Глава 09 - ДЕСЕТ СЕКУНДИ ДО СТАРТА НА НЕДЕЛЯТА

Глава 09 - ДЕСЕТ СЕКУНДИ ДО СТАРТА НА НЕДЕЛЯТА

Може би най-голямата радост за изучаващия Словото християнин е да бъде награден с по-пълно разбиране на истината. Много пъти посетителите на адвентните евангелизационни беседи или на семинарите върху пророчествата споделят: „Сега вече всичко ми звучи толкова разумно. Никога не ми е било ясно защо ще е необходимо възкресение, ако при смъртта хората веднага получават вечната си награда.“ Библейските истини взаим-но се допълват и прецизно точно се свързват една с друга. Същото важи и за разбирането на пророчествата. Ако проумеете как Бог прави предсказания и след това видите изпълнението им, ще придобиете по-голямо доверие в Него.

Как можем да знаем със сигурност, че като част от сценария на последните събития ще има неделен закон преди Второто пришествие? „Историята, която великият АЗ СЪМ е предузнал и отразил в Словото Си, свързвайки брънка след брънка в пророческата верига миналата вечност с бъдещата вечност, ни казва къде се намираме днес в шествието на вековете и какво можем да очакваме от бъдещето. Всичко, което пророчеството е предсказало като предстоящи събития до днешното време, е вече в страниците на историята и можелг да бъдем сигурни, че и всичко, което предстои, ще се изпълни по реда си“ („Възпитание“, стр. 178). Да - неделята настъпва!

110

Голяма част от забележителния успех на нашите евангели-|;щии по целия свят се дължи на факта, че мнозина, които в ми-|цлото са чули адвентпата вест, сега виждат със собствените си •чи изпълнението на пророчествата. Бог не желае в края да сме | (правени пред някакви изненади. Той ни е дал информация, чоято - ако й обърнем необходимото внимание - по-късно ще ни пести много стрес и скръб. „Бог ни е разкрил какво ще се случи ( последните дни, така че Неговият народ да е подготвен да ус-юи на бурята на противопоставянето и гнева. Хората, които са п1 ли предупредени за предстоящите събития, не трябва да очак-(лт с пълно безразличие надвисващата буря, успокоявайки се, че оспод ще закриля верните Си в скръбен ден. Ние трябва да сме •. лто слуги, чакащи Господаря си да се завърне не с празно очак-(лне, а с усърдна работа, с непоклатима вяра. Сега не е време да юзволяваме на умовете си да бъдат погълнати от маловажни и* ща. Докато хората спят, Сатана активно подготвя нещата та-л, че спрямо Божия народ да не се покаже никаква милост или праведливост. Сега неделята си проправя път в тъмнината. Ръководителите укриват истинския спорен въпрос и мнозина, ко-гго се присъединяват към това движение, не разбират накъде ги июче подводното течение. Изповядващите тази доктрина са благи I па външен вид християни, но когато заговорят, ще се разкрие духът на змея.“ След това Елън Уайт посочва как можем да сс подготвим:

„Наш дълг е да направим всичко, което е по силите ни, за да предотвратим заплашващата ни опасност.

Трябва да се стараем да обезоръжим предразсъдъците, като се представяме пред света в правилна светлина.

Необходимо е да представим пред тях истинската същност на спорния въпрос, като по този начин вмъкнем най-подходящия протест против мерките за ограничаване на свободата на съвестта.

Трябва да изследваме Писанията и да можем да обосноваваме своята вяра. Пророк Даниил казва: „Нечестивите ще вършат нечестие и никой от нечестивите не ще разбере; но разумните ще разберат“ („Свидетелства към църквата“, том V, стр. 452).

111

Елън Уайт е имала да каже много неща за неделните закони, тъй като в края на миналия и в началото на нашия век много се е говорело за налагането им. Нейните коментари са актуални и днес, тъй като сме изправени пред подобни предизвикателства. „Рано или късно неделята ще бъде наложена.“ През 1905 г. тя писа: „Но Божиите служители могат да направят още много неща, за да предупредят хората“ („Ривю енд херълд“, 16 февруари 1905 г.).

Мнозина, включващи се в движението за налагане на неделята, очевидно са искрени и съзнателни християни, просто изгубили търпение, наблюдавайки състоянието на света. С цялото си сърце те вярват, че ако „се върнем при Бога“, много от проблемите, пред които е изправено днес обществото, ще се подобрят и те ще могат да предложат надежда за бъдещето на своите деца.

На Своите последователи Исус Христос остави това предупреждение: „Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога“ (Йоан 16:2). Точно такъв бе случаят със Савел, който при убийството на дякон Стефан смяташе, че служи на Бога. Без съмнение свидетелството на живота и смъртта на Стефан са спомогнали за убеждаването на бъдещия апостол Павел, водейки го директно към неговата мъченическа смърт за Божията кауза.

Казано ни е, че „мнозина, дори от тези, които сега са ангажирани с налагането на неделята, са слепи за резултатите, които щс последват този акт. Те не разбират, че се борят директно срещу религиозната свобода“ („Свидетелства за църквата“, том V, стр. 711).

Очевидно, издаването на закон за неделята ще бъде насърчено от широките маси и няма да е дело на някакви бюрократи във Вашингтон, опитващи се да усложнят живота на гражданите. Всъщност казано ни е: „Духовните водители на различни деноминации тайно чертаят планове от дълбока важност за Божия народ и целта на тези маневри е да се спечели благоразположението на мнозинството за налагане спазването на неделята. Ако хората могат да бъдат накарани да гледат благосклонно на неделния закон, тогава духовенството ще реши да използва тяхно-то влияние за внасяне на религиозна поправка в Конституцията и ще принуди нацията да спазва неделята“ („Ривю енд херълд“, 24 декември 1889 г.).

112

Законът ще става все по-лош

Очевидно настояващите за издаването на неделни закони нямат истинска представа за реакцията на хората, които избират да останат верни на Божия закон и да почитат библейската събота като знак за принадлежността им към Бога. Съответно в началото законът е много мек, като може би налага на нарушителите само глоби. След това ще последват по-сурови наказания отнемане на собствеността, икономически натиск (хората няма да могат да купуват и да продават) и най-накрая - смъртна присъда (вж. Откровение 13:15, 16).

„Ще дойде време, когато работата в неделя не само ще бъде (абранявана, но и хората ще бъдат принуждавани да работят в събота. От тях ще се изисква да се отрекат от съботата и да се присъединят към спазването на неделята. В противен случай ще изгубят свободата си и живота си“ („Южното дело“, стр. 69).

„При последния конфликт съботата ще се превърне в специ-млен спорен въпрос за цялото християнство. Светските управници и религиозните лидери ще се обединят, за да наложат съблюдаването на неделята; и когато по-меките мерки се провалят, ще бъдат издавани по-деспотични закони. Ще се настоява, че малцината, които се противопоставят на институцията на църквата и па закона в света, не трябва да бъдат толерирани“ („Мараната“, г-гр. 188).

Политически натиск

Понастоящем в Конгреса на Съединените щати има 149 члена католици. Някои наблюдатели вярват, че тези хора не се влияят от църквата и затова многочислеността им не е от толкова голямо значение. Това може и да е било вярно в миналото, но не п сега, както показват последните изказвания на католически иидери, включително и на папата. Наистина нещата са се променили.

Католическият адвокат Кийт фурние, изпълнителен директор на Американския център за закон и справедливост към Християнската коалиция, казва: „Ролята на верните миряни според католическата теология е „да обновяват временния ред“. Ето защо за посветения католик като (американския представител) Хенри Хайд е като втора природа да внесе християнските си убеждения на политическата арена. Просто не е католическо да държиш вярата си само за себе си. Ето защо съвременните грешки на определени католически политици по отношение на личните им убеждения, противопоставени на обществения им живот, не само са лишени от смисъл, те не са католически“ (Кийт фурние, „Обединеният дом“, стр. 32).

В енцикликата на папа Йоан-Павел II „Evangelium Vitae“ („Евангелието на живота“), издадена на 6 април 1995 г., папата заявява, че културата, разрешаваща абортите, е „култура на смъртта“. Продължава с намека, че от политиците католици ще се изисква сметка за гласуването им по въпроса за абортите. „Католическите политици, които подкрепят абортите, дори и неохотно, пред Бога носят дори по-голяма отговорност от жените, които се подлагат на процедурата, твърдят лидерите на Ватикана. Те предлагат открит дебат по въпроса дали тези политици да бъдат отлъчени от църквата. Коментарите бяха направени на пресконференция в Рим след излизането на новата енциклика на папа Йоан-Павел II „Evangelium Vitae“. Документът, съдържащ 194 страници, заклеймява абортите и евтаназията като злини, които не могат да бъдат оправдани от нито един закон. Той призовава за ненасилствено противопоставяне и на двете... Енцикликата премахна претенциите на политиците, които казват, че се противопоставят на абортите, но са принудени от положението, което заемат, да подкрепят разрешаващите ги закони. „Политиците не могат да се отрекат от съвестта си, когато поемат законотворчески задължения“, казва папата“ („Национален и международен религиозен доклад“, 17 април 1995 г.).

Кардинал 0’Конър от Ню Йорк твърди, че политиците, които не гласуват като католици, рискуват да бъдат отлъчени от църквата. Некатоликът или онзи, който не е запознат с римока-толическата теология, може би ще се нуждае от обяснение на термина „отлъчване от църквата“. Спомнете си, че голяма част

114

от католическата теология се основава на страха. Въпреки че има хора, които биха могли да заемат позиции, различни от тази на папата, всъщност съвсем малко биха си позволили подобни убеждения по даден въпрос е риска поради тях да бъдат отлъчени от църквата.

Според католическата теология много малко хора (възможните изключения са само някои папи и светии) при смъртта си отиват директно в небето. Всички останали отиват в „чистилището“ (това не е библейски термин, нито има нещр общо с Библията), където биват „очиствани“ от греховете си. За да бъде изведен някой от Чистилището, е необходимо много да страда в това място; необходими са и много молитви и много пари от живите му роднини на земята.

Отлъченият от църквата не получава правото да отиде в чистилището. Първо, той губи всички права на църковното членство, като бива изключен от общение с църквата и не може да участва в нейните ритуали. Не може да получи последно причастие, преди да умре, нито да бъде погребан в църковно гробище.

11ри смъртта той „отивал направо в ада, за да гори там през безкрайните векове на вечността, без да има надежда, че някога може да отиде в небето“. Как бихте реагирали на възможността да имате такава участ?

По отношение на това Елън Уайт казва: „Римокатоличес-ката църква с всичките й разклонения по света образува под здравия папски контрол грамадна организация, предназначена да служи на интересите му. Милионите причестяващи се от всяка страна па земното кълбо (сега вече почти един милиард - бел. авт.) биват наставлявани да се държат така, сякаш са обвързани е папата в абсолютно верноподаничсство. Независимо от националността или управлението в страната им, авторитетът на църквата за тях трябва да стои над всичко друго. Дори да дадат някаква клетва за вярност към държавата, все пак по-високо от нея стои обетът към Рим, освобождаващ ги от всяка друга клетва или обещание, неблагоприятни за интереситемуи („Великата борба“, стр. 353, 357).

Какво ще стане, ако някой конгресмен пожелае в тайно гласуване, при което никой не знае за какво е гласувал, да даде гласа си в полза на дадена кауза? Такава възможност не съществу-

115

ва, тъй като всяко гласуване е явно - протоколира се. Всъщнос т Християнската коалиция отпечатва информация как е гласувал всеки член на Конгреса по въпросите, които ги интересуват - т.е. семейните ценности. Колкото по-често гласувате за каузи, които са по вкуса на Християнската коалиция, толкова по-големи са шансовете да ви изберат отново.

Има ли някаква сила в организацията на Християнската коалиция? Най-добре бихме могли да отговорим, като разгледаме междинните избори през 1994 г.

Докато тази книга излиза в печат, по всяка вероятност един от най-силните политици на Вашингтон, Боб Доул, е грабнал номинацията на републиканците за президент на Съединените щати. Той е в политиката от 1951 г. Историята на Боб Доул и репуб ликанската кандидатура на Оливър Норт за сенатор от щата Вирджиния по време на междинните избори през 1994 г. показва как групите за натиск влияят на политиците. Ще позволя на сп. „Ню-зуик“ да разкаже историята: „Бихте могли да чуете как гумите „свистяха по паважа“, когато миналата седмица Боб Доул направи политически обратен завой. В предаването на СВ8 „Обърнете се към народа“ той първо отказа да подкрепи Оливър Норт, когото републиканците от Вирджиния бяха избрали за свой кандидат за Конгреса. Вместо това Доул заяви, че ще се срещне с републиканеца Маршал Куулман, който може да се яви като „независим кандидат“ тази есен. Скоро на Доул му хрумна нова мисъл - и апоплек тичните съветници започнаха да му изпращат съобщения да се позамисли. До следващия ден Доул бе решил да се срещне и с Норт. На следващия ден каза, че би подкрепил Норт. По-късно заведе Оли в своя офис в Сената, като му обеща силна кампания в подкрепа на кандидатурата му и му даде чек за 5000 долара.

Защо бе направен този обратен завой? Много просто: Доул страстно желае да бъде избран за кандидат на републиканците зз президентските избори. Начинът, по който можеше да направи това, е да спечели подкрепата на религиозните консерватори -избирателите, които формират сърцевината на гневната, антива-шингтонска кампания на Норт. „Доул може да съобразява сухо отбелязва Ралф Рийд, директор на Християнската коалиция на Пат Робъртсън. Религиозното право действа с нарастваща изтънченост, за да завземе еснафските организации, на които се крепи

116

Републиканската партия“ („Нюзуик“, 20 юни 1994 г.). Е, разбрахте ли? Очевидно Доул не е искал да подкрепи Норт, но го е напра-пил, за да спечели подкрепата на Християнската коалиция!

Докато говорел пред събранието на Християнската коалиция в Южна Каролина в деня преди първичните избори на републиканците, Доул издигнал насоките на избирателя за конгреси на Християнската коалиция за последните три години и каиш: „Дали сте ми 100 процентов рейтинг през изминалите три години. Не можете да постигнете по-добър резултат от този.“ Той (печелил първичните избори в Южна Каролина и продължил да помита всичко пред себе си на още осем първични избора в т.нар. ,,малък вторник“. Това станало повратната точка на първичните избори на републиканците. Доул осъзнал силата на Християнската коалиция.

Нещата във Вашингтон се променят - и то стремително! Вземете например междинните избори през 1994 г. Уважавани-чт „Киплинджър уошингтън летър“ в броя си от 10 юни 1994 г. ес постара да предскаже изхода от есенните избори. „Религиозното право ще става все по-осезаемо в Републиканската партия.

. Религиозното право ще окаже голямо влияние върху междинните избори.... (Републиканската) партия се е прицелила към 20 до 30 места в Долната камара и към спечелване на контрола над (’ената.“ Киплинджър правилно предсказа, че републиканците ще поемат контрол над Сената, но мислеше, че контролът над Дол-иата камара е недосегаем за републиканците, тъй като те би тряб-иало да спечелят поне 40 места, докато той считаше, че са им необходими най-много 30.

Все пак, когато след изборите на 8 ноември 1994 г. се брояха гласовете, републиканците не само спечелиха влиянието над Сената, с което Боб Доул ставаше лидер на мнозинството, но вместо 40-те места, необходими им за контрол над Долната камара, спечелиха огромното количество от 56 места, с което направиха 11ют Гингрич говорител на Долната камара! Това се превърна в най-голямата политико-религиозна промяна на XX век!

Има още два значими фактора. Над 120 от новите членове па Конгреса твърдят, че дължат местата си на Християнската коалиция. Познайте как ще гласуват? А броят на католиците -членове на Конгреса - нарасна от 136 на 149! Това дава на като-

117

лиците почти 28% от силата за гласуване на целия Конгрес! Нищо чудно, че хората от Католическата кампания смятат своето време за вече настъпило!

Сигурно е, че когато бъде предложен неделният закон, много от законодателите няма да го подкрепят лично, но очевидно ще гласуват в негова полза, за да запазят местата си. „Политическата поквара унищожава любовта към справедливостта и ис тината. Даже в свободна Америка, за да си осигурят общественото одобрение, управниците и законодателите ще отстъпят пред всеобщото искане за закон, налагащ спазването на неделята. Сво бодата на съвестта, коствала такива големи жертви, няма да бъ де зачитана повече“ („Великата борба“, стр. 364).

Човек лесно може да разбере колко могъщи са станали Християнската коалиция и Католическата кампания за Америка. Най значимите политици търсят тяхната подкрепа. Думите на Елъп Уайт точно коментират съвременните тенденции в обществото; „За да си осигурят популярност и покровителство, законодателите ще се поддадат на искането за неделни закони. Но богобояз ливите християни не могат да приемат институция, която нару шава заповед от Декалога на Бога. На тази бойна арена ще протече последната голяма битка във войната между истината и заблудата“ („Пророци и царе“, стр. 309).

Законодателите „ще се поддадат на искането за неделни за кони“. Сега заявлението, включено в новия катехизис, получава нов, по-значим смисъл, нали? Заповедта на Римокатолическатл църква е: „Християните трябва да се стремят към признаването на неделите... за официални празници.“ Обществеността ще под крепи налагането на неделния закон. Очевидно страхът от фи нансов колапс, упадъкът на моралните стандарти и природните бедствия ще мотивират хората да поискат закон, който би уми лостивил „разярения Бог“. Някои говорят за юридически акт, дру ги - за поправка в конституцията, трети - за изпълнителни за поведи. Едно проучване на темата в Духа на пророчеството пи казва, че неделният закон ще бъде въведен като паническа реак ция на влошаващите се световни условия. И както през 1973 г. (>е издаден национален неделен закон за затваряне на бензиностап циите като паническа реакция на арабското нефтено ембарго, ('а тана ще използва тактиката на натиска, за да насърчи подбилата на неделния закон.

118

__ Ш

Десет секунди преди старта на неделята

Номер 1

финансови проблеми

Всеки здравомислещ човек, който осъзнава несигурната икономическа ситуация в Съединените щати днес, би могъл да използва израза „извън контрол“ без никакво преувеличение. По-митиците на два пъти „спряха правителството във Вашингтон“ просто за да дискутират какво да правят с натрупването на дефицита! И при това става въпрос само за годишния бюджетен дефицит, а не за огромния национален дълг, възлизащ на 5 три-пйона долара. Сега научаваме, че програмата за медицинска помощ скоро също ще остане без пари. Всяка седмица хиляди хора губят работните си места и федералният резерв продължава да намалява лихвите, опитвайки се да накара изтерзаните от дъл-I ове американски семейства да харчат повече. Въпреки това цепите на борсите продължават да нарастват до рекордни нива. ('якаш всичко се управлява от някой полудял. Експерти прогно-шрат, че в пазара скоро ще се наблюдават съществени „корекции“ - нищо чудно, нали?

Коментирайки този аспект от живота в Америка, Елън Уайт пише: „Тези, които държат юздите на правителството, не са в състояние да разрешат проблема с моралната деградация, бедността, нарастващата престъпност. Напразно се борят да положат бизнес операциите на по-сигурна основа“ („Свидетелства за църквата“, том IX, стр. 13). Но какво общо има това с неделния закон? Забележете следното: „Ще се заявява, че някои хора оскърбяват Бога, като нарушават новата събота - неделята, и че гочно този грях е причинил бедствията; че проблемите няма да престанат, докато тези хора не бъдат принудени да се придържат строго към неделята. Всички, които подкрепят изискванията на четвъртата заповед и с това смущават почитането на неделята, създават трудности на народа и му пречат да си възстанови Божието благоволение и земното благополучие“ („Великата Ьорба“, стр. 363).

119

Старанията да се умиротвори Бог и да се възстанови временното благополучие ще бъдат един от мотивите за неделния закон.

Номер 2

Морална деградация

Днес обществото в Америка е почти напълно съсипано. Елъи Уайт много точно описва състоянието му в наши дни: „Хората в света, изгубили връзката си с Бога, правят отчаяни, налудничави усилия да се превърнат в център на събитията (масовите убийци и вземащите заложници - бел. авт.). Това поражда у хората недоверие един към друг, следват престъпления. Царствата на този свят ще са разделени на части, като всяка част ще воюва с другата (Босна - бел. авт.). Все по-малко и по-малко ще са връзките на симпатия, които свързват човека с ближния му в братски отношения. Естественият егоизъм на човешкото сърце ще бъде повлиян от Сатана. Той ще използва неконтролираната воля и страстите на насилието, които никога не са били под контрола на Божията воля.

Ръката на всеки човек ще е против ближния му (всеки ще е сам за себе си - бел. авт.). Брат ще се повдигне против брата, сестра против сестрата, родители против децата (Сюзън Смит -бел. авт.) и деца против родителите (братята Меденез - бел. авт.). Всичко ще се обърка. Роднини взаимно ще се предават. Ще има тайни заговори за унищожаването на живота (бомбата в Окла-хома Сити - бел. авт.). Унищожение, мизерия и смърт ще се виждат от всяка страна“ („Избрани вести“, книга III, стр. 418). В скобите съм посочил някои илюстрации. Но ситуацията е много по-лоша, отколкото биха могли да покажат няколко примера. По време на процеса срещу Сюзън Смит (тя удавила двете си малки момченца), вашингтонският вестник „Поуст“ предаде, че през всяка една от изминалите три години над 2000 деца под 5-годишна възраст са били убити от своите родители или настойници. И повечето от тях са били жестоко измъчвани преди смъртта си!

Бестселърът на Бил Бенет „Книга на добродетелите“ представлява опит за възстановяване на благоприличието в обществото. И все пак, какво се е променило? Книгата просто подчерта-

120

ил съществуващия проблем. Казано ни е: „Тъкмо те (които са изморени и отчаяни от начина, по който се стичат нещата) поддържат твърдението, че бързо разпространяващата се поквара се дължи до голяма степен на незачитането на така наречената „християнска събота“ (както наричат неделята) и че нейното спазване ще подобри значително морала на обществото“ („Великата борба“, стр. 361).

Наистина днес много хора мислят така. Вземете за пример писмото до редактора на бейкърефийлдекия „Калифорниън“ (петък, 5 май 1995 г.), цолучено след трагедията в Оклахома Сити. „След като станах свидетел на последните ужасни сцени в Окла-чома Сити, оплаквайки жертвите, аз съм подтикнат да мисля какво толкова се обърка, че сега американците вършат тези неща против самите себе си.

И докато наблюдавах мемориала в неделя, аз си спомних, как още като юноша прекарвах неделите си: ходех на църква, бях 1аедно със семейството си - всяка седмица в този ден.

Идеята ми е да се върнем към тази част от миналото си и тогава всичко би било толкова просто.

Причината, поради която някога неделята действаше така успешно - семейството ми отиваше на богослужение и прекарваше цял ден заедно - бе, че всичко беше затворено в този ден в чест на „християнската събота

И сега бихме могли да направим това - всички магазини да бъдат затворени, включително и киносалоните. Тогава няма да имаме друг избор, освен да намерим начин да се наслаждаваме на времето, което ще имаме в неделя, и то заедно с нашите семейства и приятели.

Семействата ни трябва да превърнат неделята в „ден за семейна дейност“. Когато в този ден всичко е затворено, няма да имаме друг избор.

Има мъдрост в заповедта: „Почитай съботата, за да я освещаваш.“

Дейвид Рий, Бейкърсфийлд

И в случай, че хората сами не са се помислили за моралната деградация, „духове ще заявяват, че са изпратени от Бога да ги убедят в заблудата им и да потвърдят, че законите на страната

121

трябва да се спазват като Божии. Ще оплакват голямото безбо-жие в света и ще подкрепят проповедта на религиозните учители, че състоянието на морален упадък е причинено от неосвещава-нето на неделята“ („Великата борба“, стр. 363).

Истинските Божии последователи ще бъдат обвинявани за моралните проблеми в обществото: „Почитащите библейската събота ще бъдат оклеветявани като врагове на закона и реда, като хора, които разкъсват моралните ограничения на обществото, причиняват анархия и поквара и предизвикват Божиите наказания върху земята. Принципите, определящи собствената им съвест, ще бъдат представяни като съпротива, упорство и незачитане на властта“ (пак там, стр. 364).

Номер 3

Природни бедствия

Кой би могъл да оспори факта на нарастващите по цял свят природни бедствия? Големи вулканични изригвания, силни земетресения, опустошителни наводнения се появяват все по-често. През януари и февруари 1996 г. Съединените щати преживяха рекордни наводнения, рекордни снеговалежи и рекордни студове. Очевидно дяволът не само причинява тези бедствия, но и ще обвинява за тях почитащите Божията събота.

„Всички, които не са закриляни по особен начин от Бога, са управлявани от Сатана... Пред човешките чеда лукавият ще се явява като велик лекар, способен да излекува всичките им болести, а в същото време ще предизвиква заболявания и бедствия дотогава, докато гъсто населени градове бъдат превърнати в развалини и пустини. Точно сега той действа. В нещастни случаи и в бедствия по море и суша, в големи пожари, в страховити урагани и градушки, в бури, в наводнения, в циклони, вихрушки, морски приливи и земетресения, на всяко място, под различна форма и по хиляди начини той прилага своята мощ. Унищожава зреещата реколта и следват глад и страдания. Заразява смърто-носно въздуха и хиляди загиват от епидемии. Тези действия на Сатана ще стават все по-чести и по-гибелни... Големият измамник и тогава ще убеждава, чс Божиите служители са предизвикали нещастията. ... Ще се заявява, че някои хора оскърбяват Бога,

122

като нарушават „новата събота“ - неделята“ („Великата борба“, стр. 362, 363).

Мнозина, които участват в движението за налагане на неделята, биват убедени от Сатана, че служат на Бога, установявайки неделни закони. „Сатана влага свое тълкуване на събитията и те (водачите - бел. авт.) мислят по начин, управляван от него, че бедствията, изпълващи зелшта, са в резултат на нарушаването на неделята. Надявайки се да умилостивят гнева на Бога, тези влиятелни хора издават закони, налагащи съблюдаването на неделята. Те мислят, че като възвишават все по-високо фалшивия ден на поклонение и налагат спазването му, служат на Бога“ („Мараната“, стр. 176).

Номер 4

Корупция

Налагането на неделното богослужение е в противоречие е принципите на нашата Конституция и е религиозната свобода. И, о, да, неделното законодателство няма никаква подкрепа от страна на Свещеното писание. Така че естествено на тези, които посочат споменатите основни проблеми, ще бъдат предложени подкупи, за да се подчинят. „Сановниците на църквата и държавата ще се съюзят в подкупването, убеждаването или принуждаването на хората да почитат неделята. Божият авторитет ще бъде заменен с налагане на законови разпоредби. Политическата поквара унищожава любовта към справедливостта и истината. Даже в свободна Америка управниците и законодателите ще отстъпят пред всеобщото искане за спазване на неделята чрез закон“, за да си осигурят общественото одобрение („Великата борба“, стр. 364).

В друго свое изявление Елън Уайт предсказва: „Когато движението за принудително налагане на неделята стане по-смело и по-решително, ще се издаде закон срещу хората, спазващи Божиите заповеди. Те ще бъдат заплашвани с глоби и затвор, на някои ще се предлагат високи постове, на други - награди и привилегии като примамки за отказване от вярата. Но твърдият им отговор ще гласи: „Докажете нашата заблуда от Божието слово!“ ... Изправените пред съда ще защитават истината със силни и ясни доказа-

123

телства, така че и някои от слушателите там ще вземат решението да се съобразяват с Божиите заповеди. По този начин истината ще огрее хиляди (може би посредством телевизията - бел. авт.), които иначе не биха узнали нищо за нея“ („Мараната“, стр. 186).

Номер 5

Апел за преценка и компромис

Тъй като днес неделята се спазва от повечето християни, то тя е „логичният“ избор за ден на почивка, поклонение и време за семейството. „Не можем да имаме два почивни дни - казват някои. - Трябва да се обединим и да работим заедно, за да разрешим проблемите в обществото. Освен това не трябва ли християните да бъдат образцови граждани и да подкрепят закона? Как може вие да сте прави, след като болшинството от хората виждат нещата по друг начин?“ Истинска критика ще предизвикаме, когато неделният закон се смеси с други добри реформи, като например въздържанието и моралността. Всъщност ние бихме могли да се съгласим с повечето неща, които Християнската коалиция защитава. Проблемът не е в това, че те се подготвят да издават закони за моралността - а в това, че са в противоречие с принципите, залегнали в Писанието. Когато това се е случило в предишните кризи, свързани с неделните закони, Елън Уайт е дала следния съвет: „фактът, че движение, стремящо се да установи една заблуда, е свързано и с добро само по себе си дело, не е аргумент в полза на заблудата. Ние можем да замаскираме отровата, като я смесим с много здравословна храна, но така не променяме естеството й. Напротив, тя става още по-опасна, тъй като в този си вид има по-голяма вероятност да бъде погълната незабелязано. Един от хитрите похвати на Сатана е да смесва лъжата с достатъчно истина, за да изглежда правдоподобна и приемлива. Водачите на неделното движение поддържат и се борят за реформи, от които народът наистина се нуждае, и за принципи в хармония с Библията. Но заедно с тях има и едно изискване, което противоречи на Божия закон и Неговите служители не могат да се присъединят. Нищо не може да ги оправдае за това, че премахват Божиите заповеди заради човешки предписания“ („Великата борба“, стр. 361).

124

На Елън Уайт е било дадено и друго видение - как ще се използват подигравките и присмехът в стремежа Божият народ да бъде убеден да се подчини на неделния закон. „Времето на скръбта бе настъпило. Видях нашия народ в голямо утеснение, плачещ и молещ се, умоляващ за сигурните Божии обещания,

11ечестивите бяха навсякъде около нас, присмиваха ни се и зап-пашваха да ни унищожат. Те осмиваха нашата слабост, присмиваха се на малкия ни брой и ни нараняваха дълбоко с добре премерени думи. Обвиняваха ни, че сме заели независима от останалия свят позиция. Пресякоха ресурсите ни, за да не можем да купуваме и да продаваме. Обръщаха внимание на нашата бедност и жалко положение. Не можеха да разберат как ще живеем без света. Ние зависехме от останалия свят и трябваше да отстъпим пред обичаите, практиките и законите му или да го напуснем. Въпреки че бяхме единствените хора в света, които се радваха на Божието благоволение, всичко изглеждаше да е против нас“ („Избрани вести“, книга III, стр. 427, 428).

Всички сме подложени на страшен натиск, за да се подчиним. Наричаме го натиск на ближните ни. Макар повечето младежи да знаят, че цигарите и наркотиците са вредни и да не желаят да си харчат парите за тях и да си пропиляват живота, немалко започват да ги употребяват, за да приличат на приятелите си. Други младежи се отдават на различни видове сексуална разпуснатост поради огромния натиск на околните.

Този конформистки натиск може да се види и в християнския свят. Много от нас бяха поразени, когато през януари 1995 г. лидерът на Световната Божия църква Джоузеф Ткач Старши заяви, че „вече не е задължително да се спазва съботата, седмия ден на Стария завет, старозаветните святи празници или да се дава десятък“. Сп. „Крисчиенити тудей“ приветства СБЦ за вливането й в основния поток на протестантизма с твърдението, че протестантският свят ги аплодирал за израстването им от левитското законничество до евангелската ортодоксалност. (Вж. „Крисчиенити тудей“, 24 април 1995 г., стр. 53 и 17 юли 1995 г., стр. 63).

В броя си от 16 януари 1996 г. „Адвентист ривю“ коментира този случай така: „Джоузеф Ткач Старши въведе доктринални промени, за да съгласува църквата си с основния поток на протестантите.

125

Промените включват изоставянето на съботата, на годишните празници и на различието, което е било правено между чистите и нечистите меса. СБЦ обяви тези практики за част от Стария завет и заяви, че вече не са задължителни за членовете й. В резултат на това близо 50 000 църковни членове (от общо 100 000) и 500 пастори напуснаха деноминацията.“ Както виждате, има значителен натиск за подчинение. Добрата новина от този случай е, че много от споменатите хора се свързват с нас в желанието си да научат повече неща за нас. Д-р Джордж Рийд, директор на Библейския изследователски Институт към Генералната конференция и д-р Самуеле Бакиоки, професор по богословие и история на църквата в университета „Андрюс“ наскоро бяха поканени да говорят пред 400 неадвентни пазители на съботата.

Номер 6

Чудесата и мариологията

Казано ни е, че това ще е едно от основните средства, които дяволът ще използва, за да накара хората да подкрепят неделния закон.

Елън Уайт споменава, че „католиците, които се гордеят и хвалят с чудесата и ги смятат за знак на истинската църква, ще бъдат лесно измамени. Измамени ще бъдат и протестантите, отхвърлили щита на истината. И католици, и протестанти, и светски хора ще приемат външната форма на благочестието, без да притежават неговата сила, и ще виждат в обединението велико движение за обръщането на света към Бога, водещо до настъпването на дългоочакваното хилядогодишно царство - Миле-ниума“ („Великата борба“, стр. 362).

Малакай Мартин, авторът на „Ключовете на тази кръв“, е автор и на предговора към „Гръмотевица на справедливостта“ -бестселър в католическите книжарници. Ето какви са неговите удивителни думи: „Само днешният абсолютно разсеян и невнимателен християнин би могъл да избегне получаването на поне мимолетно впечатление... че в продължение на вече доста години събитията следват едно подир друго и че всички те сочат едно: човечеството като цяло и Рилгокатолическата църква в частност са стигнали до съдбоносния праг, отвъд който лежи ново състояние на човешките дела.

Буквално всяко десетилетие от този век е наслагвало едно върху друго нещата, които Христос нарича „знамения на времето“ (Евангелие от Матей 16:1-4).

В общи линии, почти невъзможно е някой да не си дава никаква сметка за тези събития и за шума, който вдигат участниците в тях. Видения. Явявания. Вести. Предсказания. Предупреждения. Тълкувания. Плачещи статуи и кървящи икони. Чудодейни минерални извори. Спонтанни изцеления. Въртящи се танци на Слънцето и еклиптикитс на Луната. Малки деца, пророкуващи за бъдещето. Необразовани мъже и жени, даващи съвети на папи и президенти. Национални турнета на носителите на специални откровения. И във всичко това - очевидният акцент върху странната роля на Блажената Дева Мария от Назарет и Кралица на небето, Майка на всички живи (без това дори да ни изненадва!) - като Застъпница на всички благословения“ (Мала-кай Мартин в предговора към „Гръмотевица на справедливостта“ от Тед и Морийн флин).

Какъв списък от настоящи чудеса и то завършващ с прослава на Дева Мария! Всичките 400 страници на книгата са посветени на „явяванията“, „посещенията“ и „вестите“ на Богородица. И какво казва „тя“? Когато „Дева Мария се явила на един местен фермер, Майкъл СУДонъл, казала: „Спазвай неделята за молитва“ (флин, „Гръмотевица на справедливостта“, стр. 30).

Поразително ясно е. Това е пряко изпълнение на пророчеството. И още един указателен знак, че неделята настъпва!

Номер 7 Вести от мъртвите

Като част от редовния си бараж от лъжливи чудеса Сатана „ще връща умрелите“ в старанието си да измами верните и да ги накара да опозорят Бога и да се присъединят към движението за налагане на неделята. „Тези, които искат да устоят във време на опасност, трябва да разбират сами за себе си свидетелствата на 11исанието. Много хора ще бъдат изправени пред духове на дяволи, явяващи се в образа на близки роднини или приятели и разпространяващи най-опасни ереси. Посетителите ще докосват най-нежни-те ни чувства и ще вършат чудеса, за да доказват своите претенции. Трябва да бъдем готови да им се противопоставим с биб-

127

лейската истина, че „мъртвите не знаят нищо“ и че явяващите се по този начин са дяволски духове“ („Великата борба“, стр. 341, 342). Този цитат не споменава какво говорят онези, които се „завръщат“, с изключение на това, че думите им са определени като „най-опасни ереси“. Няколко страници по-нататък ни се казва: „Чрез двете големи заблуди - безсмъртието на душата и светостта на неделния ден - Сатана ще подчини народа на измамите си“ (пак там, стр. 361).

Дяволът вече подготвя човечеството да приеме тази опасна измама - посещенията на „мъртвите“. Списанието „Дъ крисчън министри“, издавано от фондацията „Християнски век“, наскоро отпечата статия, озаглавена „В търсене на ангелите“. В статията авторът й - пастор - заявява: „Съветът ми е да търсите ангелите, но да не бъдете късогледи и тесногръди. Ангелите могат да възприемат различни образи - настоящият интерес е прекалено насочен към ангелите с две крила и ореол. Ето още няколко места, където можете да ги потърсите. (Авторът изброява пет места - само четвъртото е от значение тук - бел. авт.)... Четвърто, търсете ангелите в образа на обичните ви, които са починали“ („Дъ крисчън министри“, май-юни, 1995 стр. 9).

Номер 8

„Завръщането на апостолите“

Писанията са главният източник на подкрепа за Божия народ, като му предават стандарта, по който да живее и да определя истината. Естествено дяволът действа, за да подкопае авторитета на Писанието и по този начин да премахне защитата на хората от сатанинските ереси, като неделния закон например. „Лъжливите духове представят апостолите, живели тук на земята, като противопоставящи се на написаното под вдъхновението на Светия Дух. Те отричат Божествения произход на Библията и по този начин рушат основата на християнската надежда, гасят светлината, откриваща пътя към небето. Сатана заблуждава света да вярва, че Библията е само човешко съчинение, измислица или най-малкото книга, подходяща за детската възраст на човешкия род, а в наше време не бивало да се приема сериозно или трябвало да се отхвърли като остаряла“ („Великата борба“, стр. 340).

Подобно изказване в „Ранни писания“ ни дава допълнителна информация. „Бащата на лъжата заслепява и мами света, като изпраща демоните си да говорят от името на апостолите и да изглежда така, сякаш те противоречат на написаното от тях под диктовката на Светия Дух, докато са били на земята. Тези фалшиви ангели правят „апостолите“ да оборват собствените си учения и да ги обявяват за фалшифицирани. Вършейки това, Сатана изпитва удоволствието да хвърли изповядващите християнството и целия свят в несигурност по отношение на Божието слово“ („Ранни писания“, стр. 264).

Вече съществува и ревизионистки възглед за Библията. Толкова много хора, вероятно и някои сред нашите редици, възприемат Библията като архаична книга, по-подходяща и създадена за „детската възраст на човешкия род“. Каква ли ще е реакцията па разсъждаващите по този начин, когато пред тях се явят духове и потвърдят възгледите им?

Номер 9

Зли демони се представят за Божии ангели

Дяволът ще изпрати своите демони, които да се явяват сред хората с неделната вест именно когато съществува натиск за приемане на неделното поклонение. „Те (нечестивите) заявиха, че притежават истината, че чудесата са сред тях; че ангели от небето са говорили и са ходили с тях, че сред тях се извършват знамения и чудеса, сред тях е великата Божия сила и че това е хилядолетието, което толкова отдавна очакват. Целият свят бе повярвал и бе в съгласие с неделния закон, а този малък и слаб народ се бе изправил срещу законите на страната в защита на Божия закон и претендираше, че само той единствен има право на земята“ („Избрани вести“, книга III, стр. 428).

„Вършещата чудеса сила на спиритизма ще действа против нсички избрали да бъдат послушни на Бога, а не на хората. Духове ще заявяват, че са изпратени от Бога да ги убедят в заблудата им и да потвърдят, че законите на страната трябва да се спазват като Божии. Ще оплакват голямото безбожие в света и ще подкрепят проповедта на религиозните учители, че състоянието на мо-

129

рален упадък е причинено от неосвещаването на неделята. Голямо ще бъде негодуванието, което ще се повдигне срещу отказващите да приемат свидетелството им“ („Великата борба“, стр. 363).

Дори дяволът, когато в края се представя за Христос „ще заявява, че упоритите в святото спазване на седмия ден (събота) оск-верняват името Му, защото отказват да слушат ангелите, които им изпраща със светлина и истина“ („Великата борба“, стр. 382).

Номер 10

Почти непреодолима измама

Дотук разгледахме девет аспекта, които подлагат Божия народ на натиск да приеме неделния закон. Сега на сцената излиза самият Сатана, опитвайки се да се представи за Христос, завръщащ се на земята. Елън Уайт нарича това „силна, почти непреодолима измама“.

„Кулминацията на наи-драматичната измама ще бъде, когато сам Сатана ще се представя за Христос. Църквата отдавна изповядва, че очаква идването на Спасителя като осъществяване на своите надежди. И големият измамник ще имитира това идване. В различни части на земята той ще се явява пред хората като величествено същество с ослепителен блясък, подобно на даденото от Йоан списание за Божия Син (Откровение 1:13-15). Обкръжаващата го слава е ненадмината. Смъртни очи не са виждали подобна. Във въздуха отеква тържествуващият вик: „Христос е дошъл! Христос е дошъл!“ Хората падат на земята да му се поклонят, а той вдига ръце и ги благославя, както Христос е благославял учениците Си, когато е живял на земята. Гласът му е тих и мек и в същото време много благозвучен. С благ, състрадателен тон той представя някои от благодатните небесни истини, изречени от Спасителя; лекува болестите на хората. Поспъ, копирайки Христовия характер, заявява, че е заменил съботата с неделята и заповядва на всички да освещават деня, благословен от него. Сатана заявява, че упоритите в святото пазене на седмия ден осквсрняват името му, защото отказват да слушат ангелите, които им изпраща със светлина и истина. Това е много силна, почти всепобеждаваща измама“ („Великата борба“, стр. 382).

130

И така, той ще изглежда като Исус, ще звучи като Исус, ще е облечен като Исус, ще се държи като Исус и за по-голямата част от света той ще е Исус. Как верните ще разберат, че това не е Исус? Има само два начина.

Първият идентификационен признак е начинът на пришествието Му. Библията казва: „Защото както светкавицата излиза от изток и се вижда дори до запад, така ще бъде пришествието на Човешкия Син“ и „Ето, иде с облаците и ще Го види всяко око“ (Матей 24:27; Откровение 1:7). Елън Уайт добавя: „Такова идване не може да бъде подправено. То ще бъде всеизвестно -наблюдавано от целия свят“ (пак там).Вторият фактор, чрез който се идентифицира тази фалшификация, е сигурното Божие Слово. „Само прилежните ученици на Писанието и тези, които са приели истината с любов, ще бъдат защитени от силата на заблудата, която държи света в плен. Чрез свидетелството на Библията те ще бъдат предпазени от измамника в неговата измамна външност“ (пак там).

Обичаме ли и познаваме ли Библията толкова добре, че да можем да й се доверим повече, отколкото на сетивата си? Или сме били прекалено заети с проблемите на живота, за да отделяме време за изучаване и запомняне на Писанието? Обръщайки се към остатъка, Божията вестителка пита: „Здраво ли е основан Божият народ на Словото, за да не се поддаде на доказателствата на сетивата си? Ще се придържа ли във време на криза към Библията и само към Библията?“ Тя предупреждава: „Сатана ще се опита да попречи на Божиите деца да постигнат подготовката, която ще им помогне да устоят в онзи ден. Ще нарежда нещата така, че да прегражда пътя им, да ги оплита в земни съкровища, да им поставя тежко, уморително бреме, за да се претоварят сърцата им с грижите на живота и изпитанието да ги връхлети като крадец“ (пак там).

След като осмислите поразителната информация, представена дотук, може би започвате да разбирате, че всички неща са по местата си за събитията в самия край на времето. Целта ми не е да ви разтревожа, но да ви помогна да се подготвите за предстоящото предизвикателство. Духовните въпроси са от вър-ховна важност, а тук въпросът е за вечен живот или за вечна смърт. Трябва да знаем какво да очакваме от седмиците и месе-

131

ците, които ни предстоят, и да осъзнаем, че тези неща са ни казани още преди да се случат. Всеки от нас трябва да е в духовна безопасност и да се подготви да остане верен.

Последният сценарий ни е представен в едно дълго изречение: „Когато протестантизмът простре ръце над пропастта да сграбчи ръката на папската сила; когато се протегне над бездната, за да се хване за ръката на спиритизма; когато под влиянието на този троен съюз нашта страна отхвърли всеки принцип от Конституцията си като протестантско и републиканско правителство и се погрижи за пропагандирането на папските измами, тогава ще разберем, че е настъпило времето за чудното дело на Сатана (появяването му в образа на Христос, за което стана въпрос по-горе - бел. авт.) и че краят е близо“ („Мараната“, стр. 190).

В какво вълнуващо време живеем!

Глава 10

СПИРИТИЗМЪТ СБ ПРИСЪЕДИНЯВА КЪМ ЦЪРКВАТА

И Библията, и Духът на пророчеството описват тройния съюз, който ще действа съединено в края на времето. Библията нарича това „трио“: „змеят, звярът и лъжепророкът“. „И видях да излизат от устата на змея и от устата на звяра, и от устата на лъжепророка три нечисти духове, прилични на жаби; защото те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена, да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откровение 16:13, 14). Някои библейски теолози наричат тези сили „сатанинското триединство“. Духът на пророчеството също идентифицира това „трио“. „Чрез двете големи заблуди - безсмъртието на душата и светостта на неделния ден - Сатана ще подчини народа на измамите си. Докато първата заблуда е основа на спиритизма, втората изразява съгласие с Рим. Протестантите от Съединените щати ще бъдат първите, които ще прострат ръце над пропастта да сграбчат ръката на спиритизма; ще се протегнат над бездната, за да се хванат за римската мощ. И под влиянието на този троен съюз страната ще последва Рим в погазване на правата на съвестта“ („Великата борба“, стр. 361).

Адвентните тълкуватели са единодушни, че „змеят“, „звярът“ и „лъжепророкът“ представляват съвременния спиритизъм или езичество, папетвото и отпадналият протестантизъм. Това

133

„трио“ или „триединство“ на религиозни сили съставлява „великия Вавилон“ на последните дни.

Тук имаме едно удивително развитие. Вече отбелязахме как папството и Съединените щати полагат началото на сътрудничеството, което ще доведе до всемирна подкрепа за „звяра“. Сатана ще използва и папството, и Съединените щати (в ролята им „ говореше като змей“), за да окаже натиск за налагане на неделята в нарушение на Божия закон. Но сега - в самия край - самият дявол лично се включва във великата борба. Чудесата на спири-тизма са обявени за „знамения“. Сатана ще ги използва, за да придаде автентичност на фалшивата си вест и да засвидетелства силата и авторитета на фалшивата си религиозна система.

Третата „жаба“ от Откровение 16 гл. е спиритизмът. Това е Сатана, действащ по драматичен начин.

Видяхме как сътрудничеството между папството и Съединените щати се насочва към неделния закон. Изобилни са доказателствата, свидетелстващи, че сцената е подготвена за действие. Но не се ли появява тук някъде и спиритизмът? Разбира се, че да. Той действа сега.

Спомняте ли си доказателствата, че играе основна роля в натиска за налагане на поклонението в неделя? Дяволът ще работи посредством „мъртвите“, чрез злите духове, чрез „апостолите“ и най-накрая лично. Ако краят е близо, би трябвало вече да виждаме началото на спиритизма.

Има буквално стотици книги по въпроси от вярванията на Ню ейдж. Всъщност най-доминиращата тема в религиозните отдели на книжарниците е Ню ейдж. Множество книги, като „Прелъстяването на християнството“ от Дейв Хънт например, са на тази тема и са приети от много християнски общества.

В 31-34 глави на „Великата борба“ се дискутира същата тема. Елън Уайт посочва: „Дълго се е подготвял Сатана за своето последно усилие да заблуди света. Основата на делото му е поставена още в уверението, дадено на Ева в Едемския рай: „Никак няма да умрете... в деня, когато ядете от него, ще ви се отворят очите и ще бъдете като Бога - да познавате доброто и злото“ (Битие 3:4, 5). Малко по малко е подготвял пътя за най-майстор-ската си измама -развитието на спиритизма. Все още не е изпълнил намерението си докрай, но ще го постигне в най-последното

134

време. Пророкът казва: „И видях да излизат... три нечисти духове, прилични на жаби... те са бесовски духове, които, като вършат знамения, отиват при царете на цялата вселена да ги събират за войната във великия ден на всемогъщия Бог“ (Откровение 16:13, 14). С изключение на хората, опазени от Божията сила чрез вяра в Неговото Слово, целият свят ще бъде въвлечен в изма-ната. Хората биват приспивани все повече и повече в една фа-гална сигурност, за да се пробудят едва при изливането на Божия гняв“ („Великата борба“, стр. 341).

В това изпратено от небето предупреждение Елън Уайт представя хилядолетния опит на Сатана и неговите планове за пос-недното процъфтяване на заблудата. Тя започва 32 глава с думите: „Голямата борба между Христос и Сатана, продължаваща вече почти шест хиляди години, скоро ще приключи. Затова и нечестивият удвоява усилията си да осуети Христовото дело в полза на човека и да оплете душите в своите примки. Да държи кората в тъмнина и без покаяние, докато посредническата служба на Спасителя като жертва за грях привърши - това е целта, която се стреми да постигне“ (пак там, стр. 318).

Казано ни е, че Сатана ще напредва „малко по малко“. Сега навсякъде около нас се вижда спиритизъм - в телевизионните реклами и програмирането, във филмите. Уебстър дава следното определение на спиритизма: „Вярване, че духовете на умрелите общуват с живите“. Това предполагаемо общуване протича точно днес. Но освен фиктивното персонифициране на мъртвите, дяволът използва и зли демони, за да персонифицира святи ангели и самия Исус. Сатана ще използва този спиритически феномен, за да събере папетвото и отпадналия протестантизъм с „целия свят“. Сега виждаме началото на това последно негово дело.

Днес, изглежда, битува идеята, че всичко, от което се нуждаем, е само връзка на любов с Исус. От онова, което съм чел в Библията и в Духа на пророчеството, единственият начин, по който можем да посрещнем дявола в този последен голям конфликт, е: „Така казва Господ! Писано е!“. Трябва да познавате библиите си, за да можете да устоите! Доказателствените стихове са важни! Ако знаем какво учи Библията например за състоянието на мъртвите, ще можем да се защитим от последните спиритически измами на Сатана.

135

Библейското учение за състоянието на мъртвите

Адвентистите вярват, че при Сътворението човекът е имал условно безсмъртие. Това означава, че докато е бил верен на Божиите заповеди, е имал достъп до Дървото на живота и затова е можел да живее вечно. Но от грехопадението насам вече нямаме достъп до Дървото на живота и сме „подлежащи на смърт“. Надеждата ни за вечен живот е в Христос. Той е умрял вместо нас с втората смърт, така че дори да умрем сега - това ще е само сън. При Второто пришествие на Христос праведните, живели през всички векове, ще бъдат възкресени заедно. Те ще се събудят за нов живот - за безсмъртието, за да живеят вечно с Христос.

Много книги са написани за християнската антропология -наука, занимаваща се с естеството на човека. Но тук ще насочим вниманието си към „междинното състояние“ между естествената смърт и възкресението.

В книгата „Библейски четива за дома“ има девет раздела, посветени на християнската антропология - точно 50 страници! Книгата с написана предимно под формата на въпроси и отговори, като отговорите са представени чрез библейски стихове. Следващите извадки ще помогнат на читателя да разбере, че Библията е съвсем ясна по тази тема и че нейните учения би трябвало да формират вярата и разбиранията ни.

На какво прилича смъртта?

С кой символ Библията представя смъртта?

„А не желаем, братя, да оставате в неизвестност за ония, които умират (в другите преводи - които заспиват - бел. пр.), за да не скърбите като другите, които нямат надежда“ (1Солунци 4:13). (Виж още и 1Коринтяни 15:18, 20; Йоан 11:11-14.)

Забележка: Когато човек спи дълбоко, той е като в пълно безсъзнание; не си дава сметка за времето, което тече; в това време умствената активност е преустановена.

136

Къде спят мъртвите?

„И множеството от спящите в пръстта на земята ще се събудят“ (Даниил 12:2). Виж още и Еклисиаст 3:20, 9:10.

Колко време ще спят там?

„Така човек ляга и не става вече; докато небесата не преминат, те няма да се събудят и няма да станат от съня си“ (Йов 14:12).

Мислите и чувствата ма мъртвите

Какво знае човек в това състояние за своето семейство?

„Синовете му достигат до почитание, а той не знае; и биват свалени, а той не забелязва това за тях (Йов 14:21).

Какво става с мислите на човека при смъртта?

„Излиза ли духът му, той се връща в земята си; и в същия ден загиват намеренията му“ (Псалм 146:4).

Знаят ли нещо мъртвите?

„Защото живите поне знаят, че ще умрат; но мъртвите не знаят нищо, нито вече придобиват“ (Еклисиаст 9:5).

Участват ли в земни дела?

„Още и любовта им и омразата им, и завистта им са вече изгубени, нито ще имат вече някога дял в нещо, което става под слънцето“ (стих 6).

Забележка: Ако човек не губи съзнанието си при смъртта, би трябвало да знае за напредъка или упадъка на децата си; но при смъртта той губи всички атрибути на ума - губи и любовта, и омразата, и завистта си и пр. Ето защо е ясно, че мислите му не съществуват и че вече няма нищо общо с делата на този свят. Но ако - както учат някои - мисловна-

137

та сила на човека продължава след смъртта му, той живее; а ако живее, трябва да е някъде. Къде? На небето или в ада? Ако при смъртта отива на едно от тези две места, защо е необходимо в бъдеще да има съд или възкресение, или Второ пришествие на Христос? Ако хората получават заслуженото си при смъртта, преди протичането на съда, то тогава награждаването или възмездието предшестват присъждането на наградите или на осъждението.

Какво знаят мъртвите за Бога?

„В смъртта не се споменава за Тебе“ (Псалм 6:5).

Забележка: Както вече видяхме, Библията навсякъде представя смъртта като сън, без спомен дори и за Бога. Ако мъртвите бяха в рая или в ада, как би могъл Исус да каже: „Нашият приятел Лазар заспа“ (Йоан 11:11)? Ако Лазар беше в рая, когато Исус го върна към живот, Той всъщност му е отнел радостта на небето, която по право му е принадлежала. Притчата за богаташа и бедния Лазар (Лука 16 гл.) не предава идеята за съзнателно съществуване в смъртта, а по-скоро, че богатството няма да струва нищо в съда и бедността няма да попречи на никого да влезе в небето („Библейски четива за дома“, стр. 469, 470).

Понастоящем лидерите на Израел се подготвят за тържествата през 2000 г., когато ще отбележат 3000-годишнината от 40-годишното царуване на цар Давид. Знаейки за авторитета на Давид сред юдеите, ап. Петър го споменава два пъти в проповедта си на Петдссетница. Той заявява: „Братя, мога да ви кажа свободно за патриарха Давида, че и умря, и биде погребан, и гробът му е у нас до тоя ден. Защото Давид не се е възнесъл на небесата“ (Деяния 2:29, 34).

След като - според Библията - мъртвите спят и не знаят нищо, то ако някой твърди, че говори с мъртвите, или лъже, или говори с дявола! Защото както предупреждава ап. Павел: „Нашата борба не е срещу кръв и плът, но срещу началствата, срещу властите, срещу духовните сили на нечестието в небесните места“ (Ефесяни 6:12).

138

Проповедниците подготвят хората за измамата

Дяволът използва църквата, където хората очакват да намерят духовна мъдрост, помощ и закрила, за да ги направи „отпорени“ за спиритизма. Адвентистите знаят: Библията не учи, ме в смъртта човек съществува съзнателно. Но Католическата църква, а сега и много протестантски църкви, проповядват погрешната доктрина, че човекът притежава естествено безсмъртие и по някакъв начин продължава да живее и след смъртта: в Божието присъствие, в чистилището (където претърпява пречистване) или в мъченията на пъкления огън.

Три съвета на Божията вестителка към остатъка подчертават същността на проблема. „Популярното духовенство не може успешно да се съпротивлява на спиритизма. Те нямат нищо, с което да защитят паството си от неговото гибелно влияние. Много от тъжните резултати на спиритизма ще почиват върху проповедниците на този век\ защото са потъпкали истината под нозете си и вместо нея са предпочитали басни. Проповедта за безсмъртието на душата, която Сатана изнесе пред Ева - „никак няма да умрете“, - е била преповтаряна от тях на амвона и хората са я възприемали като чиста библейска истина. Това е основата на спиритизма. Божието слово никъде не казва, че човешката душа е безсмъртна. Безсмъртието е атрибут единствено на Бога. В 1Тимотей 6:16 четем: „Който Сам притежава безсмъртие, обитавайки в непристъпна светлина; Когото никой човек не е видял, нито може да види; Комуто да бъде чест и вечна слава. Амин“ („Свидетелства за църквата“, том I, стр. 344).

„Спиритизмът скоро ще заплени света... Основата за успеха му е била положена с твърденията, направени от амвоните в нашата страна. Проповедниците са прогласявали като библейски учения лъжи, произхождащи от архиизмамника. Доктрината за съзнателното съществуване след смъртта, духовете на мъртвите, които общуват с живите нямат никаква основа в писанието и все пак тази теория се утвърждава като истина. Чрез тези фалшиви учения се отваря пътят за злите духове, които мамят хората, представяйки се за мъртвите. Сатанинскитс сили персонифици-

139

рат мъртвите и по този начин пленяват душите на хората“ (Елън Уайт, „Сайнс оф дъ таймс“, 28 май 1894 г.).

Тези проникновени изявления ни помагат да разберем как Сатана е подготвил света и дори изповядващите християнството църкви за измамата на спиритическите му стремежи. „Учението за съзнателното състояние на човека в смъртта, особено вярването, че духовете на починалите се връщат обратно, за да служат на живите, е подготвило пътя за съвременния спиритизъм. Ако мъртвите биват допускани в присъствието на Бога и на святите ангели и им се дава привилегията да имат знания, далеч превъзхождащи знанията им преди смъртта, защо тогава да не се върнат обратно на Земята, за да просвещават и поучават живите? Ако духовете на мъртвите, както учат популярните богослови, се намират близо до своите мили на земята, защо да не им бъде позволено да общуват с тях, да ги предупреждават за лошото или да ги утешават в скръбта им?“ („Великата борба“, стр. 337).

Тези три изявления се изпълняват сега. Пророчеството се изпълнява така, както е било предсказано - доказателство, че тези писания наистина са боговдъхновени. Без да забравяме споменатите факти, нека сега разгледаме някои от днешните събития, за да открием тяхното съответствие.

Проучването ми откри драматични доказателства, че последното дело на Сатана чрез спиритизма ще започне всеки момент. Изпълненията са съвсем прецизни. Докато бях на националната конференция на „Католическата кампания за Америка“, аз се разходих из изложбената площ, за да разгледам различните материали и услугите, които се предлагаха. Знаейки, че ще включа в книгата си някои от нещата, които научавах през този уикенд, търсех най-новите материали. Там, на тази среща, аз се абонирах за списанието „Инсайд ди Ватикан“ („Ватикана отвътре“). Посетих и щанда на „Ауа съндей визитър“ („Нашият неделен посетител“). Това е и издателска фирма, и списание - нещо като издателската асоциация „Ривю енд херълд“ и списанието със същото заглавие. На щанда имаше много различни книги и други публикации, които можеха да се купят, но „отличителната му черта“ бе съвсем новата книга „Вестители“ с подзаглавие „Явявания на светии и мистици след смъртта им“.

140

Когато посетих щанда, те вече бяха разпродали „Вестителите“, но аз успях да се абонирам за ежеседмичното издание на списанието „Ауа съндей визитър“. Дадоха ми и екземпляр от последния каталог с 48 страници, представящ всички книги и материали, които можеха да се получат от печатницата им. На корицата на каталога имаше снимка на книгата „Вестители“. Добра реклама й правеха! В броя си от 7 януари 1996 г. „Ауа съндей визитър“ публикува реклама на „Вестителите“ на цяла страница. Текстът на рекламата гласеше: „Небесни куриери разкриват тайните на небето“. „Още от дните на Стария завет святите мъртви са били изпращани на земята като Божии небесни куриери.“ Тази забележителна нова творба щс очарова и заинтригува читателите с непреодолимия си поглед кълг реалността на задгробния живот и ще укрепи вярата на читателите в Бога, Който обича всеки един от нас лично.“

По-късно от една католическа книжарница си купих книгата (352 страници). От нея могат да се разберат голяма част от погрешните римокатолическа теология и вярвания. Например: „Сега светиите пак се появяват след смъртта - тоест, в която и година да си изберете от тази книга. Тези явявания не са нещо ново. Свидетели, които са шпионирали Св. франциск от Асизи по време на молитва, са виждали неведнъж мъртви светии - а сред тях апостолите Петър, Павел и Йоан - да му говорят. По-явяванията на светиите след смъртта им в западната традиция може да се проследи всъщност чак до началото на християнството и преди него - до юдаизма. Та нали двама святи мъртви юдейски мъже се явиха на Исус на Планината на преображението“ (Патриша Трийс, „Вестители“, стр. 14).

Малко по-рано отбелязахме, че на Петдесетница ап. Петър заявява, че цар Давид е в гроба си и не се е възнесъл на небето. Малко преди да умре, Давид е казал на Соломон, че скоро ще тръгне по пътя на целия свят. Тоест, както всички останали -щял е да си почива в гроба до възкресението. Библията казва: „И когато наближи на Давида времето да умре, заръча на сина си Соломона, казвайки: Аз отивам в пътя на целия свят; ти прочее се крепи и бъди мъжествен“ (ЗЦаре 2:1, 2). Библията ясно ни говори, че тримата най-велики патриарси Авраам, Иса-ак и Яков с жените им Сара, Ревека и Лия са погребани заедно

141

в пещерата Махпелах, където очакват Дарителя на живота (вж. Битие 49:20-50:14).

Ако всеки в смъртното състояние на нещата в крайна сметка умира, бива погребан и очаква възкресението, тогава единствените човешки същества в небето ще са онези, за които Библията изрично споменава, че са там като изключение от правило то. Например Енох е взет на небето, както ни се казва в Битие 5:24. Илия също, и то и пред очите на Елисей, както четем и 4Царе 2:1-15. Мойсей умира и е погребан лично от Бога на мяс то, за което никой не знае (Второзаконие 34:5, 6). По-късно Христос е възкресил тялото на Мойсей и го е отвел в небето (Юда 9). В допълнение към това Матей 27:52, 53 докладва, че една групи хора е била възкресена при смъртта и възкресението на Христос. И отново това е отбелязано в Писанието като изключение от правилото, че човеците тихо почиват в гроба до всеобщото възк ресение.

И така, Библията изброява изключенията. Това е твърде специфично. Повтарям, всички, които умират, дори Авраам, Иса ак, Яков и Давид, почиват в гробовете си в състояние на несъч наване. Изключенията от този природен закон са специално спо менати - Енох, Илия и Мойсей. Споменавам всичко това, за да покажа, че Библията не ни оставя никакво съмнение по въпроса. Описвайки преображението, Елън Уайт казва: „Мойсей умря, но не остана в гроба. Христос го извика в живота. Сатана, изкуси телят, предяви права над Мойсеевото тяло поради греха му, но Христос, Спасителят, го изведе от гроба (Юда 9).

На Планината на преображението Мойсей бе свидетел на Христовата победа над греха и смъртта. Той бе представител на онези, които ще излязат от гробовете си при възкресението на праведните. Илия, взетият на небето, без да види смърт, бе представител на тези, които ще живеят на земята по времето на Христовото второ идване... Бъдещото царство на славата бе представено на планината в миниатюр - Христос - Царят, Мойсей - пред ставителят на възкръсналите светии, а Илия - представителят па преобразените светии“ („Животът на Исус Христос“, стр. 234).

Въз основа на Библията е много лесно да се отговори на погрешните учения в цитата от „Вестителите“, приведени по-го

142

ре. Библията е последователна. Едно простичко проучване на Свещеното писание по тази тема представя ясната картина на реалността. Авторката на „Вестителите“ Патриша Трийс продължава: „Всички духовни традиции (по-късно тя заявява, че другите „духовни традиции“ включват освен християнството и будистите, и мюсюлманите, и коренните жители на Америка, и хасидс-ките евреи, и хиндуистите) оставят място за важните явявания на мъртвите... идеята, че мъртвите се връщат, за да вършат Божието дело, не е странна католическа идея, а всемирно вярване“ („Вестителите“, стр. 14).

По-късно, когато описва, че даден светия може да се върне на земята, Трийс излага основната ориентация на католическата система по въпроса за делата. „Разбира се, в небето всички, независимо дали са придобили чистотата по време на живота си и са получили правото веднага да влязат в рая или са влезли в него, благодарение на дела, извършени след смъртта (чистилището), имат законното право да се наричат светии“ (стр. 15). Говорейки за Мария, майката на Исус, тя казва: „Винаги когато един католик пише за светиите, изниква въпросът, какво може да се каже заявяванията на Дева Мария? След като съм проучила много такива случаи, аз вярвам, че освен Исус никой друг не ни навестява така често, както Неговата майка. Дори самата Библия говори за посещенията на жената, като цитира пророческите й думи: „Ето, отсега ще ме облажават всичките родове.“ Този израз се среща изключително често през XIX и XX век, когато Светата Дева се явява и пред групи, и пред отделни хора“ (пак там, стр. 16).

Пред кого се „явяват“ мъртвите ? Трийс казва, че предимно пред членове на семейството и познати. Все пак подобно на „... ангелите, мъртвите светии служат духовно като чисти, любящи вестители, при когото и да ги изпрати Бог. Затова освен гореспоменатите явявания (многобройните явявания пред членове на семейството и познати), светиите могат да се явят: 1) на хора, които никога не са познавали; 2) на хора, които никога не са чували за тях; или 3) на такива, с които са разделени от най-широките бариери на културата, вековете и, разбира се - от смър-та“ (пак там, стр. 24).

Как може човек да разбере, че посещението на мъртвите е автентично - т.е. от небето? Трийс привежда списък от „плодо-

143

ве“, по които да определим автентичността на визитата. Тя заявява: „За щастие, когато появяването на починал е наистина от Бога, има резултати, които говорят за автентичността му. Едно или повече от тези събития, наречени „плодове на явяванията“, са мощно средство за усилване на увереността, че тук се случва нещо наистина свръхестествено, особено когато сме сигурни в честността и стабилността на наблюдавалия ги. Тези възможни „плодове“ са:

1. физическо излекуване от сериозна, дори смъртоносна болест.

2. Емоционално излекуване, често с видимо радикално подобрение на личностните качества.

3. Духовно израстване от егоизъм към оценяване на другите.

4. Избавление в застрашаваща живота ситуация или от при-родно бедствие (като пожар или наводнение), или от предизвикани от човека опасности (като вражески тълпи или самоунищожение).

5. Нова насока в живота, особено по отношение на професията, на призванието.

6. Ново приемане - дори радост - при носенето на някое бреме.

7. Разрешаване на духовните въпроси или трудности“ (пак там, стр. 28).

В този списък делото на Бога чрез Неговите ангели и чрез Светия Му Дух е прехвърлено на мъртвите светии. Тъй като вярвам, че т.нар. „посещения“ от мъртвите са от дявола, няма да цитирам стотиците истории и преживявания, приведени в тази книга. Все пак заключението на авторката е много важно за обсега на тази книга. По същество тя заявява, че посещенията на мъртвите (според Библията - спиритически феномен) са именно това, което в крайна сметка ще обедини човечеството. Трийс казва: „Според мен основните религии - будизмът, хиндуизмът, християнството, юдаизмът и ислямът - са разделени на по два основни лагера: мислители, които достигат по-лесно до Бога чрез разсъждение, отражение и многобройни „рационални“ модели като Св. Томас Мор; и чувстващи, които разбират Бога по-лесно посредством знамения, чудеса и модели като Падре Пио. Вярвам, че всяка религия се нуждае и от двата типа вярващи, така

144

както всяка поотделно е напълно развита само когато и двете тенденции са в равновесие...

Надявам се, че наблюдаването на всемирно признатите опитности след смъртта ще укрепят вашата вяра в реалността на задгробния живот... Виждам как Светият Дух работи до известна степен в и чрез всички вероизповедания и присъства във всички хора с добра воля...

Когато говоря за светии като Буда, Мохамед, за святите мъже и жени на Тората (Петокнижието), за святите индуси и за определени шамански саги, аз правя това без никакво неудобство, с надеждата, че скоро ще настъпи денят, когато всички, които вярваме в свръхестествените реалности и в моралните императиви, ще променим нашия свят чрез любовта си един към друг и към Бога. Този Бог, както казва хиндуисткият свещеник Нара-шимха Бхатар от хиндуисткия храм в Южна Калифорния, е „Един“, дори ако моделите ни на молитви и религиозни вярвания са различни“ (пак там, стр. 288, 289).

В заключението на тази широко рекламирана от Католическата църква книга Трийс заявява: „Пишейки тези страници, аз потопих кофата си, за да почерпя от знанията само на 175 години от времето. Този поток продължава да тече, изпълнен с изобилния живот на Вселената - включително и с появяванията на светии и мистици след смъртта им. Нека подобни посещения пи напомнят не само че има по-велик живот след живота, но и че божията любов е тази, която прави това и ни изпраща Своите вестители“ („Вестители“, стр. 343).

След като прочетох тази книга, си спомних думите на пророк Исая: „И когато ви рекат: Допитвайте се до запитваните на зли духове и до врачовете, които шепнат и мърморят, отговорете: Не трябва ли един народ да се допита до своя Бог? Ще прибегне ли при мъртвите заради живите? Нека прибегнат при закона и при свидетелството! Ако не говорят според това слово, наистина няма зазоряване за тях“ (Исая 8:19, 20). Лесно можем да видим, че последното голямо дело на Сатана чрез работата на злите му ангели започва и предизвиква голям интерес сред „християнския“ свят. 11о най-влиятелният и явен спиритически феномен получава дори още по-голямо признание и одобрение и измамва милиони.

145

ПояВяванията на Дева Мария

Искам читателите на тази книга да разберат още от самото начало: аз много сериозно вярвам, че също като Авраам, Исаак, Яков, цар Давид и другите забележителни личности на Писанието, Мария, майката на Исус, днес почива в гроба си в състояние на несъзнание, очаквайки своето възкресение при завръщането на Господа. Вярвам, че макар т.нар. появявания на Светата Дева да са наистина свръхестествени събития, те са сатанинска изма ма. Съответно молитвите към Мария, произнасяни с молитвените броеници, също и контактите с „нея“ всъщност са контакти със Сатана, който я персонифицира в една голяма измама; и за нея истинската Мария нищо не знае. Ако наскоро не сте чели нищо по темата, ще бъдете удивени, когато откриете, че спиритизмът в Католическата църква и в други общества нараства с бързи темпове благодарение на контактите с „Дева Мария“ на различни места по цялата земя - включително и в Съединените щати.

През есента на 1995 г. един от бестселърите в католическите книжарници бе книгата „Гръмотевицата на справедливостта“. По това време посетих такава книжарница в Уийтън, щата Мери-ленд, и попитах продавачката дали църквата е издавала някакви книги за края на времето или за библейската книга Откровение. Младото момиче ми каза, че един от по-възрастните мъже от персонала е специалист в тази област и го извика, за да ме обслужи. Господинът ми показа цяла секция от книги - 50 или повече, ко ито разглеждаха края на времето и книгата Откровение. Казах му, че времето ми за четене е ограничено, затова бих бил благодарен, ако ми препоръча най-добрата от всички книги. Той бързо заяви, че „Гръмотевицата на справедливостта“ би била неговият избор и че екземплярите от тази книга трудно сс задържали в кни жарницата. Каза ми, че най-вълнуващото нещо, което сс случва сега в църквата, са появяванията на Дева Мария. Предложи ми да ми уреди билети за пътуването с автобус каравана от Вашингтон до Кониърс, щата Джорджия, където на 13-то число всеки месец се явявала „Блажената Дева Мария“. Благодарих му, купих книгата и си заминах. Онова, което намерих в нея, бяха 416 страници спи ритизъм. Над 90 процента се отнасяха за вестите, които „Дева Мария“ била предала, за да подготви света за Второто пришест

146

вие на Христос! Господинът в книжарницата ми бе казал и за посещенията на „Дева Мария“ при Жана Талон Съливан от католическата църква „Св. Йосиф“ в Емитсбърг, щата Мерилснд, не много далеч от дома ми. Оттогава забелязах, че на католическия форум в електронната поща има ежеседмични съобщения от „Блажената Дева“, изпратени от Емитсбърг!

„Гръмотевицата на справедливостта“ е написана от Тед и Морийн флин е предговор от Малакай Мартин, бившият йезуитски автор на „Ключовете на тази кръв“, флин започват книгата си по следния начин: „Двадесети век е свидетел на феномен, който стана прекалено голям, за да може някой разумен човек да го пренебрегне. Свръхестественото избухва сред нас почти като нещо ежедневно... Нашата Дама заявява, че причината за нейните предупреждения е да ни подготви за Второто пришествие на Исус Христос. Това е заявено ясно и недвусмислено. Святото Три-единство е изпратило Мария, Божията Майка, Майката на църквата, нашата Майка, за да ни предупреди.

Закоравелите ни човешки сърца ни пречат да чуем небесните тръби. Статуите плачат с човешки сълзи и кръв, лгладите пророкуват, появяват се религиозни общности, вестителите получават предупреждения, Светата Дева събира армия от посветени хора и съобщения за появяванията й идват с честота, за каквато не се е говорило никога в историята... Бог използва вестите от небесните същества, защото другите средства са се провалили... Тези появявания ни носят както богатство от вести, така и забележителни резултати: милиони новоповярвали по целия свят, преориентирано на живота към духовното, както и физически, умствени, морални и духовни изцеления. Една 1(яла култура спонтан-но израства отмощно споделените опитности на тези, които са били докоснати от неочакваното и свръхестественото. Тази култура се представя чрез и със средствата на Мариините центрове, издателски къщи, молитвени групи и алтернативните медийни мрежи. Много хора си тръгват от тях убедени, че в Божиите очи са опростени и обичани и безкрайно важни за изпълнението на небесния план.

Посредством днешния „потоп“ от появявания и вътрешни вести, Блажената Дева Мария ни отправя призив за пробуждане...

Ние наблюдаваме застъпничеството на небесната Царица - ис-

тински фар за всички християни. Сега като част от Божия план „Жената, облечена със слънцето“ (Откровение 12:1) се явява по целия свят, за да предлага на хората безопасно пристанище в нейното неопетнено сърце“ („Гръмотевицата на справедливостта“, стр. 3-5).

По света има много Мариини центрове и гробници на светии, които отразяват очарованието, привличащо много хора - от папата до обикновения селянин. Но за да придобиете представа за нарастващия феномен, нека се върнем на книгата на семейство флин. „Вестите, предадени за света, идват от хора, „виждащи видения“, от всяка част на земното кълбо, от хора с различно образователно ниво и от различни социални класи. Например италианският свещеник отец Стефано Гобби напоследък получава подробни вътрешни съобщения, довели до сформирането на международното Мариино движение на свещениците, наброяващо 55 000 члена.“ Главните центрове по света ежегодно се посещават от милиони „поклонници“. Някои от най-забележителните места са фатима, Португалия; Гарабандал, Испания; и Между-горис, бивша Югославия. Интересен пример: „В Междугорие, в бивша Югославия шест деца (вече младежи) в едно селце ежедневно виждали Мария и получавали вести от Блажената Майка още от 1981 г. Това отдалечено селце е било посетено от 15 000 000 поклонници и от 15 000 свещеници. Това е бил центърът на Мари-иното посвещение в онези времена. Докато фатима беше най-значимото появяване за ранната част на двадесети век, Междугорие посреща духовните нужди на това поколение в края на века. Негово Високопреосвещенство кардинал Иозеф Ратцингер (спомняте ли си, той бс поставил своя подпис за официално одобрение на цензурата за новия катехизис) в „Доклада на Ратцингер“ заявява: „Едно от знаменията на нашето време е, че по целия свят се умножават съобщенията за появяванията на Блажената Дева Мария“ (пак там, стр. 7, 8).

В едно по-скоро силно екумсническо заявление и в същото време призив към Рим „Дева Мария посочва при различните си появявания, че нейните вести са предназначени за всички хора, а не само за католиците. Мария заявява, че Католическата църква има най-пълния израз на многото дарби, дадени на човечест-

148

»ото за спасение и устояване в битката против постоянните хитрости на дявола; а тя е Майка на всички хора на земята“ (пак там, стр. 9). От онова, което знаем от пророчествата за „малкия рог“ и „антихриста“, фактът, че Мария подкрепя Католическата църква посочва, че „тя“ наистина е сатанински дух. Нещо повече, тя е и медиум, чрез който мъртвите се били свързвали с живите! Следната опитност е включена в раздела „Отец Рамон Андрю, О. И.“ (Общество на Исус или Йезуитски Орден).

„Отец Рамон е брат на починалия Отец Луис Андрю, свещеникът, който видял голямото чудо и по-късно починал от радост. Отец Рамон получил позволение от своите началници да посети Гарабандал. Бил упълномощен и от апостолическия администратор на епархията Сантандер, епископ Доретео Фернандез. Той имал привилегията да е свидетел на над 400-те случая на изпадане в екстаз. По време на посещението му в селото той детайлно описвал в тетрадката си всичко, което чувал и виждал. Тези тетрадки представляват много ценна документация, тъй като Отец Рамон имал ясен аналитичен ум. Най-поразителното събитие за него било откровението от хората, получаващи видения, които били разговаряли с починалия лгу брат, Отец Луис Андрю. Записките в дневника на Кончита (една от медиумите или получаващите видения) от 15 и 16 август са следните:

„Няколко дни след смъртта на Отец Луис Блажената Дева ни каза, че ще говорим с него... В 8 или 9 часа вечерта Блажената Дева ни се яви, като много, много се усмихваше - както винаги. Тя каза на четирима от нас: „Сега ще дойде Отец Луис и ще говори с вас.“ Той дойде миг по-късно и се обръщаше към всеки един от нас. Ние нс го видяхме, а само чухме гласа лгу. Беше същият глас, с който говореше и на зелгята. След като бе говорил известно време, предавайки ни някои съвети, той ни каза определени неща за своя брат, Отец Рамон Мария Андрю. Научи ни на някои думи на френски, немски и английски, научи ни и как да се молим на гръцки.“

На Отец Рамон били предадени точни детайли от погребението на неговия брат и подробности от личния му живот, които били непознати за всички останали, с изключение на него. При друг

149

случай Отец Луис предал вест и за майка си: „Бъди щастлива и доволна, защото съм в небето и те виждам всеки ден.“ Това било вест на голяма радост за неговата майка, която влязла в завета. Беше и забележително откровение за нашите мили, които вече са на небето“ (пак там, стр. 166, 167).

Това е спиритизмът на последното време - точно както бе предсказано във „Великата борба“. Третата „жаба“ е гигантски подскоци се приближава към събитията в края на времето.

Дева Мария и есхатолоеията

Много пъти „Дева Мария“ е предсказвала, че живеем в последното десетилетие от историята на Земята във вида, в който я познаваме. Тя претендира, че е вестител на Второто пришествие. След това десетилетие тя предсказва дълъг период на мир. Чуйте как се представя краткостта на времето:

„Нашата Блажена Майка ни каза чрез Отец Гобби в една вест, предадена на 18 септември 1988 г., че имаме период от десет години - десет решителни години: „През този период от десет години ще се изпълни времето на страданието, за което ви е пророкувано в Свещеното писание, че ще настъпи точно преди Второто пришествие на Исус“ (пак там, стр. 12).

„Много мариолози вярват, че откровението на „нашата Дама на всички народи“, позната още и като „нашата Дама на всички хора“, носи ключовете към тези въпроси и предсказва бъдещите събития, които светът ще преживее преди настъпването на 2000-та година“ (пак там, стр. 51).

„На 1 януари 1990 г. „Мария“ пак каза чрез Отец Гобби, чс тя е Майката на Второто пришествие... „Искам да ви взема за ръка и да ви придружа на прага на това десетилетие, което вие започвате точно в този ден. Това е много важно десетилетие. Това е период от време, по особен начин белязано от силното присъствие на Господа сред вас. През последното десетилетие на този век ще достигнат гщлостното си изпълнение онези събития, които съм ви предсказала“ (пак там, стр. 56).

150

В друго, много интересно предсказание „Мария“ е използвала живота на двама много възрастни хора като времеви линии, водещи до Второто пришествие и до края на времето.

„фатима е може би ключовото появяване на двадесети век. Много от настоящите вести, получавани по целия свят, отново обръщат вниманието ни към събитията от фатима, най-вече към събитията в Русия. „Мария“, наричаща себе си Царицата на молитвената броеница, се е явила на три овчарчета в едно португалско селце през 1917 г. Това е била годината на болшевишката революция и Мария поверила жизнено важните вести за хората от XX век на трите деца Лусия, франческо и Ячинта. Още преди болшевишката революция тя предсказала, че Русия „ще разпространи своите грешки по целия свят.“ На децата тя поверила тайни за бъдещето на Църквата и на цялото човечество. На две от децата, франческо и Ячинта, тя казала, че скоро ще дойдат при нея на небето (те починали скоро след това), но че Лусия ще доживее да види изпълнението на всички тези вести. Моля, забележете, че по времето на написването на тази книга (1993 г.), Лусия е била на около 85 години“ (пак там, стр. 24).

Семейство флин привеждат повече подробности за Лусия -единственото оцеляло дете след чудото фатима. „Сестра Лусия все още е жива по времето на написването на тази книга. Тя продължила да получава вести от нашата Блажена Майка. Днес Лусия е на 86 години.“ (Следователно през 2000 г. ще е на 92!)

Другата времева линия е животът на сегашния папа Йоан-Павел II. Кончита, една от медиумите от Гарабандал, Испания, казва: „След като папа Йоан XXIII умря, нашата Дама ми каза: „След папа Йоан ще има още трима папи, единият ще царува съвсем кратко и тогава ще настъпи краят на времето.“ Когато папа Павел VI стана папа, нашата Дама отново ми спомена това. Тя каза: „Сега вече остават само двама папи и тогава ще настъпи краят на времето, но не краят на света“ (пак там, стр. 170, 171). Интересно е да се отбележи, че повечето католици вярват, че когато Христос, се завърне, светът няма да бъде унищожен, но ще навлезе в дълъг период на мир. Както повечето читатели знаят, един от последните двама папи, папа Йоан-Павел I, беше на власт съвсем кратко време, точно според предсказанието - от 26 август 1978 до 28 септември 1978 или само 33 дни!

151

Сегашният папа Йоан-Павел II вече е стар и слаб, а той е третият папа от Йоан XXIII!

Очевидно дяволът подготвя света за своето появяване в ролята на Христос точно преди истинското Второто пришествие. Но какво става е неделята? Дали „Мария“, т.е. злите духове, казват нещо за деня на поклонение според това, което разбираме, че ще се случи точно преди края? Спомняте ли си 10-те точки -десетте секунди преди старта?

Мария и денят за поклонение

„Дева Мария“ (а всъщност тя е мъртва, така че от нейно име говори дяволът) казва на хората да почитат християнската неделя. „Една вечер нашата Дама се явила на един местен фермер, Майкъл 0’Доналд. Тя му казала: Почитай неделята за молитва“ (пак там, стр. 30).

В серия от появявания в Любок, щата Тексас, Дева Мария твърди: „Не съм дошла, за да ви подготвя за празника на моето Успение, а за идването на моя Син... за последния Съд. Скъпи мои дечица, слушайте мен - вашата Майка (11 юли 1988 г.).“ Очевидно демонстрирайки, че носи вести от Бога, тя казва: „Аз, Господ Бог, ще направя наново... Една нова луна... Едно ново зазоряване и т.н. Един нов почивен ден. Старото ще премине така, както и техните престъпления против Мен. Хората отново ще Ме наричат техен Бог и Аз отново ще ги имам и те ще Ми се покланят пак (1 август 1988 г.).“

В заключителната глава семейство флин изброява основните моменти от няколко от изискванията на „Мария“. Тя казва: „Това е нещото, в което виждаме много от основните причини за проблемите ни. Това е заповедта за „освещаване на почивния ден“. В Стария завет неспазването на този ден се е считало за един от няколкото грехове, наказвани със смърт. Въпреки че не живеем под закона на Стария завет, целият християнски свят широко нарушава почивния ден.... По този начин проблемите ни са станали толкова многобройни, че вече дори не знаем откъде да започнем да търсим решение на нашите злини.

152

Божието намерение за почивния ден бе в този ден Бог да бъде почитан чрез поклонение, разговори, поучение и прослава. Днес, ако изобщо някой си направи труда да отиде на църква, неделята ще бъде безкрайно досадна поредица от молебствия, релаксиране, телевизия, спортни събития, пазаруване и изпълняване на поръчки“ (пак там, стр. 389).

Папите и Дева Мария

На 1 ноември 1950 г. папа Пий XII направи „непогрешима официална декларация“ в „Munificentissimus Deus“, че „неопетнената Божия Майка и вечна Дева Мария в края на живота си е била допусната в небето е тялото и душата си“. В коментара си на това изказване, авторът Дейв Хънт обяснява, че „В конституцията папата се позовава на догмата на успението, в която Църквата единодушно вярва още от самото начало и която според него „Писанието напълно подкрепя“. А всъщност тази догма е била непозната на първата църква и не се подкрепя от Писанието. Споменатата папска декларация е само отговор на популяр-но отношение сред католиците и същевременно допринася за разрастващия се култ към Блажената Дева Мария (Дейв Хънт, „Жената, яздеща звяра“, стр. 444).

Какво можем да кажем за сегашния папа? „Никой не е по-убеден в истинността на посещенията във фатима от него. Нито някой друг е по-посветен на Дева Мария. Йоан-Павел II, който „се е посветил и е Наместник на нашата Дама“, в герба си има включено едно „М“ за Мария; личното му мото, избродирано от страната на неговата мантия, е „Totus tunssum Maria“ („Мария, целият съм твой“). Папата има необикновени лични мотиви за това специално посвещение. Покушението за живота му бе на 13 май 1981 г., в деня на годишнината от първото потвърдено появяване на Девата на 13 май 1917 г. във фатима, Португалия. В едно видение по време на оздравяването му тя казала, че му е спасила живота заради една специална мисия, която той трябва да изпълни като умиротворител.

153

„Връщайки се във Ватикана след възстановяването си, Йоан-Павел II се молил на гробовете на непосредствените си предшественици и заявил: „Тук можеше да има още един гроб, но Блажената Дева... пожела друго.“ Той добавил е благодарност и почтителност: „Във всичко, което ми се случи през онзи ден, чувствах извънредната Майчина закрила и грижа, които се оказаха по-силни от смъртоносните куршуми.“ Защо, пита Хънт, ще ви е необходим Бог, след като имате закрилата на Мария?

„Благодарният папа отишъл на поклонническо пътуване до фатима на 13 май 1982 г. (една година след покушението срещу него), където се помолил „пред статуята на нашата Дама от фатима. Хиляди го чуха как се моли и посвещава на Мария целия свят така, както тя била помолила“ (пак там, стр. 458, 459).

Интересно е, че в цялата Библия никъде не е посочена молитва към Мария, не е записан нито един случай, при който тя по чуден начин да е помогнала на някого, нито има обещания, че би помагала или че би могла да помага. И все пак „все повече молитви се издигат от устните на католиците към Мария и на нея се отдава повече внимание и почит, отколкото на Христос и на Бог, взети заедно. По целия свят има хиляди гробници на Дева Мария, ежегодно посещавани от десетки милиони хора, а същевременно само една малка и почти никому непозната гробница на Христос, разположена в Бювоа, щата Квебек, Канада“ (пак там, стр. 435).

Игра с огъня

Омайното естество на спиритизма в последните дни бе ясно показано на Божията вестителка за остатъка.

„Съвсем малко са хората, правилно разбиращи измамната сила на спиритизма и опасността от неговото влияние. Много се занимават е него просто за да задоволят любопитството си. Не вярват истински в проявите му и биха се ужасили при мисълта да се отдадат във властта на духовете. Но се осмеляват да стъпят на забранена почва и мощният погубител властва над тях против волята им. Щом веднъж бъдат подведени да насочат мис-

лите си натам, той започва да ги държи като пленници. Невъзможно е вече със собствени сили да се освободят от привличащата и пленяваща връзка. Само Божията сила, дадена в отговор на сериозна молитва с вяра, може да освободи впримчените души“ („Великата борба“, стр. 341). Понякога онези от нас, които са добре образовани и притежават опит в Писанията, имат желание да спорят с почитателите на спиритизма. Елън Уайт предупреждава да не допускаме това, тъй като по същество в такъв случай човек започва да спори със самия Сатана! Тя казва: „Хората, които внасят тези осъдителни ереси (ученията на спиритизма) ще предизвикват проповядващите Божието слово да влизат в спорове с тях. И някои от тях не ще имат смелостта да устоят на предизвикателството на тази категория, ярко обрисувана в Словото на Бога... Но в споровете си със спиритисти те се срещат не с хора, а и със самия Сатана и с неговите ангели. Започват да общуват със силите на тъмнината и с поведението си поощряват злите ангели“ („Служители на евангелието“, стр. 194).

В началото на историята на Адвентната църква един от нашите проповедници, Моузес Хил, решил да даде „добър урок“ на спиритистите, като поспори с тях. Но скоро бил очарован от силата на спиритизма и се оказал безсилен да се освободи. Елън Уайт му писала: „Братко Хил, ти ми беше показан под успокоителното влияние на едно омайваме, което ще се окаже фатално, ако не се откъснеш от него. Ти си преговарял със Сатана, спорил си с него и си стоял на забранена почва. Въвеждал си мисълта си в неща, които са прекалено велики за тебе и поддавайки се на съмнения и неверие, си привлякъл около себе си зли демони, а си пропъдил чистите и святи Божии ангели. Ако твърдо се беше съпротивил на уговорките на Сатана и бе потърсил сила от Бога с решителни усилия, би могъл да разчупиш оковите и да се пребориш с духовния си враг. Тогава щеше да дойдеш по-близо до Бога и да триумфираш в Неговото име. Видях, че е твърде самонадеяно от твоя страна да се срещаш със спиритистите, когато самият ти си затънал и си обвит в облаци от нсве-рие. Когато си излязъл да се бориш със Сатана и с неговите множества без Божието всеоръжие, ти си бил тежко ранен и не си даваш сметка за раната си... Ако не вземеш мерки и не бъдеш изтръгнат от клопката на дявола, ще погинеш“ („Свиде-

телства за църквата“, том I, стр. 428). По-нататъшната съдба на Моузес Хил е записана от Артър Уайт: „Колебанието и след това окончателното отстъпване на Моузес Хил от вярата беше тежко и тъжно преживяване. Той беше забележителен евангелизатор, който в падението си се поддаде на сатанинските сили. Той изнесе евангелизационна проповед на 20 септември 1863 г. и след това за няколко седмици се присъедини към силите на сгшритистите“ („Биография на Елън Уайт“, том II, стр. 53).

В течение на времето много хора са мислели, че феноменът, свързан със спиритизма, би могъл да се обясни е евтин магически трик. Но Библията открива, че светът ще бъде измамен от знаменията, които той (вторият звяр) има силата да извърши (Откровение 13:14). Тук става въпрос за Съединените щати -„звярът от земята“ - в ролята им на змей. „Много хора ще бъдат подлъгани от идеята, че спиритизмът е чисто човешка шарлатания. Но когато бъдат изправени лице в лице с явления, разбирани като свръхестествени, тогава ще бъдат подлъгани да ги приемат за голяма Божия сила“ („Великата борба“, стр. 337, 338).

Когато са изправени пред свръхестественото, мнозина са склонни да приемат, че то има Божествен произход и да приемат вестта като предадена от авторитет, по-висш от Писанието. (Вж. „Патриарси и пророци“, стр. 474 на бълг. издание - бел. пр.)

Спиритизмът е шедьовърът на сатанинските измами. Той контактува е хората на най-уязвимото за тях емоционално ниво. „Зли ангели идват в образа на обични починали хора, предават случаи, свързани е живота им и извършват действия, които са вършели, докато са били живи. По този начин карат хората да повярват, че мъртвите им близки или приятели са като ангели, реещи се във въздуха над тях и общуващи с тях. На тези зли ангели, които се представят за починали приятели, се гледа с обожание и за мнозина техните думи имат по-голялга тежест от Словото на Бога“ (Елън Уайт, „Сайнс оф дъ таймс“, 26 август 1889 г.). Библията пророкува, че хората ще отхвърлят истината и ще се вслушат в „измамни духове“ и в „бесовски учения“ (1Тимотей 4:1). Книгата „Вестителите“ посочва, че през последните .175 години тези знаменателни случаи на контакти е „мъртвите“ се явяват е нарастващо постоянство. Мариините центрове са се превърнали за милиони хора в места за поклонение.

Експресният влак па спиритизма кът пъкъла

Очевидно дяволът се старае да измами света и да улови в смъртоносната си хватка милиони хора, преди да дойдат „късният дъжд“ и „високият вик“. На Елън Уайт е било представено символично видение за стремителното разпространение на спиритизма и за спокойствието на измамените, които се возят във „влака“ на дявола. „Видях колко стремително се разпространява гази измама (спиритизмът). Беше ми показан влак с вагони, който се движеше със скоростта на светкавица. Ангелът ме помоли внимателно да се вгледам. Насочих погледа си към влака. Изглеждаше така, сякаш целият свят пътува в него. След това ангелът ми показа началника на влака - прекрасна, величествена личност, към която всички пътници се отнасяха с почит. Бях объркана и попитах придружаващия ме ангел кой е този. Той каза: „Това е Сатана. Той с началникът в образа на ангел на светлината. Запленил е целия свят. Хората са се поддали на мощната измама, повярвали са в лъжа и ще бъдат осъдени. Следващият в йерархията е машинистът, а другите му демони са различните служители във влака, които може да са му необходими; всички те се носят със скоростта на светкавица към гибелта“ („Ранни писания“, стр. 263).

Не е невъзможно човек да избегне „влака за ада“. Чрез Словото Си Бог се е погрижил да познаем истината. Предупредил ми е за дявола и за неговите измами. Можем да разберем, чс Сатана върши точно това, което ни е казано, че ще върши - използва злите си демони, които се преструват, говорейки чрез мними мъртви. И светът се хваща на тази въдица. Влакът се пълни с пътници и скоро ще напусне гарата, отправяйки се в последния си безумен маршрут. Не се качвайте в този влак!!! Той ще ви отведе в погрешна посока!

157