21 - 25

21

И завистта и злобата усещам

по стъпките, по злите им очи.

И странно - след поредната ни среща

природата е гневна и мълчи.

22

Болежките ме хапят тук и там,

скъсен е и на крачките размера.

Да си призная - не е грях и срам -

със младите престанах да се меря.

23

Със старите познати и приятели

се виждаме по-рядко, ей така.

Но след това навява тихо вятърът

носталгия и мъничко тъга.

24

Все си мисля, че е вече време

поне пред себе си да дам отчет.

Но погледът желае още да превземе

от хоризонта, който е отпред.

25

Нападките валят като градушка -

и знам адреса - от езици зли.

Изчезват като непотребни стружки,

като дъждец, престанал да вали.