1 - 5

Във утрото на деветнадесети май

петелът пръв се сепнал от гласчето ми.

Разбрал, че и властта му има край,

подгони ли го с пръчката момчето.

2.

Време никакво - ни нощ, ни ден.

Спиш дълбоко, а си вече буден.

Вихрят се различни мисли в мен

и денят ме кани да се трудя.

3

Моят ден рожден дължа на Бога,

тих поклон пред моите родители.

За това, което имам, знам и мога -

благослов към мъдрите учители.

4.

Често детството ми се завръща

със игрите, с босите крачета.

С розите пред родната ми къща,

със градините, в които шетахме.

5

Дългата пътека, през която

с младостта усмихнат аз вървях,

още дъха на горещо лято

и напомня за забравен грях.