За автора

Иван Маринов – учителят, който винаги е в час

Випуск 1961 на хасковското педагогическо училище чества 50-годишнина край любимия си класен

Д-р Вихър Бойчев е завършил педагогическото училище в Хасково през 1961 г. През 1970-а се дипломира във Философско-историческия факултет на СУ „Св. Кл. Охридски“ с първа специалност „Педагогика“ и втора – „Български език и литература“. В периода 1973-1980 г. преподава в учителския институт в Смолян и специализира в Киевския университет-Украйна. През 1990 г. защитава дисертационен труд и му е присъдена научната степен „Доктор по психология“.

Дълги години е бил директор на средни училища, експерт в МОН, началник на отдел образование в община Баните. Автор е на 3 книги и на множество научни публикации. Носител на наградата „Неофит Рилски“.

_

Вихър Бойчев,

доктор по психология

_

Следобедът на човешкия живот е толкова смислен, колкото и предиобедът. Само смисълът и намеренията са различни.

Карл Юнг

Годините минават неусетно и ни оставят изумени да се обръщаме назад, където само спомените връщат представата за онова, което няма да се повтори. Затова е наложително човек да се отдалечи във времето, за да прецени близките и далечни сетнини.

Богат съм със спомените си за випуск 1961 г. на педагогическото училище в Хасково и за нашия класен ръководител и учител Иван Маринов. За нас, неговите ученици, той продължава и сега да бъде неизменно в час и сме сигурни, че продължава да вярва в силата на просветителството. Чувствахме се тогава като че ли още несъбудени за далечните светове, познанията ни все още бяха хаотични, но бяхме радостно възбудени, че той се представи за нашия класен още в началото. Неговата поява беше скромна и ненатрапчива. Беше толерантен, с чувство за ритъм, респектираше със знания и широката си култура.

Неговата прецизност и педантичност по отношение на преподавателската и възпитателната дейност беше пословична, но беше мек и етичен в общуването през годините. Имахме усещането, че преподавателите ни като цяло бяха сътворили единомислие, последователност и взаимност в търсенето на нестандартното и в преподавателската си дейност и имаха амбицията да излагат задълбочено и цялостно проблемите в учебно-възпитателния процес, отстояваха своите стремежи не само да преподават знания, но и да възпитават у своите ученици собствен начин на мислене, ясен възглед за света и за мястото на свободния човек в него. Така те търсеха своята професионална идентичност.

На 11 юни випуск 1961 на хасковското педагогическо училище се събира отново, за да отбележи половин век от своето дипломиране

Но като че ли нашият учител и класен ръководител Иван Маринов се отличаваше от другите с това, че познаваше много добре спецификата на учителската азбука, назоваваше истинските ценности в живота с прости думи: любов, доброта, човечност, състрадание, приятелство. Затова той имаше за нас осезаемо присъствие.

И така течаха дните на всяка следваща година – делнични и празнични, препълнени с изненади и изпитания. Сега, от дистанцията на времето, мисля, че той успяваше в онези години да превърне своето преподаване и в съпреживяване. Часовете му се прераждаха в слово, глас и жест, за да очертаят следи в съзнанието на нашето поколение. Като че ли не чувахме през годините от него празни високопарни постулати, аксиоми и вечни истини. С точен изказ и понякога с лек сарказъм изказваше мислите си и градеше една словесна мрежа, чрез която демонстрираше богатството на българския език.

С годините усещахме и неговата поезия. В сбирките на редколегията по списването на вестник „Утрешен учител“ тогава долавяхме, че неговите стихове ни отвеждат към пътя на търсенето и на откровението, за да достигнат в годините до по-сложна вселена и едно метафорично преминаване през портите на времето. Затова поезията му е така добре акордирана и дава верността на всеки един тон:

Готов съм в утро мразовито,

във някой неразбуден час

по тънка диря на копито

да найда пряко път до вас.

Гражданска ангажираност, съчетана с професионално достойнстство, е неговата мисия и затова често имаме радостта да се срещаме с неговите стихове. Ефектни са заловените от него думи. Те ни възрадват, защото наистина са сътворени с човечност и топлота, имат собствен тематичен терен и ни отпращат към непреходните стойности на емоционалния човешкия дух:

Да пребродя планини, полета,

да оставя плодна, рохкава бразда,

и дано да стигна там, където

свети неизмислена звезда.

Дълбоко човешки откровения за живота могат да бъдат разпознати в стиховете му и в по-късните творчески години. Като че ли тук той не е с присъщия си боен дух, а някак си е по-умиротворен и в стиховете му се усеща една добронамерена ирония. Разбира се, че всяка възраст има своя смисъл, но Иван Маринов и в „третата възраст“ съумява все така да разгръща духовната си мощ и да чувства напълно звученето на „психобиологичния часовник“:

Порти ми отваряха и чужд, и близък.

Грях на съвестта ми не тежи.

Затова от нищо вече се не плаша,

влажни са следите ми от много пот.

Бих си пожелал в бездънната ми чаша

дълго да отекват капките живот…

За нас, бившите негови ученици, той си остава най-вече човекът с незабравяща се любов и човечност. Неговият ентусиазъм впоследствие стана за нас може би заразителен. Много от нас през годините като учители се опитвахме да го правим със същата обич. Всички ние осъществявахме във времето себе си, своя живот и същевременно съграждахме общия дух на семейството, приятелството и любовта, на нацията. Търсехме смисъл да отключим своята енергия и да преобразуваме своя свят. Така, както ни учеше УЧИТЕЛЯТ. Затова ми се струва важно да посоча, че Иван Маринов тогава, а и в следващите години си остана ерудит, интелектуалец, педагог и авторитет, който е възпитал поколения на почтеност и гражданско поведение.

Нека чрез тези мои размисли и свидетелства той отново да се потопи в онези далечни години, да се събудят у него още творчески пориви, да се качи на кораба, наречен Слово, и да отплава към далечината на 50-годишнината на випуск 1961 на педагогическото училище.

И когато вече е в осмото десетилетие, нека да благодарим на съдбата му и да му пожелаем още дълго да се отправя към все още непознати кътчета на неговата душа и да доказва чрез поезията си и житейския си път, че е постигнал това, което е искал, и то повече, отколкото е мечтал.

Да си жив и здрав, УЧИТЕЛЮ !

ДИМИТЪР ПЕЕВ

ПУБЛИКУВАН НА 30.05.2011 - 22:51 ЧАСА

СТАНКА КУЗМАНОВА

ПУБЛИКУВАН НА 30.05.2011 - 23:11 ЧАСА

ИВАН МАРИНОВ

ПУБЛИКУВАН НА 03.06.2011 - 8:13 ЧАСА