Глава 03 - ПРОРОЧЕСТВОТО

ПРОРОЧЕСТВОТО

Това съглашателство между езичеството и християнството завърши с

развитието на „човека на греха“, за когото пророчеството казва,

че ще превъзнася себе си над Бога и ще Му се противи. Апостол Павел във второто си послание към

солунците пророкуваше

за голямото отстъпление:

„...защото това няма да бъде, докато първо не дойде отстъплението

и не се яви човекът на греха, синът на погибелта, който така се

противи и се превъзнася над всеки, който се нарича Бог, или на когото се отдава поклонение, щото

той седи (като Бог) в Божия

храм и представя себе си за Бог“.

(2 Сол. 2:3,4)

Сетне апостолът е предупредил братята, че „оная

тайна, сиреч беззаконието, вече действа“ (2 Сол. 2:7).

Още в онзи ранен период от християнската ера той е

видял как неусетно в църквата се промъкват заблуди,

готвещи пътя за развитие на папството. Тази развита

система на лъжлива религия е най-творческият и съвършен

образец на сатанинската власт, паметник на опитите

на Луцифер да се възкачи лично на престола и да

управлява земята съгласно своята воля.

Мнимото обръщане на император Константин в началото

на IV в. бе посрещнато с голяма радост и под булото

на праведността светското проникна в църквата. Привидно победено, езичеството беше победител.

Неговият дух завладя църквата. Учението, обичаите и суеверията му навлязоха във вярата и

богослужението на тъй наречените Христови последователи.

В крайна сметка по-голямата част от християните се съгласиха да отстъпят от своите ценности и бе

сключен съюзът между християнството и езичеството. Езичниците заявяваха за своето обръщане и се

присъединяваха към църквата, ала не бяха се отказали от идолопоклонство, само смениха старите

идоли с изображенията на Исус, Дева Мария и светците.

За да се предостави на новообърнатите езичници заместител на идолослужението, тъй че те да

приемат формално християнството, в християнското бо-гослужение постепенно бе въведено поклонение

пред икони и мощи. В резултат Вселенският събор (II Ни- кейски събор в 787 г. сл.Хр.) узакони тази

форма на идолопоклонство. За да извърши богохулното си дело, Рим дръзна да извади от Божия закон

втората заповед, забраняваща поклонението пред изображе-ния, и раздели десетата заповед на две, за

да запази броя на заповедите.

Сатана се е докоснал и до четвъртата заповед, опитвайки се да отстрани древната събота -

осветеният и благословен от Бога ден (Бит. 2:2-3), и да я замени с почитания и пазен от

езичниците „досто- почтен ден на слънцето“. Отначало старанията му бяха внимателно прикривани.

През първите векове истинската събота се пазеше от всички християни. С ревностна почит към Бога и

вяра в неотменимостта на Неговия закон те предано защитаваха светостта на принципите на този

закон. Съвършено внимателно и хитро Сатана продължаваше да работи чрез посредниците си за

постигането на своята цел.

В началото на IV в. император Константин издаде декрет, с който обяви неделята за общонароден

празник в цялата Римска империя. Почитан от римляните, денят на слънцето бе пазен и от

християните. С политиката си императорът се стремеше да примири противоречивите интереси на

християнството и езичеството. Към това го подтикваше духовенството, което в стремежа си към слава

и власт бе разбрало, че ако езичниците приемат християнството, църквата ще засили могъществото

си. Но макар много богобоязливи християни да смятаха неделята за свят донякъде ден, те

продължаваха да пазят истинската събота като свят Господен ден и я почитаха според четвъртата

заповед.

Преди идването на Христос Сатана е подбудил юдеите да обременят съботата с най-строги изисквания,

за да я превърнат в непосилно бреме за народа. Сега той с презрение я представяше като юдейска

наредба. И се стигна дотам, че започнаха да почитат езическия празник като Божествено предписание,

а библейската събота бе наречена юдейски предразсъдък и онези, които я пазеха, бяха предадени на

анатема.