Глава 01 - Тема 05 - Бог ли е Исус Христос?

Ако Исус Христос е Бог, тогава всички други твърдения за равнопоставеност или дори за превъзходство спрямо Бога биха изглеждали незначителни пред този факт. Това е въпросът, който повече от всеки друг е необходимо да се изясни, за да се определи дали претенциите на Христос са обосновани:

“А Исус им отговори: Отец Ми работи досега - и Аз работя. Затова юдеите искаха още повече да Го убият; защото не само нарушаваше съботата, но и правеше Бога Свой Отец и така правеше Себе Си равен на Бога" (Йоан 5:17, 18).

“Аз и Отец сме едно. Юдеите пак взеха камъни, за да Го убият. Исус им отговори: Много добри дела ви показах от Отца; за кое от тези дела искате да Ме убиете с камъни? Юдеите Му отговориха: He за добро дело искаме да Те убием с камъни, а за богохулство, и защото Ти, Който си човек, правиш Себе Си Бог“ (Йоан 10:30-33).

Исус не нарушава съботата; Той просто не се съобразява с човешките стандарти и правила, които юдеите са издигнали, за да се предпазят от престъпване на Божия закон. Тези човешки заповеди представляват тежко бреме за всички желаещи да живеят праведно пред Бог и впоследствие се превръщат в хомот на потисничество, който никой човек не може да повдигне. Исус твърди обаче, че Той и Бог-Отец са едно. Дори нещо повече - никъде в Новия завет не намираме случай Исус да укорява хората, които Му се покланят или се обръщат към Него като към Бог.

“И като влязоха в ладията, вятърът утихна. А онези, които бяха в ладията, Му се поклониха и казаха: Наистина, Ти си Божи Син “ (Матей 14:32-33).

“Тома Му отговори: Господ мой ы Бог мой! “ (Йоан 20:28).

Поклонение се дължи единствено на Бог и дори ангелите (а още по- малко хората!) не притежават правото да приемат поклонение от другите създадени същества. В Писанията има два примера, които ясно подчертават това.

Когато във видение му е показан новият Йерусалим, Йоан пада в краката на своя ангел пазител, за да му се поклони. Но ангелът го порицава:

“Но той ми каза: Недей! Аз съм служител заедно с теб и с братята ти, пророците, и с тези, които пазят думите на тази книга. Поклони се на Бога ’’(Откровение 22:9).

Когато апостол Петър посещава дома на Корнилий, последният е толкова изумен, че пада в нозете му, за да му се поклони, но апостолът реагира по следния начин:

“И когато Петър влезе, Корнилий го посрещна, падна пред него и се поклони. А Петър го вдигна, като каза: Стани; и аз самият съм човек“ (Деяния 10:25-26).

Някои религиозни групи отричат човешкото естество на Христос, а други отричат божествеността Му. Писанията обаче ясно потвърждават, че Той е притежавал едновременно и човешка, и божествена същност. Според Библията Христос е Създателят на всичко. Той е Спасител и Пресътворител, както и Господар на всичко. Името „Исус“ буквално означава „Яхве спасява“. Като Творец Той може също и да предяви претенция за собственост. В Псалм 33 четем:

“Чрез Словото на Господа станаха небесата и чрез диханието на устата Му - цялото им множество. Той събра като куп морските води, сложи бездните в съкровищници. Нека се бои от Господа цялата земя; нека благоговеят с боязън пред Него всички жители на Вселената.

Загцото Той каза - и стана; Той заповяда - и се затвърди “ (Псалм 33:6-

9).

Новият завет потвърждава, че Творецът не е някой друг, а самият Исус Христос:

„В начало беше Словото; и Словото беше у Бога; и Словото беше Бог. То в начало беше у Бога. Всичко това стана чрез Него; и без Него не е станало нищо от това, което е станало “ (Йоан 1:1-3).

“...понеже чрез Него бе създадено всичко, което е на небесата и на земята, видимото и невидимото, било престоли или господства, било началства или власти, всичко чрез Него бе създадено ’’(Колосяни 1:16).

Исус Христос е Господ. Гръцката дума за Господ е Kyrios и се използва в смисъла на „някой, на когото принадлежи човек или дадено нещо“ - този собственик е Бог.

“И така, нека знае добре целият Израелев дом, че Този Исус, Когото вие разпънахте, Него Бог е направил и Господ, и Христос ’’(Деяния 2:36).

"... и всеки език да изповяда, че Исус Христос е Господ, за слава на Бога Отца“ (Филипяни 2:11).

Исус категорично заявява, че е Бог, че е самосъществуващ и че предшества всяко нещо.

“Исус им каза: Истина, истина ви казвам - преди да се е родил Авраам, Аз съм “(Йоан 8:58, добавено удебеляване).

Гръцката дума elmi, използвана тук за „Аз съм“ означава „да бъде, да съществува“ и ясно подчертава факта, че Исус е Бог.

“Защото в Него обитава телесно цялата пълнота на Божеството ” (Колосяни 2:9).

“А за Сина казва: "Твоят престол о, Боже, е до вечни векове; и скиптърът на Твоето царство е скиптър на правота “ (Евреи 1:8).

Точните пророчества на Библията, съдържащи описание на Месия, биват изпълнени изцяло от Исус. Никоя друга личност не може да претендира да отнеме месианската Му роля или царския му сан. Той е Князът на мира; Той е Агнецът, Който е бил заклан; в Него пребъдва изцяло пълнотата на Божеството (Колосяни 2:9). Исус казва:

“...Даде Ми се всяка власт на небето и на земята“ (Матей 28:18).

“Аз съм вратата; ако някой влезе през Мен, ще бъде спасен и ще влиза, и ще излиза, и паша ще намира” (Йоан 10:9).

“И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син и всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина Си на света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син (Йоан 3:14-18).

Библията ясно учи, че спасението може да се намери само в Исус Христос. В Деяния на апостолите четем:

„И чрез никой друг няма спасение; защото няма под небето друго име, дадено на човеците, чрез което трябва да се спасим “ (Деяния 4:12).

Всичко е изложено, твърденията на Исус са ясни, но въпреки това светът разводнява тези истини, за да обедини всички хора в последен съюз против Словото. Кулминацията на този голям конфликт ще бъде връхната точка на историята, когато Христос ще се завърне, за да получи царството.

“Тогава ще бъде краят, когато Той ще предаде царството на Бога и Отца, след като унищожи всяко началство и всяка власт, и сила“ (1 Ко- ринтяни 15:24).