Вяра
Не съм я теглил на везни и мерки,
дори не знам, какво е, всъщност, тя.
Кали я с огьн не една проверка,
изкачва се, и пада, и боля.
Стоя до мен, когато вълчи вятър
в душата ми като сираче ви,
кипя в едничката сълза пролята,
но издържа, гръбнака не преви.
Намираше отнякъде опора,
минаваше през иглени уши.
С какви ли не обсади се пребори,
но на предателство не се реши.
Сега и през ума ми не минава
посоките ни да се разделят.
И двамата сме мъничка държава
с една звезда и неизминат път.