Автобуси в събота в Израел

Снимка: lifehopeandtruth.com

New York Times съобщава:

Настояване за автобуси в събота предизвиква дебат в Израел

Ерусалим – Започна малко като саркастично хрумване: израелци, недоволни от липсата на обществени автобуси на юдейския Шабат [събота] и на празницитеотмъкнаха Фейсбук страницата на министъра на транспорта по време на Пасха и я превърнаха в обществена платформа за сърфиране.

Надав Маор поиска да бъде закаран до северния край на страната, с „място в багажника” за малко екипировка. Мики Езра с псевдоним „Странник” се нуждаеше от превоз в петък вечер за вечеря в къщата на майка си в Кирят Моцкин от Рамат Ган – пътуване от около седемдесет мили. Хамулат Адлер – самотна майка на две деца – беше по-приспособима: „Искам само малко плаж,” написа тя.

Никой не се включи с превоз, но те действително успяха да изстрелят въпроса на преден план в политическия разговор, възраждайки трънлив дебат относно ролята на религията в юдейската държава.

Министърът Израел Кац насмешливо отхвърли търсачите на превоз като сърдити левичарски загубеняци след успеха на консерваторите миналия месец. Тогава стана по-лично. Протестиращите заобиколиха къщата на г-н Кац и член на парламента от левицата внесе законопроект, което да забранява употребата на осигурения му от държавата миниван „Крайслер”, когато автобусите не са в движение.

„Общественият транспорт е необходимост: Мисля, че трябва да бъде като електричеството, водата или газта, каза Омри Хейзът, 27-годишен, който започна протеста във Фейсбук. „Държавата и религията, тази връзка е нарушавана много пъти, но само ако можете да си го позволите. Ако можете да си позволите кола, можете да дръпнете ръчката и да я подкарате в събота, но ако не можете, няма да имате никаква опция за напускане на дома си.”

Докато министър-председателят Бенямин Нетаняху се опитва да скърпи нова управляваща коалиция, за която се очаква да бъде съставена от десничарски и религиозни партии, в сметката присъства продължителна борба за идентичността на Израел. Дебатът относно транспорта е част от по-голям такъв относно т. нар. законопроект за националността, който се стреми да редефинира отношението между израелската демокрация и юдейския характер – който е бил сред причиняващите разделение въпроси, спомогнали за срива на предишната коалиция на Нетаняху миналата есен.

Полемиката за обществения транспорт предхожда основаването на Израел през 1948 г. – Тел Авив някога е забранявал водени от коне файтони да прекосяват главната му улица в събота, – но скорошни усилия за промяна на състоянието на нещата, в което автобусите са неизползвани навсякъде, с изключение само на няколко места, са посрещнати със решителна опозиция.

Сега един кооператив започва служба с минибуси в Ерусалим от 1-ви май, финансирана от общността с тридесет хиляди долара. Г-н Хейзът планира ново движение във Фейсбук за Шавуот, когато автобусите ще бъдат спрени за два дена в края на май. Защитниците на околната среда и загрижените са икономическата несъстоятелност подкрепят каузата.

Ортодоксалните юдеи не употребяват моторни превозни средства в събота и на празници поради забраните за разпалване на гориво, създаване на искри и пътуване отвъд определени разстояния. Въпреки че поддръжниците на тези структури съставят вероятно една пета от населението на Израел, другите, които сами карат кола, възприемат забраната за автобуси като важен начин за разграничаване на еврейската държава.

„Представете си, ако има обществен транспорт по улиците, както е в делничните дни. Не бихме знаели, че е Шабат в Израел,” каза равинът Арие Стерн, един от главните равини на Ерусалим. „Когато вървите по улиците на градовете, на Ерусалим в частност, можете да почувствате Шабат, светостта на Шабат е поразяваща и присъстваща. Това по някакъв начин дава най-важното основание за правото на Израел да продължава да бъде еврейска държава, където Шабат се чувства.”

Експертите по религия и държава казват, че израелските политици от десетилетия са извършвали сделки с контрола върху обществения транспорт в Шабат – заедно с брака, разговорите и правилата в религиозните обекти – с ортодоксалните в замяна на подкрепата им за чуждестранната политика. Докато позволяването на транспортни услуги в действителност би намалило броя на шофьорите, нарушаващи ортодоксалните правила, анализаторите казват, че такива специфики са по-малко важни от символизма.

„Това е глава в една много по-голяма книга,” каза Авиад Хакоен, професор по конституционно право. „Говорим за еврейска и демократична държава, но какво точно означава това? Това е дебатът. Имаме ли предвид религиозна държава, означава ли то традиционна държава, визираме ли ортодоксална държава?”

Г-н Кац, говорителят му и служителите в неговото министерство отказаха да бъдат интервюирани. Г-н Кац каза по израелска телевизия, че подкрепя реда на нещата „като правилното нещо” за „съхраняване на символите на една юдейска рамка в държавата Израел”. Той само възбуди по-силен вик чрез твърдението, че кампанията е водена от левицата и чрез уподобяването на активистите с „гнездо на оси”.

Итай Каим от Асоциацията на потребителите на обществен транспорт каза, че е член на партията „Ликуд” – както г-н Кац – и не се вози в събота. Но той все още вярва, че трябва да има „минимален” транспорт с нееврейски шофьори.

Главната автобусна компания на Израел – Егед – има един милион пътници всеки работен ден, но в събота предоставя само незначително малка служба в Хайфа – град със смесено население от евреи и араби – и курортния град Ейлат. Предшестващият държавата ред на нещата, ограничаващ съботните дейности, беше съхранен в закони за трафика през 1991 г.

Преди повече от десетилетие група от учени и равини призова за намален транспортен график в събота като част от „завет” за съвместно съжителство, състоящ се от триста страници. Предложението не стигна до никъде. След години на невъзнаградена защита, група от ерусалимски жители наскоро формира кооператив, наречен „Шабус” – комбинация от еврейските думи за събота и автобус, – за да поеме въпроса в свои ръце.

С начална дата 1-ви май „Шабус” ще шофира три минибуса в петъчните вечери на определен маршрут от северната част на Ерусалим до южната, с около шестдесет спирки. Пътниците могат да платят дванадесет долара за едногодишно членство плюс около три долара за пътуване.

„Идеята е вместо да се оплакваме и да протестираме и просто да клеветим министерството, да направим нещо, което е практично, възможно, законно и ще бъде много удобно за потребителя,” каза Лора Уартън, член на градския съвет на Ерусалим и председател на „Шабус”.

„Религията е един аспект от еврейската култура, но тя не е единствената,’ каза г-н Уартън. „Можете да бъдете добър французин, но да не обичате багети или кроасани; можете да бъдете добър еврейски гражданин на еврейската държава, но да не вземате участие в религията.”

Тамар Зандберг, парламентарният член, който внесе законопроекта, който би попречил на г-н Кац и други министри да използват заетите им от държавата автомобили в събота, каза, че е трябвало да разчита на брат си, за да я взима от семейни вечери преди избирането ѝ през 2013 г., което й даде правителствена кола.

„Транспортът не се отнася до идентичността на страната, транспортът се отнася много, много, много повече до способността да се придвижваме и да пътуваме,” каза тя. „Ако погледнете в някоя друга страна по света, ще видите, че някои страни са религиозни, някои имат различен вид ценности, но всички те имат някакъв вид услуги на своя ден за почивка, защото е толкова основен.”

Просто запитайте Итиел Шараби, 32-годишна, която „заседна” със седмина приятели в проливен дъжд по време на къмпинг пътуване на Пасха в хълмовете на Голан. Г-н Шараби публикува снимка на подгизналите им палатки на Фейсбук страницата на г-н Кац, докато те молеха за превоз.

По-късно то публикува благодарствена бележка – въпреки че групата не беше взета не от съпротестиращи, но от минувачи.

Коментар на Последните дни

Напоследък се случва от различни страни да се повдига въпросът по отношение почивния ден в Израел. Изтъкват се различни проблеми, които създава неработната събота. Страната дори стигна дотам, да промени и част от почивните дни в седмицата, за да бъде изгодно за туристите. Тази дебат за транспорта е само част от спора. Със сигурност той ще се засилва. Поне това показват думите на някои от изказалите се в горния материал. Но най-"интересното" е : "...можете да бъдете добър еврейски гражданин на еврейската държава, но да не вземате участие в религията.” Бог не беше разделил Своя народ на две групи и изискваше всички да спазват това, което е наредил. Сега, според това, на кой какво му харесва, се предлагат удобни промени. Както в целия свят, така и тук накрая ще се стигне до положението всичко, което Бог е наредил, да бъде отхвърлено "в името на човека".

http://www.poslednitedni.info/105310861074108010851080/661#.VU5IfWccRy0