6 - 10
6
Събра ни Бог по своята повеля,
венчилото душите ни сплоти.
Едничкото, което ни разделя
са, май, рождените ни дни.
7
Сдобихме се със дъщеря и син
и те със внуци ни се отплатиха.
Красиво е под небосвода син
с такава радост слънчева и тиха.
8
Ръка не съм протягал за просия,
каквото можех си го правех сам.
Обръщах гръб на всяка простотия,
в Доброто търсех своя Божи храм.
9
Обичам да поглеждам през прозореца,
да се здрависам с първите лъчи.
С усмивка ако се събуждат хората,
ядосано и злото ще мълчи.
10
Всяка заран нещо ми напомня,
шепне тихо, спомени зове
за момчето с шарената стомна,
тичащо в смълчаното поле...