Глава 2 - НОВАТА ПАРАДИГМА (НОВИЯТ МОДЕЛ)

Едно ново научно познание обикновено не може да бъде представено така,

че противниците му да бъдат убедени. По-скоро те трябва да си отидат

и едно следващо поколение още отначало да бъде запознато с истината.

Макс Планк

Новата научна истина и новият начин за наблюдаване на човешкото тяло,

който поставя хората в положение сами да прилагат профилактичната

медицина, гласят следното:

Веществото, което разтваря — а именно водата — е това,

което регулира всички функции на организма, включително активността

на всички разтворени в него твърди вещества.

Нарушенията във водния баланс на организма (в обмяната на веществата

на разтварящото средство) подават многобройни сигнали и по този начин

сигнализират за нарушения в системата: определени оттичания, които гарантират снабдяването с вода и режима на разпределянето й, не функционират.

Нека да повторя: Всички изтичания в организма се регулират от водата

и стават въобще възможни само чрез нея, затова изобилното снабдяване

на тялото с вода е неизбежно.

Целенасоченото разпределяне на водата е единственият начин да

бъдем сигурни, че не само достатъчно вода, но и транспортираните от

нея вещества — хормони, химически вещества-доставчици и

хранителни вещества — достигат до жизненоважните органи.

От своя страна всеки орган, който предоставя някакво вещество

на разположение на организма, сам е отговорен за темпото и обема на своята

продукция и за нейното предаване на водата и то в съответствие с изменящите се изисквания, определяни от мозъка.

Когато водата достигне до сухите участъци, тя сама започва да изпълнява

много от другите жизненоважни и отпаднали до този момент

телесни и химически регулировъчни функции.

От тази гледна точка приемането на вода и разпределянето й според

степенуваната важност на органите придобива огромно значение.

Регулационните системи за пренасяне (хистаминът и подчинените му

вещества) засилват активността си при снабдяването на организма с вода.

Въздействието им не бива да се блокира постоянно от медикаменти. ,

Трябва да разберем каква е тяхната задача и да я улесним чрез по-честото

пиене на вода.

Новата парадигма (модел) позволява въвеждането в

научно-изследователската работа на четвърто измерение: „време".

Това улеснява разбирането на вредния ефект от дълготрайното и

нарастващо обезводняване. По този начин става възможно предсказването на физиологичните процеси, които няколко години по-късно ще доведат до

появата на болести, включително и на такива, които днес се считат за

генетично обусловени.

Така днешният обичаен метод за симптоматично лечение чрез налучкване ще се

превърне в точно медицинско изкуство.

Парадигмата ще направи възможни профилактичните предвиждания.

Тъй като липсата на вода в различните части на тялото предизвиква

различни симптоми и сигнали, а също води и до усложнения,

наричани понастоящем болести, възможно е хората да се отнасят скептично

към водата като към естествено лечебно средство.

Не е възможно обикновената вода да лекува толкова много болести!

Всеки, който мисли така, затваря очите си пред новия шанс да попречи

на излекуването на толкова много предизвикани от обезводняването болести.

В различните глави на тази книга са публикувани няколко отзиви, за да се

отворят очите на скептиците за най-значителното откритие на всички времена в

областта на медицината: а именно, че водата е естествено лечебно средство за

всички възможни заболявания.

Приемане на вода и чувство за жажда

Рис. 1: Основно различаваме три стадия на снабдяване

на тялото с вода през живота си

1. Животът на ембрионалния зародиш в утробата на майката

(на диаграмата наляво от т. В). По време на вътреутробния стадий на

нарастване на клетките необходимата за това вода се получава от майката.

2. Фаза на растежа. Окончателната височина и тегло се достигат около 18-25 години.

3. Периодът от време от достигането на зрялата възраст до смъртта.

Снабдяването на организма с вода през различните периоди от живота

През различните периоди от живота могат да се различат

три различни стадия на регулиране на водата. Първият стадий се отнася

до зародиша в утробата на майката (на рис. 1 вляво от точка В).

Вторият стадий обхваща времето от началото на растежа до достигането

на окончателния ръст (приблизително между 18 и 25 години).

Третата фаза обхваща времето от зрелостта до смъртта на човека.

По време на растежа на клетките на зародиша в утробата водата

се доставя от майката. Сигналите за поемане на водата, обаче,

изглежда идват от тъканите на зародиша, макар че се регистрират и

въздействията върху майката.

Първият сигнал за нуждата на ембриона (зародиша) и на майката от вода

изглежда е сутрешното прилошаване в ранната бременност.

Задачите на водата при обмяната на веществата в организма

Междувременно стана ясно, че нашето тяло още от най-ранна възраст

все по-силно се обезводнява, защото сигналите за неговата жажда

се възприемат все по-малко.

С увеличаването на възрастта съдържанието на вода в клетките намалява.

Този процес стига толкова далеч, че съотношението между съдържанието

на вода в клетките и това извън клетките спада от 1,1 почти на 0,8 (виж рис.2).

Това е една твърде драстична промяна. Тъй като водата, която пием, осигурява функционирането на клетките и необходимото за тази цел количество вода,

поемането на недостатъчно вода влияе върху тяхната активност.

Затова хроничното обезводняване предизвиква появата на същите симптоми,

както тези при заболяване, ако различните сигнали за обезводняване не бъдат

разбрани правилно.

На настоятелните призиви на тялото за вода засега не се обръща внимание

и то се лекува с медикаменти.

За по-нататъшното объркване допринася и представата, че при силна жажда

вместо вода може да се пие чай, кафе или алкохолни напитки.

Човешкото тяло може да се обезводни и когато има вода в изобилие.

Хората губят чувството си за жажда и не могат да усетят липсата на вода.

Затова с нарастване на възрастта те постепенно се обезводняват все повече

и това състояние става хронично (виж рис. 1 и 2).

Съхнещата уста в действителност е последният сигнал за обезводняване.

Ако устата все още е относително влажна, организмът може да понася

обезводняването. И което е още по-лошо: приема се, че при старите хора

устата си е суха — това не се възприема като сигнал за жажда и

като необходимост от помощ.

• Доказано е, че водата изпълнява важна хидролитична функция във

всички области на обмяната на веществата в организма, в които химическите

реакции изискват вода (хидролиза). Това може да се сравни с химическата

активност на водата, която е причина семената да покълват и от тях да израства

ново растение или дърво — водата е нужна за химическите жизнени процеси.

• Преминаването на водата през клетъчната мембрана чрез просмукване

(осмоза) създава в нея „хидроелектри-ческа енергия" (напрежение),

която се натрупва в енергийни акумулатори под формата на

АТФ (Аденозин-трифосфат) и ГТФ (Гуанидин-трифосфат) — две живи

клетъчно-батерийни системи.

АТФ и ГТФ са енергийните източници в организма.

Енергията, предоставена на разположение от водата,

служи за образуване на АТФ и ГТФ.

Тези енергийни акумулатори се използват като ресурси (запаси, б. пр.) за

химичните преобразувания, по-специално при реакциите на невротрансмитерите (пренасящите вещества в нервната система).

• Водата образува също специални структури и форми и изглежда

служи като адхезионен материал (адхезия — сила на привличане на

молекулите, б. пр) за спойката при строежа на клетките.

Тя задържа като слепващо вещество твърдите структури на клетъчните мембрани.

В мозъчните клетки постоянно се образуват невротрансмитери,

които се транспортират до мястото на предназначението им

в нервните окончания. При това те предават „посланията" по „воден път".

Изглежда съществуват малки водни пътища и микропотоци, наречени

микроканали, разположени по продължение на нервите,

които осигуряват придвижването на съдържащите се във водата

вещества (виж рис. 3).

Протеините и ензимите в организма въздействат на фините разтвори

с малък вискозитет (вътрешно триене) много по-добре, отколкото на

по-плътните разтвори с по-голям вискозитет (в бедно на вода,

дехидратирано състояние).

Може би затова и жаждата се забелязва по-трудно. Това означава, че водата

е тази, която регулира всички функции на тялото, включително активността

на твърдите вещества, които пренася.

Новата научна истина (смяната на модела): водата, разтворителят в

човешкия организъм, регулира всички функции, включително активирането

на твърдите вещества, които разтваря и на които помага да циркулират

— трябва да стане основа за бъдещите медицински научни формулировки.

Когато тялото е обезводнено — освен инстинктивното желание за прием

на вода, — влиза в действие система за определяне на рациона и

разпределяне на наличната вода, което се извършва според

съществуващите в момента приоритети: един вид кризисен щаб

за действие по време на суша.

Междувременно научно е доказано, че невротрансмитерната система,

която управлява и пренася хистамина, влиза в действие при липса на вода

и задвижва подчинените й системи, които стимулират организма

към поемане на вода.

Те предприемат ново разпределение на циркулиращата в организма вода.

В подчинените системи действат :

вазопресин, Ренин-ангиотензин-системата (РА), простагландин (ПГ) и кинин.

Искам да припомня още веднъж,

че човешкото тяло не може да разчита на никакви водни резерви;

то само преразпределя наличното количество вода според приоритетите.

Болките като последствие от обезводняването

Доказано е, че при амфибиите резервите от хистамин са много малки.

Произвеждането на хистамин започва едва тогава, когато животното

започне да се обезводнява.

По-нататък поради разпределянето на водата в обезводненото животно

количеството и натрупването на трансмитера хистамин нараства

пропорционално — като средство за овладяване на обезводняването.

Хистаминът и подчинените му регулатори за прием и разпределяне на

водата в организма —простагландина и кинина — предизвикват болки,

попадайки в досег със сетивни нерви (чувствителни към болка).

Така промененото схващане в медицината води до две нови гледни точки,

на които до този момент не се е обръщало внимание.

Според едната с увеличаване на възрастта тялото

все повече и повече се обезводнява.

Според другата образуването на хистамин и активирането на подчинените

му регулатори на водата неимоверно нарастват — и то толкова много,

че предизвикват алергии, астма и хронични болки в различни части

на тялото — тези сигнали трябва да се преценяват като различни

варианти на алармени сигнали за недостиг на вода в организма:

като сигнали за жажда.

Промяната на парадигмата (модела) сега прави възможно разпознаването

на различните сигнали, свързани с обща или частична дехидратация.

Новият модел на мислене ни кара да тълкуваме хроничните болки,

които не могат да бъдат обяснени с наранявания или инфекции,

преди всичко като сигнали за недостиг на вода в мястото на болките

— като локална жажда.

Преди да се натрапи на пациента някакво сложно лечение, първо

трябва да се изключи възможността болките да са признаци за обезводняване. Неинфекциозните, постоянно появяващите се или хронични болки,

трябва да се разглеждат като индикатори за жажда на организма.

Към тези хронични болки се отнасят храносмилателните оплаквания,

болките при ревматоидния артрит, сърдечните оплаквания (при тичане

и в състояние на покой), болките в долната част на гърба,

постоянно повтарящо се накуцване (болки в краката при бягане),

мигреноподобни или приличащи на махмурлук болки в главата,

стомашни болки и свързания с тях запек, (виж рис. 4).

Новият начин на тълкуване изисква всички тези болки да се лекуват

чрез увеличаване на дневния рацион от вода.

В продължение на няколко дни трябва да поемате минимум

два и половина литра вода.

Едва тогава можете да започнете да приемате болкоуспокояващи средства

или други болкоуспокояващи медикаменти, като антиациди, за да не

настъпят постоянни локални или всеобщи увреждания на организма,

които могат да доведат до неизлечими заболявания.

Ако имате оплаквания от дълги години и сега сте опитали

болкоуспокояващите свойства на водата, най-напред трябва да проверите,

дали бъбреците произвеждат достатъчно урина, за да не остава

в тялото прекалено много вода.

Количеството урина трябва да бъде сравнено с количеството

на поеманата вода.

При увеличен прием на вода трябва да се увеличи и количеството на урината.

Това ново разбиране за физиологията на възникване на болката при

обезводняването на организма в бъдеще ще хвърли светлина върху

историята на възникване на болестите.

Ще се окаже, че продължителното прилагане на болкоуспокояващи

средства, които трябва да заглушат главните симптоми на хроничното

и локалното обезводняване — като при гореизброените класически болести

— може да влияе вредно върху здравето

Самите аналгетици (болкоуспокояващи средства) могат да доведат

до фатални странични ефекти.

Към това се прибавя и вредата от трайното обезводняване на организма,

без да бъде отстранена причината за болките.

Много често болкоуспокояващите средства водят до кръвоизливи

в стомашно-чревния тракт.

Годишно хиляди хора умират от усложнения поради честата

употреба на аналгетици.

Днес (1994 г.) е ясно, че тези свободно продаващи се в аптеките

„убийци на болката" предизвикват у някои хора увреждания на

черния дроб и бъбреците и накрая смъртта им.

Научната обосновка на гореспоменатите възгледи вече е достъпна

за учените, занимаващи се с изучаване на болката.

Ако медиците приемат изменението на парадигмата,

от съвременната медицинска практика, която не разглежда

човешкия организъм като цяло, ще се развие профилактична медицина,

която ще служи на целите на здравеопазването.

И което е още по-важно, ще лекува болестите по физиологичен начин

още в началния им стадий, преди да е настъпило

необратимо увреждане на организма.