Самуеле Бакиоки. Ян Полсен. Заключение.

Самуеле Бакиоки. „Последното време” (End time), бр.86:

„В светлината на това символично тълкувание на трите и половина години като време на доминиране и преследване от страна на антихриста, в което време Божият народ ще бъде защитен, този определящ знак за малкия рог е еднакво добре приложим както към папството, така и към исляма.”

И така, Самуеле Бакиоки казва, че малкият рог от Дан.7 гл. се явява папството и ислямът.

„И двете сили възнамеряваха да унищожат светиите на Всевишния, но във времето на преследване много вярващи бяха укрепени и защитени от Бога.

Предишният анализ на отличителните белези на пророческия Антихрист, представен в Дан.7 в образа на малкия рог и в Откр.13 чрез символа на звяра, показва, че и папството, и ислямът по съответните белези отговарят на тази пророческа власт.”

Ето, приятели, ето какъв род тълкуване има за отстъплението на адвентистите от седмия ден и всичко това, написано тук, всъщност принадлежи на кошчето за боклук на историята. Ето това е истински боклук.

Хората ми казват: „О, вие мислите така, защото Самуеле Бакиоки е бил йезуит.” По плодовете им ще ги познаете.

Приятели, помислете за минута, замислете се поне за минута, събудете се за минута. Ако чуем, че в ЦАСД някой говори: „Ние ще останем в греха докато дойде Исус”, то нима това произлиза от Библията? Или произлиза от Духа на пророчеството? Но тогава откъде произлиза? Това произлиза от дявола. И чрез агентите на дявола влиза в този свят. Ето откъде произлиза това. Ако някой пастор, адвентист от седмия ден, става и заявява: „1844 година е просто глупост. Даже не следва повече да мислим и да говорим за това!”, то откъде произлиза това? От Библията? От Духа на пророчеството? Не! Папството, скъпи мои, привлича всяка тъмнина и то не само за да унищожи Америка, но и да унищожи единствената църква, едната единствена църква, която е призвана да завърши реформацията. И това е адвентизмът от седмия ден.

И така, ако поне само за миг приемем, че Рим няма да се старае и няма да има успех при внедряването си всред нашия народ за унищожение на това, което вярваме, то ние ще станем наивни и спящи.

Още един човек. Ранко Стефановик, професор в университета „Ендрюс”, написал книгата „Откровението на Исус Христос”. Една дама от Калифорния ми я даде. Тя е толкова дебела, минимум поне 7 см. Това е истинско чудовище. Авторът минава през цялото Откровение, започвайки от 1 гл.,1 стих и плътно до 22 гл. Дамата, която ми я даде, ме помоли: „Не бихте ли могли да я прочетете и да кажете какво мислите за това?” E, приятели, аз й отговорих, че ще я прочета отчасти. Знаете ли как може да се определи дали една книга, написана от адвентист от седмия ден, е добра или не съвсем? Всичко, което трябва да се направи, е да се отвори на тълкуванието на Откр.13 гл. И така, аз отворих тези коментари направо в Откр.13. И започнах да чета кой според автора се явява звярът, излизащ от морето. Този човек принадлежи на книгата, той е професор в университета „Ендрюс”, човек с ясен ум, с най-високото образование. Той знае как да си излага мислите на хартия. Но по някаква причина когато се стига до това да се каже кой е звярът, излизащ от морето, той не е написал нищо. Той не е могъл да го направи. И аз си помислих: Защо този учен човек не можа просто да каже: „Звярът, излизащ от морето, се явява папството”? Защо той не можа да каже това? Когато отворих книгата на предисловието, забелязах, че тази книга има препоръка от две личности. Единият беше деканът на университета „Ендрюс”, другият се оказа свещеник от Нотр Дам.

Какво да кажем за бившия председател на ГК Ян Полсън. Ние виждаме тук (на снимките) отляво надясно папа Бенедикт ХVІ. В средата Валтер Каспер, председател на Папския съвет за християнско единство (всъщност тези гръмки слова означават, че Валтер Каспер работи върху това, да събере всички църкви в единна световна религия). Д-р Ханс Кюнг, плодотворен католически учен, който е служил като теологичен съветник, експерт и член на Втория Ватикански събор. И д-р Ян Полсен, председател на ГК на ЦАСД.

Знаете ли защо съм поместил всички тези хора заедно на екрана? Всички тези четирима са посещавали един и същ университет. Един от тези посещаващи е работил над получаването на докторска степен в същото време, когато останалите трима са преподавали там. Човекът, който е работил над докторска степен в университета в Гетинген, е Ян Полсен. Хората, които са били професори по времето на неговото следване, били Ханс Кюнг, Валтер Каспер и Джозеф Рацингер. Приятели, искам да ви попитам днес, какъв е Ян Полсен като ген.секретар? На какво се научи в университета в Гетинген? Научи ли се как да проповядва тройната ангелска вест по-ефективно? Това е трагедия, приятели. Това е трагедия. Защото всички ние, всички ние, ако не отдаваме целия си живот на Исус Христос ежедневно, за да се спасим, както го е правел и Петър… Петър се отрече от своя Господ. И тези хора също отхвърлиха Господа и Неговата вест. Те предадоха вярата си. Защо? Защото те твърде много са изпълнени със самите себе си и Исус Христос не се явява Господ в техния живот.

И така, при разглеждането на някои слайдове днес някои от вас се усмихват. Но това е трагедия. Трагедия. Това разбива сърцето. Толкова много сме се отдалечили от Бога като народ! С какво ще завърши всичко това? Някои пастори може да кажат, че в Адвентната деноминация всичко ще се нареди. Бог ще изчисти всичко и ще ни доведе направо до бисерните порти. Но това не е каквото говори Е.Вайт. Всичкото това отстъпление води към една цел и Е.Вайт го е описала в „Ривю енд Хералд” от 18.03.1884 г. Тя пише: „Бог има спор със Своя изповядващ Го народ в това последно време. В този спор хората на отговорни постове ще поемат по път, противоположен на този, по който ходеше Неемия. Те не само сами ще игнорират и пренебрегват съботата, но ще се стараят да я задържат от други чрез погребването й под боклука на обичаи и традиции.” Т.е. Е.Вайт тук говори за лидерите на адвентистите от седмия ден. Тя продължава: „В църквите (АСД) и събранията на открито (които днес наричаме лагерни събрания) служителите (по контекст тя говори за служителите АСД) ще призовават хората (АСД) към необходимостта да пазят първия ден на седмицата. Ще има бедствия по море и суша. Тези смущения ще се увеличават. Ще се трупат нещастие върху нещастие. И малка група от добросъвестни пазители на съботата ще бъдат обвинени в това, че те са навлекли Божия гняв чрез игнориране на неделния ден.”

И така, приятели, и на мен, и на вас предстои да вземем решение от огромна важност. И ние вземаме това решение всеки ден. Вземаме го всеки ден. Ако живеем независимо от Христа всеки ден, когато чуем призива от пасторите в църквата да пазим първия ден на седмицата, да приемем белега на звяра и да умрем, завинаги разделени от Исуса Христа, ние ще го приемем. Когато Петър се опита да ходи по водата, в книгата „Копнежът на вековете” Е.Вайт пише, че Исус се стараеше да научи Своите ученици да правят ежедневни проверки дали са му отдали своята самонадеяност, своята безпомощност при изпълнение на Божията воля, своята независимост от преизобилващата сила на Христа. И, приятели, и вие, и аз – днес и всеки ден – получаваме неголеми проверки, малки проверки, за да се види ще подчиним ли своите пътища и своята воля на силата и властта на Христа и ще Му позволим ли да ни преведе през живота по Неговия път. Ако Петър беше научил този урок чрез ежедневни проверки, той нямаше да падне, когато дойде голямото изпитание. Ние трябва сами себе си да се запитаме, приятели. Виждаме падението всред нас като народ и казваме: „О, това е толкова далеч!” Вярно е. Но те имат същото име като нас. И много от тези хора ходят в същата църква, в която и ние ходим днес, заявявайки при това, че са адвентисти от седмия ден. И ние сме длъжни да се запитаме: „Отдавам ли себе си на Исуса Христа всеки ден? Доверявам ли Му неголемите изпитания, които се явяват по пътя ми? Или живея така, както считам за нужно. Отхвърлям ли вярата си с делата си? Към кого и към какво съм привързан? Ние сме длъжни да си зададем всички тези въпроси, защото ако не подходим сериозно и решително към това, което става всред нас като народ, тогава и самите ние се намираме в опасност да започнем да вършим същото. Нека да коленичим за молитва.

Скъпи Татко Небесен, моля те, моля те, прости на тези хора, които са направили тези ужасни изявления за Твоята истина, които се явяват абсолютни лъжи. Моля Те, прости на тези хора, които са били лидери в Твоята работа, които са извършили такова плачевно предателство. Отче, за тези, които са още живи, аз Те моля, прати им Твоя Дух още сега – на Майрън Уидмър, на Рой Адамс, Уйлям Джонсън, Ян Полсен. Отче, разтърси тези хора до самата основа, за да поверят живота си на Теб, да Те поставят на първо място в своя живот, за да започнат да провъзгласяват Твоите истини. Отче, прости ни, че не въстанахме, когато видяхме, че отстъплението влиза направо през ушите ни, и седяхме тихо, не казахме нито дума. Прости ни за нашата безполезност, за нашия сън, и за нашата страхливост. Прости ни, Отче! Прости ни! Благодаря Ти! Благодаря Ти за Твоето невероятно дълготърпение и невероятното съчувствие, което имаш към всеки от нас! Отче, моля Те да ни укрепиш, да се замислим сериозно за нашия ежедневен избор, доверяваме ли Ти се или се надяваме на себе си, ходим ли по Твоя път или по своя. Прости ни, Боже, когато мислим, че разбираме по-добре от Тебе. Моля се, през новата седмица, в която навлизаме, с нови призиви, с нови изпитания и нови решения, стоящи на пътя ни, Отче, моля се да Ти се подчиним, защото Ти знаеш кое е по-доброто за нас. Благодаря Ти за тази привилегия, да можем да постъпваме така. Ние Те обичаме и Ти благодарим за тези чудни истини, които си ни дал като народ! В името на Исус! Амин!