Глава 07- СВЕТЛИНА В МРАКА
СВЕТЛИНА В МРАКА
Най-видно място сред призваните да изведат църквата от мрака на папството към светлината на по-
съвършена и чиста вяра заема Мартин Лутер. Ревностен, пламенен и предан, не познаващ друг страх,
освен страха от Бога, не признаващ друга основа на вярата, освен Свещените писания, Лутер бе мъж
на своето време, чрез когото Бог извърши великото дело на Реформацията в църквата и Просвещението
в света.
Осемнадесетгодишен той стана студент в Ерфурт- ския университет. Блестящата памет, живото
въображение, огромните способности на мисълта и безкрайното прилежание много скоро му помогнаха
да заеме едно от първите места сред съотечествениците си. Веднъж, преглеждайки книгите в
университетската библиотека, Лутер намери латинска Библия. Даже и не подозираше за съществуването
й. При официалните богослужения чуваше само отделни откъси от Евангелието и предполагаше, че
това е цялата Библия. А сега за първи път я виждаше. Със смесени чувства на благоговение и
изумление прелистваше той свещените страници. Разтреперан, с разтуптяно сърце четеше словата на
живота, спираше отвреме-навреме и възкликваше: „О, ако можеше да ми даде Бог такава книга!
(D’Aubigne, History of Reformation of the Sixteenth Century, T.2, гл.2.)
Лутер отиде в манастир, подбуден от сериозното желание да получи прощение на греховете си и да
намери мир с Бога. Там вършеше прислужническата работа и беше заставян да проси милостиня от къща
в къща. Унизителното му положение дълбоко оскър-бяваше чувствата му, но той го понасяше с търпение
и вяра, че го е заслужил с греховете си.
Но най-голямо удоволствие му доставяше изучаването на Божието слово. Намери Библия, прикована
към манастирската стена, и често се спираше на това място. Колкото повече растеше в него
съзнанието за греховността му, толкова по-старателен ста-ваше в желанието си чрез дела да получи
прощение и мир. Водеше аскетичен живот, опитвайки се с пост, бдение и самобичуване да се избави от
лошите си наклонности, в борбата с които монашеският живот не му беше помогнал. Лутер казва:
„Аз наистина бях благочестив монах и изпълнявах предписанията на ордена по-стриктно дори,
отколкото бих могъл да го предам с думи.
И ако някой сред монасите с подвизите си би могъл да заслужи небесното царство, несъмнено и аз
бих имал това право. ...Ако това бе продължило още малко, щях сам да се вкарам в гроба “.
D’Aubigne, т.2, гл.З
Ала въпреки усилията му неговата обременена душа не намери покой. Накрая стигна до пълно
отчаяние.