Поклонението в небето

Прочетете Откровение 4 и 5 глави. Какво научаваме от тях за небесното обиталище на Бог? Как е разкрит спасителният план?

Видението за небесната тронна зала е видение за небесното светилище. Разбираме това от употребения език – същият, използван и в еврейската религиозна система. Така например, думите за „врата” и „тръба” в Откровение 4:1 откриваме и в описанието на светилището в Септуагинтата (древногръцкия превод на Стария Завет). Трите скъпоценни камъка в Откровение 4:3 са част от нагръдника на Първосвещеника. Седемте огнени светила са „реплика” на седемте светилника в Соломоновия храм. Двайсет и четирите старци напомнят за двайсет и четирите отряда свещеници, даващи дежурства в храма през годината, а молитвите им се издигат от златни съдове с „тамян” (Псалм 141:2). Всички тези стихове ни връщат към старозаветната служба, чийто център е земното светилище.

И накрая, закланото Агне от Откровение, 5 глава сочи, разбира се, към Христовата жертвена смърт. Христос – Агнецът – е единственият носител на спасението и е счетен за „достоен” поради Своите победа (Откровение 5:5), жертва (Откровение 5:9, 12) и Божественост (Откровение 5:13).

„Христос взе на Себе Си човешко естество и положи живота Си като жертва, за да може човекът да стане съучастник в Божието естество и да има вечен живот” (Е. Уайт, Избрани вести. Книга 3. Стр. 141 – ориг.).

От тези две глави разбираме, че Божието дело за спасяването на човека е съсредоточено около Божия престол. Освен това разбираме, че то се извършва пред погледа на останалите разумни същества в небето – възлов момент в темата за великата борба.

Помислете какво означава Христос – самият Бог – да вземе вашето естество и да умре на вашето място. С други думи, всички грехове, които сте извършили и за които трябва да бъдете наказани, да се поемат от Него. Защо тази истина трябва да бъде основен движещ мотив на всичко, което вършим?