Рима Казакова - Роди ми се момче
РОДИ МИ СЕ MOMЧ Е
- прашинка бяла,
с челце голямо и гласче-тръба.
Сияе пеленката - слънчице изгряло
от всичките галактики се вижда тя.
Премята се -съшинска риба в мрежа,
размахало юмручета над мен.
В небето синьо устните се вглеждат,
а то - във краткия ми зимен ден.
Ни славата, ни почестите раждат тръпка,
дано животът непрестанно се върти.
Синчето чака като февруарска пъпка
в прегръдката ми топла да се приюти.
Просторът тих, земята плодородна,
дълбоките води и пламъкът червен.
Звездите, пръснати по небосвода -
сега зависят всички те от мен...