Путин използва църквата...

Путин използва църквата...

7/7/2015

Бившият Съветски съюз. Снимка: allcountries.org

Новинарският сайт WND пише:

Путин използва църквата като инструмент за външна политика

Вашингтон – Руският президент Владимир Путин изглежда все повече използва Руската православна църква като разширение на собствената си външна политиказа повлияване на страните със силна източноправославна основа, включително някои членове на организацията на НАТО.

Има около 163 милиона членове на Руската православна църква, с почти още сто милиона източноправославни християни в други държави.

Страните, където Източната православна църква е най-голямото религиозно вероизповедание, са Беларус, България, Кипър, Грузия, Гърция, Македония, Молдова, Черна гора, Румъния, Русия, Сърбия и Украйна. Страни като Албания, Босна и Херцеговина, Естония, Латвия и Литва имат висок процент източноправославни християни.

От тези страни Албания, България, Гърция, Естония, Латвия и Литва са членове на НАТО. България, Естония, Латвия и Литва също имат значително население от етнически руснаци.

Всички тези страни видимо фигурират в усилията на Путин да развие бариера между НАТО и Руската федерация. В случая с Гърция – чийто 40-годишен министър-председател от левицата, Алексис Цирпас, се срещна наскоро с Путин за помощ при решение на финансовата криза на страната – отстояването на влиянието на Москва би могло да разтури един вече поразен икономически Европейски съюз и да предизвика разцепление между членовете на НАТО.

Разнородни руски експерти казват, че Путин възнамерява да използва Руската православна църква като инструмент за външна политика във време, когато Руската православна църква и Римокатолическата църква се стремят към помирение след почти хилядагодишната им раздяла, позната като Великата схизма, настъпила през 1054 г. сл. Хр.

Но Руският експерт Стефан Бленк от Фондацията „Джеймстаун” със седалище във Вашингтон каза пред WND в интервю, че не „дава голяма надежда за някакво помирение между Ватикана и Руската православна църква”.

Пол Кенгор изважда наяве скритите влияния зад един вододелен момент в културната история в новата си книга „Поваляне” (Takedown).

Бленк каза, че докато е имало цяло съзвездие от теологични въпроси, разделящи двете църкви, Руската православна църква „е ръка на държавата, ръка на руската външна политика и е империалистична операция, просмукана от влиянието на тайната полиция”.

„Разбира се, Путин ще използва интереса на Руската православна църква в помирение като оръжие за външна политика, с което да разшири влиянието си в Запада,” каза той.

Бленк каза, че Руската православна църква „не е автономна институция”.

„Тя е използвана за държавни цели, както и за свои собствени цели, но е ръка на външната политика на Русия,” каза той.

Бленк обясни, че европейската „интеграция и солидарност е древна заплаха за Русия и това е, което Путин желае да повали”.

„Това е главният скрит ход на Путин, но има други мотиви,” каза той. „Путин желае да подкопае Ватикана като единствения говорител на световното християнско царство и да има собствено влияние върху него, и той ще опита всичко, за да достигне 1,6-те милиона католици.”

Общ интерес

Интересът на папа Франциск в помирението е успореден на стратегията на Путин.

В обръщение миналата година в заключението към честването на литургията от икуменическия патриарх Вартоломей I в Православната църква „Св. Георги” в Истанбул, Франциск каза, че „едно нещо, което Католическата църква желае и към което се стремя като епископ на Рим, е общение с Православните църкви”.

„Срещане едни с други, виждане едни други лице в лице, обмен в стремежа... мир и молитва едни за други, са все крайно необходими аспекти от пътуването ни към възстановяването на пълното общение,” каза Франциск.

Тогава Франциск се позова на Декретът за християнско единение от Втория ватикански събор, за който той каза, че е „фундаментален документ”, отворил нови възможности за среща между католиците и членовете на другите църкви.

„В този декрет,” каза Франциск, „Католическата църква признава, че Православните църкви „притежават истински тайнства, над всяка апостолска приемственост – свещеничеството и Евхаристията, чрез които те все още са съединени с нас в най-близка интимност”.

Путин, междувременно, се възползва от усилието за сдобряване чрез употреба на близката си връзка с Руската православна църква като „конструкт”, който да помогне на руския народ да види историческото му намерение за една по-велика Русия, според Клифорд Геди, старши сътрудник по външна политика към институция „Брукингс” във Вашингтон.

Издигането на Руската православна църква под управлението на Путин, каза Геди в скорошно интервю за Fiscal Times, e „внимателно измайсторено, но съвършено за неговия климат”.

Днес около седемдесет и пет процента от руснаците принадлежат към Руската православна църква. Това е допълнение към етническите руснаци, които живеят в съседните страни, които Путин е обещал да защитава, особено в Украйна.

Геди каза, че когато Путин е бил офицер в КГБ, старата съветска разузнавателна служба, той е започнал проучване на руското общество, за да види къде комунизмът не посреща нуждите на руснаците.

Едно от нещата, които произлязоха от проучването, каза Геди, беше сериозното погрешно предвиждане при прогонването на религията, особено на Руската православна църква, от всекидневния живот на народа.

„(Путин е) научил уроците от миналото,” каза Геди, „и от провала на комунистическата партия отклоняването на дълбоката подкрепа, която имат определени национални и националистки институции”.

Като студент по история, Путин претендира, че тайно е бил кръстен от майка си против желанието на комунистическия си баща.

„За Путин интерпретацията и реинтерпретацията на историята е жизнено важен въпрос,” каза Геди в скорошна статия за сп. Atlantic, със съавтор руския специалист Фиона Хил, също от институцията „Брукингс”.

„Историята е била любимият му предмет в училище и той остава ненаситен читател и днес,” каза Геди. Той цени силата на „полезната история”, приложението на историята като политически инструмент, като социална и политическа организационна сила, която може да спомогне за оформянето на групови идентичности и за подхранване на коалиции”.

В скорошно интервю за Reuters, прес-секретарят на Путин, Дмитрий Песков, каза, че Путин „чете през цялото време, най-вече относно историята на Русия”.

„Той чете мемоари, мемоарите на историческите държавни лица на Русия.”

Геди каза, че историята за Путин е „както лична, така и персонализирана – съсредоточена по-скоро върху индивидите и техните действия, отколкото върху политическите, социалните и икономическите сили”.

„Чудо от Бог”

Като президент на Русия, Путин се е сближил с Владимир Михайлович Гундяев, познат повече като патриарх Кирил, глава на Руската православна църква. Пълната титла на Кирил е негово светейшество, патриарх на Москва и цяла Русия на Руската православна църква.

Кирил се е оказал ключов за намерението на Путин да използва Руската православна църква като инструмент за целите си във външната политика. На свой ред, Кирил е нарекъл президентството на Путин „чудо от Бог”.

Близостта на Кирил с Путин не е случайна.

Счита се, че Кирил е бил член на съветската КГБ и е въвлечен отблизо в руските Федерални служби за сигурност (ФСБ), каза Бленк от фондация „Джеймстаун” пред WND.

Според откритата разузнавателна група „Старфор”, Кирил е бил „агресивен в подмятане на ролята на църквата във външните отношения на Кремлин и то по начин, който е почти като на ястреб, отивайки толкова далеч, че да основе съвместен департамент с руското външно министерство”.

„Имало е дълго и ревностно съперничество между Ватикана и Руската православна църква, което се простира отвъд религията и до геополитиката,” казаха от „Старфор”. „Като най-голямата от Източноправославните църкви, Руската православна църква счита себе си за съвременния приемственик на византийското наследствои затова – за съперник на Ватикана.”

Въпреки това, Кирил вижда благоприятна възможност с Ватикана и се стреми да развие възможно помирение между Ватикана и Руската православна църква.

Докато Франциск и Путин наскоро заключиха обтегната среща, особено относно кризата в Украйна, от руския президент, набожен практик на руското православие, се очаква да извлече политическо предимство от желанието както на Руската православна, така и на Католическата църква, да потърсят помирение, което ще позиционира Русия по-добре в Запада.

Папско посещение до Русия?

Митрополит Иларион, глава на департамента за чуждестранни отношения към Руската православна църква, каза в интервю за италианския вестник Corriere della Sera, че среща между Франциск и Путин ще се състои скоро в неутрална държава, като Австрия или Унгария.

Най-скорошното посещение на Путин при папата в Италия не беше първо за него. Те се срещнаха за пръв път в Москва на икономическа среща на върха за групата G20, по което време папата и Путин не само обсъдиха вероятна визита на понтифекса в Русия, но и среща между Франциск и Кирил. Никой папа не е посещавал някога Русия и Кирил се надява за такава историческа среща.

Новинарският уебсайт Crux каза, че папата и Путин са били нещо като „странна геополитическа двойка”, която е образувала едно „невероятно силно партньорство”. Малко преди срещата на върха от 2013 г. папата беше изпратил писмо до Путин, призоваващо лидерите да намерят невоенно решение за сирийския конфликт.

Тогава Путин взе папското писмо и каза пред лидерите от G20, че „можем да се вслушаме в папата”. Не беше предприето военно действие, след като тогава беше достигнато споразумение за изтегляне и унищожаване на химическите оръжия на Сирия, и ограничителната линия, която президент Обама беше посочил, никога не беше достигната.

Бленк каза пред WND, въпреки това, че той „не би се надявал на” употреба на писмо от страна на Путин като знак на уважение към папата”.

„Аз също мисля, че Ватикана е много по-умна от това,” каза той.

Докато Путин използва Руската православна църква като инструмент на руската външна политика, папата се стреми да усили връзките с Руската православна църква, за да насърчи християнското единение.

Намеренията на папата изглежда съвпадат с тези геополитическите изчисления на Кирил и Путин, които са позволили на Кремлин да използва политическото въздействие на църквата, за да утвърдят положението й вътрешно за страната и да разширят влиянието ѝ зад граница.

„За Кирил,” казаха от „Старфор”, „тези действия не се отнасяли просто до прозелитизиране или разпространяване на православието. Отнасяли са се до увеличаване на влиянието на Кремлин.”

Това влияние беше видяно, след като Русия едностранчиво анексира Кримския полуостров миналата година от Украйна.

Един руски източник каза пред WND, че Кирил е бил онзи, който е положил „интелектуалната основа” за нахлуването на Русия миналата година.

В своя реч от март 2014 г., Путин цитира Руската православна църква, за да оправдае присвояването на Крим. Той напомни на публиката си в Кремлин, че в Крим великият княз Владимир от Рус е бил кръстен през 988 г. сл. Хр.

„Неговият духовен подвиг на възприемането на православието предопредели общата основа на културата, цивилизацията и човешките ценности, които обединяват народите на Русия, Украйна и Беларус,” каза Путин.

Източници казват, че Кирил претендира, че патриаршията му не е ограничена до Руската федерация, но включва и „каноничната територия”, която грубо се равнява на територията, която е обхващала бившия Съветски съюз.

„Нейното ядро е империята, която израстна от великия княз Владимир на прото-държавата Рус – Русия, Украйна и Беларус,” каза Джералдин Фаган в Catholic Herald.

„В разбирането на Московската патриаршия, това пространство обхваща Руския свят, или Руский мир,” каза тя. „И Украйна е жизнено важна. В основата на тази цивилизация, обясни патриарх Кирил в реч от 2009 г., е православната вяра, приемана „в общия съд за кръщение на Киев” – селището, където народът на Рус е бил кръстен в зората на великия княз Владимир”.

Кирил е казал, че „би било грях срещу историческата истина и изкуствено отделяне от нас на милиони хора, които се чувстват отговорни за съдбата на Руския свят и възприемат създаването му като делото на своя живот”.

Фаган каза, че Кирил е изразил ясно, че Русия, Украйна и Беларус би трябвало да продължат да създават Руский мир като свръхнационален проект, по линиите на британската общност.

Кирил ясно си представяше това влияние като „мека сила”,” каза Фаган. „Путин е възприел този светоглед в безмилостното преследване на тежки цели. Руското православие е призовано да освети присвояването на Крим от Москва и утвърждаването на контрола над области от източна Украйна”.

Коментар на "Ето, ида скоро":

Лука 12:2 Няма нищо покрито, което не ще се открие, и тайно, което не ще се узнае.

Какво излезе? Франциск - йезуит. Кирил - бивш член на съветската КГБ. Папата се бори за световна власт. Путин се опитва да си върне територията с преобладаващо православно население. Иначе и двете страни "се борят за мир"! Ако оставим настрана подробностите от биографията на двамата религиозни лидери, има нещо много важно в този материал, което, показва "наместването" на страните в картата на Йоан Павел II. Напълно е възможно Руската православна църква и в частност Путин да приемат протегнатата ръка на Ватикана, при условие, че получат властта над православните страни и най-вече над "братските славянски народи". Не случайно руският президент за втори път се срещна с Франциск наскоро, а Кирил има намерение да покани папата в Русия, защото така най-малкото би станал "втори" след най-"великия" човек на света. Пророчеството ни казва, че всички ще се поклонят на понтифекса. Всъщност, всички политически и религиозни лидери ще го сторят, но в момента се разиграва театър, за да бъде преглътната измамата от света, без да стане ясно какво се върши. Не случайно всичко се задвижва едновременно: тероризъм; призив на политическите лидери за справяне с него и никакъв резултат; коалиция между държавите за борба с тероризма;въвеждане антитерористични закони; призив на папата всички политически сили да се обединят срещу ИД, както и всички религии да сторят същото,отхвърляйки всеки, който не иска да стане част от икуменическата супа... Същевременно евентуално Русия да си получи страните с православно население, а останалите да се разпределят в оформените вече граници на предначертаните зони. Мълчанието относно пророчествата ще спомогне за изпълнението на плана за Нов световен ред. Но по-лошото е, че Тройната ангелска вест е заключена в сейф, защото "не е време сега да дразним хората". Само че, когато се разрази бурята, това, което не е свършено в мирно време, ще трябва да се върши при изключително тежки условия. А тя е на прага. Измамното затишие е достатъчно показателно. Католическата църква събира всички около себе си, докато стражите са потънали в дълбок сън и дори похъркват...

Николай Георгиев

http://www.etoidaskoro.com/105310861074108010851080/72