НА­ША­ТА ВЯ­РА И ПРИ­ЕМА­НЕ­ТО НИ ОТ БО­ГА

Ко­га­то съ­вес­т­та ти се про­бу­ди от дейс­т­ви­ето на Све­тия Дух, за­поч­ваш да виж­даш по не­що от злот­вор­нос­т­та на гре­ха; за­поч­ваш да раз­би­раш не­го­ва­та мощ, те­жес­т­та на ви­на­та, ко­ято до­кар­ва, не­щас­ти­ето, ко­ето при­чи­ня­ва; и за­поч­ваш да из­пит­ваш към не­го от­в­ра­ще­ние. Чув­с­т­ваш, че гре­хът те е от­де­лил от Бо­га, че си по­ро­бен под влас­т­та на зло­то. И кол­ко­то по­ве­че се бо­риш, за да се ос­во­бо­диш, тол­ко­ва по­ве­че съз­на­ваш сво­ята без­по­мощ­ност. Под­бу­ди­те ти са не­чис­ти; сър­це­то ти е не­чис­то. Виж­даш, че жи­во­тът ти е бил из­пъл­нен със се­бе­лю­бие и грях. Коп­не­еш да бъ­деш ос­во­бо­ден. Хар­мо­ния с Бо­га, по­до­бие на Хрис­тос ­ как­во мо­жеш да сто­риш, за да пос­тиг­неш всич­ко то­ва?

Един­с­т­ве­но­то, от ко­ето се нуж­да­еш, е мир ­ не­бес­но про­ще­ние, не­бе­сен мир и не­бес­на лю­бов в ду­ша­та. С па­ри те не мо­гат да се ку­пят, ра­зу­мът не мо­же да ги оси­гу­ри, мъд­рос­т­та не мо­же да ги при­до­бие; не мо­жеш ни­ко­га да се на­дя­ваш че ще ги пос­тиг­неш със соб­с­т­ве­ни уси­лия. Но Бог ти ги пред­ла­га да­ром, “без па­ри и без да пла­щаш”1. Те са твои, ако са­мо про­тег­неш ръ­ка и ги взе­меш. Гос­под каз­ва: “Ма­кар гре­хо­ве­те ви да са ка­то мо­ра­во, ще ста­нат бе­ли ка­то сняг; ма­кар да са чер­ве­ни ка­то кръв, ще ста­нат ка­то бя­ла въл­на”2. “Ще ви дам но­во сър­це и нов дух ще оби­та­ва вът­ре във вас.”3

Ти си из­по­вя­дал сво­ите гре­хо­ве и си ги отс­т­ра­нил в сър­це­то си. Ре­шил си да от­да­деш се­бе си на Бо­га. Се­га иди при Не­го и Го по­мо­ли да из­мие гре­хо­ве­те ти и да ти да­де но­во сър­це. И то­га­ва по­вяр­вай, че Той пра­ви то­ва, ЗА­ЩО­ТО Е ОБЕ­ЩАЛ. То­ва е уро­кът, кой­то Исус се ста­ра­еше да пре­да­де, до­ка­то бе­ше тук на зе­мя­та ­ тряб­ва да по­вяр­ва­ме, че по­лу­ча­ва­ме да­ра, обе­щан от Бо­га, и то­зи дар ще бъ­де наш. Исус ле­ку­ва­ше бо­лес­ти­те на хо­ра­та, ко­га­то те вяр­ва­ха в Не­го­ва­та си­ла; по­ма­га­ше им в не­ща, ко­ито мо­же­ха да ви­дят, ка­то по то­зи на­чин ги оку­ра­жа­ва­ше да Му се до­ве­ря­ват и по от­но­ше­ние на дру­го­то, ко­ето не мо­же­ха да ви­дят ­ та­ка пос­те­пен­но ги на­соч­ва­ше да по­вяр­ват в си­ла­та Му да про­ща­ва гре­хо­ве. Той яс­но за­яви то­ва при из­ле­ку­ва­не­то на па­ра­ли­зи­ра­ния: “НО ЗА ДА ПОЗ­НА­ЕТЕ, ЧЕ ЧО­ВЕШ­КИ­ЯТ СИН ИМА ВЛАСТ НА ЗЕ­МЯ­ТА ДА ПРО­ЩА­ВА ГРЕ­ХО­ВЕ (то­га­ва ка­за на па­ра­ли­ти­ка): Ста­ни, вдиг­ни си пос­тел­ка­та и иди у до­ма си”4. Съ­що­то каз­ва и еван­ге­лист Йо­ан, ка­то го­во­ри за чу­де­са­та на Хрис­тос: “Те­зи не­ща са за­пи­са­ни, за да по­вяр­ва­те, че Исус е Хрис­тос, Бо­жи­ят Син; и ка­то по­вяр­ва­те, да има­те жи­вот в Не­го­во­то име”5.

От прос­тия биб­лейс­ки док­лад за то­ва, как Исус ле­ку­ва­ше бол­ни­те, мо­жем да се на­учим как да вяр­ва­ме в Не­го, за да по­лу­чим про­ще­ние на гре­хо­ве­те. Не­ка раз­г­ле­да­ме раз­ка­за за па­ра­ли­зи­ра­ния от Ви­тез­да. Бед­ни­ят стра­да­лец бе­ше без­по­мо­щен ­ по­ве­че от 38 го­ди­ни той не мо­же­ше да си слу­жи със сво­ите крайни­ци. И въп­ре­ки то­ва Спа­си­те­лят му за­ръ­ча: “Ста­ни, вдиг­ни пос­те­ля­та си и хо­ди!” Бол­ни­ят би мо­гъл да ка­же: “Гос­по­ди, ако ме из­ле­ку­ваш, ще Те пос­лу­шам”. Но не, той по­вяр­ва в ду­ми­те на Хрис­тос, по­вяр­ва, че е на­пъл­но из­ле­ку­ван и вед­на­га нап­ра­ви уси­лие да тръг­не. Той ПО­ЖЕ­ЛА да хо­ди и ­ хо­де­ше. Пос­тъ­пи спо­ред Хрис­то­во­то сло­во и Бог му да­де си­ла­та. Той бе на­пъл­но из­ле­ку­ван.

По съ­щия на­чин ще ста­не и с теб: ти си греш­ник; не мо­жеш да из­ку­пиш ми­на­ли­те си гре­хо­ве, не мо­жеш да про­ме­ниш сър­це­то си, не мо­жеш да нап­ра­виш сам се­бе си свят. Но Бог обе­ща­ва да нап­ра­ви всич­ко то­ва вмес­то теб чрез Хрис­тос. Ти ВЯР­ВАШ, че Той е обе­щал то­ва. Из­по­вяд­ваш гре­хо­ве­те си и от­да­ваш се­бе си на Бо­га. Ти ЖЕ­ЛА­ЕШ да Му слу­жиш. Вед­на­га, щом из­вър­шиш всич­ко то­ва, и Бог ще из­пъл­ни Сво­ето сло­во спря­мо теб. Ако по­вяр­ваш в обе­ща­ни­ето ­ ако по­вяр­ваш, че си прос­тен и очис­тен ­ Бог ще нап­ра­ви то­ва факт. Ще бъ­деш на­пъл­но из­ле­ку­ван точ­но та­ка, как­то Хрис­тос да­де на па­ра­ли­зи­ра­ния си­ла да хо­ди, ко­га­то той по­вяр­ва, че е ве­че здрав. То­ва на­ис­ти­на Е та­ка, ако го по­вяр­ваш.

Не ча­кай да ПОЧ­У­В­С­Т­ВАШ, че си из­ле­ку­ван, но ка­жи: “Вяр­вам то­ва, то Е та­ка не за­що­то го чув­с­т­вам, но за­що­то Бог го е обе­щал”.

Исус каз­ва: “Как­во­то и да по­же­ла­ете, ко­га­то се мо­ли­те, вяр­вайте, че сте го по­лу­чи­ли и ще ви бъ­де”6. Има ед­но ус­ло­вие, за да мо­же то­ва обе­ща­ние да бъ­де из­пъл­не­но; и то е ­ да се мо­лим спо­ред во­ля­та на Бо­га. А Бо­жи­ята во­ля е ­ да ни очис­ти от грях, да ни нап­ра­ви Свои де­ца и да ни да­де си­ла да жи­ве­ем свят жи­вот. Та­ка че ние мо­жем да се мо­лим за те­зи бла­гос­ло­ве­ния, да вяр­ва­ме, че ги по­лу­ча­ва­ме и да бла­го­да­рим на Бо­га, че ВЕ­ЧЕ СМЕ ги по­лу­чи­ли. На­ша при­ви­ле­гия е да оти­дем при Исус и да бъ­дем очис­те­ни, да зас­та­нем пред за­ко­на без срам или уг­ри­зе­ние. “Се­га про­чее ня­ма ни­как­во осъж­да­не за тия, ко­ито хо­дят не по плът, но по Дух.”7

От­се­га на­та­тък ти ве­че не при­над­ле­жиш на се­бе си; ти си ку­пен със скъ­па це­на. “Не сте из­ку­пе­ни с тлен­ни не­ща, ка­то среб­ро и зла­то, ... но със скъ­по­цен­на­та кръв на Хрис­тос, ка­то на Аг­не без не­дос­та­тък и без пет­но.”8 Чрез то­зи прост акт на вяр­ва­не в Бо­га Све­ти­ят Дух по­раж­да в тво­ето сър­це нов жи­вот. Ти си ка­то но­во­ро­де­но де­те в Бо­жи­ето се­мейс­т­во и Бог те оби­ча та­ка, как­то оби­ча Си­на Си.

Се­га, след ка­то си от­дал се­бе си на Исус, не се дър­пай на­зад, не се от­к­ло­ня­вай от Не­го, но ден след ден каз­вай: “Аз съм Хрис­тов; аз съм от­дал се­бе си на Не­го”. Мо­ли Го да ти да­де Ду­ха Си и да те па­зи чрез Сво­ята бла­го­дат. Как­то си ста­нал Не­го­во де­те, ка­то си от­дал се­бе си на Бо­га и пос­то­ян­но вяр­ваш в Не­го, та­ка тряб­ва и по-на­та­тък да про­дъл­жиш да жи­ве­еш в Не­го. Апос­то­лът каз­ва: “И тъй, как­то сте при­ели Гос­под Исус Хрис­тос, та­ка и хо­де­те в Не­го”9.

Ня­кои, из­г­леж­да, имат усе­ща­не­то, че тряб­ва да пре­ми­нат из­вес­тен стаж, да из­пъл­нят ня­кои ус­ло­вия или да из­дър­жат ня­коя про­ба и та­ка да до­ка­жат на Гос­по­да, че са се про­ме­ни­ли, пре­ди да мо­гат да ис­кат Не­го­во­то бла­гос­ло­ве­ние. Но те мо­гат да пре­тен­ди­рат за Бо­жи­ето бла­гос­ло­ве­ние още се­га. Те тряб­ва да при­те­жа­ват Не­го­ва­та бла­го­дат, Хрис­то­вия Дух, Кой­то да им по­ма­га в тех­ни­те сла­бос­ти, ина­че не ще мо­гат да ус­то­ят на зло­то. Исус оби­ча да ид­ва­ме при Не­го та­ки­ва, как­ви­то сме ­ греш­ни, без­по­мощ­ни, за­ви­си­ми. Мо­жем да дойдем при Не­го с всич­ки­те си сла­бос­ти и без­раз­съд­с­т­во, с ця­ла­та си гре­хов­ност и да пад­нем при но­зе­те Му в раз­ка­яние. Той с ра­дост ще ни пре­гър­не, ще ни взе­ме в обя­ти­ята на Сво­ята лю­бов, ще пре­вър­же на­ши­те ра­ни и ще ни из­мие от вся­ка не­чис­то­та.

Ето къ­де про­па­дат хи­ля­ди хо­ра: те не вяр­ват, че Исус ни про­ща­ва лич­но, ин­ди­ви­ду­ал­но. Не се до­ве­ря­ват на Бо­жи­ето сло­во. При­ви­ле­гия е за всич­ки, ко­ито се съ­об­ра­зя­ват с ус­ло­ви­ята, да зна­ят със си­гур­нос­т,­че все­ки те­хен грях е на­пъл­но и охот­но прос­тен. Из­го­ни от се­бе си съм­не­ни­ето, че Бо­жи­ите обе­ща­ния не се от­на­сят лич­но за те­бе. Те са за все­ки раз­кайващ се греш­ник. Чрез Хрис­тос е пред­ви­де­но да бъ­дат да­де­ни си­ла и бла­го­дат от лич­ни­те ан­ге­ли, слу­жи­те­ли на все­ки вяр­ващ чо­век. Ни­кой не е тол­ко­ва гре­шен, че да не мо­же да на­ме­ри си­ла, чис­то­та и пра­вед­ност в Исус, Кой­то е ум­рял за не­го. Той ча­ка, за да сне­ме от хо­ра­та тех­ни­те опет­не­ни дре­хи и да ги об­ле­че с бя­ла­та ман­тия на прав­да­та; Той ги ка­ни да жи­ве­ят, а не да ум­рат.

Бог не се от­на­ся с нас та­ка, как­то ние, ог­ра­ни­че­ни­те чо­ве­ци, се от­на­ся­ме един с друг. Не­го­ви­те мис­ли са мис­ли на ми­лост, лю­бов и най-неж­но съ­чув­с­т­вие. Той каз­ва: “Не­ка не­чес­ти­ви­ят ос­та­ви пъ­тя си и неп­ра­вед­ни­ят мис­ли­те си; и не­ка се обър­не към Гос­по­да и Той ще се сми­ли над не­го; и към на­шия Бог, за­що­то Той ще про­ща­ва щед­ро”. “Из­ли­чих ка­то гъс­та мъг­ла прес­тъп­ле­ни­ята ти и ка­то об­лак гре­хо­ве­те ти.”10

“Не на­ми­рам удо­вол­с­т­вие в смър­т­та на оня, кой­то уми­ра, каз­ва Гос­под Бог. За­то­ва обър­не­те се и жи­вейте.”11 Са­та­на е го­тов да по­ту­ли скъ­пи­те Бо­жии уве­ре­ния. Той же­лае да от­не­ме от ду­ша­та все­ки лъч свет­ли­на и вся­ка ис­к­ра на на­деж­да; но ти не тряб­ва да му поз­во­ля­ваш то­ва. Не да­вай ухо на из­ку­си­те­ля, но ка­жи: “Исус ум­ря, за да мо­га аз да жи­вея. Той ме оби­ча и не же­лае да за­ги­на. Аз имам със­т­ра­да­те­лен не­бе­сен Ба­ща; и ма­кар да съм зло­упот­ре­бил с Не­го­ва­та лю­бов, ма­кар да съм раз­пи­лял бла­гос­ло­ве­ни­ята, ко­ито Той ми е дал, ще ста­на и ще оти­да при От­ца си и ще ка­жа: “Съг­ре­ших пред Не­бе­то и пред Те­бе и не съм дос­то­ен да се на­ре­ка Твой син; нап­ра­ви ме ка­то един от на­ем­ни­те Си слу­ги”. Прит­ча­та ти каз­ва как бе­ше при­ет скит­ни­кът: “КО­ГА­ТО ТОЙ БЕ­ШЕ ОЩЕ ДА­ЛЕЧ, ба­ща му го ви­дя, сми­ли се и ка­то се за­ти­ча, хвър­ли се на ра­мо­то му и го це­лу­ва­ше”12.

Но до­ри и та­зи прит­ча, кол­ко­то и да е тро­га­тел­на и неж­на, е твър­де не­дос­та­тъч­на, за да из­ра­зи без­п­ре­дел­но­то със­т­ра­да­ние на не­бес­ния Ба­ща. Чрез Своя про­рок Гос­под за­явя­ва: “Обик­нах те с веч­на лю­бов: ЗА­ТО­ВА ТЕ ПРИВ­ЛЯ­КОХ С МИ­ЛОСТ”13. До­ка­то греш­ни­кът е още да­леч от ба­щи­ния си дом, раз­пи­ля­вай­ки Не­го­во­то иму­щес­т­во в чуж­да стра­на, Ба­щи­но­то сър­це коп­нее за не­го; и все­ки коп­неж за зав­ръ­ща­не при Бо­га, съ­бу­ден в ду­ша­та, е всъщ­ност неж­но­то умо­ля­ва­не на Не­го­вия Дух, Кой­то уве­ща­ва, мо­ли, прив­ли­ча скит­ни­ка към лю­бе­що­то сър­це на не­го­вия Ба­ща.

След ка­то имаш пред се­бе си бо­га­ти­те обе­ща­ния на Биб­ли­ята, мо­жеш ли да от­да­ваш мяс­то на съм­не­ни­ето? Мо­жеш ли да смя­таш, че ко­га­то бед­ни­ят греш­ник коп­нее да се за­вър­не, коп­нее да изос­та­ви гре­хо­ве­те си, Гос­под ко­ра­во­сър­деч­но ще го спре, за да не дой­де при но­зе­те Му в по­ка­яние? Мах­ни от ума си та­ки­ва мис­ли! Ни­що не мо­же да на­ра­ни и да нав­ре­ди на соб­с­т­ве­на­та ни ду­ша по­ве­че от по­доб­но схва­ща­не за на­шия не­бе­сен Ба­ща. Той мра­зи гре­ха, но оби­ча греш­ни­ка. В ли­це­то на Хрис­тос Бог от­да­де Се­бе Си, за да мо­гат да бъ­дат спа­се­ни всич­ки, ко­ито по­же­ла­ят, и да по­лу­чат веч­но­то бла­гос­ло­ве­ние в цар­с­т­во­то на сла­ва­та. Ка­къв по-си­лен или по-не­жен език мо­же да се упот­ре­би от оня, кой­то Бог из­б­ра, за да из­ра­зи Сво­ята лю­бов към нас? Той за­яви: “Мо­же ли же­на да заб­ра­ви су­че­що­то си де­те, та да не се сми­ли над че­до­то си? Но те, ако ида заб­ра­вят, Аз ня­ма да те заб­ра­вя”14.

Пог­лед­ни на­го­ре ­ ти, кой­то се съм­ня­ваш и се ко­ле­ба­еш; за­що­то Исус жи­вее, за да се зас­тъп­ва за нас. Бла­го­да­ри на Бо­га за да­ра на Не­го­вия Син и се мо­ли Той да не е ум­рял нап­раз­но за теб. Ду­хът те ка­ни днес. Ела с ця­ло­то си сър­це при Исус и ще мо­жеш да пре­тен­ди­раш за Не­го­во­то бла­гос­ло­ве­ние.

Ко­га­то че­теш обе­ща­ни­ята, пом­ни, че са из­раз на не­из­ка­за­на лю­бов и ми­лост. Ве­ли­ко­то сър­це на без­п­ре­дел­на­та Лю­бов е прив­ле­че­но към греш­ни­ка със съ­чув­с­т­вие, ко­ето не поз­на­ва гра­ни­ци. “Ние има­ме из­куп­ле­ние чрез кръв­та Му, про­ще­ни­ето на гре­хо­ве­те.”15 Да, са­мо по­вяр­вай, че Бог е твой по­мощ­ник. Той ис­ка да въз­с­та­но­ви Своя мо­ра­лен об­раз в чо­ве­ка. Ко­га­то се приб­ли­жа­ваш до Не­го с из­по­вед и по­ка­яние, Той ще се приб­ли­жи при теб с ми­лост и про­ще­ние.

1 Исая 55:1; 2 Исая 1:18

3 Езе­ки­ил 36:26

4 Ма­тей 9:6

5 Йо­ан 20:31

7 Римл. 8:1

6 Марко 11:24

8 1Пет­ро­во 1:18, 19

9 Кол. 2:6

11 Езе­ки­ил 18:32

12 Лу­ка 15:18, 20

13 Ере­мия 31:3

14 Исая 49:15

15 Еф. 1:7