Александър Булавин - Февруари си отива...

Там, далеч, се мярка края на гората,

бор се мъдри между тихите ели.

Над полето въздухът завеса мята -

слънцето към пролетта клони.

Свети то пo-ярко, огненочервено,

даже и виелица да налети.

С бяла шапка хвойната е по-зелена,

в синева снега едва трепти.

Чудя се, какво ли ме очаква скоро,

пия сок от твойта обич, запомни!

Колко леко ми е на сърцето, хора -

слънцето към пролетта клони...