Християнски или езически празник
Християнски или езически празник
12/26/2012
Една статия, която ми беше изпратена по повод 25 декември, заслужава вниманието на всеки християнин, а дори и на невярващите, защото е добре, когато вършим нещо, да знаем дали е добро или не. С позволението на автора й я представям тук и вярвам, че съдържанието й ще е от полза за интересуващите се.
В тези дни Бог ме води в размишление, в един пасаж от Светото Писание, в Езекиил осма глава. В църквата чух мнения от братя и сестри, и пастири, че сегашните празници са една чудесна възможност да благовестваме евангелието. Това е така, но аз смятам, че това е и една "чудесна" възможност да бъдем въвлечени в идолопоклонничество и да направим, нашия Бог да ревнува.
Езекиил 8:34.И Той простря подобие на ръка и ме хвана за космите на главата ми; и Духът ме издигна между земята и небето, и пренесе ме чрез Божии видения в Ерусалим, до входа на северната порта на вътрешния двор, гдето бе поставен възбудителят на ревността идол, който предизвиква ревнуване.
Идол може да бъде всяко нещо, което съзнателно или не човек обожествява и почита. Идол може да бъде всичко - икона, статуетка, любим предмет, личност дори и специален ден от годината с прикачените към него обичаи, традиции и "празнични украси" като познатите ни вечно зелени дръвчета и дрънкулките, с които ги украсяваме. Може ли Бог да ревнува? Могат ли нашите идоли да предизвикат ревност у Бога?
Наум 1:2.Господ е ревнив Бог, Който отплаща; Господ въздава и се гневи; Господ отдава възмездие на противниците Си, И пази гняв за враговете си.
1 Коринтяни 10:22.Или искаме да подбудим Господа на ревнивост? Ние по-силни ли сме от Него?
Би ли могло видението на пророка да се отнася за нас, Божия народ, и за времето, в което ние живеем? Знаем, че тези видения са били предназначени за кръвните потомци на Израил и тогавашните езичници, но и в много случаи виждаме и повторното им изпълнение в нашето съвремие. Във видение пророк Езекиил е отнесен в Ерусалим. Ако се отнася и за нашите времена, то знаем, че има само два духовни града - Ерусалим и Вавилон, два лагера - Божият народ и невярващите. Виждаме, че видението се отнася за Божия народ. Нека да продължим нататък и да видим може ли да това видение да се отнася за съвремието, за нас.
Езекиил 8:5.Тогава ми рече: Сине човешки, подигни сега очите си към север. И тъй подигнах очите си към север, и, ето, на север от вратата, която води за олтара, при входа стоеше тоя възбудител на ревнивост идол.
6.И рече ми: Сине човешки, видиш ли що правят тия? - големите мерзости, които Израилевият дом върши тук, та да се отдалеча от светилището Си? Но ще видиш още пак големи мерзости."
СЕВЕР (библейски речник): Вавилонците и асирийците, са представени като идващи от "север", защото те нападнали Израилевото царство през един северен път, за да не преминат през пустинята - Еремия1:14, 46:6, 46:24; Софония 2:13. Златозарното сияние, казва Йов, дойде от север - Йов 37:22.
Виждаме ли днешното християнство да "пие от виното на Вавилон", както се изразява п-р Уолтър Файт? (препоръчвам ви да гледате лекцията му озаглавена "виното на Вавилон" от поредицата "тоталната атака" - за съжаление на английски и на руски.
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=4BMCDV2afgM
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=fvLaWWDCGRM
Откровение 14:8.И един друг ангел, втори, следваше изподире и казваше: Падна, падна великия Вавилон, който напои всичките народи от виното на своето разпалено блудствуване.
Езекиил 8:13.Рече ми още: Ще видиш още пак големи мерзости, които вършат.
14.Тогава ме заведе до входа на северната порта на Господния дом; и, ето, там седяха жени та оплакваха Тамуза .
Знаем, че в пророческия език жената есимвол на църквата, но да видим кой е този Тамуз, когото тези жени оплакват?
Тамуз е незаконният син на Семирамида. Тя убеждава хората, че всъщност Тамуз е Нимрод, прероден. Тъй като хората са търсели обещания спасител от началото на човечеството ( Битие3:15 ), те са били убедени от Семирамида да вярват, че Тамуз е този спасител, дори че е бил заченат свръхестествено. Не след дълго, в допълнение към почитането на Тамуз (или Нимрод прероден), хората също започнали да се покланят на самата Семирамида като богиня на плодородието. В други култури, тя е наречена Ищар, Ащур, Ащара , Ащарта и да, Великден. (Из статията.)
25 декември, който е празнуван столетия преди Исус да Се въплъти на земята, се е появил като празник на непобедимото слънце. Тамуз, синът на бога на слънцето, е честван в древния Вавилон и пленените евреи са го “заимствали” от своите поробители. Човек може да си каже: “Какво пък толкова? Един празник повече или по-малко – голяма работа!” Да, но това не е събиране, защото някой си е купил ново жилище или пък е намерил торба с пари. Тук става дума за поклонение, при това поклонение пред бога на слънцето. Забелязали ли сте, че Сатана във всичко имитира Христос? А и името му “Луцифер” (носител на светлина) вероятно го кара да счита, че може да се постави на мястото на Светлината. А оттам да желае промяната на деня за освещение от седмия в първия – деня, в който Бог каза “Да бъде светлина”. На практика няма никаква разлика между освещаването на неделята и Рождество Христово – и двете са в чест на езическия бог на слънцето и оттам – на Сатана. Да се празнува този ден не само не е незначително празнуване, но е гавра с името на Господ Исус Христос! Няма значение названието: дали ще се нарича с езическото “Коледа” или с “християнското” Рождество, денят си е празник на бога на слънцето, зад който стои големият Измамник. ( Из Статия. )
Препоръчвам ви я горещо, там ще откриете произхода на коледното дърво и на другите празнични обичаи и идоли .
Още от началото - както се изрази брат Дуейн Лемън в една прекрасна проповед - всичко е относно поклонението и на кого въздаваме слава.
"В началото е имало само два вида поклонници - Кайн и Авел. Кайн се покланял на Бог и Авел се покланял на Бог. Но знаем, че Кайн се покланял така, както му се струвало правилно, Авел се покланял така, както Бог го заръчал. И знаем, че когато Авел принесъл дара си, Бог го приел. Но когато Кайн принесъл дара си Бог, го отхвърлил. Два вида поклонници, при това те били братя. Тук ни се представят двама братя, който твърдят, че се покланят на един и същи Бог, но докато единият се покланял от части според това което Бог казва, но също и според както на него му се струвало правилно, другият се покланял стриктно и напълно според начина, който Бог му заръчал. Понеже Бог отхвърлил дара на Кайн, а приел този на Авел, се стигнало до там, че брат започнал да преследва брата. " ( Из Запечатването - Дуейн Лемън )
https://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=uvmWJ-rOK54
Откровение 14:6.И видях друг ангел че летеше посред небето, който имаше вечното благовестие, за да прогласява на обитаващите по земята и на всеки народ и племе, език и люде.
7.И каза със силен глас: Бойте се от Бога, и въздайте Нему СЛАВА, защото настана часът, когато Той ще съди; и ПОКЛОНЕТЕ се на Този, Който е направил небето и земята, морето и водните извори."
Да продължим нататък.
Езекиил 9:4.И Господ му рече: Мини през града, през Ерусалим, и тури белег върху челата на мъжете, които въздишат и плачат поради всичките мерзости, които стават всред него.
5.А на другите рече, като слушах аз: Минете подир него през града, та поразете; окото ви да не пощади, нито да покажете милост;
Звучи познато нали?
Откровение 7:2.И видях друг ангел да се издига от изток, у когото беше печата на живия Бог; и той извика с висок глас към четирите ангела, на които бе дадено да повредят земята и морето и каза:
3.Не повреждайте земята, нито морето, нито дърветата, преди да ударим печат върху челата на слугите на нашия Бог.
Откровение 14:9.И друг, трети, ангел вървеше подир тях и казваше със силен глас: Ако някой се ПОКЛОНИ на звяра и на неговия образ и приеме белег на челото си или на ръката си,
10.той ще и да пие от виното на Божия гняв, което е приготвено чисто в чашата на гнева Му; и ще бъде мъчен с огън и жупел пред светите ангели и пред Агнето.
Нека Бог да ни дава сили всеки ден да се предаваме в Неговите ръце и да ни помазва със Светия Божий Дух, който да научи как да се покланяме правилно и да достигнем, чрез Божията сила и подкрепа, до онзи момент, в който да можем да бъдем измежду онези блажени люде, за които се говори в Мат.10:22 "...а който устои до край, той ще бъде спасен", които ще получат Божия печат и ще "въздишат и плачат , поради всичките мерзости". Амин!