му отдадат слава“ (Откровение 16:8, 9).

Четвъртата язва засяга слънцето. Земята не само понася суша, но слънчевата радиация е толкова силна, че изгаря хората. Както в случая с водните бедствия, изобразени в предишните язви, днес също имаме индикатори за това как тази язва ще засегне човечеството. С разрушаването на озоновия слой ултравиолетовата радиация се увеличава драматично и в някои държави е въведено задължително облекло за учениците, за да се избегне излагането на слънце. Парниковите газове причиняват глобално затопляне и времето се е променило драматично през последните десетилетия. Промяната на климата довежда до безпрецедентни засушавания в някои области и до масови наводнения в други. Сушата, често свързвана с феномена Ел Нинъо, също взема своя дял чрез бушуващи пожари, които поглъщат милиони декари гори и пасища. Днес наблюдаваме само предвестниците на по-лотттите неща, които предстоят скоро. Пророк Йоил предвижда тази язва и има да каже следното:

„Как стене добитъкът! Чердите говеда се скитат, защото нямат

пасбище, и стадата овце също гинат. Господи, към. Теб викам, защото огънят пояде пасбищата на степта и пламъкът изгори всички полски дървета“ (Йоил 1:18, 19).

Точно както Бог разграничава египтяните от израелтяните, така ще запази и Своя народ от тази язва.

„ Слънцето няма да те порази денем, нито луната - нощем “ (Псалм 121:6).

Бог запазва израелтяните от горещината на деня, като става за тях облачен стълб, а от нощния студ - като става огнен стълб.

Петата язва

„Ипетият ангел изля чашата си върху престола на звяра; и царството му беше помрачено; и хората хапеха езиците си от болка и похулиха небесния Бог заради болките си и раните си, и не се покаяха за делата си (Откровение 16:10, 11).

Тази язва е насочена конкретно към престола на „звяра“. Папството държи хората от света в тъмнина и затова тъмнина е неговата участ. С езика си то мами народите, а сега хапе езика си в болки.

Светлината се излъчва от Бога и в Него няма никаква тъмнина. Папството заменя Исус, светлината на света, със свои собствени системи. Пренебрегва ролята Му като Посредник, разпъва Го на кръст отново и отново в литургията и вместо със Словото, храни хората с литургии и с човешки заповеди.

„ И известието, което чухме от Него и известяваме на вас, е това, че Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина “ (1 Йоаново 1:5).

Божието слово, което папството крие от хората и изкривява, би могло да излекува Тяхната болест, ако биха пожелали да слушат.

„Изявяването на Твоите думи дава светлина и разум на невежите (Псалм 119:130).

Рим променя Закона и Божиите заповеди.

„ И земята е осквернена под жителите си, защото престъпиха законите, не зачитаха наредбата, нарушиха вечния завет “ (Исая 24:5).

„Ако тези наредби изчезнат отпред Мен, заявява Господ, тогава и потомството на Израел ще престане да бъде народ пред Мен завинаги “ (Еремия 31:36).

Бог не се променя. В Него няма и сянка от промяна.

„ Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре и слиза от Отца на светлините, в Когото няма изменение, нито сянка от промяна “ (Яков 1:17).

Петата язва донася обрат. Земните обитатели, вече съкрушени от последиците на предишните язви, наблюдават агонията на „звяра“ (папската система) и започват да се съмняват в неговата надеждност. Точно както подкрепата за упорития отказ на фараона да пусне Израел намалява, когато в Египет падат язвите (Изход 10:7), така и подкрепата за папската система ще :апочне да намалява, прокарвайки пътя за шестата язва.

Шестата язва

„И шестият ангел изля чашата си върху голямата река Ефрат; и волта й пресъхна, за да се приготви пътят на царете от изгрев слънце“ Зткровение 16:12).

Тук са изтъкнати две неща - реката Ефрат пресъхва и това подготвя пъ- тя за царете от изток. Ефрат е реката, която е поддържала живота в реалния сревен Вавилон, и това ни връща към падането на този град, когато реката с пресушена, за да подготви пътя на завоевателите да нахлуят в града. Сто : петдесет години преди да се роди завоевателят на Вавилон, пророк Исая .поменава Неговото име:

„Така казва Господ на Своя помазаник, на Кир, когото хванах за десницата, за да покоря народи пред него; и ще разпаша слабините на царе, ха да отворя пред него врати; и портите няма да се затворят: Аз ще ходя щсгд теб и ще изправя неравните места, ще разбия бронзовите врати и ще апроша железните лостове “ (Исая 45:1, 2).

Изумително пророчество! Внимателното му изучаване разкрива, че тук Кир е символ на Христос, Който един ден ще дойде и ще избави чедата Си т мистичния Вавилон, и ще ги отведе в небесния Ерусалим.

„ (...) който казвам на бездната: Изсъхни и Аз ще пресуша реките ти; трито казвам за Кир: Моят пастир е, който ще изпълни цялата Ми воля ■ ще каже за Ерусалим: Ще се съгради - и за храма: Ще бъдат положени Щсновите ти!“ (Исая 44:27, 28).

Исая 44:27 казва, че самият Бог ще пресуши водите на Ефрат и така причини неговото падение, и ще отвори път за Кир да влезе в града. Ис рията разкрива, че Кир Велики покорява Вавилон в 539 г. пр. Хр. заш водите на Ефрат престават да текат. Кир е наречен„пастир“, а в Исая 45 наречен „помазаник на Господа“. Кир освобождава Израел безвъзмездн Исус също ще освободи Своите пленници безвъзмездно.

Точно както са пресушени водите на буквалния Вавилон, така и вол на духовния Вавилон трябва да пресъхнат. Водите според Откровение гл. са народите, които подкрепят Рим, следователно подкрепата за него? кауза започва да се разклаща.

„Казами още: Водите, които ти видя, там, където седи блудница са народи и множества, и нации, и езици“ (Откровение 17:15).

Кои са „царете от изток“, които покоряват Вавилон в 539 г. пр. 3 когато водите на Ефрат са пресушени?

Това са Кир и Дарий, неговият тъст, символ на баща и син. Кои са рете, които ще дойдат да ни спасят, щом истинската река Ефрат пресъхг човешката подкрепа се оттегли от мистичния Вавилон? Ако Кир е праос на Христос, тогава символичните царе от изток трябва да са Бог-Отец и I Син при Второто пришествие на Христос. Пророк Исая и пророк Езек] говорят за това грандиозно събитие.

„(...) нека се приближим, заедно на съд. Кой издигна от изгрева г ведния, призова го при краката Си, предаде му народи и му подчини щ предаде ги на меча, му като прах, на. лъка. му — като отвята плява “ (И 41:1,2).

„ И ме заведе при портата, портата, която е обърната на изтог ето, славата на Израелевия Бог идваше от изток; гласът Му беше т глас на големи води и земята сияеше от славата Му“ (Езекиил 43:1, 2).

Исус ще дойде в славата Си, в славата на Своя Отец и в славата на вс ки свети ангели:

„ Защото, ако се срамува някой заради Мен и заради Моите думи в п прелюбодеен и грешен род, то и Човешкият Син ще се срамува от него; гато дойде в славата на Своя Отец със светите ангели “ (Марк 8:38).

Кое е последното събитие точно преди идването на Христос?

Подтикнат към действие поради намаляващата подкрепа, Сатана изп ва цялата си власт да събере силите на Вавилон и в едно последно уси

изпраща злите си духове, за да убедят света, че проблемът е в хората, които :лазват Божиите заповеди и отказват да признаят папската неделя. След като вижда водите на Ефрат да пресъхват, Йоан казва:

„И видях от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на :ъжепророка да излизат три нечисти духа, приличащи на жаби; защото ше са духове на демони, които вършат знамения и отиват при царете на щеяия свят, за да ги събират за войната във великия Ден на всемогъщия Бог. - Ето, идвам като крадец. Блажен онзи, който бди и пази дрехите си, за да те ходи гол и да не гледат неговия срам. — И ги събра на мястото, което на еврейски се нарича Армагедон “ (Откровение 16:13-16).

В този последен сблъсък силите на Вавилон се обединяват. Както бе- ше посочено в главата „Виното на Вавилон“, „змеят“ символизира спиритизма, „звярът“ символизира католицизма, а „лъжепророкът“ - отпадналия нротестантизъм. Това трио е символ и на фалшифицираните Отец, Син и Гзети Дух. „Змеят“ имитира Бог-Отец, защото той също дава власт, автори- тт и престол на някой друг - в този случая на „звяра“. „Звярът“ -папството, имитира Христос, тъй като то също получава смъртоносна рана като Него и геживява възкресение. „Лъжепророкът“ е „звярът, подобен на агне“, протестантска Америка от Откровение, 13 гл. (виж главата „Двата звяра стават приятели“), която заблуждава света с „чужд огън“, защото прави и огън да пда на земята от небето. С други думи, той фалшифицира Петдесятницата К и фабрикува фалшив Свети Дух.

Бог, както и в миналото, се намесва заради Своя народ в момента на [ . мъртна заплаха за тях. Когато Божиите верни са преследвани, това е равно- I силно на война срещу Бога. Пример за това ни е даден в разказа за обръщането на Павел. В Деяния четем думите на Исус Христос, че Павел преследва I Него, докато всъщност преследва християните:

„И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле, j защо Ме гониш? И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм I Исус, когото ти гониш“ (Деяния 9:4, 5).

Тъй като Откровение, 13 глава разкрива, че най-накрая ще бъде гла- [ суван смъртен указ за всички, които не се покланят на (не почитат вместо Бога) „образа на звяра“ (съюз на църква и държава в протестантска Амери- | ка) и които отказват да приемат белега на „звяра“, това последно събитие причинява битката Армагедон.

„Иму се даде да даде дишане на образа на звяра, така че образът на звяра дори да проговори и да направи да бъдат избити онези, които не се покланят на образа на звяра “ (Откровение 13:15).г

В този последен сблъсък силите на Вавилон се обединяват. Както бе- ше посочено в главата „Виното на Вавилон“, „змеят“ символизира спиритизма, „звярът“ символизира католицизма, а „лъжепророкът“ - отпадналия нротестантизъм. Това трио е символ и на фалшифицираните Отец, Син и Гзети Дух. „Змеят“ имитира Бог-Отец, защото той също дава власт, автори- тт и престол на някой друг - в този случая на „звяра“. „Звярът“ -папството, имитира Христос, тъй като то също получава смъртоносна рана като Него и геживява възкресение. „Лъжепророкът“ е „звярът, подобен на агне“, про- гестантска Америка от Откровение, 13 гл. (виж главата „Двата звяра стават приятели“), която заблуждава света с „чужд огън“, защото прави и огън да пда на земята от небето. С други думи, той фалшифицира Петдесятницата К и фабрикува фалшив Свети Дух.

„И като падна на земята, чу глас, който му казваше: Савле, Савле,

I защо Ме гониш? И той каза: Кой си Ти, Господи? А Той отговори: Аз съм I Исус, когото ти гониш“ (Деяния 9:4, 5).

„И ще събера всичките народи на бой против Ерусалим“ (Захария :4:2).

Как точно ще се води тази битка и кога?

Първо, нека разгледаме времето. Никой не знае времето или часа на Христовото завръщане.

„Итака, бдете! Защото не знаете нито деня, нито часа (в който Човешкият Син ще дойде) “ (Матей 25:13).

Но Библията твърди, че това събитие ще се случи в полунощ. Споменатото просто означава в последния момент. Обаче законодателните декрети на правителствата също влизат в сила в полунощ и световните декрети се издават според полунощ на конкретните географски дължини. Например, декретът на ООН срещу Ирак влиза в сила „в полунощ по Стандартно източ- но време“. Един световен указ, налагащ „белега на звяра“, също би могъл да влезе в сила при подобни обстоятелства. Тъй като обаче не можем да определим конкретно време, всичко това ни говори, че тази намеса се извършва в последния момент, когато указът ще влезе в сила. Имаме същото в символичен праобраз (Египет) и изпълнение на символа:

„Ив полунощ Господ порази всяко първородно в египетската земя“ (Изход 12:29).

„В един миг умират, посреднощ, народ се развълнува и те преминават, и мощните се вземат, не с ръка “ (Йов 34:20).

„А посреднощ се нададе вик: Ето, младоженецът (идва)! Излизайте да го посрещнете!“ (Матей 25:6).

Седмата язва

Въпросът как ще се води битката получава отговор в седмата язва.

„И седмият ангел изля чашата си във въздуха; и от храма дойде силен глас от престола и каза: Сбъдна се. И излязоха светкавици и гласове, и гръ- мове, и стана силно земетресение, каквото не е било, откакто има човек на земята - такова голямо земетресение, толкова силно! И великият град се раздели на три части, и градовете на нациите паднаха, и великият Вавилон беше припомнен пред Бога, за да му даде чашата с виното на яростта на Неговия гняв. И всеки остров изчезна и планините не се намериха. И от небето падна върху хората едър град, всяко парче тежеше като един талант. И хората похулиха Бога заради язвата от града, защото язвата отПоследната язва унищожава земните народи. Вавилон се разпада на трите си съставни части, а след това най-голямото земетресение, разтърсвало някога планетата, унищожава и последните следи от живот по земята. Огромни блокове градушка, тежки близо 50 килограма, слагат край на бунта Насред цялата тази бъркотия Христовият народ е избавен, както ще видим по-късно. В книгата „Йов“ се споменава за тази война е градушка.

,,Влизал ли си в съкровищниците на снега, или виждал ли си съкровищниците на градушката, които съм запазил за времето на скръб, за деня на бой и война“ (Йов 38:22, 23).

Христос е Победителят в този сблъсък:

„ След това видях небето отворено; и ето, бял кон, и Онзи, Който яздеше на него, се наричаше Верен и Истинен, и Той съди и воюва в справедливост. Очите Му бяха като огнен пламък и на главата Му бяха много корони, и имаше написано едно име, което никой не знаеше освен Него. II беше облечен в дреха, натопена в кръв; и името Му е Божието Слово. И небесните войски Го следваха на бели коне, облечени в бял и чист висон. On: устата Му излизаше остър меч, с който да порази нациите; и Той ще ги пасе с желязна тояга и ще стъпче лина на яростния гняв на Всемогъщия Бог. И на дрехата, и на бедрото Му имаше написано име: Цар на царете и Господ на господарите“ (Откровение 19:11-16).

Изкупените ще нададат радостен вик. Борбата им завършва и те са отведени в небесния Ханаан.

,,И в онзи ден ще кажат: Ето, това е нашият Бог, чакахме Го да ни спаси. Това е Господ, чакахме Го. Ще се радваме и ще се веселим в спасението Му“ (Исая 25:9).

Второто пришествие на Христос

Темата на Библията е Христос и Неговото царство. Грехът и смъртта няма да царуват завинаги, но ще дойде ден, когато Христос ще победи враговете Си и ще сложи край на управлението на Сатана. Царството Му трябва да бъде тема на нашите размисли и молитви и пак то е първата молба в молитвата „Отче наш“.

„Да дойде Твоето царство “ (Матей 6:10).

Великият и почитаем ден на Господа винаги е бил великата надежда на

Божия народ през вековете, но е също и тема, която е била погрешно разбирана и тълкувана. Много хора се надяват на кратковременен Месия, който да ги спаси от настоящите им проблеми, докато други си изграждат доктрини за изключителност, претендирайки че спасението и месианското откровение са само за тях самите. За такива групи земното смирение и служба на Исус Христос не са никак привлекателни и те търсят друг Спасител, който повече да съответства на погрешните им представи. На такива Исус казва:

„Вие изследвате Писанията, защото мислите, че в тях имате вечен живот; и те са, които свидетелстват за Мен “ (Йоан 5:39).

Бог не ни е оставил сираци. Той ни е разкрил Себе Си и Небесния спасителен план чрез слугите Си, пророците.

„Наистина Господ Бог няма да направи нищо, без да открие тайната Си на слугите Си, пророците “ (Амос 3:7).

Божията намеса в човешките работи не е своеволна, но планирана да спаси хората чрез благодат, докато удовлетворява изискванията на Закона. Престъпването на Закона изисква въздаване на справедливост, а възмездието за престъплението е смърт. Когато Адам и Ева извършват грях, Бог обещава Спасител.

„Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата “ (Битие 3:15).

В това пророчество „жената“ е църквата (Божият народ през вековете). „Семето на змията“ включва всички отстъпили от Бога през вековете, докато „Семето на жената“ е Месия, Който ще смаже главата на „змията“. Освен това, самият Той ще бъде наранен от нея. Двете родословия на Исус, дадени в Библията, проследяват произхода Му от Адам, през Авраам, до Иосиф и Мария (Матей 1:1-16; Лука 3:23-38). В Откровение, 12 глава „жената“, изобразена в момента, когато ражда„мъжко дете“, символизира църквата, а „Семето“ се отнася за Христос (Еалатяни 3:16).

При първото Си пришествие Исус идва да плати цената за греха. Става „грешен за нас“ (2 Коринтяни 5:21):

„...Той беше прободен заради нашите престъпления, беше съсипан заради нашите беззакония; върху Него дойде наказанието, докарващо наьиия мир, и с Неговите рани ние бяхме изцелени“ (Исая 53:5).

Правосъдието е удовлетворено и благодатта може да изобилства. В Христос сме примирени с Бога (Римляни 5:10; 2 Коринтяни 5:18; Колосяни

11:21, 22).Това е целта на първото идване на Христос. Сатана е победен, но е премахнат. Грехът и смъртта са победени, но не са унищожени. Исус обещава да се върне на тази земя, за да отведе изкупените от Него до жилищата! които приготвя за тях.

„ В дома на Отца Ми има много жилища. Ако не беше така, Аз щях os ви кажа, защото отивам да ви приготвя място. И като отида и ви приготвя място, пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз. да бъдете и вие “(Йоан 14:2, 3).

Това е великото обещание за завръщането на Господа в слава. Обаче дори това обещание не води след себе си окончателното установяване на царството на Господа. Тук е обещано, че Господ отново ще се върне, за де вземе изкупените и да ги отведе до мястото, което е приготвил за тях.

„Пак ще дойда и ще ви взема при Себе Си, така че, където съм Аз, да бъдете и вие“ (Йоан 14:3).

Матей

Марк

Лука

1. Войни и бедствия сред

24:7

13:8

21:9-10

народите

2. Земетресения

24:7

13:8

21:9-11

3. Както в дните на Ной

24: 37-39

—

4. Евангелието да се проповядва по целия свят

24:14

13:10

(Виж,, Камък, на Който

да положиш глава “.)

5. Скръб

24:21

13:24

6. Лъжехристи

24: 4-5, 23-24

13:22

21:8

7. Знамения в слънцето, луната, звездите

24:29

13:24-25

(Виж „Камък, на Който

21:25-26 Исая 13:10

да положиш глава “.)

Изкупените трябва да бъдат взети в небето при Пришествието на Господа. Обаче в Библията ясно се говори за едно земно царство. Именно земята ще бъде в края на краищата домът на изкупените (Матей 5:5; 2 Петрово 3:13; Откровение 5:10; 21:1-3), а самият Бог ще направи новата земя Свой дом (Откровение 21:3).

Следователно е ясно, че трябва да има повече от едно идване на Христос на тази земя и се изисква внимателно тълкувание, за да се разграничат те в Библията. Всъщност тя говори за четири „идвания“ на Христос, всяко от които с различна мисия.

1) Идването на Христос като бебе

2) Идването на Христос при Стария по дни (Даниил 7:13)

3) Идването на Христос в слава с всичките Свои ангели, за да отведе изкупените в небето

4) Идването на Христос да установи царството Си на земята

Идването на Христос като бебе е разгледано в главата „Исус - Просто поредният човек?“, а установяването на царството ще бъде разгледано в следващата глава „Дългоочакваният Милениум“. Идването на Христос при Стария по дни и идването в слава не се отнасят за едно и също събитие. Има голямо объркване по отношение на тези събития и в християнския свят съществуват различни гледища за тълкуванието на съответните стихове. Идването на Христос при Стария по дни е събитие, което се случва в небето преди Второто пришествие. Докато се извършва пред-адвентният (преди Пришествието, бел. пр.) съд, пророк Даниил вижда и чува „малкия рог“ на земята, който богохулства срещу Бога, и затова не е възможно Христос вече да се е завърнал (виж „Човекът зад маската“).