1 - 5
Във утрото на деветнадесети май
петелът пръв се сепнал от гласчето ми.
Разбрал, че и властта му има край,
подгони ли го с пръчката момчето.
2.
Време никакво - ни нощ, ни ден.
Спиш дълбоко, а си вече буден.
Вихрят се различни мисли в мен
и денят ме кани да се трудя.
3
Моят ден рожден дължа на Бога,
тих поклон пред моите родители.
За това, което имам, знам и мога -
благослов към мъдрите учители.
4.
Често детството ми се завръща
със игрите, с босите крачета.
С розите пред родната ми къща,
със градините, в които шетахме.
5
Дългата пътека, през която
с младостта усмихнат аз вървях,
още дъха на горещо лято
и напомня за забравен грях.