Със плахи стъпки минах покрай трапа

Със плахи стъпкu минах noкpaй трапа,

извърнал поглед някъдe встрани.

Сълза от радост на възглавницата капна,

на челото ми росна пот изби.

Здравей, мой ранен час! Далеч е още изгрева,

сънуват улиците позатихналата глъч.

Усещам по дъха, че утрото е близко,

във мен светлее и звъни очакван лъч.

И вcuчкo ми изглежда невероятно дребно,

дори тревогите са били без цена.

Успея ли със шепата от извора да гребна -

по пътя си ще диря само светлина...

Болницата 1985 г.