Глава пета - Потъването на „Титаник“

Когато мислим за събитията, които са се случили в историята през последните 100 – 200 години, има някои, които се открояват с огромния си ужас, огромна изненада и огромна тъга. От повечето, които ни идват наум, най-опустошителни са разрушаването на Световния търговски център в Ню Йорк и потъването на „Титаник“.

Най-великите трагедии на последните 200 години могат да бъдат проследени до йезуитите. Сега ще покажем, че йезуитите са планирали и причинили потъването на „Титаник“, и ще покажем защо са го направили.

От ранните години на 1830-те Америка не е имала Централна банка. Йезуитите отчаяно искали и друга Централна банка в Америка, така че да имат бездънен резервоар, от който да теглят пари за своите многобройни войни, и други отвратителни планове по целия свят.

През 1910 седем мъже се срещнали на о-в Джекил, близо до брега на Джорджия, за да създадат Централна банка, която нарекли Федерална резервна банка. Сред тези мъже били Нелсън Алдрич и Франк Вандерлип - представители на финансовата империя на Рокфелер, а Дж. П. Морган и Пол Уорбърг били представители на банковата династия на Ротшилд в Европа. Вече видяхме, че фамилия Ротшилд били банковите агенти за папските йезуити, държащи „ключа към богатството на Римокатолическата църква“.

„Фамилия Морган била дружелюбен конкурент на фамилия Ротшилд и станала социално близка с тях. Лондонската фирма на Морган била спасена от финансова разруха през 1857 г. от Английската банка, над която Ротшилд имал голямо влияние. След това Морган изглежда служил като финансов агент на Ротшилд и изминал голям път, за да изглежда като истински американец…

Появяването му [на Рокфелер] на сцената не било приветствано от Морган и те станали яростни конкуренти. В крайна сметка решили да сведат до минимум конкуренцията си чрез влизане в съвместни предприятия. Към края те работили заедно, за да създадат Национален банков картел, наречен Федерален резерв“ (G. Edward Griffin, The Creature from Jekyll Island, American Opinion Publishing, p. 209).

Тези три финансови фамилии - Ротшилд, Морган и Рокфелер правили всичко по повелята на Ордена на йезуитите, поради проникването на йезуити в техните организации. Реализирали всичко необходимо, за да унищожат конституционната свобода в Америка и да доведат папата до господство. Когато погледнем назад към XX в., виждаме колко успешни са били йезуитите. Те продължили да разпиляват богатствата на Америка и постоянно да нападат нейната велика Конституция, и граждански свободи. С всеки изминал ден силата на папата във Ватикана нараства. Един ден те ще постигнат отново тотална власт.

Построяването на кораба „Титаник“ започнало през 1909 г. в корабостроителница в Белфаст, столицата на северна Ирландия. Белфаст бил протестантски рай и бил мразен от йезуитите. Първата световна война започнала само няколко години по-късно. „Титаник“ бил един от флотата кораби, собственост на Международната плавателна компания „Бяла звезда“.

„Банковото дело не било единствения бизнес, в който Морган имал силен финансов интерес. Използвайки контрола си над националните железопътни линии като финансов лост, той създал Международен плавателен тръст, който включвал двете най-големи немски и едната от двете съществуващи в Англия плавателни компании „Бяла звезда“ (пак там, стр. 246).

Имало голям брой много богати и влиятелни хора, които до голяма степен показали ясно, че не били благоразположени към системата на Федералния резерв. На Дж. П. Морган било наредено от йезуитите да построи „Титаник“. Този „непотъващ“ кораб щял да послужи като кораб на смъртта за тези, които се противопоставяли на йезуитския план за система на Федерален резерв.

Тези богати и влиятелни хора можели да блокират създаването на Федерален резерв и техните сили и богатства трябвало да бъдат отнети от ръцете им. Трябвало да бъдат унищожени по толкова абсурден начин, че никой да не може да заподозре, че са убити и то от йезуитите. „Титаник“ бил средството за тяхното унищожение. За да защитят по-нататък папството и йезуитите от подозрение, на борда били много ирландски, френски и италиански римокатолици, имигриращи към Новия свят. Това били хора, незначителни за йезуитите. На борда били поканени също протестанти от Белфаст, които искали да имигрират в Съединените щати.

Всички богати и влиятелни мъже, от които йезуитите искали да се отърват били поканени на круиза. Трима от тези най-богати и значими личности били Бенджамин Гугенхайм, Исадор Щраус - собственик на веригата магазини „Маки“ и Джон Джейкъб Астор - може би най-богатия мъж в света. Тяхното общо богатство, отчитайки стойността на долара по онова време, възлизало на повече от $ 500 млн. Днес това количество пари би струвало почти $ 11 млрд. Тези трима мъжебили поканени и насърчени да се качат на плаващия дворец. Трябвало да бъдат унищожени, защото йезуитите знаели, че те биха използвали богатството и влиянието си, за да се противопоставят на Федералната резервна банка, както и на различните войни, които йезуитите бяха планирали.

Капитан на „Титаник“ бил Едуард Смит. Той плавал в северноатлантически води повече от 26 години и бил най-опитния капитан в северноатлантическите маршрути. Работел за йезуита Дж. П. Морган от много години. Едуард Смит не бил свещеник, но бил йезуит. Йезуитите не са непременно свещеници. Тези, които не са свещеници, служат на Ордена чрез професиите си. Всеки би могъл да е йезуит и неговата идентичност да не бъде известна. Едуард Смит служел на Ордена на йезуитите чрез професията си на морски капитан. На видеокасетата, направена от National Geographic през 1986 г., се обсъждат много интересни неща за „Титаник“. Видеозаписът е озаглавен „Тайните на „Титаник“. Когато „Титаник“ потеглил от южна Англия на 10 април 1912 г., Франциск Браун - йезуитският началник на Едуард Смит, се качил на „Титаник“. Този мъж бил най-влиятелния йезуит в цяла Ирландия и докладвал директно на генерала на Ордена в Рим. Видеозаписът декларира: „Един свещеник, отец Франциск Браун, направил тези затрогващи снимки на пътниците, повечето от които са на своето пътуване към вечността. На следващия ден „Титаник“ спрял на своята последна спирка на крайбрежието в Куинстаун, Ирландия. Тук се качили последните пътници, повечето ирландски емигранти, тръгнали да търсят нов дом в Америка. И тук слязъл късметлията - отец Браун. (…) Отец Браун заснел капитан Смит, взирайки се надолу от мостика на „Титаник“, застанал на ръба на вечността“ (The Secrets of the Titanic, National Geographic, video tape, 1986).

„Ето го йезуитското коварство в най-чиста форма. Архиепископът [Отец Франциск Браун] се качва на „Титаник“, фотографира жертвите, най-вероятно дава инструкции на капитана, отнасящи се до неговата клетва като йезуит и на следващата сутрин му казва последно сбогом“ )Eric J. Phelps, Vatican Assassins, Halycon Unified Services, p. 427).

Браун разяснил на Едуард Смит за последен път какво точно трябвало да направи във водите на Северен Атлантик. Генералът на йезуитите казал на Франциск Браун какво трябвало да се случи; Браун дал инструкции на Смит, а останалото е описано в историята. Едуард Смит вярвал, че генералът на йезуитите „… е богът на [йезуитското] общество и нищо, освен енергията, предадена от неговото докосване, не може да съживи техните мъртви тела за живот и действие. Докато той не проговори, те са като змии, увити в своите зимни скривалища - безжизнени и неактивни; но в момента, когато той им дава команда, всеки член се изправя моментално на краката си, оставяйки недовършено всичко, което може да го е ангажирало, готов да убие всеки, който трябва да бъде убит и да насочи удара си към този, който трябва да бъде ударен“ (R.W. Thompson, The Footprints of the Jesuits, Hunt and Eaton, pp. 72, 73).

На Едуард Смит е била дадена заповед да потопи „Титаник“ и той направил точно това.

„По заповед на бога [йезуитския генерал] е законно да се убиват невинните, да се ограбват, да се извършва всяка похотливост, защото той [папата] е богът на живота, на смъртта и на всички неща; и да се изпълни волята му е наш дълг“ (W. C. Brownlee, Secret Instructions of the Jesuits, American and Foreign Christian Union, p. 143).

„Няма запис в историята за асоциация, чиято организация е стояла непроменена в рамките на три столетия и която да е упражнила такова голямо влияние върху съдбите на човечеството. (…) „Целта оправдава средствата“, е любима максима; а неговата единствена цел, както посочихме, е орденът, който заповядва на йезуита да бъде готов да извърши всякакво престъпление“ (G. B. Nicolini, The History of the Jesuits, Henry G. Bohn, pp. 495, 496).

Нека си припомним клетвата, която полага всеки, за да стане част от Ордена на йезуитите: „Трябва да гледам на себе си като на мъртво тяло, без воля или разум, като малко разпятие, което е обърнато без съпротива според волята на този, който го държи и го използва така, както иска и както му се струва за най-добре“ (R. W. Thompson, The Footprints of the Jesuits, Hunt and Eaton, p. 54).

Когато човек положи клетвата на йезуитите, той се обвързва с началника си до деня, в който ще умре. Едуард Смит се превърнал в човек без воля или разум, готов да извърши всяко престъпление, което орденът би поискал от него да извърши. Едуард Смит бил призован към мъченичество. През онази нощ на борда на „Титаник“ Едуард Смит знаел своя дълг. Той бил под клетва.

Корабът бил построен за враговете на йезуитите. След три дена в морето, само с един бинокъл на мостика, Едуард Смит задвижил „Титаник“ с пълна скорост напред - с двадесет и два възела в една безлунна тъмна нощ през гигантско ледено поле, широко близо осемдесет квадратни мили. Едуард Смит извършил това, въпреки поне осемте телеграми, предупреждаващи го да бъде по-внимателен, защото се движел твърде бързо. Нуждаел ли се е Едуард Смит от предупреждение? Та нали плавал през тези води в продължение на двадесет и шест години? Той знаел, че в тази област има айсберги. Но осемте предупреждения не спрели този мъж, който бил под йезуитската клетва и заповед да унищожи „Титаник“.

Било безсмислено многократно да се предупреждава такъв ветеран като капитан Едуард Смит, да намали скоростта в трагичната нощ на „Титаник“. Факт е, че Смит не послушал никого и не обърнал внимание на предупрежденията. Той получил заповеди от своя бог във Ватикана и нищо не можело да го спре от курса, който поел.

Енциклопедиите обрисуват много трагично образа на Смит в неговите последни часове. Когато дошло време да даде заповед да се натоварят и спуснат спасителните лодки, Смит се поколебал и един от неговите помощници трябвало да го подкани да издаде заповедта. Изглежда легендарните му умения за лидерство го напуснали. Той бил учудващо нерешителен и необичайно предпазлив през онази фатална нощ. Описват ли тези думи един легендарен морски капитан с 26-годишен опит или тези думи описват човек, който се бори в ума си дали да изпълни своя дълг като морски капитан, или да се покори на господаря си, наредил му да потопи кораба?

Съпругата на Джон Джейкъб Астор влязла в лодката и била спасена, но Джон Джейкъб Астор загинал във водите на Северния Атлантик. Нямало достатъчно спасителни лодки, а и много от тях били само наполовина пълни единствено с жени и деца.

За да се предотврати евентуалната помощ на намиращи се наблизо товарни кораби, сигналните светлини били бели, вместо червени. Белите сигнални светлини показвали, че на кораба има парти. Една от най-големите трагедии на XXв., потъването на „Титаник“, лежи на съвестта на Ордена на йезуитите. Непотопяемият кораб, плаващият дворец бил създаден, за да стане гробница за богаташите, които се противопоставили на системата на Федералния резерв. До април 1912 г. всички, които се противопоставили на Федералния резерв, били елиминирани. През декември 1913 г. Федералният резерв се появил в Съединените щати. Осем месеца по-късно йезуитите разполагали с достатъчно средства чрез Федералния резерв, за да започнат Първата световна война.

Край на Пета глава

Потъването на Титаник (на руски ) Документален филм Всички серии. StarMedia