Всекидневен кръговрат

Когато изгревът припламва в мен

и във кръвта нахлува топлината -

предчувствам спорен, плодоносен ден

и мислите ми изпреварват вятъра.

Когато срещам в росни часове

съседи, тичащи за автобуса

насрещното ме дърпа и зове,

а пръста чака свит на спусъка.

Когато слънцето в зенита спре

и въздухът на сянка се прибира

будува в мен затихнало море

и капят звънки отгласи на лира.

Когато залезът, изчерпил дъх,

съблича незасъхналата риза,

аз също спирам на самия връх

с надеждата, че изгревът е близо ...