Носталгия

Без мен навън лудува кръговрата,

по вените на дните кръв кипи.

Разделят се и срещат се познати,

разтварят пъпки старите липи.

Без мен цъфти клонатата череша,

препуска малчуган на колело.

На раменете със халат на грешник

стоя зад изпотеното стъкло.

Да можех, без остатък бих разпръснал

със пълни шепи здраве, като дъжд.

Не вярвам в притчата, че ще възкръснем,

но зная, че се раждаме веднъж.