Глава 5 - ДЯВОЛСКИЯТ КРЪГ МЕЖДУ СТРЕСА И ЛИПСАТА НА ВОДА

Глава 5

ДЯВОЛСКИЯТ КРЪГ МЕЖДУ СТРЕСА И ЛИПСАТА НА ВОДА

Разумният човек се нагажда към света; нера­зумният се опитва да нагоди света към своите желания. Затова прогресът зависи от неразумните.

Джордж Бърнард Шоу

Стрес, депресии и хронична умора

Депресия възниква тогава, когато мозъкът, затруднен от емоционално натоварващи го проблеми, се опитва ед­новременно да се занимава и с други неща, изискващи пълното му внимание. Засегнатата личност може дотол­кова да е погълната от проблема си, че да не е в състоя­ние да се занимава с нищо друго. Ако продължи по-дъл­го, подобно силно натоварване на мозъка може да доведе до различни болестни явления, които в зависимост от външните си прояви се наричат с различни имена.

Говори се, че повече от десет милиона американци страдат от депресии в една или друга форма. Друго ог­ромно количество хора страдат от време-навреме от леки форми на депресия. Песимистичните настроения в извес­тен смисъл са естествена съставна част от процесите на израстване и развитие на всеки индивид. Анализът на различните аспекти на собствените отрицателни чувства е част от този процес. Почти винаги депресията може да бъде преодоляна твърде бързо, ако засегнатият от нея получи любов, грижи и съчувствие, които да му помогнат да се справи със своите негативни мисли.

За нещастие някои хора не могат да се справят със страха, опасенията и гнева, които са тясно свързани с депресията. Когато потърсят професионална помощ, те получават медикаменти. Днес лекарствата са силно дейс­тващи и понякога опасни. Някои от тези лечебни средст­ва правят пациентите неспособни да проявяват съчувст­вие към себе си и към останалите. Други от тях разруша­ват чувствителността и правят слабите личности подат­ливи на отрицателни фикс-идеи. У такива хора се появя­ват мисли за самоубийство, те могат да развият асоциал­но поведение и да станат опасни за обществото.

В тази глава ще се опитам да обясня защо физиологи­чните реакции на организма спрямо стреса и депресиите не са ефективни. Аз предлагам път, по който може да бъ­де увеличена силата на мозъка, за да може той да се спра­ви с тежкия емоционален стрес, проявяващ се във вид на депресия. Аз сам съм опитал предимствата на предложе­ния от мен метод и съм го наблюдавал при много хора.

Патологичните прояви, които се наблюдават при со­циалния стрес — страх, грижи, несигурност, постоянни емоционални и брачни проблеми — и появата на депре­сии са резултат от липсата на вода, и то в такава степен, че е засегнато регулирането на водата в мозъчната тъкан. Мозъкът използва електрическата енергия, която въз­никва от задвижваните от водата „помпи". Поради обез­водняването в мозъка се произвежда по-малко енергия. Много функции на мозъка, които зависят от тази енер­гия, са накърнени. Ние откриваме това нарушение на функциите и го наричаме депресия. Това депресивно със­тояние, предизвикано от обезводняването, може да дове­де и до хронична умора. Това понятие се използва за ре­дица физиологични проблеми в напреднал стадий, които са свързани със стреса.

Ако разберем какви процеси протичат при стрес, ще разберем и хроничната умора. Във всеки случай тя изчезва след известно време, ако отстраним обезводнява­нето и свързаните с него нарушения в обмяната на ве­ществата. На следващите страници ще намерите описа­ние на протичането на физиологичните процеси и въз­можните хиперреакции при обмяната на веществата, ко­ито могат да доведат до изразходване на определени ре­зерви на организма — нещо, което е вероятната причина за хроничната умора.

Опит на организма да отстрани вредите

Ако организмът е обезводнен, в него протичат същи­те процеси, както при стрес. Дехидратацията означава стрес, а стресът води до мобилизиране на най-важните вещества от резервите на тялото. В този процес се израз­ходват и част от резервите на водата. Следователно обезводняването предизвиква стрес, а стресът води до no-нататъшно обезводняване.

При стрес настъпват хормонални хиперреакции. Тя­лото предвижда кризисна ситуация и мобилизира всички сили за реагиране чрез борба с цел избягване на кризата. Изглежда организмът още не е постигнал нужното ниво на социално развитие на човечеството. При всички стре­сови ситуации той реагира така, като че ли предстоят „борба или бягство", дори и когато става дума само за стрес на работното място. Произвеждат се редица силни хормони, които продължават да действат, докато орга­низмът напусне стресиращата го околна среда. Такива хормони главно са ендорфин, кортизон (хормон на над-бъбречната кора), пролактин (хормон на лактацията), вазопресин (хормон на хипофизата) и ренин-ангиотензин (ренин —протеин на бъбреците, повишаващ кръвното налягане; ангиотензин — пептид, който влияе върху кръвното налягане и дейността на надбъбречните жлези).

Ендорфин, кортизон, пролактин и вазопресин

Ендорфините са полезни за организма. Те повишават прага на понасяне на болката. При нараняване „чадърът" на ендорфина повишава прага на понасяне на болката и тялото може да продължи да изпълнява своите задачи и в остра бедствена ситуация. Изглежда при жените този хормон се отделя по-често, поради ражданията и месеч­ните кръвотечения. Най-общо казано, жените понасят болките и стреса по-добре.

Кортизонът предизвиква мобилизация на акумулира­ната енергия и суровините. Мастите се разлагат на маст­ни киселини, за да се превърнат в енергия. Някои протеи­ни се разграждат повторно до основни аминокиселини, за да образуват невротрансмитерите, нови протеини и някои специални аминокиселини, които изгарят в мускулите. По време на бременност и кърмене този хормон мобилизира чрез своите съединения единен поток от вещества, важни за развитието на детето. Ако производството на кортизон продължи по-дълго време, може да се стигне до селектив­но отнемане на резервите от аминокиселини в организма.

Под влияние на кортизона организмът се „самоизхранва". В случай на спешна необходимост кортизонът може да достави най-важните вещества за производство­то на жизнено важните протеини и невротрансмитерите, за да помогне на организма „да прескочи трапа". Но кор­тизонът няма за задача непрекъснато да разгражда онези вещества, които са нужни за съхраняване на структурно­то единство в организма. Постоянното производство на кортизон предизвиква обусловените от стреса уврежда­ния на организма, ако не изключим навреме факторите, предизвикващи стреса.

Пролактинът има грижата кърмещата майка да произ­вежда мляко. Той подтиква млечните жлези да произвеждат мляко, дори когато организмът е обезводнен и стресиран, което отново води до обезводняване. Той подбужда клетките в жлезите да се регенерират и размножават.

Макар че повече се занимаваме с твърдите съставки на майчиното мляко, съдържанието на вода в него е от най-голямо значение за зародиша. Всеки път, когато от дадена клетка възникне дъщерна клетка, 75% от нейния обем се изпълва с вода. Ако в наличност има достатъчно вода, клетките могат да поемат останалите разтворени вещества. Пролактинът се произвежда и от плацентата и се натрупва в околоплодната течност, която обгръща за­родиша. Пролактинът осигурява растежа на млечните жлези и принадлежащите към тях канали. Хормоните на растежа са подобни на пролактина, подобни са и задачи­те им, освен една — Пролактинът влияе най-вече върху органите на размножаването.

Опитите с мишки показват, че повишеното производ­ство на пролактин води до тумори на гърдите. Не може да не направим връзка между стреса, обусловената от възрастта хронична дехидратация, непрекъснатата сек­реция на пролактин и раковите израждания на жлезната тъкан на гърдите. Редовното и достатъчно приемане на вода при жените — особено ако са в състояние на стрес — може да послужи най-малкото като профилактична мярка срещу причинения от стреса рак на гърдата. Това е особено важно при напреднала възраст, когато жените са по-податливи към рак на гърдата, а мъжете — към рак на простатата.

Вазопресинът регулира селективното добавяне на вода в някои телесни клетки. Както показва самото му име, той предизвиква стесняване на кръвоносните съдо­ве т.н. вазо-конструкция. Вазопресинът се произвежда от хипофизата и преминава в кръвообращението. Докато от една страна той стеснява кръвоносните съдове, от друга страна най-жизненоважните клетки на организма притежават специални точки (рецептори) за този хормон. В съ­ответствие с важността си изглежда някои клетки прите­жават повече рецептори за приемане на вазопресин от останалите клетки.

Клетъчната мембрана — защитната обвивка на клетка­та — се състои от два слоя. Подобни на камертон строи­телните елементи от въглехидрати се крепят взаимно чрез адхезионната сила (силата на привличане — б. пр.) на во­дата (виж рис. 13). Между двата слоя има свързващ проход за ензимите, които реагират един с друг и осъществяват не­обходимите за клетката процеси. Този воден път действа подобно на отводнителен канал или на заобиколна улица, по дължината на която трябва да протича всичко.

Когато съответните региони на тялото получат доста­тъчно вода, каналът се напълва и водата достига до клет­ките. Може да се случи до клетките да не достигне доста­тъчно количество вода и някои техни функции да бъдат ограничени. За да се предпазим от подобна катастрофа, природата е създала чудесен механизъм: в подобен слу­чай клетъчната мембрана служи като филтър. Когато ва-зопресинът я достигне и се свърже с предназначените за целта рецептори, клетъчната мембрана поема функцията на душ и пропуска още вода през отворите си.

Най-важните клетки имат голям брой рецептори за ва­зопресин, защото той е един от хормоните, които разпре­делят водата според приоритетите на тялото. Нервните клетки показват своето предимство пред тъканните клет­ки именно чрез образуването на по-голям брой вазопре-синови рецептори. Те осигуряват нормалното функцио­ниране на водните пътища в нервите. За да може водата да премине през тесните отворчета на мембраната (които пропускат винаги само по една молекула), Вазопресинът притежава свойството да стеснява кръвоносните съдове и по този начин да упражнява натиск върху течността в този район.

Така действа вазопресинът, който е известен повече като хормон, отколкото като нервотрансмитер. Способ­ността му да повишава кръвното налягане осигурява пос­тоянното филтриране на водата в клетките, но само тога­ва, когато свободното протичане и директната дифузия (взаимно проникване — б. пр.) на водата в клетъчната мембрана са недостатъчни. Рис. 10 обяснява този меха­низъм. Допълнителна информация за клетъчната мемб­рана ще намерите в раздела за холестерола.

Алкохол

Алкохолът потиска секрецията (отделянето — б. пр.) на вазопресин от хипофизата. Липсата на вазопресин в кръвообращението води до общо обезводняване — също и в мозъчните клетки. Леката и лесноотстранима дехидратация се превръща в сериозно изсушаване на сетивни­те клетки на мозъка. За да се освободим от този стрес е необходимо отделянето на голямо количество хормони, включително и собствения за организма ендорфин, което прави стресът хроничен.

Трайната употреба на алкохол води до засилване на зависимостта на организма от отделянето на ендорфин в него — по този начин се стимулира отделянето на все по-голямо количество ендорфин. Затова изглежда жените, които имат естествена склонност към отделянето на по­вече ендорфин (за да издържат на ражданията и месечни­те кръвотечения), по-лесно стават зависими от алкохола, отколкото мъжете. Жените могат да се превърнат в алко­холички за три години, докато при мъжете опасността от, пристрастяване настъпва едва след седем години.

Рис. З и 10 показват някои от факторите, които може би допринасят за развитието на хронична умора, вследст­вие на развилото се хронично обезводняване. Умората може да възникне и вследствие редовното консумиране на съдържащи кофеин и алкохол напитки, вместо вода. Вазопресиновите рецептори имат за задача да съхраняват пълни водните пътища в нервната система. Съвсем естес­твено е, че вследствие обезводняването на нервната сис­тема енергията и стремежът й да излезе от това обезвод­няване са драстично ограничени.

Системата ренин-ангиотензин

Активността на системата Ренин-Ангиотензин (РА) е фактор, подчинен на активизирането на хистамина в мо­зъка. Системата Ренин-Ангиотензин е много активна и в бъбреците. Тя се задейства, когато нивото на течности в организма намалее. Системата трябва да задържи водата и за да изпълни тази своя задача, тя осигурява бъбречни­те каналчета отново да поемат повече натриеви соли в кръвообращението, а не да ги изхвърлят с урината. Сле­дователно системата РА се активизира, когато в организ­ма има недостиг на вода или соли.

Системата РА поддържа напрежение в капилярите и васкуларната система, докато съдържанието на водата и солите достигне необходимото ниво. Това е предвидено, за да не остават в кръвообращението празни пространс­тва. Това напрежение може да бъде толкова голямо, че да е възможно неговото измерване; тогава говорим за хи­пертония, високо кръвно налягане. Може би си мислите, че с достигането на 200 мм Hg имаме високо кръвно на­лягане! Но аз бях свидетел как при един мъж, който до­тогава не беше имал никакви оплаквания, кръвното наля­гане достигна 300 мм Hg — той беше арестуван и тряб­ваше да бъде закарай в ирански затвор за политически престъпници и там да бъде разстрелян.

Причината за такова напрежение на кръвоносните съ­дове при стрес може лесно да се обясни. Организмът е една комплексна мултисистема, чиито отделни функции са добре нагодени една към друга и много трайни. При стрес се изразходва част от наличната вода, за да бъдат разложени натрупаните вещества, като протеини, скорбяли (глюкоген) и мазнини. Като компенсация за израз­ходваната вода и за поставяне на системата под натиск, РА-системата координира също и работата с вазопресина и другите хормони. Активизирането на РА-системата се концентрира главно върху бъбреците.

Бъбреците са отговорни за отделянето на урина и за изхвърлянето на излишните водородни йони, калиеви и натриеви соли и на отпадъчните вещества. Всички тези функции трябва да бъдат съхранени, като едновременно с това трябва да има достатъчно количество вода за обра­зуването на урината. Вярно е, че бъбреците могат силно да концентрират урината. Но това не бива да се използва непрекъснато, защото накрая настъпват увреждания на бъбреците.

РА-системата е решаваща за възстановяване на ниво­то на водата в организма. Функциите й са подчинени на дейността на хистамина, поне що се отнася до приема на вода. Тя регулира кръвоносните съдове, за да се нагодят към намиращото се в кръвообращението количество теч­ност. Активността на РА-системата намалява, когато в кръвоносните съдове има достатъчно количество соли и вода, така че кръвта да може да протича добре. РА-систе­мата регулира силата на преминаване и филтриращото налягане при образуването на урината в бъбреците. Ако налягането не е достатъчно за филтриране и изхвърляне на урината, РА-системата стеснява кръвоносните съдове в дадения орган.

Когато бъбреците са увредени и отделят недостатъч­но количество урина, РА-системата се активизира. Тя изисква повече соли и създава силна жажда. Увреждани­ята на бъбреците могат да бъдат в резултат на продължително обезводняване и липса на соли, които от своя стра­на предизвикват активизиране на РА-системата. Но стес­няването на кръвоносните съдове (високото кръвно на­лягане) по-рано не се е считало като сигнал за загубата на течности от организма. Междувременно недостатъч­ното количество вода в организма трябва вероятно да се приема за първичен фактор в някои случаи на бъбречни увреждания — при които се стига толкова далече, че се налага бъбречна трансплантация. Ако РА-системата е при положение „ВКЛЮЧЕНО", тя остава да действа, до­като не бъде изключена от естествената система за изк­лючване. Факторите за това естествено задействане на шалтера „ИЗКЛЮЧИ" са ВОДАТА и малко СОЛ — при това в този ред, — докато измерваното напрежение на кръвоносните съдове достигне' нормалното си състояние.

Слюнчените жлези притежават способността да отк­риват намаляването на солта в организма. При липса на сол те отделят вещества, наречени кинини. Кинините оси­гуряват по-силна циркулация на кръвта и увеличават об­разуването на слюнка от слюнчените жлези. Това засиле­но отделяне на слюнка (в някои случаи толкова много, че потича от устата) има двойно предназначение: веднаж овлажнява устата, когато се приема храна и тялото е обез­воднено; от друга страна допринася чрез съдържащата се в нея основа (хим. понятие — б. пр.) и голямото си коли­чество за разграждането на храната и придвижването й по-нататък. В човешкия организъм кинините от слюнче­ните жлези изглежда възбуждат и РА-системата, която от своя страна въздейства върху всички региони на тялото.

По този начин липсата на сол (която допринася до опустошително намаляване на водата извън клетките) за­действа в тялото редица процеси, които в края на краи­щата довеждат до повишено кръвно налягане и хронични болки. Съотношението между кинините и липсата на сол (липсата на сол води до загуба на водата в организма) и обилното отделяне на слюнка, дори когато тялото е сил­но обезводнено, е един парадокс в човешкия организъм. Той води до заблудата, че съхненето на устата трябва да се приема като единствен признак за обезводняване на организма! Поради тази елементарна заблуда медицинс­ката практика и научните изследвания са отдалечени на светлинни години от правилната посока. Неизбежно е но­вите възгледи да се връщат обратно към първоизточника и да се подлагат на преоценка. Да се надяваме, че една грешно разбрана „самозащита" няма да ни спре да прие­мем новите познания!

Какво се случва, когато пием чай, кафе или кока-кола вместо вода? Естествените стимуланти в кафето и чая са големи количества кофеин и по-малки количества теофилин. Те са стимуланти за централната нервна система и същевременно действат обезводняващо поради свойст­вата си да стимулират отделянето на урина от бъбреците. Една чаша кафе съдържа около 85 милиграма кофеин, а една чаша чай — около 50 милиграма. Кока-колата и по­добните й напитки съдържат около 50 милиграма кофе­ин, като една част от него се добавя допълнително, за да се спазва винаги рецептата, дори когато съдържанието на екстракта от плодовете на Cola accuminata не е толко­ва високо.

Тези стимуланти на централната нервна система осво­бождават енергията от АТФ-депата и я превръщат чрез изгаряне в беден на енергия цикличен АМФ — който на определени нива на обмяната на веществата действа сил­но ограничаващо. Енергия възниква и от освобождаване­то на калция, който е натрупан в клетките. Така кофеинът освобождава енергията на организма. Познаваме това действие на кафето, но трябва също да знаем, че може да се стигне до хиперреакции (свръхреакции — б. пр.), ако в дадени случаи организмът не произвежда никаква енер­гия. По такъв начин по-нататъшното действие на някои хормони и трансмитери не се ограничава и по-късно, до­ри когато нивото на натрупаната енергия спадне. Кофеи­нът въздейства дотогава, докато се постигне ниско ниво на енергията. Кока-колата има същото въздействие.

Понякога това въздействие на кофеина ни се вижда желано, но ако постоянно пием напитки, съдържащи ко­феин, вместо вода, организмът ще произвежда ограниче­но количество хидроелектрическа енергия. Голямото ко­личество кофеин ограничава и натрупаната под формата на АТФ енергия в мозъка и в тялото — може би това е ед­на от причините за по-малката способност за концентри­ране при младото поколение, което консумира много ко­ла; това е причина и за хроничната умора в по-късния живот — резултат от прекалената консумация на кафе. Твърде големите количества кофеин чрез непрекъсната­та си стимулация довеждат най-накрая и до отслабване на сърдечния мускул.

При някои експерименти се оказа, че кофеинът огра­ничава и една важна ензимна система — ФДЕ (фосфор-деестераза), която взима участие в процеса на учене и изграждане на паметта. В споменатите експерименти при групата, получаваща кофеин, компонентите „виждане" и „запаметяване" при ученето бяха ограничени. Сега раз­бирате, защо болните от болестта на Алцхаймер и слабо­умните деца не трябва да пият нищо друго освен вода. И със сигурност никакви съдържащи кофеин напитки.

В следващата глава ще разгледам взаимната връзка между т. н. информация и два различни, но сродни проб­лема, а именно хипертонията и образуването на холесте-рол, които водят до сърдечни болести.

Механизмите на приспособяване към обезводняване­то, които водят до стесняване на кръвоносните съдове, са еднакви с тези на стреса. Непрекъснатото въздействие на вазопресина и на РА-системата осигуряват нужното приспособяване към обезводняването. Редица отворени капиляри в сърдечно-съдовата система се затварят, наля­гането в останалите се увеличава, за да може водата да бъде всмукана през клетъчните мембрани в органите, ко­ито трябва да бъдат водоснабдени с предимство. Не заб­равяйте, че при хората, а също и при всяко живо същест­во, обезводняването е стресов фактор номер едно