Глава 05 - ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО НА ВСИЧКИ ВЕКОВЕ - Въведение

След като Бог увещава израелтяните да вървят в Неговите пътища, в гл. 26 на Левит е обявен списъкът с благословенията, идващи от такова подчинение. Веднага след това е даден и списъкът с бедствията, които ще поразяват народа, ако той реши да обърне гръб на Господа. В грандиозния конфликт между доброто и злото има само две страни - едната под езическото знаме на Сатана, а другата, под окървавеното знаме на Княз Емануил. Езичеството е отговорът на Сатана спрямо евангелието. То носи удоволствие за сетивата и има осезаеми измерения. Тъй като е система за спасение чрез дела, то е привлекателно за падналата същност на човека. Да видиш, да почувстваш, да докоснеш, да направиш, да изпиташ повишено настроение - поради тези причини езичеството е толкова съблазнително и толкова опасно. Представянето на Божия списък с благословения и проклятия, записан в Левит, открива много неща.

,,Да не си правите идоли или кумири, нито да ди издигате стълбове, нито да поставяте в земята си камък с изображения, за да му се кланяте; защото Аз съм Господ, вашият Бог. Съботите Ми да пазите и светилището Ми да почитате. Аз съм Господ “ (Левит 26:1, 2).

Първо идва предупреждението спрямо идолопоклонството, а след това идва увещанието да се спазват Господните съботи и да се показва уважение към Божието светилище. Идолопоклонството е нещо съвсем противоположно на тези наредби. Съботата от Десетте заповеди и съботите от церемониалния закон разграничават Божия народ от всяка друга нация и благодарение на тях израелтяните имат връзка с Бог като Негов заветен народ. Господ нарича съботата от Десетте заповеди „знак“ между Него и народа Му за вечни векове, защото само Той може да ги освети (Изход 31:17). Светилището е сочило пътя за спасение чрез кръвта на жертвените животни - това не е спасение чрез дела. Храмът ни учи, че изкуплението не идва от

нас. То е дар от Бога и може да бъде придобито само чрез Исус Христос. Каква смирявагца мисъл за необновения ум.

Десетте заповеди са копие на Божия характер. Първите четири се отнасят до взаимоотношенията ни с Бог, а последните шест - до връзката ни с другите хора. При индивидуално разглеждане може да се установи, че зад всяка една от заповедите стои твърда логика. Очевидно е защо не бива да убиваме, защо не бива да лъжем или да крадем от някого. А пожелаването да притежаваш собствеността на твой ближен е довеждало до много нещастие в историята на човечеството.

Заповедта за съботата е различна. Тя не съдържа очевидна логика. Няма определена причина да спазваме седмия ден съботата освен тази, че Бог изрично е дал наредба. Повече от всяка друга заповед четвъртата е изпит за вярата. Тя съдържа елементи, неприсъстващи в останалите. Посочват се името на Законодателя (Господ или ЯХВЕ), Неговата територия (небето и земята) и титлата Му (Създател). Това са трите съставни части \ на един печат и те дават права на личността пред Закона. Десетте заповеди ; придобиват валидност поради вплетения в съботната заповед царски печат на Създателя, Който е Бог.

„ Помни съботния ден, за да го освещаваш. Шест дни да работиш и да вършиш всичките си дела; а на седмия ден, който е събота на Господа, твоя Бог, да не вършиш никаква работа нито ти, нито синът ти, нито дъщеря ти, нито слугата ти, нито слугинята ти, нито добитъкът ти, нито чужденецът, който е в дома ти; защото в шест дни Господ направи небето и земята, морето и всичко, което е в тях, а на седмия ден си почина; затова Господ благослови съботния ден и го освети“ (Изход 20:8-11).

В древните времена от владетелите се е очаквало да утвърждават с царския печат укази или заповеди (Даниил 6:8, 1 Царе 21:8). Без такъв печат никой закон не е бил валиден. Нещо повече - дори с царски печат законът е бил валиден само в територията, върху която се е простирала царската юрисдикция (напр, канадски закон не се отнася до Швейцария; издадените укази от президента на която и да е държава по подобен начин не са валидни за друга държава). В този смисъл може да се каже, че без печат никой закон не е валиден никъде. Същото е и при Десетте заповеди.

За да разберем значимостта на съботата, трябва да се обърнем към нейните корени. Този празник е установен още при сътворението на нашата планета и следователно преди грехопадението на човека (Битие 2:1-3). Което означава, че той не е еврейска институция, а произлиза от самата люлка на човечеството. В четвъртата заповед съботата служи като паметник за Божието сътворение. А във Второзаконие 5:15 е представена като знак за Божието изкупително дело:

„И помни, че ти беше роб в Египетската земя и че Господ, твоят Бог, те изведе оттам със силна ръка и издигната мишца; затова Господ, твоят Бог, ти заповяда да пазиш съботния ден “.

Всички човешки същества са роби на греха и Бог чрез Исус Христос ни извежда от греховното състояние със „ силна ръка, чрез издигната мишца Съботата - следователно - служи като постоянно напомняне за Божието изкупително дело. Библията учи, че самият Христос е Създателят (Ефесяни 3:9, Колосяни 1:16, Евреи 1:2). Съботата е изпит за подчинение (Изход 16:4- 5) и паметник, който да остане завинаги във вечността (Изход 31:16-17).

Значимостта на съботата като тест не бива да се подценява. Бог е можел да избере каквото пожелае като спомен за творческото дело, но Той избира да постави белег във времето. Времето няма как да бъде премахнато, за разлика от един материален паметник - примерно град или свято място - който може да бъде унищожен.

Ако самият Христос - Създателят - е постановил съботата за човека (Марк 2:27), тогава човек би трябвало да се запита защо Му е на Бог да я променя? В земния Си живот Исус спазва вярно съботния ден. Дори използва това време, за да обяви мисията Си на земята (Лука 4:16, 18-19, Йоан 9:14, Матей 12:8,12, Лука 13:14-17). В Исая 42:21 пророкът предсказва, че Месия ще дойде, за да издигне Закона, а не за да го променя или за да го обявява за нищожен и невалиден. А в Матей 24:20 Исус говори за съботата във връзка с бъдещите поколения. Учениците Му също съблюдават съботния ден (Деяния 13:14,42; 16:13; 17:1, 2; 18: 3, 4, 11).