01.Увод

УВОД

Авторът напълно съзнава, че отделни части от това послание предизвикват съмнение и смущават

и че някои могат да го приемат като фанатично. Все пак настоятелно умолява читателя да го следва до края на книгата, преди да направи заключения или преценки относно духа, в който е написана.

Подчертава, че е загрижен да запази единството на Духа в крепостта на мира, да събере вярващите

в Христос, свързани помежду си от общата любов към истината и неотменното подчинение пред Словото Божие.

Моли се тази книга да би предизвикала вяра, да би върнала мнозина “по старите пътища, където е доброто, да вървят.” Най-вече да би могло римокатолиците, както и хората от други деноминации, увлечени от традицията, ритуалите и фалшивата религия, да видят, подобно на ап. Павел и на Мартин Лутер, чудесната простота на Евангелието; вярата и единствено вярата, без допълнения; Христос и само Христос, “Нему само ще служа”.

К. Т. Стад, основателят на “Световната евангелизация за Христос” (СЕХ), който раздаде имуществото си и изостави “хубавия живот" в Англия, за да занесе Евангелието в Китай и Африка, обоснова постъпката си с паметните думи: “Ако Исус Христос е Бог и умря за мен, нито една моя жертва не е достатъчно голяма за Него!” Мъчениците от Реформацията избраха тази тясна пътека! Те жертваха живота си, умираха в ужасни мъчения, за да отстояват Неговото Слово без отстъпка и да покажат на потомството простотата на Евангелието.

Необходимо е истината от Писанията да се възстанови така, че .“всички да станем като един в Него!" Без любов сме “като празен съд или като дрънкащ кимвал”. Но и любов без истина е нещо непостоянно, на което не достигат християнските добродетели.