10."КАКВО ДА СТОРЯ, ЗА ДА БЪДА СПАСЕН?”
„А Петър им рече: Покайте се, и всеки от вас нека
се кръсти в името ИСУС ХРИСТОВО за прощение на
греховете; и ще приемете тоя дар, СВЯТИЯ ДУХ”
(Деяния 2:38).
БОГ обича всеки човек. На всеки се предлага възможността
да се спаси . За съжаление мнозина ще погинат, защото
отхвърлят предложената им възможност за спасение.
(Матей 25: 32,33).
В тази тема ще разгледаме какъв е човешкият дял в спасението.
Оправдание на миналото
Чрез вяра в ИСУС ХРИСТОС (Римляни 3: 23,24).
А това включва:
1.Да проявим интерес и да се запознаем с ХРИСТОС
Чрез БОЖИЕТО СЛОВО.
Никой вместо нас не може да направи това.
„Вие изследвате ПИСАНИЯТА, понеже мислите,
че в тях имате вечен живот; и те са, които
свидетелстват за МЕНЕ.” (Йоан 5:39).
2.В светлината на това познание да видим собствената
си духовна и нравствена окаяност (Лука 19 : 8).
Пример за това е Закхей, който се вижда като отвратителен грабител
на хората.
Това състояние трябва да преживее всеки, който се запознае
Истински с ХРИСТОС. (Езекил 20: 43).
3.Да се покаем – това означава решителна промяна в
начина на живот. Скъсване с всеки съзнателен грях
или порок: пушене , пиене , лъжене , крадене, прелюбодействане ,
недостойни думи, пожелаване (чужди неща),непочитане на родителите ,
оскверняване на съботата .преклонение пред човек(вместо пред БОГА)
или пред какъвто ида е друг идол .Всичко това е мерзост пред БОГА.
(Лука 15 :17 - 20).
Покаянието е не само скръб и плач за греха, но то е и
действие. Разкаяние без промяна е дяволска имитация на покаянието.
Признаване , изповед и оставяне на греха.
4.Изповед:
„Който крие престъпленията си няма да успее, а който ги
изповядва и оставя, ще намери милост.” (Притчи 28: 13).
Пред кого изповядаме греховете си?
Пред човека, спрямо когото сме съгрешили (Матей 5:23, 24; 18:15)
и пред БОГА; но не и пред свещеници.
„ На ТЕБЕ, само на ТЕБЕ, съгреших, и пред ТЕБЕ сторих
това зло; признавам това, за да бъдеш оправдан, когато
говориш, и да излезеш непорочен, когато съдиш.”
(Псалом 51 : 4 ).
Изповедтта включва връщане на всички материални
ценности и възстановяване на всички нанесени щети.
В противен случай изповедта няма стойност.
Ще прости ли БОГ?
„Ако изповядваме греховете си, ТОЙ е верен и праведен да
ни прости греховете, и да ни очисти от всяка неправда.” (
Йоан 1: 8).
„Който крие престъпленията си, няма да успее, а който
ги изповяда и оставя, ще намери милост” (Притчи 28 : 13 ).
Стойност има не това, което чувстваме, а това дали вярваме
в БОЖИЕТО обещание.
БОГ е обещал да ни прости.
Новорождение
1.Необходимостта от новорождение (Йоан 3 : 1 -5).
Всички носим последствията от греха – изроденото ни
нравствено естество. Безсилни пред властната мощ
на злото (Еремия 13: 23). За това БОГ ни предлага основна
промяна в личния живот. Това е новорождението.
2.БОЖИЯТ дял в новорождението – ИСУС го определя с
думите: „раждане от ДУХА „ (Йоан 3:5).Това е спасителното
дело на СВЯТИЯ ДУХ. ТОЙ извършва новорождението
(Езекиил 36:26, 27).
3.Човешкият дял – ИСУС го назовава с думите - „раждане
от вода”:
„ИСУС отговори: Истина, истина ви казвам, ако се не
роди някой от вода и ДУХ, не може да влезе в БОЖИЕТО
Царство.” (Йоан 3:5). Това е кръщението.
„И рече им: Идете по целия свят и проповядвайте
благовестието на всяка твар. Който повярва и се кръсти,
ще бъде спасен; а който не повярва, ще бъде осъден.”
(Марко 16 :15,16).
Кръщението е неотменимият човешки дял в новорождението
Без кръщение не може да има новорождение.
Актът на новорождението е моментът на кръщението
(Тит 3: 3 -5).
Израстване , Освещение и Богоподобие
Началото и развитието на духовния живот е толкова
тайнствен и необясним процес, колкото и началото и
развитието на физическия живот. Освещението е дело
на целия живот. То се извършва от СВЯТИЯ ДУХ – „Чрез
освещението на ДУХА” – (1 Петрово 1:2).
Какъв е човешкият дял в израстването и освещението ?
1.Използване на БОЖИИТЕ благодатни средства(2Петрово 1:3).
Всекедневни старания (2 Петрово 1:5 --7)
- „хранене” с БОЖИЕТО СЛОВО (1Петрово 2:1,2).
- поддържане на всекидневна връзка с БОГА , чрез
молитва (Йоан 15 : 1 -7).
- участие в богослуженията и в църковния живот
„…като не преставаме да се събираме заедно, както
някои имат обичай да престават, а да се увещаваме
един друг, и толкова повече, колкото виждате, че денят
наближава.” (Евреи 10: 25 ).
- Послушание на БОЖИИТЕ заповеди:
„И ето един момък дойде при НЕГО и рече: УЧИТЕЛЮ:,
какво добро да сторя ,за да имам вечен живот? А ТОЙ
му каза: Защо питаш МЕНЕ за доброто? Един БОГ е ,
КОЙТО Е добър. Но, ако искаш да влезеш в живота, пази
Заповедите. Казва МУ: Кои? ИСУС рече: Тия: Не убивай;
Не прелюбодействай; Не кради; Не лъжесвидетелствай;
Почитай майка си и баща си; Обичай ближния, както
себе си.” (Матей 19:16 – 19).
БОЖИЯТА сила трябва да се съчетава с човешките старания:
В процеса на нашето освещение трябва да бъдат включени
всичките сили на разума, чувствата, волята и съвестта.
Налага се да водим борба със себе си. Християнинът е
човек със две естества, които са във всекидневната борба помежду си.
„Защото плътта силно желае противното на ДУХА, А
ДУХЪТ противното на плътта; понеже те се противят
едно на друго, за да не можете да правите това, което
искате. Но, ако се водите от ДУХА, не сте под закон.”
(Галатяни 5:17,18 ).
„Защото копнежът на плътта е
враждебен на БОГА, понеже не се покорява на БОЖИЯ
Закон, нито пък може.” (Римляни 8:7).
Ап. Павел поставя всеки ден под контрол стария човек(1
Коринтяни 9:7).Понякога се налага да се съпротивим до
болка на старите си навици (Матей 5: 29 ,30).
„Не сте се съпротивили до кръв в борбата си против
греха.” (Евреи 12: 4).
Крайната цел на освещението:::”А ние всички, с открито
лице, като в огледало, гледайки ГОСПОДНАТА слава, се
преобразяваме в същия образ, от слава в слава, както от
ДУХА ГОСПОДЕН” (2Коринтяни 3:18).
„Днес ако чуете НЕГОВИЯ глас, не закоравявяйте сърцата
си.” (Евреи 4: 7).