ОСИРОТЯХ. Стоя разнищен,
разпънат между хиляди вини.
Не мога да запълня с нищо
безцелно отминаващите дни.
Ръцете ми тежат като олово,
в гьрдите ми виелица бучи.
За кой ли път отново и отново
се разминавам с твоите очи.
И двамата се питаме със поглед
кое завинаги ни раздели.
Не смеем да се съдим строго -
изглежда, че еднакво ни боли...