Снегьт е наш и хладните му длани
ще бъдат стоплени от нас.
Минути на говорещо мълчание,
минута на безумно бързащ час...
Блестят безброй искрици под неона,
сърцата ни сверяват своя ход.
Снежинките рисуват над главите ни корона
и къщите стоят като божествен свод.
Сами ли сме, унесени в мечтите,
или протягаме един към друг ръце?
За Бога, помълчи, не питай -
шептят си твоето и моето сърце...