37. Светият Дух .

В настоящата глава ще се спрем по-подробно на разностранната дейност и функция на Светия Дух. Преди всичко трябва да отбележим, че най-скъпият дар на небето за човечеството, след Христос, е Светият Дух, но това трудно се осъзнава от вярващите. Относно действието на Божия Дух е необходимо още в началото да установим един ясен критерий. Ап. Петър эаявява, че Библията е написана под вдъхновението на Светия Дух - 2Петр 1:21:

„3aщoтo никога не е идвало пророчество по човешка воля, а светите човеци са говорили от Бога, движени от Светия Дух."

Божият Дух е Автор на Писанието и очевидно Той трябва да действа винаги в съгласие с Писанието. Той не може да си противоречи. Следователно всяка дейност и проява, приписвани на Светия Дух, които не се съгласуват с ясните концепции на Словото са фалшификации и не произхождат от Светия Дух. По този повод великият реформатор Мартин Лутер коментира: “Не се хвали много с Духа, ако нямаш откритото Слово... защото Светия Дyx е изразил Своята мъдрост, съвет и всички тайни в Словото и ги е разкрил в Писанието."

В Стария Завет срещаме тук и там иэявления за работата на третото лице на Божеството, но в Новия Завет Христос ни дава много ясни указания и обяснения за това. Следните две изказвания на Спасителя хвърлят светлина по този въпрос - Йоан 15:26 и Йоан 16:13,14:

„А когато дойде Утешителят, Когото Аз ще ви изпратя от Отца, Духът на ucmuнaтa, Койтo изхожда от Отца, Той ще свидетелства за Мен." Йоан 15:26

„А когато дойде Онзи, Духът на истината, ще ви упътва към всяка истина; защото няма да говори от Себе Си, но каквото чye, това ще говори, и ще ви извести за идващите неща. Той Мен ще прослави, защото от Моето ще взема и ще ви известява." Йоан 16:13,14

Изводът от тези и редица други текстове от Новия 3авет е, че след възнесението на Христос Светият Дух има нов ранг, ново предназначение. Той идва като Заместник и представител на Христос и поема ръководството на спасителния план на 3емята. Той ръководи спасението на всеки човек, оглавява всяка църква. Той е генералният Директор на Божието дело в целия свят.

В какво се изразява работата на Божия Дух за спасението на отделната личност? Всъщност всички духовни процеси свързани с покаянието, осъзнаването на истината, приемането на Исус като Спасител, новорождението, усъвършенстването и спасението са невъзможни без влиянието на Святия Дух - Йоан 16:7-11:

„Обаче Аз ви казвам ucтuнama - за вас е по-добре Аз да отида, защото ако не oтuдa, Уте-шителят няма да дойде при вас; но ако отида, ще ви Го изпратя. И когато дойде, Той ще обвини света за грях, за правда и за съд; за грях, защото не вярват в Meн; за правда, защото отивам при Отца и няма вече да Ме виждате; а за съд, защото князът на тoзи свят е осъден."

Този текст обобщава целокупната дейност на Духа. Но нека посочим конкретно и последователно основните Му действия в спасителното дело.

Първо, Той "обвинява света за грях". Това означава, че довежда човека до покаяние, пробужда в него чувство за греховност. Действайки вътрешно на съвестта, Св. Дух го пробужда духовно и му посочва спасителния път, открит чрез жертвата и правдата на Христос. С увеличаване на действието Му, и ако вярващият се поддава на облагородяващото Му влияние, усетът за чистота и нравственост се засилва. Отново Светият Дух е, Който убеждава, че Христос е Божий Син и довежда до вяра в Него като личен Спасител - 1 Кор.12:3:

„...И никой не може да нарече Исус Господ, освен със Светия Дух."

Смисълът е, че само чрез влиянието на Св. Дух един човек може да бъде убеден, че Христос е Господ, да Го признае и приеме за такъв. Никой човек, колкото и способен и силен да е, никакъв земен фактор не може да извърши това. Новорождението и освещението на характера, които разгледахме обстойно в предните глави, и без които е немислимо спасението на човека, се извършват също чрез свърхестественото действие на Светия Дух - Тит 3:5,6:

„Той ни спаси не чрез праведни дела, които ние сме извършили, а по Своята милост, чрез окъпването, т.е. новорождението и обновяването на Светия Дух, Когото изля изобилно върху нас чрез Исус Христос, нашия Спасител."

Божият Дух е запечатващият агент - Еф.1:13,14:

„...В Когото като и повярвахте, бяхте запечатани с обещания Свет Дух, Който е залог за нашето наследство... "

Това означава потвърждение и вътрешно уверение за богосиновност и приемане, залог и уверение на това, че ще ни се даде вечен живот и безсмъртие. Що се отнася до Божия печат, това изяснихме в една от предните глави. Тук се подчертава, че Св. Дух е Този, Който извършва запечатването. Но то не е окончателно за един християнин, защото, съгласно думите на ап. Павел в Еф.4:30, може да настъпи и разпечатване:

„Нe наскърбявайте Светия Божий Дух, в Когото cme запечатани за деня на изкуплението."

В това незавидно състояние можем да изпаднем, ако оскърбяваме Божия Дух чрез непослушание и отхвърляне на наставленията Му.

Относно естеството на Светия Дух трябва да бъде ясно, че Той не е само някакво "влияние", някаква божествена енергия, а Личност, третото лице на Божеството. Макар че е навсякъде едновременно, изпълва всичко, вездесъщ, Той е все пак Личност. Кое ни убеждава в това? Цялото многообразие на действията Му. Библията ни Го представя като Един, Който говори (Деян.21:11), поучава, обвинява, свидетелства, оскърбява се, убеждава, може да бъде лъган (Деян.5:3,4). Всичко това може да се отнася само за една Личност, това са качества на Личност.

Сега трябва да разгледаме една специална дейност на Божия Дух, с която днес много се спекулира, именно така наречените дарби на Светия Дух.

Понякога, само когато това е необходимо за благото на Божието дело, чрез Светия Дух се дават изключителни способности, силата на Светия Дух в по особена форма. Тези специални дарби са изброени в 1 Кор.12:7-11,28-30:

„И на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза. Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание чрез същия Дух, на друг - вяра чрез същия Дух, а пък на друг - изцелителни дарби чрез единия Дух; на друг - да върши чудеса, а нa друг - да пророкува; на друг - да разпознава духовете, на друг - да говори разни езици, а nък на друг - да тълкува езици. А всичко това се върши от един и същи Дух, Който разделя нa всеки поотделно, както иска.”

„И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, втopo пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на подпомагане, на управляване, на говорене разни езици. Всички апостоли ли са? Всички пророци ли са? Всички учители ли са? Всички вършат ли чудеса? Всички имат ли из-целителни дарби? Всички говорят ли езици? Всички тълкуват ли?"

Този текст е забележителен и се нуждае от пояснения и библейски анализ. Трябва да се подчертаят два основни пункта:

Първо: съгласно ст. 7 тези специфични проявления на Духа не са за лично освидетелстване и уверение в спасението, а за "обща полза", т.е. за проповядване на евангелието и за усъвършенстване на църквата, за вършене работа в Божието дело.

Второ: в ст. 29 и 30 особено се подчертава разделянето на дарбите. Граматичната форма на въпросите на гръцки показва, че се очаква отрицателен отговор. Това означава, че не трябва да очакваме една и съща дарба да се проявява във всички членове на църквата, или един вярващ да притежава всички дарби. Няма унифициране, а разпределяне на тези особени таланти по волята на Св. Дух. Тези два аспекта са изключително важни.

Не всички членове на църквата получават някоя от специалните дарби на Св. Дух, но това не значи, че се осуетява спасението им. Тук трябва да изтъквам, че спасението на един човек не зависи от дарбите, а от плода на Св. Дух - Гал. 5:22,23:

„А плодът на Духа е: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание... "

И така, Божият Дух действа по два канала: плодът и дарбите. Първият е абсолютно необходим за спасението на личността, а вторият се дава при специални ситуации в зависимост от нуждите на църквата и момента.

Особено се злоупотребява с дарбата "езици". За първи път новооснованата християнска църква получи тази способност при Петдесятница - старозаветен еврейски празник в 50-тия ден след Пасхата. Ето и описанието на това уникално събитие - Деян. 2:1-11:

„И когато настана денят на Петдесетницата, те всички бяха нa едно място. И внезапно стана шум от небето като фученето на силен вятър и изпълни цялата къща, където седяха. И им се явиха езици като огнени, които се разделяха и застана по един над всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух и почнаха да говорят на други езици, според както Духът им даваше способност да говорят. А тогава в Ерусалим пребиваваха юдеи, благочестиви човеци, от всеки народ под небето. И като се чу този шум, насъбра се народ; и се смутиха защото всеки един ги слушаше да говорят на неговия език. И всички се чудеха и маеха, като си казваха: Етo, всички тези, които говорят, не са ли галилеяни? Тогава как ги слушаме да говорят всеки на нашия собствен език, в който сме родени? Партяни, мидяни и еламити, и жители от Месопотамия, от Юдея и Кападокия, Понт и Азия, Фригия и Памфилия, от Египет и от онези страни от Ливия, които граничат с Киринея, и посетители от Рим - и юдеи, и прозелити, критяни и араби, слушаме ги да говорят на нaшитe езици за великите Божии дела." Деян.2:1-11

Защо беше необходимо това? Във връзка с пасхалните празници, много поклонници от всички краища на света пребиваваха в Ерусалим. Те бяха евреи по произход, но бяха пръснати още от миналите векове сред различни народи и затова не разбираха арамейския език на апостолите. 3а да чуят и разберат добрата вест за спасение чрез Христос и да я разнесат навсякъде, след като се завърнат в родните си места, Бог надари апостолите с дарбата "езици". Но това не бяха някакви нечленоразделни звуци или несъществуващи езици, а както се вижда от текста, говорими, съществуващи езици на различни етнически групи. Нуждата на Божието дело в този исторически момент наложи това за бързото разнасяне на евангелската вест по света. Днес църквата едва ли се нуждае от такава манифестация на Св. Дух, след като Библията е преведена практически на всички езици и ежегодно се разпространява в огромен тираж. А и навсякъде има евангелизатори, проповедници, мисионери, които владеят съответните езици. Разбира се, ако някаква много специална ситуация наложи това, Бог и днес би могъл да извърши същото чудо в полза на евангелизацията.

Една втора функция на дарбата "език" можем да видим в опитността на ап. Петър в Корнилиевия дом - Деян.10:44-46:

„Докато Петър още говореше тези думи, Светия Дух слезе на всички, които слушаха словото. И обрязаните вярващи, които бяха дошли с Петър, се смаяха, че дарът на Светия Дух се изля и на езичниците, защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога..."

В умовете на апостолите и изобщо на евреите съществуваше предразсъдъкът, че езичниците са изключени завинаги от спасението. За да бъдат убедени Петър и придружаващите го скептично настроени еврейски християни, че Бог приема езичниците, изливането на Св. Дух се манифестира по този особен начин. Корнилий и неговото семейство бяха езичници и този феномен беше уверение и за тях, че мисията на ап.Петър носи печата на небето.

Друг подобен случай е описан в Деян.19:1-7:

„А когато Аполос беше в Коринт, Павел, след като беше минал nрез горните страни, дойде в Ефес, където намери някои ученици. И им каза: Приехте ли Светия Дух като повярвахте? А тe му отговориха: Даже не сме чули дали има Свет Дух. И каза: А в какво се кръстихте? А те отвърнаха: В Йоановото кръщение. А Павел каза: Йоан е кръщавал с кръщението на покаяние, като е казал на народа да вярва в Този, който щеше да дойде след него, т.е. в Исус. И като чуха това, кръстиха се в името нa Господ Исус. И като Павел положи ръце на тях, Светият Дух слезе на тях; и говореха други езици и пророкуваха. А те всички бяха около 12 мъже."

Светият Дух осени тези християни, за да подкрепи великото дело, което промени Ефес от град, всецяло посветен на езическата богиня Артемида (Дияна) в град, спечелен за Христовата кауза. Ефес щеше да стане център на християнския живот в този район в продължение на няколко века. При Петдесятницата от тази специална дарба се възползваха евреи от всички части на империята, а сега тя беше дадена в центъра на езичеството, за да привлече вниманието на народа към Христовото учение. Една по-особена форма на дарбата "език" е спомената в 1 Кор.14 гл. Подробното разглеждане на този богословски въпрос излиза вън от рамките на тази книга. По всяка вероятност Павел говори тук за изразяване дълбоко възхищение в състояние на духовен екстаз, а не за някаква фалшификация на дарбата "език". Целта на неговото изложение е да порицае злоупотребата с Божията специална дарба от коринтяните.

Но трябва да кажем, че Сатана се е опитал в по-късни времена да фалшифицира Божия дар. Несвързани възклицания се срещаха често в езическото поклонение, но и под маската на християнството от време на време са се появявали така наречени езици. Но когато тези демонстрации се сравнят с характеристиките на този дар в Св. Писание, веднага се вижда, че те са нещо съвсем различно от проявите на Св. Дух в апостолски времена. Очевидно тези манифестации трябва да се отхвърлят като фалшиви. По-горе подчертахме, че тези дарове на Божия Дух не са необходими за спасението на отделната личност. В подкрепа на това могат да бъдат посочени светли имена в библейската история, които не са били облагодетелствани с дарбата "език". Примерно Йоан Кръстител е бил изпълнен със Светия Дух (Лука 1:15) без да е говорел езици. Праведните съпрузи Захари и Елисавета са били завладяни от Божия Дух (Лука 1:67,41), без да получат специалната дарба "езици". Мъченикът на вярата дякон Стефан бил "мъж, пълен с вяра и Св. Дух" (Деян.6:5), но никъде не се докладва, че е говорел чужд език.

Да, нека още веднъж обобщим и изтъкнем великата истина, че за да бъде спасен човек, той трябва под влиянието на Св.Дух да се покае, новороди, очисти от грехове и пороци и да получи прекрасните качества, наречени “пподът на Духа”- Гал.5:22,23.

В Библията и Духа на пророчеството имаме скъпото обещание за едно последно мощно изливане на Святия Дух преди края на благодатното време, наречено "късен дъжд" в сравнение с "ранния дъжд" на Петдесятница. Това необикновено събитие в църквата и света, заедно с чудесните му резултати е описано подробно в двете книги "Великата борба" и "Опитности и видения" от Е. Уайт. Ние трябва сериозно да се rотвим за тези тържествени времена, които не са далеч и които може би ще ни изненадат.

В края на това разглеждане ще обясним понятието "грях против Светия Дух" или както апостол Йоан го нарича "смъртен грях" (1 Йоан.5:16,17), или "непростим грях". Христос говори за него в Марко 3:28-30:

„Истина ви казвам, че всички грехове на човешкия род ще бъдат простени, и всички хули, с които биха богохулствали; но ако някой похули Светия Дух, за него няма прошка до века, а е виновен за вечен грях. Това каза Той, защото казваха: Има нечист дух."

Христос декларира, че всеки грях и хула ще бъдат простени, с изключение на греха против Св. Дух. Какво означава това и за какви грехове става дума?

Католическата църква посочва като смъртни престъпления някои тежки нарушения на Божия Закон като убийство, прелюбодейство, симония и пр. Но Христос прости на блудници и на разбойника на кръста. Ясно е тогава, че не става дума за такива провинения. Следователно, грехът против Светия Дух означава продължително и съзнателно отхвърляне предупрежденията на Божия Дух против някакъв грях, порок или нередно дело. Светия Дух непрекъснато, може би в течение на месеци и години, ни умолява да ликвидираме с някой грях, който може и да не е някакво "крупно" престъпление. Но ние го толерираме и го вършим постоянно, докато съвестта ни се притъпи и гласът на Божия Дух престане да се чува вече. Той е изчерпал всичките си възможности и се е оттеглил. Този грях е непростим, не защото Бог не желае да го прости, но защото се препречва пътя на Светия Дух за довеждане на грешника до осъзнаване на греха и до покаяние. Той е отишъл толкова далеч, че не чувства нужда от покаяние. Затова може да се случи най-парадоксалното - като смъртни грехове да останат някои по-дребни деяния, които от обществото се считат за позволени неща. Специално в нашия случай, книжниците виждаха чистия живот на Спасителя, осъзнаваха този факт под влияние на Светия Дух и въпреки това го приписваха на дявола. Така те се провиняваха в грях против Светия Дух, защото съзнателно се противопоставяха на нежното му влияние.

Дано с нас никога не стане това!