Глава 04 - Тема 01 - ЧОВЕКЪТ ЗАД МАСКАТА - Антихристът разкрит

В Даниил, 2 глава четем за провидението, прозиращо напред във времето. В пророческо видение Даниил поглежда към хода на човешката история и вижда четири мощни империи, които се появяват една след друга на световната сцена. Четвъртата от тях е Рим. Пророкът забелязва, че в последните етапи от земната история тази империя ще бъде разделена (смес от желязо и кал) и ще има десет компонента - също както „образът“ (статуята) от съня на Навуходоносор има десет пръста. По времето на тези царства небесният Бог (представен като камък, откъснат не от човешки ръце) ще унищожи образа и на мястото на падналите идолопоклоннически нации ще се издигне Божието вечно царство. Пророчеството предоставя широк поглед върху историческите събития и е удивително точно. Но то не предлага много детайли по отношение на последните събития преди края на историята. Пророчеството от Даниил, 7 глава обаче добавя цвят към грубите очертания, оформени от първото пророчество. То е паралелно на Даниил, 2 глава и посредством различни символи предоставя толкова ясно описание на отстъпилата сила в края на времето, че съвестният изследовател остава без съмнение коя е тази мощна система, посмяла да поквари армиите на живия Бог.

Употребата на цифрите от едно до четири едновременно във втора и в седма глава на Даниил ни подсказва, че двете са свързани посредством хиа- зъм1. Глави три и шест също са свързани по подобен начин, тъй като и двете съдържат темата за преследвания - символ за преследването във времето на края. Глави четири и пет на Даниил също имат връзка, защото и двете се занимават с падането на великите диктатори. По този начин те представят образно грандиозните събития, предстоящи в края. Навуходоносор бива смирен чрез временна лудост, когато започва да се държи като животно и да яде трева, а Валтасар е унищожен чрез Личната намеса на Бог. В Даниил, 2 глава самият цар на Вавилон получава видение, но Господ разкрива значението му на Своя пророк Даниил, за да може царят да се запознае с истинския Бог - Твореца. Нещо повече, видението се отнася за развитието на земните

политически сили във времето до кулминацията - установяването на Божието царство. Видението от Даниил, 7 глава пък е дадено от Господ лично на Неговия пророк. Богато е на символизъм и освен че повтаря същата вест за въздигането и падането на земните царства, то подчертава и битката между истината и заблудата, както и идентифицира „човека на греха“. Пророческият принцип за надграждане може да бъде приложен в този случай. Пророчеството от Даниил, 7 глава повтаря пророчеството от Даниил, 2 глава, но освен това го разширява и очертава окончателните събития, свързани с издигането и с падането на антихриста. Използваната богата библейска символика е ключът към разнищването на пророчеството и затова е от съществена важност да разберем значението на символите. На принципа, че Библията сама тълкува себе си, може да се изведе следният кратък речник на пророческите символи, благодарение на който ще можем да разкрием значението на това велико пророчество.

„вятър“ = война (Исая 21:1,2; Захария 7:14; Еремия 25:32; 49:36, 37) „звяр“ = цар или царство (Даниил 7:17)

„рог“ = цар или владетел (Даниил 8:21)

„води“ (море) = нации/хора (Откровение 17:15)

Четирите „звяра“ в Даниил, 7 гл.

В съня си Даниил вижда как „ четирите ветрища “ на небесата връхлитат „голямото море". Като приложим библейските дефиниции за тези символи, можем да видим, че войни и борби ще вилнеят сред нациите.

„И четири големи звяра излязоха от морето, различни един от друг“ (Даниил 7:3).

„Първият беше като лъв и имаше орлови крила; а като го гледаха, крилата му се изскубнаха и той се вдигна от земята, и беше заставен да се изправи на два крака като човек, и му бе дадено човешко сърце “ (Даниил 7:4).

„Лъвът“ е използван в Библията като символ за власт и сила. Този символ е приложен за Христос, когато е наречен „лъвът от. Юдовото племе". „Лъвът“ обаче е символ и за Вавилон - престолът на отстъпилата религия и погубителят на нациите, търсещ начин да въвлече Божия народ в идолопоклонство. Пророкувайки за идващото унищожение на Ерусалим от Вавилон, пророк Еремия прилага символа на лъва за тази мощна сила.

Лъвът излезе от гъсталака си и изтребителят на народите тръгна, излезе от мястото си, за да запусти земята ти и за да бъдат съсипани градовете ти, за да останат без жители (Еремия 4:7)

.Лъвът има орлови крила - това е препратка към още един символ за Вавилон. Археолозите са открили, че лъвът с орлови крила е често използван символ във вавилонските конструкции и скулптури. Нещо повече - орелът е бил универсален символ за слънчевия бог и следвателно силата на този лъв идва от езическо божество. Символът на човека, който стои на краката си, ни говори за обединението на човешкия елемент с тази сила в неподчинение пред Бога. Тъй като религията на Вавилон формира основата на всички езически религии, той е подходящ символ за съюза, в който във времето на края ще се обединят всички религиозни сили против Бога и народа Му. Тази организация е описана в Даниил, 2 глава като стъпалата от желязо и кал. В последните сцени от човешката история една сила, наподобяваща Вавилон, ще контролира събитията на земята. По-нататък в книгата „Откровение“ ще се натъкнем отново на „лъва“ - този път символ на антихриста.

Следващото царство от пророчеството в исторически аспект е Мидо- Персия.

„ След това ето, друг звяр, вторият, приличен на мечка, който се повдигна от едната страна и имаше три ребра в устата си между зъбите си; и му казваха така: Стани, изяж много месо “ (Даниил 7:5).

Силата, наследила Вавилон, е изобразена тук като мечка. Едната й страна се надига по-високо от другата, което е препратка към първоначалното неравенство на двете власти, съставляващи Мидо-Персийския съюз. Трите ребра вероятно отговарят на трите главни завоевания, осъществени при покоряването на Вавилонската империя - Лидия, Египет и самия Вавилон, които биват подчинени от Кир Велики. Богатството на библейската типология, използвана за описанието на това голямо историческо събитие, служи като учебник за грандиозните събития, които ще се развият в края на времето. Вавилон - владетелят на нациите, главата от злато, престолът на религиозната и политическата сила - е владеел над нациите. Унищожил е Ерусалим и е отвел в плен народа на Йехова. Но идва времето тази сила да бъде унищожена и Кир е избран от Бог за изпълнението на тази цел. Много преди неговото рождение Исая го нарича Господният помазаник, пророкувайки:

„Така казва Господ на помазаника Си, на Кир, когото Аз държа за дяс- ната ръка, за да покоря народи пред него и да разпаша кръста на царе, за да отворя вратите пред него, за да не затворят портите“ (Исая 45:1).

Същият пророк пише, предсказвайки за Месия:

„Духът на Господа Йехова е на мен; защото Господ ме е помазал да благовествам на кротките, пратил ме е да превържа съкрушените сърца, да проглася освобождение на пленниците и отваряне затвора на вързаните“ (Исая 61:1).

Кир е символичен образ на Христос - слага край на властта на Вавилон и освобождава пленниците. Декретът, издаден от този владетел, постановява израелтяните да бъдат пуснати да се завърнат в родината си, без това да им струва каквото и да било. По същия начин Христос побеждава духовния Вавилон в края на времето. Освобождава пленниците и ги отвежда в небесния Ханаан, а изкуплението не им коства нищо.

Мидо-персите добавят към религиозните обреди и церемонии на вави- лонците култа митраизъм, в който седем нива на посвещение оформят крайъгълния камък на системата за поклонение пред слънцето. Структурата на култа е йерархична. Членовете преминават през поредица от седем степени (санове), от които всяка една се свързва с определена планета и има специален символ. Сановете са следните в последователност от най-ниската към най-високата: Согах (гарван, под Меркурий), Nymphus (младоженец, под Венера), Miles (войник, под Марс), Leo (лъв, под Юпитер), Perses (персиец, под луната), Heliodromus (вестител на слънцето, под слънцето) и накрая Patei (отец, под Сатурн). Когато някой постига най-високия сан - Pater или отец, той става глава в религиозната общност. Заслужава си да се отбележат още два аспекта на посвещението при митраизма. Първо, възможно е участник в тази религия да бъде член на повече от един култ и второ, на жените не се позвлява да стават членове.

След мидяните и персите се издига трета сила. Историята ни казва, че гърците наследяват Мидо-Персийската империя.

„ След това, като погледнах, ето, друг звяр, приличен на леопард, който имаше на гърба си четири птичи крила; този звяр имаше и четири глави; и му бе дадена власт “ (Даниил 7:6).

В Даниил 8 гл. се съдържа допълнение към пророчеството за тези ранни царства и за Тяхната последователност и действия. Там четем, че Гърция ще подчини Мидо-Персийската империя, а самата тя впоследствие ще бъде разделена на четири по-малки царства, преди да бъде победена от Римската империя. Поради разделението на четири леопардът от Даниил, 7 глава има четири глави и четири крила. Този звяр е използван като подходящ символ за царството на Гърция поради бързината на нейните завоевания. Гърция не бива да се бърка с Гърция от класическия период, предшестващ падането на Персия, тъй като понятието се отнася до полугръцката Македонска империя на Александър Велики, който подчинява разбунтувалите се градове държави в Гърция и в Тракия и така става първият цар на Гърция. Той се обявява за наследник на фараоните, а неговите войски му осигуряват позицията на божество, покланяйки му се като на бог. Една от основните цели на Александър е да разпространи гръцката култура и философия по цялото си царство. Религията на Гърция добавя много детайли, много ритуали и церемонии към практикуваните дотогава системи за поклонение. Култът към Бакхус, митологиите, описващи битките на боговете и поклонението пред женск

ибожества започват да се вплитат в самите основи на обществото.

И накрая Библията предсказва четвърто царство, което ще властва над земята:

„ След това, като погледнах в нощните видения, ето четвъртия звяр, страшен и ужасен, и много як; той имаше големи железни зъби, с които поглъщаше и сломяваше, като стъпкваше останалото с краката си; той се различаваше от всички зверове, които бяха преди него, и имаше десет рога“ (Даниил 7:7).

Четвъртият звяр не се поддава на описание. Той е ужасяващ, плашещ и много силен. Това трябва да е царството, което ще изпълни догоре чашата на беззаконието. Въпреки че Рим е разделен впоследствие, желязото остава до времето, когато всичко бива унищожено от „камъка“.

Четирите нации се появяват една след друга, създавайки така паралел с компонентите на образа от Даниил, 2 гл.

Глава от злато ВАВИЛОН Лъв с крила (Дан. 7:4)

Гърди и мипттти от сребро МИДО-ПЕРСИЯ Мечка и ребра (Дан. 7:5) Корем и бедра от мед ГЪРЦИЯ Леопард (Дан. 7:6)

Крака от желязо РИМ Ужасен звяр (Дан. 7:7)

Фигура 4.1 - Забележете паралелните символи от Даниил, 2 и 7 глава

В периода, когато владее последната сила - Рим, ще се стигне до окончателната кулминация на противопоставянето между верните на Бога и съюзниците на човешкия враг при битката Армагедон. Остава да разгадаем защо Рим се очаква да бъде последната сила, управляваща земята, и защо именно той ще препълни чашата на Божието търпение към греха. Кое в Рим ще доведе до окончателното унищожение и кои детайли от фалшивата религиозна система ще предизвикат Божия гняв „да се излее без мярка“ (Откр. 14:10). Това е присъда, която не е примесена с милост.

Въпреки че „зверовете“ и „металите“ са представени в последователна поредица, цялостният образ (включващ главата от злато, ръцете от сребро и бедрата от бронз) ще бъде унищожен едва когато камъкът удари нозете. Мидо-Персите завладяват Вавилон, но вавилонската система на поклонение не е унищожена, а само променена. По подобен начин, когато Гърция покорява Мидо-Персийската империя, имената на божествата се променят, но същността на системата за поклонение остава същата - същите богове са почитани в Рим, само че под различен образ. Последната отстъпила сила, контролираща световните събития, следователно ще включва аспекти и детайли от всички исторически религиозни системи. Но те ще бъдат така прикрити, че ако е възможно, да бъдат заблудени и избраните. Според поре- дността в Даниил, 2 гл. ужасният „звяр“ от Даниил, 7 гл. представлява Рим, който владее до края на времето, макар и разделен на десет. Металът не се променя, а просто е разделен чрез глината; стъпалата пък имат десет пръста, съответстващи на „десетте рога“ от Даниил, 7 гл. Според пророчеството те са десет царства, които ще се издигнат от Рим.

„А за десетте рога - те са десет царе, които ще се издигнат от това царство... “ (Даниил 7:24).

Десетте царства, издигнали се от Рим след неговия упадък, са същите, представени чрез десетте пръста на образа от Даниил, 2 глава, а именно: остготите, вестготите, франките, вандалите, суевите, алеманите, англо-сак- сонците, херулите, ломбардите и бургундите (Виж Фигура 4.2). Докато Даниил разсъждава върху „десетте рога“, друг „малък рог“ се издига измежду тях.

„Докато разглеждах роговете, между тях излезе друг рог, малък, пред който три от първите рогове се изкорениха; и ето, в този рог имаше очи като човешки очи и уста, които говореха надменно “ (Даниил 7:8).

В този стих отново имаме препратка към човека - точно както в началото на Даниил, 7 глава, където „лъвът с орлови крила“, представящ Вавилон, се изправя на два крака като човек. Както Вавилон повлича древния свят в заблуда чрез идолопоклонническата си система (това е символът), така и „малкият рог“ ще притежава същите характеристики, които ще бъдат обаче приложени в световен мащаб (това е изпълнението на символиката). Именно тази сила ще богохулства, ще говори надменни думи и ще измами народите във времето на края. Английският превод на Библията NIV идентифицира тази сила като антихриста, а в бележките под черта в превода Douay Version (Римокатолическа Библия) за осми стих се казва:

„Това обикновено се счита за Анрихтиста “.

Както ще видим, „малкият рог“ израства и става по-голям от всички други и следователно трябва да се възприема по-скоро като рог, който достига голям ръст. Тъй като той представя антихриста, е от съществено значение да се определи с точност коя е тази сила. Методът ни трябва да се основава на принципа, че Писанието само тълкува себе си. Важно е също да отбележим, че „анти“ има две значения на гръцки. Означава „против“, но също и „вместо“. В 75% от случаите думата е използвана в значението си на „вместо“ („на мястото на“). Има много особености на „рога“, които помагат за неговото прецизно идентифициране, и за да е възможно това, е нужно всяка една от тези характеристики да намери своето приложение