Глава 06 - ВЕЛИКАТА БОРБА - БИТКАТА ЗА ВЪРХОВЕНСТВО НАД БОЖИЯ НАРОД

Тема 01 - Произхода на злото и сатана

„Гледката на Земята от Луната ме очарова“ - казва Франк Борман, член на екипа от трима души, който извършва първата обиколка на Луната.

„Трудно е да се помисли, че малкото нещо (земята) побира толкова много проблеми, толкова много отчаяние; яростните националистически интереси, гладът, войните и епидемиите не се виждат от това разстояние.“1

Франк Борман вижда планета в бунт. Но какъв е произходът на този бунт? Кой е бунтовникът?

Историята на човешкото злочестие започва с едно знаменито, величествено същество с ослепителна светлина, наречено Луцифер - син на зората, утринната звезда. Въпреки това точно както утринната звезда блести ярко само за кратко време, преди да бъде засенчена от зората на утрото, така и тази великолепна звезда свети ярко само за определено време, след което потъва в дълбок мрак.

Луцифер - ярко блестящият ангел, е притежавал висока позиция в небесата. „Ти беше херувим, помазан да засеняваш“ трона на Бог. Бил е пълен „с мъдрост и съвършен по хубост“. Очевидно е имал красив глас и е водил небесния хор (Езекиил 28:12-14).

Бог ли е направил дявола?

Езекиил продължава своето колоритно описание в глава 28, стих 15:

„Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден... “

Тук ни се казва, че Луцифер е сътворено същество. Бил е създаден съвършен. Бог не е създал дявола - Той е създал Луцифер. Бог не е създал из- гнилите ябълки, а хубави ябълки, които да бъдат годни за наша храна, когато

са узрели. По подобен начин Бог е направил и житата, но човекът прави от тях уиски и разваля създаденото от Бога.

„Ти бе съвършен в постъпките си от деня, когато бе създаден, догдето се намери беззаконие в теб.“

Свобода на избора

Ето къде се намира произходът на греха - в Луцифер, неговия начина- тел. Той е съвършен, докато в него не се открива беззаконие. Бог никога не би вложил бунта в Своето творение; Луцифер го развива сам. Защо се случва това? Не може ли Бог да направи ангелите и хората така, че те да не са способни да съгрешават? Разбира се, че може. Той е направил звездите постоянно да се движат в своята орбита. Но ангелите и човекът не са сътворени да бъдат автомати, а свободни същества. Дадена им е свободата да избират. Те могат или да се покорят, или да не го направят. Луцифер е имал своята възможност да избере. Той е избрал да се разбунтува. Ние също имаме този избор пред себе си.

„...изберете днес кому искате да служите... “ (Исус Навин 24:15).

Развитието на греха

„Напразно и безполезно е да се интересуваме от формата, времето или характера на падението на ангелите“2 - казва френският реформатор Жан Калвин. Да дадем причина за съществуването на греха би означавало да го извиним, а да извиним греха би означавало да го защитим. Библията дава достатъчно описание как се е развил грехът на Луцифер.

„ Сърцето ти се надигна поради хубостта ти; ти разврати мъдростта си поради блясъка си... “ (Езекиил 28:17).

Луцифер се е възгордял поради красотата си. Тази мисъл заела ума му и той станал своенравен. Семето на греха било посято. Малко по малко започнал да задоволява желанието си за себевъздигане. Развил „его- проблема“.

Писанието казва:

„А ти думаше в сърцето си: Ще възляза на небесата, ъце възвиша престола си над Божиите звездни ще седна на планината на събраните богове към най-крайните страни на север; ще възляза над висотата на облаците, ъце бъда подобен на Всевишния'' (Исая 14:13, 14).

Защо Бог не е унищожил Луцифер?

Ако Луцифер е бил веднага унищожен, някои биха започнали да служат на Бога от страх, а не от любов. Влиянието на измамника не би било заличено напълно, нито духът на бунта би бил изцяло изкоренен. За доброто на цялата Вселена през идните вечни векове е било необходимо Луцифер да развие докрай своите принципи, за да може всички създадени същества да видят обвиненията спрямо Божественото управление в истинската им светлина и така справедливостта и милостта на Бог, както и неотменимостта на Закона Му завинаги да бъдат поставени извън всяко съмнение. Грехът е трябвало да продължи съществуването си, за да може неговата чудовищна греховност и злотворство да бъдат намразени докрай. В края той ще бъде унищожен напълно заедно със своя инициатор.

Аз ще извлека изсред теб огън, който ще те и погълне; и Аз ще те обърна в пепел на земята (...) и няма да те има навеки" (Езекиил 28:18, 19, Синодален превод).

Князът на тази планета

Изпълнен с мисълта за собствената си слава, Луцифер провокира раздор, недоволство и дух на непокорство сред ангелите, които водят до отяв- лен бунт. Такова нещо не било известно дотогава във Вселената. Било е нещо ново, странно, мистериозно и необяснимо.

„И стана война на небесата: Излязоха Михаил и неговите ангели да воюват против змея; и змеят воюва заедно със своите ангели; обаче те не надвиха, нито се намери вече място за тях на небето. И свален бе големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана (...) свален бе на земята, свалени бяха и ангелите му заедно с него" (Откровение 12:7-

9).

Споменатите тук двама големи противници са „Михаил“ и „змеят“. Ние знаем кой е „змеят“, тъй като Откровение 12:9 го идентифицира - това е падналият ангел Луцифер (или Сатана).

„И свален бе големият змей, оная старовременна змия, която се нарича дявол и Сатана, който мами цялата Вселена... “ (Откр. 12:9).

Кой е Михаил? Тъй като е наречен архангел, някои вярват, че това е ангел със същия ранг, който Луцифер е притежавал. Името Михаил се споменава в библейските книги „Даниил“, „Юда“ и „Откровение“ и всеки път това се случва в контекста на противопоставянето между него - предводителя на ангелската войска - и Луцифер. Титлата „архангел“ тук се отнася до личност,

пз

по-висша от ангел, а именно - водача на ангелите. Името Михаил означава „Този, Който е като Бога“ и единствено Христос отговаря на тази позиция. Кой спори със Сатана за тялото на Мойсей (Юда 9), ако не самият Христос? Гласът на архангела, който призовава мъртвите да станат при Второто идване на Христос, може да бъде гласът единствено на самия Христос.

„Защото това ви казваме чрез Господното слово, че ние, които останем живи до Господното пришествие, няма да предварим починалите “ (1 Солунци 4:16).

„Защото, както Отец има живот в Себе Си, също така е дал и на Сина да има живот в Себе Си (...) Иде час, когато всички, които са в гробовете, ще чуят гласа Му... “ (Йоан 5:27, 28).

Христос е Създателят на всичко и следователно е Онзи, Който е създал световете, ангелските множества и човечеството.

„В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог (...) Всичко това чрез Него стана; и без Него не е ставало нищо от това, което е станало. Той бе в света; и светът чрез Него стана; но светът Го не позна (...) И Словото стана плът и пребиваваше между нас... “ (Йоан 1:1,3,10,14).

„...но за нас има само един Бог, Отец, от Когото е всичко, и ние за Него, и един Господ, Исус Христос, чрез Когото е всичко, и ние чрез Него “ (1 Коринтяни 8:6).

В Стария завет Христос е наречен „ ангелът Господен “ или „ ангелът на присъствието Му“, а Михаил е Господарят на Божия народ:

„...вашия княз Михаил... “ (Даниил 10:21).

„Ив онова време великият княз Михаил, който се застъпва за твоите люде, ще се подигне “(Даниил 12:1). Г |

„...ангелът, който ме избавя от всяко зло... “ (Битие 48:16).

„И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина... “ (Изход 3:2).

„ Защ ото рече: Наистина те са Мои люде, чада, които не ще пост ъпят невярно; Така им стана Спасител. Във всичките им скърби Той скърбеше. И ангелът на присъствието Му ги избави... “ (Исая 63:8, 9)

.Само Христос може да твърди, че господства над народа Си, че може да ги спасява и изкупва. Битие 48:16 говори за ангела, който избавя от всяко зло. Само Христос може да избави някого от всяко зло. За Него се говори също и като за Военачалник на Господното множество. В Исус Навин 5:13- 14 е описано как Исус Навин се среща с Военачалника на Господната войска и пада, за да Му се поклони. Само Бог може да получава поклонение, не и ангелите (Откр. 22:8-9). Когато Бог създава света и всички същества, включително човека, тогава:

„Бог видя всичко, което създаде; и ето, беше твърде добро... “ (Битие 1:31).

Въпреки че не е инициаторът на греха, Бог пожелава да понесе последиците от него вместо нас. Голямата битка, вилнееща във Вселената, е между Създателя на всичко и Сатана - засеняващия херувим, който се е разбунтувал против Бога, защото се е счел за равен по слава с Христос и отказва да се подчини на авторитета и на управлението Му. Изгонен от небето, Сатана обръща погледа си към новосъздадената земя. Докато обикаля далеч от Адам, Ева се сблъсква със Сатана и е измамена да повярва, че познанието за доброто и злото ще я направи като Бога и че грехът няма да доведе като последица смъртта. Грехът е нарушение на Закона („Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие“- Шоаново 3:4.), който е основата на Божието управление в небесата. Сатана изкушава Ева да наруши Закона, като предизвиква у нея желание да заеме позицията на Бога. Още оттогава нашата планета страда от последиците на това действие. Земята е планета в бунт против Божието управление. Подчинявайки се на волята на Сатана, Адам и Ева стават роби, поставени под неговата власт.

„...защото от каквото е победен някой, на това и роб става “(2 Петрово 2:19).

„Не знаете ли, че комуто предавате себе си като послушни слуги, слуги сте на онзи, комуто се покорявате“ (Римляни 6:16).

Узурпирал успешно властта, Сатана изиграва докрай ролята на „бога на този свят“ (2 Коринтяни 4:4) или на „княза на света“ (Йоан 12:31), владетеля на тази планета, „княза на въздушната власт“ (Ефесяни 2:2) - той е „началникът на бесовете“. Мартин Лутер казва:

„Поквареността на дявола е толкова голяма на тази планета, че никой човек не може да я схване. Да бъдеш толкова зъл, че да намираш удоволствие и наслада единствено в нещастието на хората - в техния продължителен глад, жажда, болка, страдание и нужда; в извършването само на кръвопролития и предателства особено в живота на онези, които не са причинявали и не биха причинили никаква вреда - всичко това е пъклената и ненаситна ярост и бяс на окаяния дявол“.3

Писанията казват:

„...Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина... “ (Йоан 8:44)

Неговата гордост води до завист, а завистта му - до омраза. Омразата му към Христос е толкова всепоглъщаща, че в крайна сметка Сатана убива Божия Син на Голгота. Омразата Му към изкупените от Христос е като гориво за огньовете на болката и мъката в този свят. Който обича Исус и Му служи, е враг на Сатана. За щастие такъв човек знае думите на Христос:

„Това ви казах, за да имате в Мен мир. В света имате скръб; но дерзайте - Аз победих света“ (Йоан 16:33).

При всичките доказателства за омраза, за войни и кръвопролития на тази планета, все още има хора, които отричат съществуването на Сатана. Който не вярва в съществуването му обаче, вече се е поддал на измамата.

„Средновековните предания и суеверия са източникът на схващането до днес, че Сатана е чудовище с противна форма и отвратителен вид, чиито особености са копита, рога, тризъбец, бодлива опашка и дъх от пламъци. Това „дяволче“ на невежите и суеверните няма нищо общо с действителността и - никаква основа в Писанията; то е източник на присмех от страна на интелигентните хора. Тази изключително гротескна и абсурдна представа за Сатана е сама по себе си доказателство за хитростта и лукавството на измамника.“4

Дяволът не е теологична абстракция, някаква душевна травма или деформация на ума. Дяволът е реално същество, способно да атакува неподо- зиращата личност. Той се среща лично с Христос в пустинята на изкушенията, където Христос му казва: „ ...Махни се зад Мен, Сатано... “ (Матей 16:23). Йоан пише, че духът на Сатана влиза в сърцето на Юда и той предава своя Господ (Йоан 13:27). На Анания е зададен въпросът: „Анания, защо изпълни Сатана сърцето ти, да излъжеш Светия Дух... “ (Деяния 5:3). Библията ни казва, че дяволът владее тази планета.

„...От обикаляне на земята и от ходене насам-натам по нея“ (Йов

1:7).

„Бъдете трезвени, будни. Противникът ви, дяволът, като рикаещ лъв обикаля, търсейки кого да погълне“ (1 Петрово 5:8).

Дяволът е измамник, който върши дори чудеса, за да постигне целите си (1 Тимотей 2:14, Откровение 11:14); той е сила, воюваща против Божия народ (Ефесяни 6:12); той е „обвинител на братята“ (Откр. 12:10); измъчва ги (Йов 2:7), преследва ги и ги убива (Йоан 8:44).

Единственият начин за победа е човек да вдигне „меча на Духа, който е Божието слово “ (Ефесяни 6:17). Христос казва на Сатана в пустинята на изкушенията: „Писано е!“. Сега вече изглежда, че си струва Божиите обещания да бъдат запомняни наизуст. Примерът на пророците и на апостолите от древността е окуражение за вярващия.

„И тъй, покорявайте се на Бога, но противете се на дявола, и той ще бяга от вас “ (Яков 4:7).

„А те го победиха чрез кръвта на Агнето и чрез словото на своето свидетелстване... “ (Откровение 12:11).

В големия конфликт между Христос и Сатана човекът никога не е оставен да върши това, което иска. Бог има план и избира сам да понесе последиците от греха. Той се превръща в „грях за нас“ и понася срама на кръста, така че който повярва в Него, да бъде спасен. Оръжието на Божия народ не е земно, а е „мечът наДуха, който е Божието слово “. Сатана, от друга страна, винаги се е опитвал да принуди съвестта. Чрез посредниците си на земята той е провеждал безмилостни войни, използвайки най-жестоките методи, за да унищожи верността на Божиите хора спрямо Христос.

Глава 06 - ВЕЛИКАТА БОРБА - БИТКАТА ЗА ВЪРХОВЕНСТВО НАД БОЖИЯ НАРОД - Тема 01 - Произхода на злото и сатана