Глава 15 - БОГЪТ НА АВРААМ, ИСААК И ЯКОВ

Два фактора ме мотивират, за да се посветя отново на Бога. Първият е познанието на великата Божия любов към мен, а вторият - сигурността на скорошното завръщане на Христос. Сигурен съм, че ще има трудности, преди да видим нашия Спасител лице в лице. Но изисквайки Неговите обещания, можем да гледаме към бъдещето с увереност. Пророчеството сочи, че великият Божи ден е точно пред нас. Небето е притихнало в очакване на избавлението на верните Божии чеда.

Моята увереност е в Христос - такъв, какъвто е разкрит в Писанията. „Господ на силите е с нас; прибежище е нам Яково-вият Бог.“ Кой е този Яковов Бог? И защо е наречен така? В Битие 28 гл. е разказана забележителна история, придаваща ми пълна увереност в грижата, любовта и интереса на Бога към нас. В желанието си да получи Божието благословение и правото на първородството, със съдействието на майка си Яков измамил своя баща Исаак, като се престорил на брат си Исав. Когато Исав научил за тази измама, заявил: „Скоро ще настанат дните, когато ще оплакваме баща си, тогава ще убия брат си Яков.“

Когато Яков и Ревека чули плановете на Исав, решили, че Яков трябва да напусне бащиния си дом и да бяга за живота си в родната страна на Ревека. Когато за последен път се срещнал с баща си, на Яков било заповядано: „Да не вземеш жена от хана-анските дъщери. Стани, иди в Падан-арам, в дома на майчиния

207

си баща Ватуил, и оттам вземи жена.“ Исаак завършил съвета си към Яков с думите си: „И Бог Всемогъщи да те благослови... и даденото на Авраам благословсние да го даде на теб.“

И така, Яков побягнал от гнева на брат си. Когато буквално бягал, за да спаси живота си, някъде между Вирсавее и Харан преживял една благоговейна среща с Бога. В края на втория ден от бягството му, когато слънцето залязвало, Яков трябвало да спре и да потърси място, където в безопасност да пренощува. Библията ни разказва, че взел голям камък и го сложил под главата си.

Когато слънцето се скрило зад хоризонта, той без съмнение си е мислел: „И докъде стигнах! Баща лш е богат човек, а аз бягам напълно изтощен - с двудневна набола брада, с мръсни и миришещи на пот дрехи. Оскърбих Бога и измамих баща си и брат си, пямаль вече свой дол1 и близки! „Какво ще стане с мене сега?!" И заплакал горко в тъмната нощ. Тогава, казва Библията, той „сънува и сто, стълба, изправена на земята, чийто връх стигаше до небето; и Божии ангели се качваха и слизаха по нея“ (Битие 28:12).

Спомням си, че като младеж в съботното училище бях много впечатлен от картината на тази стълба. Но бях пропуснал най добрата част. На върха на стълбата стоеше Бог! Днес може да сме изправени пред най-различни проблеми. Но нека не се оглеждаме наоколо, за да търсим съвет от другите хора, които си гурно също имат своите проблеми - може би даже по-лоши от нашите. Да погледнем нагоре! На върха на стълбата е Бог!

Завръщайки се на Битие 28:13-15, четем: „И Господ стоеше над нея и каза: Аз съм Господ, Бог на баща ти Авраама и Бог на Исаака.“ Очевидно Той е искал да бъде и Бог на Яков. И след това Бог дал на Яков някои забележителни обещания. „Земята, на която лежиш, ще дам на тебе и на потомството ти. Твоето потомство ще бъде многочислено като земния пясък; ти ще се разшириш към запад и към изток, към север и към юг; и чрез тебе и чрез твоето потомство ще се благославят всички племена на земята.“ Това е почти дума по дума подновяване на обещанието, което Бог дал на Авраам в Битие 12:1-3. Бог уверил Яков: „Ето, Аз съм с тебе и ще те пазя, където и да идеш, и ще те върна пак в тая земя; защото няма да те оставя, докле не извърша това, за което ти говорих.“

208

Когато се събудил, Яков си казал: „Наистина Господ е на това място, а аз не съм знаел.“ Той се страхувал и си помислил: „Колко страшно е това място! Това не е друго, освен Божи дом, това е врата небесна.“ Станал рано сутринта и взел камъка, на който бил сложил главата си. Изправил го, полял го с масло и нарекъл камъка Ветил, което означава Божи дом. В дните на Стария завет е било нещо обичайно да се оставят паметници в чест на Бога, когато се случело нещо велико. [...]

След като издигнал своя паметен камък, Яков дал клетва пред Бога: „Ако бъде Бог с мене и ме опази в това пътуване, по което отивам, и ми даде хляб да ям и дрехи да се облека, така щото да се завърна с мир в бащиния си дом, тогава Господ ще бъде мой Бог.“ И от този ден нататък Бог винаги нарича Себе Си Бог Авраамов, Исааков и Яковов!

Осезаемото доказателство на обета

Яков казал на Бога: „Тоя камък, който изправих за стълб, ще бъде Божи дом; и от всичко, що ми дадеш, ще дам десятък на Тебе“ (Битие 28:22). Този обет на Яков дошъл като естествен, спонтанен отговор към великите Божии обещания. Той би трябвало да характеризира и нашия отговор към Бога. „Онзи, Който даде Единородния Си Син, за да умре за теб, е сключил завет е тебе. Той ти дава Своите благословения и в замяна изисква от теб да дадеш своята помощ за разнасяне на евангелието по целия свят чрез десятъците и даренията си“ („Съвети за настойничеството“, стр. 75).

Десятъкът е в съществена връзка с нашата заветна връзка с Бога, както и с финансовите възможности на нашата църква. Дяволът, големият антихрист, не желае успеха нито на твоята връзка с Христос, нито на мисията на църквата. Тези, които заявяват, че по тази или. онази причина не могат да подпомогнат разпространението на евангелието, всъщност слушат дявола и вредят сами на себе си. Ако човек не е лоялен към Бога в тези относително леки времена, ако не прави нищо за Божието дело чрез подкрепата си за църквата на остатъка от библейското пророчество - онази, коя-

209

то пази Божиите заповеди и вярата в Исус, - какво ли ще направи, когато положението стане по-тежко? Отговорът е ясен и прост. След като толкова дълго се е вслушвал в съветите на дявола, този човек най-после ще повярва и на неговите лъжи и ще прекрати връзката си с Божията църква. За съжаление, това се случва е мнозина и днес.

Като част от моята работа съм имал възможност да говоря на няколко събрания на църковни служители през последните години. Знаете ли, че като част от великата борба дяволът също свиква събрания на служителите си? По време на едно от виденията за великата борба, дадени на Елън Уайт, е било представс но видение за едно от тези сатанински събрания. Чуйте! „Когато Божият народ наближава опасностите на последните дни, Сатл на свиква сериозни консултации със своите демони, за да състл вят най-ефективен план за побеждаване на вярата му... Големи ят измамник казва... „Можем да отделим мнозина от Христос чрез светския дух, похотта и гордостта... Идете, опийте с грижите на този живот притежателите на земи и пари. Представете им света в най-привлекателната светлина, за да бъде съкровището им тук и да насочат привързаността си към земни неща. Тряб ва да направим всичко възможно, за да попречим на работещи те за Божието дело да получат средства, които да използват про тив нас. Запазете парите в нашите редици. Колкото повече сред ства придобият, толкова по-голяма вреда ще нанесат на нашето царство, като ни отнемат поданиците ни (в което е смисълът нл спасителния план - б. а.). Накарайте ги да се грижат повече за парите си, отколкото за напредъка на Христовото царство и за разпространението на истината, която мразим, и вече няма да е необходимо да се страхували от тяхното влияние; защото знаем, че всеки себелюбив и алчен човек се поддава на нашата сила и о крайна сметка ще се отдели от Божия народ“ („Свидетелства към проповедниците“, стр. 472-474).

Дали дяволът е успял с плановете си да отреже материални та подкрепа за Божията църква? Той е имал голям успех! В ско рошен доклад на Световната анкетна комисия към Генералната конференция за Североамериканската дивизия се посочва, че и дадена събота от 860 000 члена на нашата църква в Северна Аме

210

рика само около половината посещават богослужение, а от тях само 63 процента са верни в областта на десятъка! За съжаление тази статистика драстично ще се промени, когато започнат гоненията.

Десятъкът не е измислен от Елън Уайт, Джаспър Уейн или от Генералната конференция. Даването на десятък е Божия идея! Принципът на десятъка ни връща чак в Едемската градина. Имаме доказателства от Писанието, че десятъчната практика датира от поне 4000 години от дните на бащата на вярата Авраам (Битие 14 гл.). Не позволявай на дявола да те обезкуражи и да те накара да обърнеш гръб на обета си за вярност към Бога.

Всеки път, когато присъствам на кръщение, си спомням моето собствено. По-големият ми брат и аз се кръстихме заедно с още няколко души в едно фермерско езерце на север от форт Браг, щата Калифорния. Самото кръщение бе извършено следобед, но по време на сутрешното богослужение пасторът покани кандидатите за кръщение да излязат отпред, за да ги изпита. Като типичен пастор, той ни зададе 13 въпроса. Много добре си спомням единия от тях, който звучеше горе-долу така: „Вярваш ли, че Църквата на адвентистите от седмия ден е църквата на остатъка от библейското пророчество и възнамеряваш ли да я подкрепяш със своите десятъци и доброволни дарения?“ Когато казах: „да“, не си бях свил пръстите на калъч зад гърба си. Тогава наистина имах това предвид и днес все още поддържам решението си. Това беше част от кръщелния ми обет. Това беше Ветил, опитност за мен! И все още искам Бог да знае, че може да разчита на мен в това отношение.

Но нека да се върнем на историята на Яков. След като много години служил на Лаван, Бог дошъл при него и му казал: „Аз съм Бог на Ветил, където ти помаза стълб с масло и където Ми се обрече. Стани сега, излез из тая земя и се върни в родината си“ (Битие 31:13). Разбира се, Яков бил развълнуван! Той въодушевено разказал всичко на семейството си и докато Лаван бил надалеч, тръгнали към дома на Яков.

Когато Лаван се върнал и разбрал, че зет му си е тръгнал, се спуснал да го преследва и след три дни го настигнал. Искал да накаже Яков за това, че си е заминал, без да се сбогува. Казал: „Ръката ми е доволно силна да ви напакостя; но Бог на баща ви

211

ми говори нощес, казвайки: Внимавай да не речеш на Яков ни добро, ни зло“ (Битие 31:29). Бог спазвал дадената дума и пазел Яков по пътя към дома му! След това Лаван и Яков направили „свидетелска грамада“ - един стълб - и я нарекли Масфа: „Бог е свидетел между мене и тебе“ (стих 49).

Тръгвайки от Масфа, Яков все повече и повече се приближавал към родния си дом и към Исав. Той ревностно се молел за Божията закрила. След това изпратил пред себе си пратеници до Исав, че идва след тях е подаръци. Въпреки че бил напуснал Па-дан-арам по Божия заповед, той се връщал е големи опасения. Спомняйки си събития е 20-годишна давност, в ума му изпъкнал неговият грях на измама. Знаел, че дългото му заточение далеч от дома е пряк резултат на тази измама. Но със спомена за неговия грях дошъл и споменът за Божиите обещания за небесна подкрепа и ръководство.

Казва ни се, че докато Яков си мислел за тези неща, го срещнала група от небесни ангели, която като че ли пътувала е него (Бит. 32:1, 2). Тази опитност е толкова благоговейна! Якововото време на скръб ни е представено като илюстрация на това, през което Божият народ ще премине в края на времето. С нетърпение ще очакваме да се завърнем у дома, но нашето минало пос-тоянно ще е пред очите ни. Въпреки че сме молили Бога за про-щенис и сме го получили, отново ще си мислим колко недостойни сме за Неговата закрила. Историята на Яков със сигурност ще утеши много хора.

Когато пратениците се върнали, докладвали, че Исав идва с 400 мъже, без да е отговорил на изпратените подаръци. Лагерът на Яков се изпълнил е ужас. Неговата група била невъоръжена и беззащитна - напълно неподготвена за враждебна среща. Реакцията на Яков била съвсем проста. Той направил всичко въз-можно, за да умилостиви брат си за злото, което преди години му бил причинил, изпращайки подаръци и извинения, а след това се молел за Божията закрила.

След като стигнали потока Явок, Яков изпратил семейството си през реката, а той останал сам. Решил да прекара нощта в молитва към Бога. „Богможел да смекчи сърцето на Исав. Салю в Него била надеждата на патриарха“ („Патриарси и пророци“, стр. 196).

212

И така, останал сам, той се молел на Бога. Цялото му семейство и слугите му били на известно разстояние през реката. Изведнъж посреднощ го докоснала силна и здрава ръка. Яков си помислил, че това е някой, който иска да отнеме живота му -може би потайният човек на степта Исав. Няколко часа се борил за живота си и изглеждало така, сякаш ще победи, докато изведнъж нападателят се допрял до ставата на бедрото му и Яков веднага окуцял. Но продължил да се държи.

След това осъзнал с кого се бори. „Това бил Христос, Ангелът на завета, Който се разкрил пред Яков“ (пак там, стр. 197). Можете ли да си представите величието на нашия Бог? Той лично отишъл при Яков във времето на най-голямата му нужда!

Когато започнало да се зазорява, Ангелът се опитал да сс освободи, казвайки: „Пусни Ме да си отида, защото се зазори“. Но Яков отговорил: „Няма да Те пусна да си отидеш, докато не ме благословиш!“ (Битие 32:26). Яков не изказвал предположение, по-скоро проявявал доверието си във верността на спазващия завета Си Бог.

В прощалното си благословение Бог казал на Яков: „Няма да се именуваш вече Яков, а Израил, защото си бил в борба с Бога и с човеци и си надвил“ (стих 28). Яков бил получил благос-ловението, за което копнеела душата му. Грехът му бил простен. Кризата на живота му отминала. Вече не се страхувал от срещата с Исав, защото знаел, че Бог ще е с него. Всъщност казва ни се следното: „Докато Яков се бореше с Ангела, при Исав бе изпратен друг небесен вестител. В сън Исав видя своя брат, двадесет години изгнаник, далеч от бащиния си дом. Видя мъката му от смъртта на майка им и го видя заобиколен от Божии множества. Този сън Исав разказа на своите войници и им поръча да не му сторят нищо, защото Бог на баща му е с него“ („Патриарси и пророци“, стр. 126). Така че когато те най-после се срещнали, Исав пристъпил към Яков, прегърнал го, паднал на врата му, целунал го и двамата заплакали.

„Преживяването на Яков през тази нощ на борба и мъка представя изпитанието, през което ще трябва да премине Божият народ точно преди Второто идване на Христос. В свято видение, гледайки напред към това време, пророк Еремия казва: „Чух-

213

ме шум на треперене; страх има, а не мир... лицата на всичките са пребледнели. Горко! Защото велик е оня ден - подобен нему не е бивал. Именно той е време на утеснението на Якова; но ще бъде избавен от него“ (Еремия 30:5-7)“ (пак там, стр. 128).

След като благодатното време приключи, Божият народ ще бъде изправен пред смъртния указ. „Както Яков бе заплашен със смърт от своя разгневен брат, така Божият народ ще бъде в опасност от неправедните, които ще се опитат да го погубят. И както патриархът се бори цяла нощ, за да бъде освободен от ръката на Исав, така праведните ще викат към Бога ден и нощ, за да бъдат спасени от обкръжаващите ги врагове“ (пак там). Ние не можем да се пуснем от Бога. Трябва здраво да се държим за Него, докато получим благословението! Ще молим за Божиите обещания, дадени чрез Христос. Когато ни обкръжат опасностите, трябва да разчитаме единствено на заслугите на изкуплението. „Не можем да направим нищо от себе си. Във всичката си безпомощност и недостойнство трябва да се доверим на заслугите на разпънатия и възкръснал Спасител. Никой няма да погине, докато прави това“ (пак там, стр. 129).

След като семейството на Яков се срещнало с Исав, Бог отново дошъл при патриарха и му казал: „Стани, иди на Ветил!“ Сега вече почти си бил у дома! Ветил бил най-почитаното място на земята за Яков. В течение на годините той много пъти разказвал на семейството си за съня със стълбата и за Божието обещание да го благослови. И сега щял да ги заведе на Ветил. Какво правите, когато отивате на Ветил? Срещате се с Бога. Преживявате съживление. Подновявате завета си. Затова Яков казал на семейството си: „Махнете чуждите богове, които са между вас, очистете се и променете дрехите си и да станем да отидем на Ветил и там ще издигна олтар на Бога, Който ме послуша в деня на бедствието ми и беше с мене в пътя, по който ходих“ (Битие 35:2, 3). И Бог отново се явил на Яков и го благословил.

Преживявали ли сте опитността на Ветил с Бога? Има ли време или място, когато по зрял християнски начин сте се посветили на Бога да Му доверите целия си живот? Ако искаме да устоим на предстоящите изпитания, всички трябва да направим това. Якововата опитност на Ветил е била и е насърчение за хиляди вярващи.

214

Поробването на Йосиф е ярка илюстрация на спасителната вяра. Йосиф, продаден от братята си на търговците исмаиляни, с вързани ръце и нозе пътувал с кервана към Египет. Можел да види в далечината хълмовете, където били разпънати шатрите на баща му. Плачел горчиво и е треперещо сърце очаквал бъдещето. Животът му се бил променил драстично - от любим син станал презрян роб. Известно време плакал безутешно.

„Но в Божието Провидение това преживяване трябвало да бъде благословение за него. За няколко часа той научил неща, които иначе с години не би схванал.... Тогава мислите му се обърнали към Бога на неговия баща. От дете бил научен да Го обича и да се бои от Него. Често в родната шатра бил слушал за видението, дадено на баща му, когато той напуснал дома си като изгнаник и беглец. Яков му бил разказвал за изпълнението на Господ-нитс обещания - как в час на нужда ангелите Божии идвали да го съветват, утешават и закрилят. Йосиф научил и за Божията любов, изразена в обещания за хората Изкупител. Сега всичките скъпоценни уроци живо изплували в ума му. Той повярвал, че Бог на предците му ще бъде и негов Бог. В същия момент се предал напълно в ръцете Му и помолил Закрилника на Израил да го придружава в земята на изгнаничеството.... Преживяното в един-единствен ден се оказало повратна точка в живота на Йосиф. Ужасното нещастие го превърнало от галено дете в разсъдлив, смел и самообладан мъж“ („Патриарси и пророци“, стр. 137, 138).

Много години по-късно Яков се преместил в Египет и живял там до смъртта си. Но преди да умре, накарал Йосиф и другите му синове да се закълнат, че няма да го погребат в Египет. Казал им, че иска да бъде погребан в пещерата Махпелах, защото „Там погребаха Авраама и жена му Сара; там погребаха Иса-ака и жена му Ревека; и там погребах аз Лия“ (Битие 49:31). Затова след смъртта на Яков Йосиф заповядал да балсамират тялото му, което било отнесено и погребано с бащите му. Години по-късно на смъртното си легло Йосиф също помолил братята си да му се закълнат, че ще изнесат тялото му от Египет при освобождението си.

Когато призовал Мойсей да изведе израилтяните от Египет, Бог се явил пред него в горящ храст. Представил се с думите: „Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яко-

215

вов“ (Изход 3:6). За мен е твърде забележителен фактът, че Всевишният е избрал да представи самоличността Си чрез имената на верните Си чеда, влезли в заветна връзка с Него. А когато Мойсей Го запитал какво да отговори, когато хората се поинтересуват кой го е изпратил да бъде техен избавител, Бог казал: „Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви-Бог Авраамов, Бог Исааков и Бог Яковов - ме изпрати при вас. Това е името Ми довека и това е името Ми из род в род“ (Изход 3:15). Исус споменава това Божие име в Матей 22:32, също и дякон Стефан в речта си през Синедриона (Деяния 7:32).

Историята на Яков трябва да завърши с щастлив край. Там някъде, не много далеч от Ветил, насред полето се намира една пещера. Вътре в нея са погребани шест души; едното от телата е мумифицирано по египетски. Много скоро едно благоговейно събитие ще засегне пещерата. Позволете ми да го споделя с вас така, както е записано в Псалм 50:1-5:

„Господ Бог Йехова е говорил и е призовал земята от изгря-ването на слънцето до захождането му.

От Сион, съвършенството на красотата, Бог е възсиял.

Нашият Бог ще дойде и няма да мълчи; ще има пред Него огън поглъщащ и около Него - силна буря.

Ще призове небесата отгоре и земята, за да съди людете си, казвайки:

Съберете Ми Моите светии, които направиха с Мене завет с жертви.“

Можете ли да си представите? Когато се приближава към земята, онзи малък черен облак, голям колкото човешка длан, ще се превърне в славен облак от ангели, видим едновременно за всички по земята. Някъде високо над пещерата Махпелах обла кът спира. Най-отгоре на облака е могъщият прославен Исус Христос. Той вдига ръце и настъпва абсолютна тишина. Тогава с глас на гръмотевица произнася думите: „Събудете се! Събудете се, вие, които спите в пръстта на земята!“ В пещерата нещо се размърдва. Шестимата - Авраам, Исаак и Яков, по чиито имена Бог е избрал да се нарича, заедно със своите съпруги Сара, Реве ка и Лия - излизат от пещерата, докато думите на Исус проехтя ват по цялата земя. Вярвам, че Бог ще е особено радостен от

216

възкресението на тези шестима. Каква радостна среща! Можете ли да си представите славата и триумфа на тази сцена?

Когато Яков бягал, за да спаси живота си, „Ревека горчиво се каела за погрешния съвет, който дала на сина си. По този начин се разделила с него и вече никога не го видяла“ („Конфликт и смелост“, стр. 62). Сега, след 4000 години, те се срещат отново. Тя - красивата млада жена, избрана от слугата Елеазар за жена на сина на господаря му Исаак. И той, симпатичният млад син - гордостта на живота й.

Той казва: „Мамо!“ Тя извиква: „Яков!“ Повярвайте, тогава ще се разменят много прегръдки и радостни възклицания! А също и викове в прослава на Бога, когато гледат Неговата слава.

Тогава Исус казва на ангелите Си: „Съберете Ми Моите светии, които направиха с Мене завет е жертви“ (Псалм 50:5). Ангелите свиват крилете си и се гмурват към земята. Поне шест от тях идват до входа на пещерата. Там намират Авраам и Сара, Исаак и Ревека, Яков и Лия. (Не забравяйте, че Рахил е погребана във Витлеем, където починала след раждането на Вениамин.) Ангелите въодушевено казват: „Време е да си отиваме у дома. Този, Който стои на върха на стълбата, ви очаква. Призовава ви Бог на Авраам, Исаак и Яков!“ О! Това чудно ли с или не?

Знаете ли, когато си мисля за това събитие, аз бих желал Богът на Авраам, Исаак и Яков да бъде и мой Бог. А вие? Бих желал да бъда в заветна връзка с Исус. Не искам нищо на земята да. отклонява погледа и вниманието ми от Него. Искам да бъда в групата, която ще види завръщането Му. „Блажен оня, чийто помощник е Якововият Бог, чиято надежда е на Господа, неговия Бог“ (Псалм 146:5).

„И видях ново небе и нова земя; защото първото небе и първата земя преминаха; и море нямаше вече.

Видях и святия град, новия Ерусалим, да слиза из небето от Бога, приготвен като невеста, украсена за мъжа си.

И чух силен глас от престола, който казваше: Ето, ски-нията на Бога е с човеците; Той ще обитава с тях; те ще бъдат Негови люде; и сам Бог техен Бог, ще бъде с тях.

217

Той ще обърше всяка сълза от очите им и смърт не ще има вече; нито ще има вече жалеене, ни плач, ни болка. Първото премина!“ (Откровение 21:1-4).

„След това ангелът ми показа река е вода на живот, бистра като кристал, която извираше от престола на Бога и на Агнето и течеше сред улицата Му.

И от двете страни на реката имаше дърво на живот, което раждаше плод дванадесет пъти, като даваше плод всеки месец; и листата на дърветата бяха за изцеление на народите.

Нищо проклето не ще има вече; и престолът на Бога и на Агнето ще бъде в Него, и Неговите слуги ще Му служат.

Те ще гледат лицето Му; и Неговото име ще бъде на челата им“ (Откровение 22:1-4). (За вечното Божие име виж Изход 3:15.)

Ако можех да предам вестта на тази книга само с едно изречение, бих могъл просто да кажа, че Бог се движи по разписание. Нещата стават точно така, както Той е казал. Четирите световни империи, за които се говори в пророчествата на Даниил, излязоха на политическата сцена и слязоха от нея. Малкият рог от Даниил 7 гл. дойде със сила, получи смъртоносна рана. Сега вече тя е излекувана. Звярът е рога като агнешки е станал световна суперсила. Протестантите от Америка се стремят към единство е папетвото. Спиритизмът е бързи стъпки поставя човечеството под своята измама. Светът е нетърпение очаква новото хилядолетие на мир. Божият народ се подготвя за прогласяването на третата ангелска вест със сила. Богът на Авраам, Исаак и Яков призовава: „Елате, защото вече всичко е готово!“ Ако трябва да се изразим е думите на старата духовна песен, „вече почти се виждат светлините на дома.“

„Нашата група се е насочила към дома. Още малко и борбата ще свърши. Нека ние, които сме в най-разгорещения конфликт, никога да не изпускаме от очи невидимите неща - времето, когато светът ще е окъпан в небесна светлина, когато годините ще протичат в радост, когато звездите на зората ще пеят

заедно и Божиите синове ще възклицават от радост, когато Бог и Христос заедно прогласяват: Няма да има вече грях, нито ще има смърт.

„Забравяйки задното и простирайки се към предното“, нека се „пускаме към прицелната точка за наградата на горното от Бога призвание в Христа Исуса.“

Мараната! Господ наш иде!