Потъващата изплуваща църква

Потъващата изплуваща църква

4/2/2015

... или как да се удавим, докато мислим, че отиваме към Небето

Като всеки човек и аз не съм безгрешен и ми се случва да сбъркам в предположенията и изводите по даден въпрос, въпреки че съм бил твърдо убеден, че разсъждавам правилно. Нещо подобно се случи наскоро и макар да не вярвах, че греша, се оказа, че не съм бил прав. Присъствах на едно богослужение и бях подразнен (меко казано!) от стила на песните, техния ритъм и начина, по който се държаха изпълнителите. Невъзможно беше дори да се мисли, че присъстващите могат да се почувстват като на поклонение. Да, те можеха да си мислят, че се покланят, но песните едва ли ги водеха към поклон пред Бога. Чудех се възможно ли е да има по-голяма подигравка с Божието присъствие и по-пренебрежително отношение към Неговата святост? Вярвам на написаното от Елън Уайт относно това, което й е показано за църквата преди края, но някак ми изглеждаше невъзможно да се стигне до барабанни изпълнения и ужасен шум, който да надминава рева на самолети на аерогарата.

Затова си мислех, че видяното от боговдъхновената писателка е само „представлението“, на което бях свидетел. Само че след него един брат ми заяви, че изобщо нямам представа какво е за Запад. Там положението било несравнимо по-тежко. Трудно ми беше да повярвам на думите му, защото не можех да предположа нещо по-неприятно от едва миналото представление. И ако към това се прибавеше начинът на богослужение в Благодат и Орбита, с песни като „Фелиз Навидад“, бях готов да отхвърля подобно твърдение.

Може да изглежда странно каква представа имам за поведението и песните в Молитвения дом, но мисля, че в Божието присъствие трябва да има страхопочитание към нашия Баща, а не усещане за театрални емоции. Поне в Библията пише така. Да, консервативен съм. Но и Бог е Консерватор. Иначе не би казал:

Малахия 3:6 Защото, понеже Аз Господ не се изменявам,

Затова вие, Яковови чада, не загинахте.

Повечето адвентисти твърдят, че вече много неща са разрешени, защото живеем в друго време. До известна степен е така – не сме в миналото, а малко преди Второто пришествие. И вместо да твърдим, че Бог приема всичко, трябва да сме наясно, че е точно обратното: Той е дал на всеки свобода, но НЕ ПРИЕМА човешки идеи. Разрешава ни да вършим каквото ни хрумне, но не защото е съгласен, а защото не е пъдар. Но не трябва да забравяме, че:

Галатяни 6:7... Бог не е за подиграване: понеже каквото посее човек, това ще и да пожъне.

И поради това, че на богослужение не отиваме да се поклоним на Бога, а на себе си, като пеем и свирим светски песни с християнски текст, едва ли ще получим одобрение в небесния съд. От деня, в който бяха произнесени думите, представящи неподходящите песни в нашата църква като едва ли не небесна музика в сравнение със западните богослужения, минаха няколко месеца. През това време се повдигна въпросът за Изплуващата църква и както в случая с ЕРЦ църквата се раздели на две: част от нея (по-голямата!) прие, че подобна практика ще има голям успех и раздвижване, а другата (по-малката) – че раздвижването ще засегне само краката и ръцете на присъстващите. Колкото до ума, „бунтарите“, „Конспираторите“, „Фанатиците“ (или както и да бяха наричани от либералите), твърдяха, че той така ще бъде объркан, че няма да може да мисли, а вярващият, приел такъв начин на „съживление“, ще бъде абсолютно неадекватен и напълно отделен от Бога. И за голямо съжаление на мнозинството „конспираторите“ се оказаха прави. Преди няколко дни ми беше изпратен линк към клип, показващ какво се случва в адвентни църква на Запад. Бях изумен от видяното, защото пред очите ми сякаш се показваха театрални представления, акробатика и рап-изпълнения. Чак в този момент разбрах, че не съм проумял правилно написаното от Елън Уайт. Тя ни най-малко не е имала предвид „междинните“ либерални идеи, от които се възмущавах, като Feliz Navidad,

а тоталното пропадане, съпроводено с такъв оглушителен шум, че присъстващите по никакъв начин не биха могли да се съсредоточат за молитва и където Божиите ангели не присъстват!

„Нещата, които сте описали като случващи се в Индиана, Господ ми е показал, че ще се случат точно преди края на благодатното време. Всяко грубо нещо ще бъде демонстрирано. Ще има викане с барабани, музика и танцуване. Сетивата на разумните същества ще бъдат толкова объркани, че на тях няма да може да се има доверие за вземане на правилни решения. И това е наричано въздействието на Святия Дух...

Святият Дух никога не се разкрива чрез такива методи, в такава лудница от шум. Това е изобретение на Сатана, което да прикрие неговите изобретателни методи за отнемане на влиянието на чистата, откровена, извисяваща, облагородяваща, освещаваща истина за това време” (Избрани вести, том. 2, стр. 36 в оригинал)

Много миряни вдигат ръце и приемат, че това е нормално, а пасторите допускат описаното от Елън Уайт ужасяващо поведение и хаос в църквата, защото поставят на първо място броя на членската маса и правят от Божия народ нещо подобно на израилтяните пред златното теле. Боговдъхновената писателка пише още:

„Телесното обучение е за малко полезно. Всичко, свързано по някакъв начин с религиозното поклонение, трябва да бъде облагородено, тържествено и впечатляващо.Бог не е доволен, когато служители, изповядващи се за христови представители, представят неправилно Христос по такъв начин, като хвърлят тялото в актьорски отношения, правят недостойни и непристойни жестове, неочистени жестикулации. Всичко това забавлява и ще вълнува любопитството на онези, които желаят да виждат странни, нестандартни и вълнуващи неща, но тези неща няма да издигнат умовете и сърцата на онези, които стават свидетели на тях.” (Избрани вести, том. 3, стр. 333 в оригинал)

Ако някой желаеше да ми покаже как изглежда обществото на падналите ангели, едва ли би могъл да намери по-подходяща сцена от тези трясъци, блъскане и викове! Вероятно и самите демони не биха могли да го направят по-добре... И тогава се запитах: Ако всичко това последните години се опита да влезе (и влезе!) в църквата, поради което се е стигнало до състоянието на тези „концертни зали“ (няма как да ги нарека места за богослужение), какво повече е необходимо да се покаже на българските адвентисти, за да проумеят, че чрез ЕРЦ, духовно формиране и Изплуващата църква могат да стигнат само до тотална духовна деградация и деформиране?! И не е необходимо да съм пророк, за да предположа, че ако църквите на Запад са минали през същото, което в момента тук се нарича „свобода“ и „младежко“ хваление и са стигнали дъното, то ние с бързи стъпки вървим по техния път. Тогава разбрах, че думите на Господ Исус Христос „Ако не се покаеш, ще те изплювам от устата Си“ се отнасят и за Изплуващата църква, защото едва ли ще изплува, но със сигурност ще доведе дотам практикуващите подобни начини на растеж и съживление да бъдат изплюти. Та е добре самото наименование да бъде не Изплуваща, а Изплюваща църква. А който не е съгласен, нека докаже, че в местата, където има такъв ужасен шум, барабанни откоси и гимнастически упражнения, присъстват Светият Дух и Божиите ангели.

Що се отнася до автора на Изплуващата църква, който доби такава популярност в Адвентната църква и толкова много омая някои адвентисти, добре е да се имат предвид някои интересни детайли от "историята" на този евангелист...

http://www.poslednitedni.info/1058107710861083108610751080109510851080-108010791084107210841080/15#.VQbd9VIcTs0