Навлизам в една територия, забулена почти изцяло в тайна, в информационна неизвестност...
Какво зная за един бележит деец от рода на майка ми, живял във втората половина на 19 век и доживял до началото на 20 век, за почти легендарната личност на Стоян Дойчев?
Почти нищо!
Баща му, назован с името Дойчо от малкото селце Добрич, в онези тъмни времена е направил всичко да се отворят очите на малкия Стоян и на брат му Паню за четмо и писмо. Вече знаем годината на раждане на Стоян Дойчев, но нищо не знаем за неговото детство и юношество... Първите сведения за тази изключителна за времето си личност достигат до нас по преданията от баща на син и от майка на дъщеря. Моят вуйчо Ради Попов – енциклопедична за времето си личност, помни от баща си Иван Стоянов Попов, че Стоян Дойчев е бил учител в килийното училище в с. Добрич, че е свещенослужителствал и преди Освобождението в 1878 г., че е ръкоположен за свещеник в град Пирот – Сърбия, че е участвал в строителството на храма в селото, което е започнало в 1880 г., че е бил първият свещеник в новопостроения храм. Знае се и това може да се прочете в книгата на Марин Иванов Александров, че свещеник Стоян Дойчев в 1891 освещава новото училище и открива първия учебен ден. Нещо повече – в началото той сам обучава децата и тогава бива избрано училищното настоятелство, чийто председател е пак той – свещеник Стоян Дойчев. След това настоятелството се заема да издири образовани хора за учители, за да започне планирани учебни занятия новото средище на просветата.
Още нещо, не е тайна, че когато завършва школата за свещенослужители, разстоянието от град Пирот до с. Добрич този млад и ентусиазиран Стоян изминава пеш, като по пътя си помага да се формират просветни и религиозни институции в освободена България.
Но да спрем и си отдъхнем от лавината сведения за един човек, който е бил свещенослужител и преди освобождението от турско иго, бил е учител в килийно училище. А това е време, наситено с бурни събития, на надежди, че скоро турските фесове ще изчезнат пред погледите на отрудената, унижавана и избивана българска рая. Цялата втора половина на 19 век е белязана със знака на предстоящи революционни вълнения, подготовка за въстания, подем на образованието, най - вече в големите градове, засилване влиянието на православната църква.
....