21 - 25
21
И завистта и злобата усещам
по стъпките, по злите им очи.
И странно - след поредната ни среща
природата е гневна и мълчи.
22
Болежките ме хапят тук и там,
скъсен е и на крачките размера.
Да си призная - не е грях и срам -
със младите престанах да се меря.
23
Със старите познати и приятели
се виждаме по-рядко, ей така.
Но след това навява тихо вятърът
носталгия и мъничко тъга.
24
Все си мисля, че е вече време
поне пред себе си да дам отчет.
Но погледът желае още да превземе
от хоризонта, който е отпред.
25
Нападките валят като градушка -
и знам адреса - от езици зли.
Изчезват като непотребни стружки,
като дъждец, престанал да вали.