Тръмп – единственият американски политик, който дава на християните надежда, казва духовният водач на Русия
Снимка: Getty Images / AFP / A. Roque
Christian Post пише:
Патриарх Кирил, водачът на Руската православна църква, е казал, че избраникът за президент на Съединените щати, Доналд Тръмп, е единственият американски политик, който да даде на руснаците, и християните, надежда за успешното справяне с терористичната групировка „Ислямска държава”.
Кирил направи забележките в интервю с Russia Today, преведено на английски, където той каза, че въпреки че не познава Тръмп лично, бил насърчен от силната му позиция срещу тероризма.
„Въз основа на онова, което г-н Тръмп казваше в хода на изборната кампания, можем да видим, че действително има намерение да установи диалог с Русия, включително първо и главно що се отнася до борбата с тероризма. Това е добро; отваря нови възможности за сътрудничество, което е онова, за което се надявам, че ще имаме в отношенията САЩ – Русия, за да се справим с това,” каза Кирил.
Той добави, че „не може наистина да каже” много за Тръмп извън това.
„Не го познавам лично и не знам много за живота му, така че мога да съдя само въз основа на изявленията му, които бяха в ярък контраст с позициите на други политици. Нямаше надежда в онова, което казваха другите, докато думите на Тръмп ни даваха надежда,” добави той, като се отнасяше до заявения ангажимент на Тръмп да се бори с ислямския тероризъм у дома и зад граница.
Тръмп и руският президент Владимир Путин са обещали да работят заедно за сразяване на „Ислямска държава”, терористичната групировка, която задържа територия в Ирак и Сирия от 2014 г. насам. Избраникът за президент на Съединените щати е изказал предположението, че ще има много по-топли отношения с Русия под неговата администрация, отколкото през отминаващата администрация на президента Обама.
Путин поздрави Тръмп за изборната му победа по-рано през ноември и според The Mirror е дал обет, че е готов за диалог със Съединените щати „на основа на взаимно уважение, ненамеса във вътрешните дела един на друг”.
Кирил каза в интервюто си с RT, че християните понасят огромно страдание поради тероризма в Близкия Изток, като добави, че последователите на Христос изчезват рязко, понеже са избивани или принуждавани да напуснат родината си.
„Близкият Изток е родното място на християнството и на християнската култура. Ето защо убиването на християни или изтикването им от региона не е просто престъпление срещу религията и срещу правата и свободите на човека: то е цивилизационно бедствие,” каза руският православен водач.
„Съвършено ясно е, че ако нациите, въвлечени понастоящем в намесите в Сирия и Ирак, са наистина посветени на изкореняването на тероризма, и ако тази заявена цел е единствената им истинска цел и няма скрита програма, не би трябвало да бъде проблем за нас да обединим усилия и да работим заедно.”
Той каза, че ако обединените сили на света можеха да победят нацистка Германия през Втората световна война, те би трябвало да са способни да победят също и „Ислямска държава”.
„Всичко, което ни остава като християни, е да се молим и, разбира се, да работим заедно с всекиго, така че всички въвлечени народи да осъзнаят, че сътрудничеството е способстващо. Продължаваме да научаваме, че коалицията има свой собствен подход, а Русия има различна позиция. Ами, сега е време, в което повече не можем да имаме две конфликтни позиции; необходимо е да се съгласуваме едни с други,” каза той, като говореше за усилията на Русия срещу ИД, съгласуващи се с водената от Съединените щати коалиция
Коментар на „Ето, ида скоро”:
Думите на руския патриарх, „сега е време, в което повече не можем да имаме две конфликтни позиции”, са достатъчно показателни по отношение на предстоящото развитие на нещата. След като светът успешно беше разделен на два блока по време на Втората световна война, според планове, разкрити от Алберт Пайк (линк), обединението на две групи е много по-лесно, отколкото на множество независими и сравнително малки единици. Необходими бяха идеологии, които да движаат масите, след което просто се намери обща цел, в името на която те да си подадат ръка. И докато коментарите не засягат просто религиозната сфера, но и политическата, оформящото се положение става още по-любопитно. За Рим, системата на Църква-държава, книгата Откровение казва, че ще има свой образ, който ще измами света да му отдаде поклонение. Стъпките на САЩ за сближаване на двете сфери моментално повеждат след себе си и Русия, както ще направят и с целия свят. Тръмп заяви, че ще даде повече власт на църквите; руският патриарх вижда това като знакова възможност. Независимо дали осъзнава това, което казва, или не, а най-вероятно притежава разбиране, патриархът на Русия, също както папата, превърна християните в „жертви” на заплахата, като подготви за истински жертви всички, които в последствие биха били обвинени в подобни планове. И да, в икуменическата среща от октомври, папа Франциск говореше за „икуменизма на кръвта”, но едва ли е имал предвид толкова кръвта на избиваните сега в Близкия Изток християни, колкото предстоящите мишени сред собствените му редици и сред тези на „фундаменталните” християни, придържащи се към принципа на Реформацията „Сола Скриптура”. След като стана ясно, че предал на изтезание и в последствие на убийство двама от собствените си йезуитски свещеници през властването на аржентинската хунта, когато оглавявал Ордена на йезуитите (линк), какво би го спряло да направи това с обикновени миряни, щом вече се сдобива с подкрепата на основните религиозни и политически фигури в света?
„Енергични усилия бяха положени, за да склонят Лютер на отстъпки пред Рим. Благородници и князе представяха пред него, че ако той упорито продължава да държи на своето мнение като на по-високо от онова на църквата и съборите, скоро можеше да бъде изгонен от империята и оставен без защита. На това Лютер отговаряше: „Евангелието на Христа не може да бъде проповядвано без скърби... Защо, прочее, страх и боязън да ме отделят от Бога и от божествеото слово, което единствено е истинно? Не, по-скоро бих дал тялото си, кръвта си и живота си!” (D’Aubigne, b. 7, ch. 10.)... Ако реформаторът бе отстъпил само в една едничка точка, Сатана и неговото войнство щяха да спечелят победата. Но непоколебимата му твърдст беше средството за освобождението на църквата и за започването на една нова и по-добра епоха. Влиянието на този единствен човек, който се осмеляваше да мисли и действа самостоятелно в религиозните неща, трябваше да подейства на църквата и на света не само от негово време, но и във всички бъдещи генерации. Неговата твърдост и вярност трябваше да засилят в последно време всички, които щяха да минат през подобна опитност. Могъществото и величието Божие бяха издигнати по-високо от човешки съвети и от огромната мощ на Сатана” (Елън Уайт, „Великата борба”, гл. Лютер пред Народното събрание във Вормс.).
Мария Георгиева