Разговор с дъждовните капки

Идвате до мен кристално чисти,

като неповикани сълзи,

бързате стъклото да почистите,

синьото небе да отрази.

С трепет чакам вашата прохлада

огъня у мен да охлади,

върху мислите ми като упрек падате,

както падали сте и преди.

Тъжно ми е, че ще изтечете,

без да се обьрнете дори.

Ще се люшнете сред бреговете,

залезът над вас ще догори.

Ще дочакам ли до нова срeща,

или нещо си отива с вас?

Всяка капка сякаш ме подсеща,

че е капка от живота този час.