Глава 07 - ДВАТА ЗВЯРА СТАВАТ ПРИЯТЕЛИ - Тема 01 - Първия звяр от морето - антихриста - папството (Откровение 13:1-10)

Подготовка за последния конфликт

„И видях звяр, който излизаше от морето, и имаше десет рога и седем глави; и на роговете му десет корони, и на главите му богохулни имена (...) И ще му се поклонят всички, които живеят на земята, всеки, чието име не е било записано от създанието на света в книгата на живота (...) И видях друг звяр, който възлизаше от земята; и имаше два рога, прилични на агнешки; а говореше като змей. Той упражняваше всичката власт на първия звяр в неговото присъствие и принуди земята и живеещите на нея да се поклонят на първия звяр, чиято смъртоносна рана бе оздравяла (...) И принуждаваше всички - малки и големи, богати и сиромаси, свободни и роби, да им се тури белег на десницата или на челата им... “ (Откровение 13:1,8,11,12,16).

В Откровение, 13 гл. е описано, че двата „звяра“ ще управляват световните събития във времето на края. Първият от тях се издига от морето, а вторият - от земята. Представено е нещо повече - вторият „звяр“ показва почит към първия, като кара всички жители на земята да му се поклонят. Правейки това, те получават „белега на звяра“. Ние отново можем да разкрием тези тайни, като приложим библейските дефиниции за символите, използвани в това велико пророчество.

Основните символи са „зверовете“, „главите“, „роговете“, „морето“, „змеят“ и „земята“. Както стана ясно в главите „Мъглата на времето“ и Човекът зад маската“, „звярът“ е цар или царство (Даниил 7:17), следователно двата „звяра“ от Откровение, 13 гл. представят две царства или политически сили, които управляват световните събития в последните дни. Първият „звяр“ излиза от „морето“, което символизира нации, множества, хора и царе според дефиницията от Откровение 17:15, където се казва, че „водите“ са народите на земята. От друга страна, вторият „звяр“ идва от „земята“, която би следвало да е символ на обратното на народи, множества и царства. „Звярът“ би трябвало да произлиза от слабо населени територии на света.

Първият „звяр“ има десет „рога“, което ни напомня за четвъртия „звяр“ от Даниил, 7 гл., представляващ Рим с неговите десет „рога“. Седемте глави на първия звяр са исторически времеви периоди. Числото 7 обаче е също и божествено число, което е индикация, че „звярът“ претендира за божественост. При по-нататъшното описание на „звяра“ се забелязва, че характеристиките му са същите като тези на „малкия рог“ от Даниил, 7 гл. И „звярът“, и „малкият рог“ трябва да бъдат разглеждани като символи за едно и също - за Рим и неговата папска форма (виж главата „Човекът зад маската“). Този „звяр“ има особеностите на леопард, на мечка и лъв, които разпознаваме отново от Даниил, но тук се появяват в обратен ред. Това е така, защото Даниил гледа напред в бъдещето, а Йоан гледа назад към миналото.

змеят даде нему силата си, престола си и голяма власт “ (Откровение 13:2).

„Змеят“е идентифициран като Сатана в Откровение 12:9.

„Малкият рог“ от Даниил, 7 гл. и „първият звяр“ от Откровение, 13 гл. споделят следните общи характеристики:

говори надменно и богохулства (стих 5);

воюва със светиите (стих 7);

побеждава светиите (стих 7);

той е по-як от заобикалящите го; дава му се власт над всяко племе, език и народ (стих 7);

дава му се власт за 42 месеца / 1260 дни (стих 5).

Видението на Йоан е паралелно на това от Даниил, 7 гл., а външният вид и характеристиките на „звяра“ от морето директно се асоциират с тези на „малкия рог“. Картината обаче е разширена, тъй като „звярът“ тук притежава и черти на „лъва“, на „мечката“, „леопарда“ и на „ужасния звяр с десет рога“, които са символи съответно на царствата на Вавилон, Мидо-Персия, Гърция и Рим. Причината е, че Римската църква усъвършенства и обединява в своята система много от системите за поклонение и от управленските стилове на царствата от древността. Абсолютната сила на управляващия монарх, претенцията за непогрешимост на неговите укази, пълното подчинение на служителите му, йерархичната организация на елита му и множеството тайни организации, които правят силата му безусловна - всички те са наследени от древните царства. Рим заимства също и много от обредите и голяма част от външния вид на „мечката“ (Мидо-Персия); заимства тройната корона от чисто злато, носена от папата, титлата „Цар на небесата, на земята и на подземния свят“, както и ритуалите, и титлите на митраизма. Ритуалите и церемониите от гръцкия и от вавилонския период сформират основата за повечето литургии, празници и големи церемонии в Римската църква. Дори титлите, използвани от папите в наши дни, са същите като използваните от ранните езически религии и от монарсите, считащи се за представители на

боговете, а дори представящи самите себе си за богове.

С упадъка на езическия Рим силата на папския Рим се увеличава и църквата придобива все повече власт и влияние. Когато император Константин приема външната форма на християнството и християнство и езичество се смесват в едно, тогава Рим се превръща в религиозната столица на света. На стр. 236 от книгата Abbot’s Roman History се заявява следното:

„Преместването на императорската резиденция в Константинопол е удар по престижа на Рим и по това време вече е можело да се предскаже скорошният му упадък. Но развитието на Църквата и увеличаването на авторитета на римския епископ, т.е. папата, дава на Рим нов живот и отново го прави столица на света - този път религиозна“.

Указът, издаден от император Юстиниан през 538 г.сл.Хр., провъзгласява върховенството на папата по религиозните въпроси, като му се приписва облеклото на представител на Исус Христос на земята. Когато Константин премества престола си в Константинопол, папите наследяват властта на римските императори — престижа им, а дори и титлите им. Най-съществената от тях е „Pontifex Maximus“ - езическата титла за „Строител на мостове между небето и земята“. Нещо повече, римското духовенство носи същите одежди като свещениците на Дагон, божеството-риба. Митрата с форма на глава на риба, носена от епископи и папи, е същата като древната митра, използвана от свещениците на Вавилон. Ключовете на мъжкото и женското езически божества също се превръщат в символ на папството; това се отнася и за жезъла - символ на змията, използван от древните императори на Вавилон, през Египет чак до римско време. Ключовете се превръщат в „ключовете на апостол Петър“, а жезълът става овчарската тояга и така тези езически артефакти биват християнизирани.

„Папството е призракът на Римската империя, който седи коронован върху гроба й.

Четиридесет и двата месеца, през които „звярът“ има власт (Откр. 13:5), са същото символично време, използвано в Даниил 12:7 за определяне периода на доминиране на „малкия рог“ - „време, времена и половин време“. „Време, времена и половин време“, „четиридесет и два месеца“ и „1260 дни“ са един и същи период, представен по различен начин. Можем да стигнем до това заключение, прилагайки принципите на еврейския паралелизъм. В Откровение 11:2-3 четиридесет и два месеца съответстват на същия период - 1260 дни, през които езическата власт тъпче светия град, но Божиите очевидци свидетелстват и пророкуват. Намираме допълнителен пример за това тълкуване на пророческия период в Откровение 12:6, където „жената“ избягва в „пустинята“ и където за нея се грижат 1260 дни. Тъй като жената символизира църква, от описанието следва, че по време на папското върховенство църквата е по усамотените места на света, където се грижат за нея. Паралелният текст се намира в Откровение 12:14 - „жената“ отново бяга в „пустинята“, там за нея се грижат време, времена и половин време, което се равнява на 1260 дни. Библията споменава този пророчески период седем пъти и всеки път той се отнася за папството. Периодът започва през 538 г.сл.Хр. и приключва през 1798 г., когато папството изглежда, че получава „смъртоносна рана“ (за детайлен анализ на този период, представен чрез 1260 дни, вижте главата ,Новекът зад маската“).

През този период папството придобива повече сила дори от императорите на Рим. Историкът Гибън казва, че папа Инокентий III заема по-висша позиция от който и да е цезар, управлявал някога империята. Царете полагат короните си в нозете на папата и искат той да ги коронова. Те целуват пантофа му, за да изразят своето покорство. Всеки цар, който би се разбунтувал, бива детрониран. Английският крал Джон Безземни е такъв пример - папата го отлъчва от църквата. Единственият начин да възвърне предишните си права е един ден и една нощ да лежи гол на студения мраморен под. Кралят го прави. Хайнрих IV - император на Германия стои четири дни в дъжда и снега, преди да получи аудиенция при папата. В онова време римският пон- тифекс има върховна власт над всички нации и държави.

В Откровение, 13 гл. „звярът от морето“ изглежда, че получава „смъртоносна рана“, но е направено предсказание, че раната ще се излекува и че целият свят ще тръгне след него и ще му се поклони.

„И видях една от главите му като че ли смъртно ранена; но смърто- носната му рана оздравя; и цялата земя, учудена, отиде след звяра и поклониха се на змея по причина, че даде властта си на звяра; поклониха се и на звяра, казвайки: Кой е като тоя звяр? И кой може да воюва против него? “ (Откровение 13:3,4).

Това е фалшива рана, но въпреки това изглежда истинска. По-късно ще видим (в главата „Виното на Вавилон“), че звярът е една от трите сили, които съставят последния голям съюз против Бога - съюз, който Библията нарича „Вавилон“. Това обединение на „звяра“, „змея“ и „лъжепророка“ имитира Божественото триединство. Звярът (или папството) претендира, че е представител на Христос. Той изисква подчинение от целия свят и също преживява привидна смърт и възкресение. В края на времето силата на възроденото папство ще бъде толкова голяма, че никой не би посмял да воюва срещу него - „смъртоносната рана“ ще е оздравяла.

Папското върховенство от Средновековието приключва през 1798 г. - точно 1260 години след установяването на папството като най-висша християнска власт през 538 г.сл.Хр. чрез указа на Юстиниан. През 1798 г. Наполеоновият генерал Бертие пленява римския понтифекс и го изпраща в заточение. Убийството на французин в Рим през 1798 г. дава претекст за окупацията на вечния град. В това време ерата на папството се счита за приключила завинаги, обаче пророчеството казва:

„...но смъртоносната му рана оздравя; и цялата земя, учудена, отиде след звяра... “ (Откровение 13:3).

След като папството очевидно изгубва политическия си статут с пленя- ването на неговия лидер през 1798 г., „звярът“ - символ на царство или на политическа сила, в общи линии е мъртъв. Той би могъл да бъде възкресен само ако възвърне жизнения си политически статут. През 1929 г. Мусолини и Гаспари подписват споразумение, в което папата обещава политическата си подкрепа за партията на Мусолини в замяна на връщането на престола му и признаването на властта му. Така от 1929 г. нататък политическият статут на Ватикана е възстановен и привидната „рана“ може да зарасне. Оттогава силата и влиянието на папството отново нарастват до световни размери особено през последните години. Папа Йоан Павел II бива признат за държавен глава от целия свят и в замяна посещава много страни. Влиянието му на световен лидер расте до астрономически размери и по време на неговото посещение в Сейнт Луис дори Бил Клинтън - последният президент на САЩ от предишното хилядолетие - се обръща към него с благодарности за спасяването на света от ужасите на атомна война, както и за освобождаването на милиони хора от политически репресии.

Освен че получава похвали в политическата сфера, на папата се отдава почит от лидери на всякакви религиозни групи. Той е приет за върховен религиозен водач в света днес, а на Конференцията в Асизи ръководители на множество вероизповедания го признават за върховен църковен авторитет. Религиозни лидери с всякакви убеждения често се събират, за да обсъждат обединяването на вероизповеданията. Като пример за това са срещите от края на последното хилядолетие в сградата на Обединените нации. По време на провеждането им верските ръководители дават тържествено обещание да работят съвместно за прекратяване на религиозните конфликти. Вътре в християнския свят обявената цел на икуменическото движение е също и да защити папския авторитет. В публикувано изказване на папа Йоан Павел II се казва, че е необходимо всички деноминации да приемат папската власт, за да може обединението да бъде постигнато.

На плоча пред Папската латеранска базилика в Рим, където през 1978 г. е коронован папа Йоан Павел II, са записани думите Ecclesium Mater - в превод „Майка на Църквите“. Пропастта между католиците - един милиард и 200 хиляди - и протестантите - 350 милиона - неотклонно намалява. В този процес обаче Рим не е променил нито една своя доктрина. Въпреки това изглежда, че много от протестантските църкви са готови да покажат почит към Рим (вижте главата „Духът на единството“).

Рим винаги е бил както религиозна, така и светска власт, обединявайки църква и държава в едно. Бил е способен да налага всеки закон, който реши. По време на Средновековието, когато притежава власт, той заявява:„Църквата може поради Божественото си право да конфискува собствеността на еретици, да хвърля в затвор такива хора и да ги осъжда на клада“.

Това твърдение подчертава силата, която Рим е притежавал някога и която ще притежава отново над цялата земя. В една от енцикликите си - Dies Domini, издадена на 7 май 1998 г. - папа Йоан Павел IIприканва към въвеждане на гражданско законодателство, подкрепящо спазването на неделята, въпреки че освещението на този ден се крепи единствено върху папски наредби.

„ Създавайки закони за неделна почивка през вековете, Църквата мисли преди всичко за работата на слугите и на работниците - със сигурност не защото духовните изисквания при спазването на неделята са по-маловаж- ни в сравнение с тяхната работа, а защото е необходим по-висш закон, който да облекчи товара им и така да позволи на всеки да спазва свято Господния ден. В тази връзка моят предшественик - папа Лъв XIII- говори в енцикликата Rerum Novarum за неделната почивка като право на работника, което трябва да бъде осигурено от държавата (...) Следователно в конкретните обстоятелства на нашето време християните естествено ще се стремят към. гражданско законодателство, което да уважава дълга им да пазят свя?по неделята “ (DIES DOMINI).

В следващо негово изказване, публикувано на 18 май 1998 г. като апос- толическо писмо с названието AD TUENDAMFIDEM, е използвано за първи път, откакто римската „рана“ оздравява, понятието „еретик“, а членовете на паството, които не се подчиняват и не приемат папската власт по въпросите за ученията, са предупредени, че ще бъдат наказвани.

„Кан. 1436 § 1. Който се усъмни или откаже да приеме някоя от истините, задължителни за божествената и католическа вяра, или който отхвърли християнската вяра като цяло и не се осъзнае, след като е бил официално предупреден, такъв трябва да се накаже като еретик или като отстъпник чрез пълно отлъчване от църквата; ако това е член на духовенството, могат да се приложат допълнителни наказания, като не се изключва пълното и необратимо отнемане на правата за практикуване на службата. 2. С изключение на тези случаи всеки, отхвърлил доктрина, въведена от Римския Понтиф или от Колегията на епископите, упражняващи своята автентична власт, и която трябва непременно да се спазва, както и всеки приел доктрина, осъдена като погрешна, и който не е дошъл на себе си след официално предупреждение, трябва да получи подходящо наказание“ (AD TUENDAM FIDEM).

Едва забележимо и съвсем безшумно Рим. се подготвя още веднъж да наложи своите укази — точно както е предсказано в Библията. В тайните покои на грандиозните й сгради, както и в законодателните зали на световните политически сили тече подготовка за последната битка между съюзилите се с княза на мрака и онези, които стоят под окървавеното знаме на Княз Емануил.

В Даниил, 7 гл. и в Откровение 13:5 се заявява, че „звярът“ ще бъде бо- гохулна сила. Папа Лъв се хвали:

„Ние заемаме на земята мястото на всемогъщия Бог. Самият Бог е длъжен да се съобразява с отсъждането на свещениците си и съответно да опрощава или да не опрощава. Първо идват решенията на свещениците, а след това Бог се съобразява с тях “.2

Никое от тези твърдения не е анулирано през последните години от Втория Ватикански събор.

„Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, комуто се покорявате - било на греха, който докарва смърт, или на послушанието, което докарва правда? “ (Римляни 6:16).

Една последна черта на „звяра от морето“ е, че той има число, което е „число на човек“.

„Тук е нужно мъдрост; който е разумен, нека сметне числото на звяра, защото е число на човек; а числото му е шестстотин шестдесет и шест (666) “ (Откровение 13:8).

Съвременните тълкувания на пророчеството прилагат числото 666 към компютър в Брюксел, като предполагат, че 666 представя регистрацията на всеки гражданин на земята, който ще бъде подчинен на икономическата политика на Новия световен ред. Въпросите, които трябва да си зададем, са: Този компютър преследва ли светиите 1260 години? Дали казва, че е Бог? Твърди ли, че прощава грехове? Текстът ясно заявява, че това е число на човек, но също и на „звяра“. Отнася ли се числото 666 за папството и дали това, че е „число на човек“, може да го свърже с „човека на греха“, за когото пише в Библията?

Една от официалните титли на папата е Vicarius Filii Dei - „Заместник на Божия Син“. Тази титла може да се провери в папските канони, издадени през последните години.

Латинските букви имат числова стойност и така буквите, съставящи титлата Vicarius Filii Dei, могат да се сумират, при което дават резултата 666 (V=5, 1=1, С=100, U=5, L=50 и D=500). Еръцките букви също имат числова стойност. Ако се разгледат официалните титли на Римската църква - както светските, така и религиозните - тогава отново на преден план излиза числото 666. Титлата Italika Ekklesia (1=10, Т=300, A=1,L=30,1=10, К=20, A=l,

Е=5, К=20, К=20, L=30, Е=8, S=200,1=10, А=1), която означава „Италианска църква“, се равнява на 666. Гръцката титла Helatine Basileia (Н=0, Е=8, L=30, А=1, Т=300,1=10, N=50, Е=8, В=2, A=l, S=200,1=10, L=30, Е=5,1=10, А=1), означаваща „Латинско царство“, отново се приравнява към 666. Същото се отнася и за титлите Dux Clerici (D=500, U=5, X=10, C=100, L=50, E=0, R= 0, 1=1), която означава „глава на духовенството“, и за Lateinos (L=30, A=l, Т=300, Е=5,1=10, N=50, 0=70, S=200) - „човек, говорещ латински език“.

След като идентифицирахме „първия звяр“ от Откровение, 13 гл., сега остава да разкрием личността и на втория, който ще работи заедно с първия, принуждавайки света да отдава почит на „първия звяр“. Коя политическа сила, издигнала се от земята, би имала достатъчно мощ да наложи волята си на света и какви биха били отношенията й с Рим?

Стихът, който се намира между описанията на двата звяра, е Откровение 13:10:

„Ако някой завежда в плен, и той в плен ще отиде; ако някой убива със сабя, и той трябва от сабя да бъде убит“.