Глава 10 - Разрушението в Оклахома сити

Глава десета - Разрушението в Оклахома сити

Експлозии разрушиха федералната сграда „Алфред Е. Мур“ в Оклахома сити на 19 април 1995 г. В резултат на това умряха 169 американци, включително няколко малки деца, посещаващи Центъра за дневни грижи в сградата. Правителството на Съединените щати обяви и продължава да твърди, че причината за разрушението на сградата е саморъчно направена бомба, поставена в камион на компания „Райдър“. В предните глави видяхме, че в трагични ситуации като тази това, което правителството твърди да се е случило, е напълно невероятно.

Бентън К. Партън, пенсиониран бригаден генерал и 31-годишен ветеран от Военновъздушните сили на Съединените щати, е експерт по взривни вещества. Той изпълнявал длъжността командир на Лабораторията по технология за въоръжение на военновъздушните сили и отговарял за разработването на боеприпаси за въоръжените сили. Той е признат експерт като основна ръководна сила на нашите съвременни, прецизниоръжейни системи.

Генерал Партън направил обширен анализ на бомбардировките в сградата „Мур“. В своя доклад той заявява: „Невъзможно е разрушението на сградата да е резултат само от такава бомба. За да се причинят такива щети, каквито са налице в сградата „Мур“, трябва да е имало средства за разрушение в основите на няколкото поддържащи колони на места, недостъпни откъм улицата, които да допълнят повредите от бомбата в камиона. В действителност, внимателното проучване на снимките показва, че срутените основи на колоните разкриват начин на пропадане, причинен от разрушителни средства, а не от взрив от колата-бомба…

Взрив във въздуха е много неефективен механизъм за свързване на енергия срещу тежки стоманобетонни греди и колони…

За разлика от това, тежки стоманобетонни конструкции могат да бъдат разрушени ефективно чрез детонация на взривни вещества, поставени в контакт със стоманобетонните греди и колони…

Федералната сграда „Мур“, не е разрушена от една единствена бомба в камиона. Основният фактор за разрушаването ѝ изглежда са били детонациите от експлозиви, поставени в основите на четирите носещи колони вътре в сградата. Единствената възможно причинена от бомбата в камиона щета е пропадането на таваните зад колони Б4 и Б1. Това дори може и да е причинено от взривното средство, поставено при колона Б3“ (Benton K. Partin, Bomb Damage Analysis Of Alfred P. Murrah Federal Building, July 30, 1995).

По този начин виждаме, че е невъзможно бомбата в камиона да е разрушила сградата „Мур“. Други бомби са били поставени стратегически при основните колони, за да нанесат причинените поражения. Някой, който е имал достъп до сградата „Мур“, който е знаел къде са подсилващите структурни колони, някой, който е имал достъп до чертежите на сградата, е поставил бомбите, разрушили сградата. Новинарските репортери, които се появиха на мястото малко след срутването ѝ, съобщиха, че работниците отстранили бомбите, които не са избухнали вътре в сградата.

Бомбите, които експлодирали, не избухнали едновременно. Взривовете на бомбите били записани от два сеизмометъра, единият в музея „Омниплекс“, на 4.34 мили североизточно от сградата, а другият – в университета „Оклахома“ в Норман, на 16.25 мили югоизточно. И двата от тези сеизмометри са записали две отделни, близо една след друга експлозии, с приблизително еднаква интензивност. Освен тях, няколко достоверни свидетели съобщили за отделни експлозии. Малко след експлозиите, бомбеният отряд, обезвредил една неизбухнала бомба вътре в сградата. Тук имаме в наличност известен модел.

Когато президент Кенеди бил убит, било обявено, че един-единствен стрелец, Лий Харви Осуалд е извършил престъплението. Както видяхме в осма глава, има огромно количество доказателства, които доказват, че имало няколко стрелци. Лий Харви Осуалд поел вината, а много други се измъкнали. Когато сградата „Мур“ избухнала, обявено било, че главно един човек е отговорен - Тимъти Маквей. Но Бентън Партън, военен експерт по експлозиите показа, че не е възможно една камионна бомба да е причинила щетите. Други имали достъп до плановете на строежа и поставили бомбите около колоните. Те били по -лоши от Маквей, но се измъкнали. Кои били наистина отговорните хора за трагедията в Оклахома сити? По време на интервю на живо, помощник шефът на пожарната команда заявил, че бомбеният отряд бил в сградата „Мур“ в седем часа през тази сутрин, два часа преди избухването на бомбите. Какво правели те там два часа преди това?

Непосредствено след експлозиите, кметът Рон Норд, д-р Рандъл Хедър, губернатор Франк Кийтинг и многобройни новинарски агенции заявиха, че ФБР и АТП потвърдили, че от сградата били извадени високо експлозивни бомби. Лъжеха ли губернаторът, кметът и новинарските агенции или просто не бяха информирани навреме, за да можем ние да разберем истината?

„Бюрото за алкохол, тютюн и огнестрелни оръжия имаше офиси в сградата „Мур“. В деня, в който сградата беше бомбардирана, никой агент на АТФ не дойде на работа. Агентите от АТФ, които имаха деца в Центъра за дневни грижи, не бяха оставили своите деца през този ден. Нямаше никакви агенти на АТФ или техни деца в списъка на жертвите на бомбардирането на Оклахома сити“ (Freedom Network News, June/July 1996, pp. 5, 6).

Това е невероятно. Държавна агенция на САЩ, която има офиси в сградата не съобщава, че служителите й няма да работят през този ден или че няма да доведат децата си в Центъра за грижи. Предполагате ли, че те не са знаели какво ще се случи в сградата?

„Десет дни след бомбардировките в радиопредаване [Марк] Босуел интервюира ветеранът с 28-годишен стаж в ЦРУ -Джеймс Блек и помощника му Рон Джаксън, по повод техните клетвени декларации, заклети от двама служители на министерството на правосъдието, в които заявяват, че са част от Комитет от десетте, които са планирали експлозиите в Оклахома“ (Martin O. de Brook, Cherith Chronicle, May-July, 1995, page 5).

В светлината на доказателството, това е единствената история, която има смисъл. Както в случая с убийството на Кенеди, така е и с експлозиите в Оклахома сити - агенти на високо ниво от американското правителство, твърдящи, че обичат Америка и нашите свободи, служели на друг господар, изпълняват неговите цели. Както ще видим, имало определена цел за експлозиите в Оклахома сити. Колко страшно е, че толкова много животи били изгубени, само за да се изпълни целта на папството!

1. Случаите с Кенеди, Уейкоу, Световния търговски център и експлозиите в Оклахома сити оставят много въпроси, които изискват отговори, но на нито един не бил даден отговор. Обмислете някои от тези въпроси.

2. Защо американският съдия Уейн Али, чийто кабинет бил разположен във Федералната сграда, бил предупреден няколко седмици предварително от Департамента по правосъдието, за да бъде подготвен за неназован терористичен акт, насочен срещу федералната сграда?

3. Защо директорът на университета за геоложки проучвания в Оклахома, д-р Чарлс Манкин, казал на медиите, че според двата независими един от друг сеизмографски записа, имало два взрива?

4. Защо информацията на Бентън Партън не получила огласяване?

5. Защо администрацията на Клинтън обвинила дясно ориентираните радиопредавания за инцидента и изискала най-драконовското полицейско законодателство, предложено някога в Съединените щати, толкова бързо след експлозиите? Предложеното законодателство било толкова добре организирано, че е очевидно, че било подготвено дълго преди унищожението на сградата.

6. Защо в Конгреса влетели като вихрушка законопроекти за вътрешния тероризъм в рамките на дни след експлозиите? Тези закони включвали забраната на почти всички частни огнестрелни оръжия. Помните ли Уейкоу? Малко преди експлозиите в Оклахома сити в Конгреса били въведени ограничителни мерки. Веднага след бомбардирането те били незабавно премахнати.

„Законът за противодействие на тероризма от 1995 г. беше придвижван в Конгреса бавно и беше обект на оживени дебати, като тези, дали някой би нарушил фундаментални граждански свободи, включително правото да се конфронтира нечий обвинител.

Сега, след бомбите в Оклахома сити, има няколко по-сигурни законодателни залози във Вашингтон. Демократите и републиканците в четвъртък пуснаха новината, че призовават за бързото прокарване на законопроекта“ (Terror in the Heartland: Terrorism Bill Moves Very Fast, Orlando Sentinel, April 21st, 1995).

„В петък президент Клинтън предложи на Конгреса да разгледа по-бързо законодателството за борба с тероризма и да избегне политически „безкрайните дрязги“ върху подробностите. „Не трябва да подценяваме или да забавяме въпроса. Конгресът трябва да действа, и то незабавно“. Неговият 1,25 милиарден пакет за борбата с тероризма ще разшири прилагането на законовите правомощия за разследване и прилагане на правото и засилените санкции за определени престъпления. Републиканците реагираха благоприятно на идеите, предложени от Клинтън в сряда, една седмица след бомбите в Оклахома сити“ (Clinton Urges Swift Action on Anti-terrorism Legislation, Orlando Sentinel, April 29th, 1995).

Целта на бомбите в Оклахома била да накарат Конгреса да приеме законопроекта за борба с тероризма без разисквания. Ако имало дебати, щели да бъдат повдигнати въпроси за конституционните свободи и създаването на полицейска държава. Йезуитите в Конгреса предпочели държавната политика да бъде осъществена без обществеността да забележи това, като създали климат на национална истерия, използвайки терористична атака. Законопроектът бил прокаран без никакви разисквания или дискусии. Един от законите, замислени за приемане след Оклахома сити, бил за пълно премахване на Първата поправка, предложено в законопроекта на Чарлс Шумър, HR 2580. В този законопроект, се предвиждала 5-годишна присъда за публично ангажиране в непристойни спекулации и публикуване или предаване по електронен път на безпочвени конспиративни теории, отнасящи се за федералното правителство на Съединените щати.

Видяхме, че вследствие на бомбардировките в Оклахома сити, от Конгреса били приети много набързо няколко закона за ограничаване на свободата. Бомбардировките създали климат на страх в Америка. С тази настройка, законите били приети с малко несъгласие. По време на истерия, противоконституционни закони могат да бъдат приети бързо. Хората се нуждаят от утеха и сигурност, и не възразяват срещу приемането на тези закони. Тези закони сериозно рушат конституционните свободи, които са били крайъгълния камък на американския просперитет за повече от 200 години. Удивително е колко бързо може да действа обикновено бавният и тромав Конгрес, когато дневният ред е зададен.

С колко свободи биха се разделили американците, за да се почувстват в безопасност? Не виждаме ли, че властите, управляващи нашето правителство, искат да унищожат Конституцията?

Хората не осъзнават, че правителствената власт е изключително опасна. През цялата история най-лошият враг на народите са били техните собствени правителства. Когато конституционните свободи изчезнат, няма нищо, което да ограничи правителството, за да не прави каквото поиска и като резултат следват смъртоносни преследвания.

„За известна част от времето, което идва, американците ще се борят с въпроси, за които се предполагаше, че няма да се доближават до тях по-близо, отколкото Йерусалим или Белфаст, или в най-лошия, Манхатън. Но колко могат да направят те, за да направят живота по-запазен от терористични атаки?

И за да постигнат това, до каква степен трябва да поискат да се откажат от удобствата, парите и свободите си, които приемат като даденост“ (Time Magazine, May 1, 1995, page 68).

Американците просто не осъзнават, че докато се отказват от свободите си, не увеличават сигурността си, а я намаляват. Те се излагат на голям риск от преследване от страна на правителството. Всяка година правителството вече конфискува много частни имоти на цена стотици хиляди долари без съдебен процес. Човешкият живот вече не е считан за свещен. Помните ли Уейкоу?

Америка нямаше да бъде толкова важна терористична цел, ако правителството не правеше себе си толкова неприятно за почти всяка държава в света. Преди сто години хората по света обичаха американците и искаха американците да посещават техните страни. Това със сигурност вече не е така.

„Бетонът и стоманата могат да помогнат. Но противодействието на тероризма у дома повдига трудния въпрос: Колко трябва да похарчим в брой и от колко граждански свободи трябва да се откажем“ (Newsweek, May 1, 1995, page 56).

В статия Брент Скоукрофт, бивш съветник по националната сигурност, каза: „Толкова лесно е да се направи; нужни са толкова малко хора; материалите са толкова достъпни. Но да се противопоставим на това е толкова скъпо в долари и, което е още по-важно, в граждански свободи“.

Ясно ли е, че тероризмът бил използван и все още се използва, за да бъдат накарани американците да се откажат от своите конституционни свободи? Той беше използван успешно в Уейкоу, Оклахома сити и при Световния търговски център. Не ви ли кара това да се питате какво още ще последва?

Кой е зад кулисите, водещ „американските“ политици да унищожат гражданските свободи в Америка? Кой презира и мрази нашите свободи повече от 200 години? Кой мрази свободите толкова много, че убива хората, които застават на пътя им, като пионки в шахматна игра?

Един от папите заявил: „Абсурдните и погрешни доктрини или измами в защита на свободата на съвестта са най-тежката грешка – чумата на всички други, тази от която една държава трябва да се бои най-много“ (Pope Pius IX, Encyclical Letter, August 15th, 1854).

Свободата на съвестта е напълно презряна от папството. Свободата на съвестта е гарантирана САМО от Първата поправка на Конституцията на САЩ - Законът за правата.

През 1864 г. в своята енциклика Пий IX анатемосва „тези, които зачитат свободата на съвестта и на религиозното поклонение“ (Pope Pius IX, Encyclical Letter, December 8, 1864).

Той казва, че всеки, който вярва, че човек има право на свобода и се покланя на Бога според това, което диктува собствената му съвест, трябва да бъде анатемосан. Да се анатемоса някой, означава да се прати в пъкъла, да се разглежда като еретик, достоен за проклятие. В съзнанието на Пий Конституцията трябва да гори в пъкъла и всеки, който я обича, също трябва да бъде изгорен.

„Свободата на съвестта е прокламирана от Съединените щати като най-свещен принцип, който всеки гражданин трябва да подкрепя. (…) Но свободата на съвестта е обявена от всички папи и съвети на Рим като най-безбожното, нечестиво и дяволско нещо, от което всеки добър католик трябва да се отвращава и да унищожава на всяка цена“ (Charles Chiniquy, Fifty Years in the Church of Rome, Chick Publications, p. 284).

Британският телевизионен журналист Авро Манхатън съобщи: „Ватикана осъди Декларацията за независимост като „проклятие“(…) и нарече Конституцията на Съединените щати „сатанински документ“ (Avro Manhattan, The Dollar and the Vatican, Ozark Book Publishers, p. 26).

В предговора на страхотната книга Самуел Б. Морз, пише: „Авторът обещава да покаже, че в момента е задействана акция с пълна сила срещу свободите на тази република под ръководството на хитрия принц Матерних от Австрия, който, знаейки за невъзможността да се премахне такъв обезпокоителен пример за велика и свободна нация със силата на въоръжените армии, се опита да изпълни своята цел чрез посредничеството на армията на йезуитите“ (Samuel B. Morse, Foreign Conspiracy Against the United States, Crocker and Brewster, volume 1, p. 4, preface).

Самуел Б. Морз и човекът, написал предговора на неговата чудесна книга разбирали, че йезуитите и Свещеният съюз са се посветили да унищожат свободите на тази велика Република на Съединените американски щати.

Един бивш свещеник написал: „Ние ще управляваме Съединените щати и ще ги поставим в краката на викария на Исус Христос [папата], за да може той да сложи края на тяхната безбожна образователна система и нечестивите закони на свободата на съвестта, които са обида към Бога и човека“ (Charles Chiniquy, Fifty years in the Church of Rome, Chick Publications, p. 282).

Уилям Джеферсън Клинтън или Бил Клинтън, който посещавал университета в Джорджтаун, един йезуитски колеж във Вашингтон, накарал Конгреса да приеме антитерористичен законопроект, който се превърна в директна атака към свободите, на които се радваме като американци. Поставянето на бомбите в Оклахома сити било планирано и извършено от йезуитите, и това било известно на правителството на САЩ и президента. Тайните играчи зад всички тях са онези, които искат да унищожат свободите на тази велика Република за последните 200 и повече години - йезуитите на Римокатолическата църква. Те искат да сложат край на законите, които гарантират нашите свободи като американски граждани. За да постигнат това, те извършили най-големите терористични бомбардировки на американска земя и в американската история преди Световния търговски център. Ще дойдат още атаки. Свободите ни ще бъдат атакувани отново и правата ни ще бъдат отнети. Йезуитите ще продължат да използват много т. нар. „американски“ политици, които са неразделна част от конспирацията на папството, за да унищожи напълно Конституцията и тази велика република. Те обучават Америка и подготвят хората за тотално превземане.

Десета глава