Рима Казакова - Роди ми се момче

РОДИ МИ СЕ MOMЧ Е

- прашинка бяла,

с челце голямо и гласче-тръба.

Сияе пеленката - слънчице изгряло

от всичките галактики се вижда тя.

Премята се -съшинска риба в мрежа,

размахало юмручета над мен.

В небето синьо устните се вглеждат,

а то - във краткия ми зимен ден.

Ни славата, ни почестите раждат тръпка,

дано животът непрестанно се върти.

Синчето чака като февруарска пъпка

в прегръдката ми топла да се приюти.

Просторът тих, земята плодородна,

дълбоките води и пламъкът червен.

Звездите, пръснати по небосвода -

сега зависят всички те от мен...