Глава 13 - УСТОЯВАНЕ ПО ВРЕМЕ НА ГОНЕНИЯТА

Човек не може да изучава темата за края на човешката история и за неделния закон, без да открие, че трудните времена са точно пред нас. Няколко библейски примери включват Даниил 12:1: „И в онова време великият княз Михаил... ще се повдигне; и ще настане време на страдание, каквото никога не е бивало, откак народ съществува, до онова време; и в онова време твоите люде ще се отърват - всеки, който се намери записан в книгата." Друг пример е Матей 24:9-13: „Тогава ще ви предадат на мъки и ще ви убият, и ще бъдете намразени от всичките народи поради Моето име. И тогава мнозина ще се съблазнят и един други ще се предадат и един друг ще се намразят. И много лъжепророцп ще се появят и ще заблудят мнозина. И понеже ще се умножи беззаконието, любовта на мнозинството ще охладнее. Но който устои докрай, той ще бъде спасен.“ В Матей 5:11, 12 са ни дадени нови прозрения: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата, поне же така гониха пророците, които бяха преди вас.“ Откровение 2:10 ни насърчава: „Не бой се от това, което скоро ще постра даш. Ето, дяволът скоро ще тури някои от вас в тъмницата, за да бъдете под изпитание; и ще имате скръб десет дни. Бъди верен до смърт и Аз ще ти дам венеца на живота.“

Интересно е да се отбележи, че всеки един от тези стихове има две части. Божието предсказание е за гонения и след това

176

обещанието за Божията грижа за верните. Но въпросът остава. Защо Бог допуска гоненията? Защо ще има още по-големи гонения точно преди Исус да се завърне? Защо верните последователи па Бога като Даниил и Йоан, апостолът, написал книгата Откровение, е трябвало да понасят преследванията в напредналата си възраст? Защо? Защо? Защо? Къде е Бог по време на всичко това? Да, има, има отговори на тези въпроси! Донякъде можем с вяра да узнаем всички „защото“ и да се подготвим за гоненията.

Гоненията в различните им форми представляват развитието на един принцип, който е съществувал и ще съществува, докато има Сатана и докато християнството има жизнени сили. Всички, които служат на Бога, се сблъскват с голяма опозиция от страна на Сатана и неговите множества. А сега дяволът е още по-решителен, „защото знае, че му остава малко време“ (Откровение 12:12).

Някои не вярват, че в края на човешката история ще има гонения. Все пак Бог посочва, че „всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени“ (2Тимотей 3:12). Когато изследваме въпроса „кога ще бъде това“, е необходимо да си отговорим и на въпроса „как да се подготвим“. Очевидно има въпроси като тези от рода на „защо“ за страданието и гоненията, чиито пълни отговори ще получим чак в небето. Елън Уайт отбелязва: „Тайнственото Провидение, допускащо праведните да бъдат преследвани от ръката на безбожните, е било причина за смущението на много хора, слаби във вярата. Някои даже са готови да отхвърлят доверието си в Бога, защото Той позволява на пай-подлите да преуспяват, докато добрите и чистите са смазвани и мъчени от жестоката сила на хитрите и злите. „Как - питат те - може Този, Който е справедлив, милостив и неограничен в сила, да търпи такава несправедливост и потисничество?“ Това не ни касае. Бог ни е дал достатъчно доказателства за Своята нобов и нямаме никакви основания да се съмняваме в добротата Му, ако не можем да разберем действието на Неговото Провидение“ („Великата борба“, стр. 31).

Когато погледна към бъдещето и видя, че любимите Му ученици ще понесат съдебни процеси и гонения, Исус каза: „Помнете думата, която ви казах: Слугата не е по-горен от господаря си. Ако Мене гониха, и вас ще гонят“ (Йоан 15:20). Исус Христос

177

страда тежко в ръцете на Своите създания. Затова, когато стра даме, имаме общение в Неговите страдания, защото Той е стра дал заради нас. Това може да е една от причините, поради които сме съветвани да изучаваме живота на Исус Христос, особено заключителните сцени. „Никога сред хората не е имало друг, който да е бил така оклеветяван както Човешкият Син. Бил е осмиван поради неотклонното Си покорство на принципите на святия Божи закон. Мразели Го без причина. И все пак Той стоял спокой но пред враговете Си, съветвайки последователите Си как да пое рещнат стрелите на злобата и умолявайки ги да не отпадне вярата им при гоненията“ („Божии синове и дъщери“, стр. 308).

Християнин срещу християнин

Незапознатият с въпросите на великата борба би си помислил, че верният Божи народ ще бъде преследван от утайката на обществото - от наистина нечестивите - хулиганите, престъпниците, бандитите, наркопласьорите и мафиотите. Но както ни докладва и историята от миналото, Библията предсказва, че най--жестоките гонения ще дойдат от страна на други „християни“. „Христос предупреди за това учениците Си, казвайки: „Това ви казах, за да се не съблазните. Ще ви отлъчат от синагогите; даже настава час, когато всеки, който ви убие, ще мисли, че принася служба на Бога. И това ще сторят, защото нс са познали нито Отца, нито Мене. Аз ви казах тия неща, та кога дойде часът им, да помните, че съм ви ги казал.“ Гоненията не идват от света, който не изповядва никаква вяра. Най-горчива омраза проявяват онези, които изповядват, че вършат Божието дело“ (Елън Уайт, „Знамения на времето“, 2 септември 1897 г.).

В продължение на няколко века Сатана преследваше първата християнска църква посредством сзичеството. Но когато тя направи компромис с сзичеството, претендирайки, че служи на Бога, се превърна в по-опасен и по-жесток враг за християнството от самото езичество. Римокатолическата църква твърди, че Бог й е поверил правото да контролира човешката съвест и да определя и наказва ересите. Това е една от най-дълбоко вкорене-

178

ните грешки на папството. А какво ли ще е в края? „Гоненията на протестантите от страна на католиците, чрез които религията на Исус Христос бе почти унищожена, ще се възстановят, когато протестантите и католиците се обединят“ („Марана-та“, стр. 194).

Гоненията, пророкувани в Библията и в Духа на пророчеството, са нещо много повече от обикновен стрес и безпокойство. В някои случаи ще има инквизиции и смърт. „Когато откажат да почитат неделята, някои от защитниците на истината ще бъдат хвърлени в затвори, други ще бъдат заточени или третирани като безправни роби. Всичко това сега изглежда невероятно за човешката мъдрост. Но когато задържащият Божи Дух бъде оттеглен от хората и те попаднат изцяло под властта на Сатана (а той мрази Божиите предписания), ще се случват странни неща. Сърцето може да бъде много жестоко, когато от него се оттеглят страхът и любовта Божии“ („Великата борба“, стр. 608).

Някои от верните Божии хора ще изгубят имотите си. Мнозина ще бъдат в нужда, когато се издаде указът, защото пазителите на съботата няма да имат право да купуват и да продават. „Но от всички гонения най-трудното за понасяне ще е конфликтът в дома, отчуждаването на най-скъпите земни приятели“ („Животът на Исус Христос“, стр. 357). Господ казва: „И неприятели на човека ще бъдат домашните му. Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене“ (Матей 10:36:37). Още сега трябва да вземем решение, че не си струва да заменяме вечния живот за нито едно земно притежание или личност. А ако сме изправени пред смъртта - тогава какво? Исус каза: „Който намери живота си, ще го изгуби; и който изгуби живота си заради Мене, ще го намери“ (Матей 10:39).

Първостепенната причина, поради която ще дойдат гоненията, е, че верният Божи народ няма да се подчини на заповедта да наруши библейската събота. „Идва времето, когато Божият народ ще почувства ръката на преследванията, защото иска да освещава седмия ден... Но той трябва да остане твърд за вярата си. И Бог ще действа за него, ясно показвайки, че е Бог на боговете“ („Християнско служене“, стр. 156). Можем да осъзнаем, че това време не е далеч, когато наблюдаваме сътрудничест-

179

вото между Съединените щати и Ватикана, представено в тази книга. Знаем, че „Когато църквите в нашата страна, обединявай ки се върху общи точки на вярата, повлияят на държавата Да наложи указите и да поддържа институциите им, тогава протестантска Америка ще е оформила образа на папската йерархия. Тогава истинската църква ще бъде нападана и преследвана както Божия народ в древността“ („Духът на пророчеството“, том IV, стр. 278).

Казано ни е също, че времето на скръбта няма да продължи много дълго. „Застанали сме на прага на велики и тържествени събития. Пророчествата се изпълняват. Последният велик конфликт ще е кратък, но страховит... Колко ще трае? Съвсем малко“ („Избрани вести“, том III, стр. 419).

Защо Бог допуска гоненията?

Могат да бъдат изброени множество причини, когато раз съждаваме за тази страна на нещата. На практика гоненията се обръщат против дявола поради положителния ефект, който оказват върху преследваните, а и върху свидетелите. Размислете над следните резултати:

Те изграждат характера. „В Своята велика любов Бог се старае да развие в нас скъпоценната благодат на Духа Си. Той ни позволява да се сблъскаме с пречки, с гонения, с трудности -не за проклятие, а за най-голямото благословение в живота ни. Всяко изкушение, на което сме устояли, всяко изпитание, което храбро сме понесли, ни дава нов духовен опит и ускорява напре дъка ни в изграждането на характера.“ Освен това „Душата, която чрез Божията сила устоява на изкушенията, разкрива на света и на небесната вселена ефикасността на Христовата благодат“ („Колпортьорът като благовестител“, стр. 67).

Едно свидетелство за света. „При всеки случай, когато има гонения, хората, които ги наблюдават, вземат решение или за Христос, или против Христос“ („Животът на Исус Христос“, стр. 630). Когато движението за налагането на неделята започне да набира сили, някои християни щс бъдат арестувани и изправени

180

пред съдилища. „Тези, които са изправени пред съдилищата е обвинения, достойно ще реабилитират истината и някои от слушателите ще бъдат доведени до решение да спазват всички Божии заповеди. По този начин светлината ще стигне до хиляди, които по друг начин не биха знаели нищо за тези истини“ („Ве-пиката борба“, стр. 607). Предаваните наскоро по телевизията съдебни процеси приковаха вниманието на милиони зрители. Косато верните Божии последователи бъдат изправени на съд, тона може да доведе до много по-голямо „безплатно време“ в ефир ча Бога!

Това разкрива Божията благодат. „Славата на Божия характер се разкрива в Неговите избрани и верни посредством изпитанията и гоненията“ („Божията удивителна благодат“, стр. 280). На зрителите би трябвало да е пределно ясно, че Бог е с мъчениците, които са били инквизирани и убивани. Мнозина от тях, вместо да пищят и да проклинат, са се молели или са пеели, докато са умирали. „Тези примери на човешко благородство и твърдост свидетелстват за верността на Божиите обещания - за I юговото пребъдващо присъствие и подкрепяща благодат“ („Размисли за Христос“, стр. 357). Защо Бог е позволил и старият верен Даниил да бъде хвърлен на лъвовете? Очевидно като пример ча Божията закрила и подкрепяща благодат.

За да ни постави на подходящо за служене или благослове-пие място. „Позволявайки ап. Йоан да бъде заточен на остров 11атмос, Христос постави Своя ученик в положение, при което гой можеше да получи най-скъпоценните истини за просветлението на църквите... Преследванията от страна на враговете на Йоан се превърнаха в средство на благодатта... Той никога не бе научавал толкова много за Исус. Никога не бе чувал толкова възвишена истина“ („Нашето високо призвание“, стр. 315).

За разпространението на евангелието. Хората са склонни да се събират в колонии около дадени институции. Но „Господ желае Неговият народ да бъде разпръснат по цялата земя. Той каза: „Идете по целия свят и проповядвайте благовестието на всяка твар“ (Марк 16:15). Когато учениците последваха естественото си желание да останат като голямо множество в Ерусалим, бе допуснато гонение и те бяха разпръснати по всички части на населения свят“ („Свидетелства за църквата“, том VIII, стр. 215).

181

Гонението е доказателство, че следваме Бога. Дяволът усър дно работи, за да обезкуражи Божия народ. Съответно изпитанията, които изпраща, са доказателство, че човекът е на Божия страна. „Когато хората се стремят да постигнат хармония с Бо га, те ще установят, че атаките срещу кръста не са престанали „Началствата, властите и духовните сили на нечестието в небесните места“ са строени в бойни редици против всички, които сс покоряват на небесния закон. Ето защо гоненията не трябва до ни причиняват скръб, а да ни донасят радост, защото са доказа-телство, че Христовите ученици вървят по стъпките на своя Учител“ („Мисли от Планината на благословението“стр. 29).

Великият разделител

Библията посочва, че когато дойдат гоненията, незадълбо чените и непосветените ще напуснат църквата, вместо да стра дат за нещо, в което самите те не вярват чак толкова. Притчата за сеяча е илюстрация за това.

„Ето, сеячът излезе да сее... Други паднаха на канаристи места, където нямаше много пръст; и твърде скоро поникнаха, защото нямаше дълбока почва. А когато изгря слънцето, пригоряха, и понеже нямаха корен, изсъхнаха.

[Библейското обяснение]

„А посеяното на канаристите места е оня, който чуе словото, и веднага с радост го приема. Корен обаче няма в себе си, но е привременен. И когато настане напаст или гонение поради словото, начаса се съблазнява11 (Матей 13:3,

5, 6, 20, 21).

В друга притча Исус илюстрира същата идея:

„И защо Ме зовете „Господи, Господи“, а не вършите това, което казвам? Всеки, който дохожда при Мене и слу-

182

ша Моите думи, и ги изпълнява, ще ви покажа на кого прилича. Прилича на човек, който построи къща, изкопа и задълбочи и положи основа на канара; и когато стана наводнение, реката се устреми върху оная къща, но не можа да я поклати, защото беше здраво построена.

А който слуша и не изпълнява, прилича на човек, който е построил къщата си на земята, без основа; върху която се устреми реката и начаса рухна; и срутването на оная къща бе голямо“ (Лука 6:46-49).

Едно от най-интересните изказвания по този въпрос, които съм срещал, рисува твърде картинно голямото разделение между спасените и изгубените за вечността. „Когато изпитанията около нас се сгъстяват, в нашите редици ще се наблюдават и разделение, и обединение. Някои, сега на вид готови да понесат оръжията на доброто войнстване, във време на истинска опасност показват, че не са градили върху канара; те се покоряват на изкушението. Тези, които са имали голяма светлина и скъпоценни привилегии, но не са ги използвали, под един или друг претекст ще се поддадат на измамите на врага; ще обърнат внимание на измамните духове и на ученията на дявола и ще се отклонят от вярата. Но от друга страна, когато се разрази бурята на гоненията, истинските от стадото ще чуят гласа на истинския Пастир. Ще бъдат положени себеотрицателни усилия за спасяване на изгубените и мнозина, които са се отклонили от стадото, ще се завърнат, за да следват великия Пастир. Божият народ ще се сплоти и ще се опълчи срещу врага в единен фронт. Имайки предвид общата опасност, борбите за върховенство ще престанат; няма да се спори „кой да се счита за най-велик“ („Мараната“, стр. 194).

Мнозина, които са се присъединили към Божията църква в спокойни времена, могат да изглеждат стабилни, но когато настъпят гоненията, от църквата ще излязат по-голям брой хора, отколкото сега очакваме. „Трудно е да се устоява за християнската истина, факт е, че голяма част от днешното християнство дължи съществуването си на липсата на гонения. Когато настъпи пробата на яростните изпитания, голяма част от тези, които

183

сега изповядват вярата, ще покажат, че религията им е била само повърхностен формализъм“ („За да мога да Го позная“, стр. 352).

Страхът от страдания ще прогони някои от нашите редици. Но как биха могли тези леки нещастия да се сравняват с втората смърт?

В много ярка картина Елън Уайт описва разделението, до което довеждат гоненията. „Когато настъпи времето на изпитанието, ще се открият тези, които са направили свое правило за живота Божието слово. През лятото няма забележима разлика между вечнозелените и останалите дървета; но когато дойдат зимните студове, вечнозелените дървета остават непроменени, докато на другите листата окапват. Така и онзи, който фалшиво изповядва вярата си, сега трудно може да бъде различен от истинския християнин. Но точно пред нас е времето, когато тази разлика ще стане очевидна. Нека се появи съпротива, нека отново ни нападнат тесногръдие и нетолерантност, нека се запалят гоненията, и нерешителните и лицемерите ще се разколебаят и ще предадат вярата. Но истинският християнин ще устои като скала - вярата му ще е по-силна, надеждата му ще е по-ярка, отколкото в дните на благополучието“ („Великата борба“, стр. 602).

Подготовка за гоненията

Само Божията сила ще ни ръководи през опасностите, които предстоят. И все пак можем да се подготвим за тях, като следваме съветите на Господа. Намерих няколко неща, на които би трябвало да обърнем внимание.

Изучавайте Божието слово. Библията съдържа толкова много обещания, които трябва да запомним и лично да изискваме. Любимите ми от тях се намират в Псалмите, в Исая, в Евангелията и филипяни. Също и в 36 глава на кн. „Великата борба“ - „Нашата единствена защита“. Тя ни дава множество полезни съвети. Два кратки цитата оттам са твърде красноречиви. „Само укрепените с библейските истини умове щс могат да устоят в последния голям конфликт“ (стр. 365). „Първият и най-висш дълг

184

на всяко разумно същество е да научи от Писанията що е истина, да живее в получената светлина и да помага и на други да следват примера му“ (стр. 367).

Прекарвайте време в молитва към Бога. Редовното общуване с Бога ще ви даде възможност да поддържате връзка с Него. Много полезна в това отношение е главата, посветена на молитвата, в книгата „Пътят към Христа“. „Къде се е криела силата на онези, които в миналото са били преследвани заради Христос? В единството с Бога, в единството със Светия Дух, в единството с Христос. Именно общението със Спасителя ще позволи на Божия народ да устои докрай“ („Вярата, чрез която живея“, стр. 330).

Сприятелявайте се с другите хора. Трябва да общуваме с нашите съседи и с хората, поставени на ръководни постове в обществото ни. Това ще им помогне да разберат, че сме искрени и честни хора, а не членове на някакъв култ или странни личности с налудничави възгледи. Това е и най-добрият, най-лесният начин да ги спечелим. Съветът е: „С наближаване на времето на скръбта Христовите последователи трябва да положат всяко усилие, за да се представят пред хората в подходяща светлина, да обезоръжат предразсъдъците и да отклонят опасността, която заплашва свободата на съвестта“ („Великата борба“, стр. 616).

Спомагайте за напредъка на Божието дело. Знаем, че ако не извършим поверената ни работа в относително спокойни времена, ще трябва да направим това в много трудно време. Би трябвало да работим, защото „нощта наближава“.

Научете принципите на здравето и как да помагате на болните. „Когато религиозната агресия подкопае свободите на нашия народ, онези, които желаят да устоят за свободата на съвестта, ще бъдат поставяни в неблагоприятни позиции. Затова, докато имат възможност, те би трябвало да се запознаят с болестите, причините за възникването им, профилактиката и лечението им. Онези, които постъпят така, ще намерят поле за работа навсякъде. Ще има много страдащи, които ще се нуждаят от помощ - не само сред близките ни по вяра, но предимно сред онези, които не познават истината“ („Здравна служба“, стр. 321).

Развийте единството и общението с братята си по вяра. Бвреи 10:25 ни съветва да се събираме заедно по-често и взаим-но да се увещаваме, „като виждаме, че денят наближава“. Отно-

185

во и отново сме съветвани да се сближаваме помежду си. Едни от отличителните характеристики на християните при завръщането на Спасителя ще е любовта им един към друг.

Научете се сами да произвеждате храната си. Наскоро „Уошингтън поуст“ отбеляза, че над 95% от американците се препитават изцяло с храна от магазина. Нашият съвет е да станете по-независими. „Лишението може да се превърне в участ за вся ка душа, която сега вярва в истината и й се покорява. Христос ни е казал, че ще бъдем мразени от неверните. Ако трябва да настъпи преследване за истината, много е важно да се запозна ем подробно с всяка част от нашата работа, за да не страдаме ние и нашите семейства от липсата на знания. Можем и би трябвало да имаме достатъчно познания в областта на занаятите, сеитбата и жетвата. Това познание ще бъде счетено за голямо благословение дори и от враговете ни“ („Публикувани ръкопи си“, том XIX, стр. 26).

Излезте от градовете. Този съвет ни е даден от много годи ни. За нас не е тайна защо е бил даден. Можем да видим престъп ността, пренаселеността, насилието, болестите, бедността, шумя и стреса на градския начин на живот. (За по-подробна информп ция по тази тема прочетете книгата „Живот в провинцията“.)

Обещаната Божия закрила

Ние можем да се уповаваме на факта, че Бог ни обича и че независимо какво се случва, Той ще бъде с нас и ще ни преведе през трудностите до царството на славата. Историите, записани в Библията, ни показват, че Бог не се нуждае от големи армии, за да спечели битката. Всъщност изобщо не се нуждае от армия, Спомнете си, че само един ангел унищожи армията на Сенахи рим и един ангел разпръсна войниците, пазещи гроба на Исус' Христос. Препрочетете историите за Гедеон, Йонатан, Илия и Елисей. В Своето Слово Бог ни е оставил обещания, за които дл претендираме. Едно такова обещание е Исая 41:10: „Не бой се, защото Аз съм с тебе; не се ужасявай, защото Аз съм твой Бог Ще те укрепя! Да! Ще ти помогна. Да! Ще те подпра с праведни та Си десница!“

186

Не трябва да се тревожим за бъдещето, защото Бог е обещал да бъде с нас. „Не трябва да отпадаме духом при мисълта за личните опасности и нещастия. Това трябва да вдъхне нова сила и надежда на Божия народ, защото времето на техните опасности е периодът, през който Бог им гарантира по-ярко изявата на Своята сила“ („Мараната“, стр. 194). „Божият народ не трябва да се страхува. Сатана не може да премине границите си. Господ ще защитава народа Си“ (пак там, стр. 191).

Елън Уайт е писала много по въпроса какво да правим, когато бъде наложен неделният закон. Посвещаването на неделята на мисионска работа за известно време ще отнеме бича от ръцете на враговете ни. И фактът, че неделята не е свят ден, не е необходимо да ни кара да сме демонстративно шумни (като например, да цепим дърва). Ние няма да получим белега на звяра, като вършим мисионска работа в неделя.

Мерзостта на з а пу сте ни е то

Този необикновен термин е споменат в книгата на пророк Даниил, 12 гл., и в Евангелието от Матей 24 гл. В коментара си към тези стихове Елън Уайт казва: „Не е далече времето, когато, подобно на първите ученици, ще сме принудени да търсим убежище в усамотени места. Както обсадата на Ерусалим от римските армии бе за юдейските християни сигнал за бягство, така и насилническото налагане на папския почивен ден чрез указ от страна на Съединените щати ще бъде предупреждение за нас. Тогава ще настъпи времето да напуснем големите градове, като подготовка за напускането и на по-малките в търсене на усамотени домове в уединени места сред планините“ (пак там, стр. 180).

В безкрайната Си мъдрост Бог ще допусне някои да бъдат положени в гроба, преди да настъпят гоненията, за да не се налага да ги понасят. „Защото не оскърбява, нито огорчава от сърце човешките чеда“ (Плач 3:33). „Както баща жали чедата си, така Господ жали ония, които Му се боят. Защото Той познава нашия състав, помни, че сме пръст“ (Псалм 103:13, 14). Той познава нашите сърца, защото може да прочете всяка тайна на ду-

187

шата. Знае дали тези, за които Му се поднасят моления, могат да издържат на предстоящите изпитания и проби, ако продължаваха да живеят. Той знае края от началото. Мнозина ще бъдат положени в смъртен сън, преди яростните изпитания на времето но скръбта да се разразят над света. Това е още една причина, по ради която винаги след нашите молитви трябва да кажем: „Оба че не моята воля, но Твоята да бъде“ (Лука 22:42). Такава молитва никога няма да бъде регистрирана в небето като произнесена без вяра“ („Съвети върху здравето“, стр. 375).

„И тъй, какво да кажем за това? Ако Бог е откъм нас, кой ще бъде против нас? Оня, Който не пожали Своя Син, но Го предаде за всички ни, как не ще ни подари заедно с Него и всичко?

Кой ще обвини Божиите избрани? Бог ли, Който ги оправ дава? Кой е оня, който ще ги осъди? Христос Исус ли, Който умря, а при това и бе възкресен от мъртвите, Който е от дясната страна на Бога и Който се застъпва за нас?

Кой ще ни отлъчи от Христовата любов? Скръб ли, или утес-нение, гонение или глад, голота, беда или нож? Защото е писано: „Убивани сме заради Тебе цял ден; считани сме като овце за клане“. Не, във всичко това ставаме повече от победители чрез Този, Който ни е възлюбил.

Понеже съм уверен, че нито смърт, нито живот, нито ангели, нито власти, нито сегашното, нито бъдещето, нито сили, нито височина, нито дълбочина, нито кое да било друго създание ще може да ни отлъчи от Божията любов, която е в Христа Исуса, нашия Господ“ (Римляни 8:31-39).