Каквo са днес годините?
Безкрайна броеница
от есени и пролети,
от зими и лета
и онзи дълъг списък
на загинали,
изсечен върху
мрамора на паметта.
От векове при лек ветрец
шуми дъбравата,
върбите галят с тънки пръсти
водите на Марица.
Една жена с десницата,
коравата,
за падналите пред иконата
се кръсти.
Един заветен връх -
незаздравяла рана,
във тъмното отколе свети,
тъй както на юнака
ризата изпрана
е като стих от гениалните поети.
Евангелието
на масата за клетва
готово е земята да разтърси.
И всяка нощ
една светулка светва
и в нас духа на Караджата търси...