6 - 10

6

Събра ни Бог по своята повеля,

венчилото душите ни сплоти.

Едничкото, което ни разделя

са, май, рождените ни дни.

7

Сдобихме се със дъщеря и син

и те със внуци ни се отплатиха.

Красиво е под небосвода син

с такава радост слънчева и тиха.

8

Ръка не съм протягал за просия,

каквото можех си го правех сам.

Обръщах гръб на всяка простотия,

в Доброто търсех своя Божи храм.

9

Обичам да поглеждам през прозореца,

да се здрависам с първите лъчи.

С усмивка ако се събуждат хората,

ядосано и злото ще мълчи.

10

Всяка заран нещо ми напомня,

шепне тихо, спомени зове

за момчето с шарената стомна,

тичащо в смълчаното поле...