32. Библейският пост

В тази глава ще разгледаме една духовна дейност, която води началото си от старозаветни времена. Какво означава пост и трябва ли днес да постим?

В Св. Писание намираме една единствена заповед за пост, свързана с най-святия ден в старозаветното богослужение - деня на омилостивението – Левит 23:27:

„Десетият ден на тозu седми месец да бъде ден на умилостивение; да имате свято събрание и да смирите душите си, и да принесете жepтвa чрез огън на Господа."

Счита се, че това смирение е било свързано с пост. Този празник се падаше през есента и за поста, свързан с него, се споменава в Деян.27:9:

„Но след като беше минало много време и плаването вече беше опасно, защото и постът беше минал, Павел ги съветваше... "

Никъде другаде в Библията не срещаме божествени постановления за постене. След разрушението на Ерусалим и завладяването на Юдея от Навуходоносор в 586 г.пр.Хр. бяха възприети от евреите четири дни на пост за отбелязване на някои скръбни моменти във връзка с тази национална катастрофа. Те са посочени в 3ах. 7:5, Зах. 8:19:

„Говори на целия народ на тази земя и на свещениците: Когато nocmexтe и скърбяхте в петия и в седмия месец през тези седемдесет години, наистина за Мен ли постехтe, за Мен?" Зах. 7:5

„Така казва Господ на силите: Постът в четвъртия, постът в nemuя, постът в седмия и постът в десетия месец ще станат за Юдовия дом радост и веселие и весели празници; затова обичайте истината и мира.” Зах.8:19

Очевидно тези пости бяха човешко изобретение, въведени от първенците, а не божествена наредба. По времето на Христос правоверните евреи постели два пъти седмично. Един древен еврейски трактат върху постенето от първи век сл.Хр. - Мегиллат Таанит, споменава някои евреи, които постели редовно във втория и петия ден на седмицата, т.е. понеделник и четвъртък.

В Лука 18:12 се казва същото:

„Постя два пъти в седмицата, давам десятък от всичко, което придобия."

Макар че еврейското предание свързва този обичай с историята, че Мойсей започнал 40-дневен пост на Синай в един четвъртък и го приключил в един понеделник, някои библейски авторитети като Страк и Билербек считат, че мотивите са били други (Страк и Билербек - Коментар на Новия 3авет). Естествено и тези пости били установени от книжниците, а не чрез божествена заповед.

Но в Новия 3авет Христос препоръчва поста за по успешна борба със силите на тъмнината. Един случай е описан в Мат.17 гл. Нещастен баща довежда болния си от епилепсия син при Христовите ученици и търси помощ. Но апостолите не могли да помогнат. След малко пристига Исус и бащата отправя гореща молба към Него, ако може да направи нещо за болното дете. Спасителят излекувал момчето, но пред Хри-стовите учениците възникнал мъчителен въпрос. Когато по-късно в тесен кръг те запитали Исус за причините на техния неуспех, Той заявил недвусмислено: “Поради вашето маловерие..." Тогава Христос им посочил и лекарството - Мат.17:21:

„А този род не излиза освен с молитва и пост."

Средството за превъзмогване на неверието и всяка духовна слабост е молитвата. Но към молитвата Исус прибавя и поста като помощно средство. С това изявление Господ препоръчва на Своите последователи от време на време да постят, за да имат по-голяма духовна сила.

Библейският пост не е религиозен ритуал и не трябва да се счита като заслуга пред Бога. Целта на поста е да се постигне яснота на мисълта и трезвеност на духа. Схващането на истината и Божията воля значително се засилва чрез една въздържателна диета. В този смисъл пълното въздържане от храна, от време на време, стимулира духовното развитие на вярващия.

Нека разгледаме някои забележителни епизоди в Библията, свързани с пост. Докладвани са ни три случая на 40-дневен пост, които са наистина уникални.

Първият е Мойсей - Изх.34:28:

„И Мойсей стоя там с Госnода 40 дни и 40 нощи, без да яде хляб или да пие вода. И Господ написа на плочите думume на завета, Десетте заповеди."

Този велик водач на древния Божий народ прекарал два пъти по 40 дни в Божието присъствие, за да получи скрижалите на моралния закон и всички останали божествени наредби. И двата пъти той бил в пост. В нашия текст ни се говори за второто му пребиваване в Божието присъствие. Изрично се изтъква, че през този 40- дневен пост той се е въздържал напълно от храна и вода, т.е. пълно неядене и непиене. Библейският пост не се състои в ограничаване от известни храни, не е някакъв подбор на храните, а се изразява в пълно гладуване. Във времето на поста нищо не се яде и нищо не се пие. Разбира се не е определена продължителността на времето, но обикновеният пост трае един ден, 24 часа. Примерно от вечер до вечер или от обяд до обяд. Да се пости от вечер до вечер означава в деня на поста да се прескочат закуската и обядът. Постът приключва вечерта и можем да вечеряме. Този ден е ден на размисъл, повече молитва и смиряване пред Бога. Естествено, ако някои слаби организми не могат да издържат един цял ден без храна, могат да постят до обяд, т.е. само няма да закусят.

Случаят с Мойсей и останалите два, които ще разгледаме, са необикновени пости, възможни само със свръхестествена сила от Бога и много крепка воля. В тези случаи Създателят поддържа организма по-особен начин. Нуждите на тялото не се чувстват, защото копнежите на духа са основно удовлетворени в присъствието на Всевишния.

Вторият случай е пророк Илия - 3Царе 19:8:

„И той стана, яде и nu, и със cuлaтa от онова ястие пътува 40 дни и 40 нощи до Божията планина Хорив."

Илия пътувал 40 дни в пълен пост.

И третият случай е Исус - Мат. 4:1,2:

„Тогава Исyc беше отведен от Духа в пустинятa, за да бъде изкушаван от дявола. И след катo пости 40 дни и 40 нощи, най-после огладня."

След кръщението Си Исус се оттегли в пустинята, за да бъде Сам със Своя Отец и за да се подготви за делото, което Му предстоеше. Там Той прекара 40-дневен пост. Изразът "най-после огладня" означава и в този случай пълно гладуване през посочения период.

И така, до тук установихме основния принцип на правилното постене - пълно неядене и непиене. В официалната църква са въведени няколко годишни пости като коледни, великденски и др., през които не се "блажи", т.е. не се консумират известни храни. Но трябва да кажем, че те са установени от църквата и нямат библейска подкрепа. Библейският пост не е свързан с празници и годишни времена, не е свързан и с причастието, а се диктува от нуждите и обстоятелствата. В Св. Писание няма никакви наредби за предварително установени пости. Един пример ще илюстрира много добре това - Естир 4:15-17:

„Тогава Естир заповяда да отговорят на Мардохей: иди, събери всички юдеи, които се намират в Суса, и постете за мен, не яжте и не nuйme три дни, нощем и денем; и аз и момичетата ми ще nocтим подобно; тогава ще вляза при царя, което не е според закона, и ако загина, нека загина. И така, Мардохей отиде и извършии всичко, което му беше заповядала Ecтup."

Това е една вълнуваща история от времето на знаменития персийски цар Ксеркс (485 - 465 пр.Хр.). Асуир е еврейското му име, а Ксеркс - гръцкото. Евреите по това време бяха под персийско робство и първият министър на царя, Аман, замисля пъклен nлан - унищожаването на всички евреи в персийската империя. Нo будният евреин Мардохей, осиновителят на красивата царица Естир, негова братовчедка, узнава това и го съобщава веднага на царицата. Той настоява енергично тя да се намеси и предотврати това изтребление на Божия народ. Тогава Естир решава да предприеме това опасно дело, но като вярваща отправя молба към него и сънародниците си в столицата да постят три дни с нея. С това тя желае да се постави под Божията протекция и ръководство. Развръзката на тази трогателна история е резултат на чудесната намеса на Бога за избавление на народа Мy.

Но сега за поста. И тук е посочено, че истинското постене означава пълно лишаване от храна и питие, но и още нещо: Естир в момента решава да пости. Обстоятелствата налагат. С молитва и пост тя търси Божията помощ и подкрепа в трудната ситуация. Следователно, постът няма нищо общо със сезони и празници, не е предварително установен. Всеки седмичен ден може да бъде ден на пост и молитва съобразно нуждата.

А сега нека видим кое е най-същественото при поста, какво очаква Бог от нас при постенето.

Да разгледаме един интересен епизод от живота на древния пророк Йона, живял и действал в 8-ми в.пр.Хр. Като Божий служител той е натоварен да посети големия тогавашен град Ниневия и предупреди населението, че гибел ги очаква, ако не се покаят. Йона е уплашен от това поръчение и решава да избяга от Божието присъствие. Качва се на един кораб за да пътува по Средиземно море в обратна посока. Но Бог го намира и там. Разразява се силна буря и Йона, изхвърлен от кораба, попада в утробата на огромна риба, вероятно акулокит. Подобни случаи са описани и в друга литература. Но великият Бог ръководи цялата акция и Йона е спасен и избълван от рибата. Сега втори път Бог му поставя същата задача и Йона е вече готов да отиде - Йона 3:1-10:

„Господното слово дойде втори път към Йона и каза: Cmaни, иди в големия град Ниневия и му възгласи проповедта, която ти казвам. И така, Йона стана и отиде в Ниневия според Господното слово. А Ниневия беше твърде голям град. Необходими бяха три дни, за да бъде обходен. Тогава Йона, като започна да върви през града един ден път, викаше и казваше: Oщe 40 дни и Ниневия ще бъде съсипана. И Ниневийските жители повярваха в Бога; и прогласиха пост и се облякоха с вретище, от най-големия между тях до най-малкия. Понеже вестта беше стигнала до ниневийския цар... С указ от царя и от големците му в Ниневия бе обявено и прогласено следното: Хората и животнитe... да не вкусят нищо, нито да пасат, нито да пият вода; а човек и животно да се покрият с вретище и нека викат силно към Бога, да! Да се отвърне всеки от лошия си път и от неправдата, която е в ръцете му... И като видя Бог делата им, как се обърнаха от лошия си път, Бог се разкая за злото, което беше решил да им направи, и не го направи.”

Този доклад показва, че Йона е имал огромен успех в мисията си в Ниневия. Цялото население, начело с царя, обръща сериозно внимание на предупреждението и в резултат градът е пощаден.

Тук намираме четири аспекта на поста:

1. Външни прояви - обличане във вретище и посипване с пепел. Така в Древния Ориент изразявали голяма скръб и траур. Вретище означава груба и бодлива дреха, направена от козина. Външните елементи на поста са най-малко ефектни пред Бога.

2. Отказване от храна и питие.

3. Отправяне молитви към Бога.

4. Изоставяне на греховете, покаяние, смирение пред Бога и коригиране на живота. Последният, 10-ти стих показва, че това е най-важното при поста.

Същественото не е гладуването, а промяната на живота и духовното разположение на християнина. Някога Бог беше изпратил чрез пророк Исая тържествена вест до еврейския народ, като посочваше, къде се корени причината за техния неуспех и за Божието мълчание - Ис.58:3-11:

„Защо постихме, казват, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не внимаваш? Eтo в деня на пocтume си вие се предавате на своите си удоволствия и изисквате да ви се вършат всичките ви работи. Ето вие nocтuтe, за да се препирате и карате и да се биете нечестиво с юмруци; днес не постите така, че гласът ви да се чуе горе. Такъв ли е постът, който Аз Съм избрал - ден, в който човек трябва да смирява душата си? Значи ли да навежда човек главатa си като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на Господа? Не е ли това постът, който Аз Съм избрал; да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го обличаш и да не се криеш oт своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; правдата ти ще върви пред теб и славата Господня ще ти бъде задна стража.Тогава ще призоваваш и Господ ще отговаря...Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в суша и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като напоявана градина и като воден извор, чиито води не пресъхват.”

Боr не приемаше техния пост, защото те не изоставяха злите си дела, враждите и жестокото отнасяне с хората. Бяха горди и равнодушни към бедните и нуждаещите се. Оставаха си същите непокаяни хора. Постенето им беше формално. Не се поддаваха на облагородяващото влияние на Божия Дух. Ето и в този знаменит пасаж от Исаевото пророчестао пак се подчертава най-същественото при поста - промяната на живота.

Има няколко вида пости: лични, групови и общоцърковни. Няколко вярващи могат да се споразумеят за провеждане нa групов пост в определен ден за някакъв специален случай - болест, трудност, проблем и пр. В някои особени моменти и нужди може цялата църква да бъде призована да пости в определен ден. Действително, много слабости и грехове и непреодолими трудности могат да бъдат победени с пост и молитва. В полето на духа, най-големите подвизи са извършени не чрез богата ерудиция, таланти и способности, а чрез искрена молитва и пост.