Всекидневен кръговрат
Когато изгревът припламва в мен
и във кръвта нахлува топлината -
предчувствам спорен, плодоносен ден
и мислите ми изпреварват вятъра.
Когато срещам в росни часове
съседи, тичащи за автобуса
насрещното ме дърпа и зове,
а пръста чака свит на спусъка.
Когато слънцето в зенита спре
и въздухът на сянка се прибира
будува в мен затихнало море
и капят звънки отгласи на лира.
Когато залезът, изчерпил дъх,
съблича незасъхналата риза,
аз също спирам на самия връх
с надеждата, че изгревът е близо ...